№ 4532
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аделина Иванова
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
и прокурора Т. В. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно
дело № 20251100205142 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЗА СГП - прокурор Т. Т..
ОСЪДЕНИЯТ А. Ю. А. – лично, доведен от органите от ОЗ „Охрана“ от
ЗО „Кремиковци“ и с адв. М. А., упълномощен защитник.
За Началника на Затвора-София – инспектор М., съгласно представено от
същия пълномощно.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272 ал.1 НПК снема самоличността на осъдения, както
следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
А. Ю. А. – българин, български гражданин, грамотен, женен, осъждан,
роден на ****г. в гр.Плевен, с настоящ адрес гр.София, ул.****, с постоянен
1
адрес с.Петърница, Общ.Долни Дъбник, ул.****, понастоящем в ЗООТ
„Казичене“, ЕГН: **********.
СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл.274-чл.275 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда, секретаря и прокурора.
АДВ. А.: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Нямам
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря. Представям писмени документи, които са изискани от съда.
Поради липсата на направени искания за отводи,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозирана от осъдения А. А.
чрез неговия защитник адв. А., молба с искане за УПО.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
АДВ.А.: Представям удостоверение за изтърпяна пробация 2 бр.,
характеристика, епикриза и служебна бележка за евентуално назначаване на
работа, ако бъде уважена молбата, както и да се приемат представените
документи, ведно с процесната молба.Да се приемат и представените днес от
инс.М. документи
ПРОКУРОР: Да се приемат.
ИНСПЕКТОР М.: Да бъдат приети.
Съдът приема така представените днес от защитата документи, а и тези
приложени към процесната молба за съотносими към процесния спор, поради
което и по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, следните писмени
документи - 2 бр. удостоверения от ГДИН, сектор „Пробация“, 1 служебна
бележка, 2 бр. характеристики, 2 епикризи, експертно решение от 08.01.2023г.,
удостоверение за сключен граждански брак, 3 бр. грамоти, както и 1 бр.
актуална справка за периода на изтърпяване на наказание от страна на
осъдения и доклад за пробационен надзор.
2
На основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото и изисканото
затворническо досие за осъдения А. № 471/2023 г.
Поради липса на други доказателствени искания от процесните страни и
доколкото съдът не намери за нужно събиране на допълнителни доказателства
в настоящото производство, приема делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите искането на
лишения от свобода А. Ю. А. на основание чл. 70, ал. 1 от НК, по реда на чл.
437 - чл. 441 от НПК.
Смятам, че са налице основания за признаване на искането за УПО.
Първото законоустановено основание е да е изтекло една втора от последната
присъда или последното определение, което е „лишаване от свобода“ 2 години
и 3 месеца или казано 27 месеца. Към днешна дата той е изтърпял около 22
месеца, както преди малко прочетох, остават му да изтърпи 5 месеца и 14
дни.За това нещо няма спор между мен и инспектора от Софийския затвор.
Друго нещо, което е безспорно, че лишеният от свобода А. за първи път
влиза в затвор.Вярно, че е наказван два пъти с пробация, с условна присъда,
нарушаване на основната присъда по чл.68 ал.1 НК, но фактически на
09.06.2023г. за първи път влиза на територията на Затвора – гр.София, след
това е разпределен в „Казичене“ на лек режим.Т.е. той е на общ режим в
открит тип. Другото нещо което също е безспорно, че тази негова молба е
първа и последна така да се каже, защото както днес видяхте преди малко му
остават 5 месеца лишаване от свобода.
Искам да обсъдя доказателствата за неговото поправяне.Той работи.
Първоначално е постъпил в Казичене и е работил на различни длъжности, а от
21.06.2024г. е приведен за изпълнение в ЗОЗТ „Кремиковци“. В момента
работи в почистването на зелените площи. Той винаги е работил, по професия
е хлебар, пекар, строител, но такава работа му е предложена и такава
изпълнява.Разбира се на основание чл.80 ЗИНЗС, това е доброволен труд,
който му се зачита два дни за три, но не му се заплаща.
Другото нещо което ми прави впечатление от доклада на пробационния
служител, не е отразено това, че той учи в момента. Той работи и учи.Той е с
начално образование, завърши 5 клас, тази година е завършил 6 клас и в
3
момента от 15 септември е записал в 7 клас, в СУ „Св. Иван Рилски“,
гр.София. Отзивите за него там са много положителни и има 3 броя грамоти от
Директора на училището.
В доклада е посочено, че не е награждаван и е наказван. Действително
награди няма, има наказания наложени от Началника на общежитието, те са 4
бр. Сега, той изказва известни резерви, но приемаме ги все едно той не ги е
обжалвал, че са били заслужени.Има едно последно наказание от 06.06.2024г.,
когато е бил преместен в корпуса на затвора.Тук вече имаме и прокурорска
преписка, била е сезирана СГП, след това материалите са изпратени на СРП.
Има Постановление за отказ да се образува ДП и с указания, че заради едно
сбиване на територията на затвора, той е пострадал и му е причинена лека
телесна повреда по чл.130 ал.2 НК – болки и страдания, а извършителя е друго
лице.Въпреки това и на него и на другото лице са наложени наказания.Макар,
че съгл. чл.100 ЗИНЗС, дисциплинарното нарушение трябва да бъде
извършено виновно, но това е минало повече от година, не е обжалвано по
реда на Директора на ГДИН, влезнало е в сила, той заяви, че няма да възбужда
дело по тъжба, разбрал се е с пострадалия, но малко ми е странно това негово
наказание.
Сега стигаме до основното нещо на повишаване на риска от вреди от 29
на 40 т. Въпреки, че не е посочено кога и къде е станало, от материалите по
делото е ясно, че това е неговата така да се каже дейност, когато е изпълнявал
първата присъда от 1 година лишаване от свобода на територията на ЗООТ
„Казичене“. Даже има заповед на тогавашния директор на Софийския затвор
за преместване в ЗООТ „Кремиковци“. След това има решение на СГС от 25
състав, което това преместване е одобрено, не го оспорваме.Искам да заявя, че
има коренна разлика между двата му престоя в Казичене и Кремиковци.
Действително неговата адаптация към условията на живот и работа в затвора е
трудна, все пак на 41 години влиза в затвора, в момента е на 43 години и
половина. След неговото преместване в Кремиковци, нещата са коренно
променени. Там няма никакви наказания, работи, учи, има добри контакти
първо с обслужващия персонал и след това с някой от другите затворници. И
аз смятам, че тук администрацията на Затвора не е изпълнила задължението си
по чл.130 ал.4 от ППЗИНЗС, да се извърши една преценка за неговото
актуално състояние и специално за риска от вреди и рецидив. Защото тук по
делото са приложени материали - план за препланиране на присъдата от
11.07.2025г. и смятам, че тогава е трябвало да се направи тази преоценка на
горното основание.
Другото нещо което искам да се спра, това е експертната оценка на
психичното и емоционалното състояние на А. Ю. А.. Тя горе-долу е на средно
ниво, приема се, че няма агресивност, няма психично заболяване, не
употребява наркотици и алкохолни питиета, има добро семейств,о което го
поддържа, но все пак оценката е на средно равнище.
Искам да се спра и на плана за препланиране на присъдата от 11.07.2025г.
4
и обхваща период от 1 година, което малко ми е странно за мен, защото към
25.07.2025г. се дава, че има да изтърпи 7 месеца, а днес виждам, че има 5
месеца и няколко дни. Да се прави такъв план за една година не е много точно.
Накрая искам да се спра за неговото семейно положение. Аз съм
представил доказателства, че той е сключил на 05.06.2024г. граждански брак с
лицето К.В. А.а, преди С.. От този брак 3 деца има, като последното, което е
малко на 2 години и 10 месеца е с увреждане по рождение, и това дете се
нуждае от ежедневни грижи, рехабилитация.Воден е на подходящ спорт,
какъвто е плуването и е много трудно тази жена сама да се справя с това дете с
увреждане. Като тук искам да подчертая, че от брака имат 3 деца.Има друг син
който е в 5 клас В. А. Ю. и по-голям син на 19 години Л. А. Ю., който в
момента работи на две смени и издържа цялото семейство, и неговата майка и
болното си братче, идва му на свиждане, осигурява финансови средства за
допълнителна храна, цигари, телефонни карти.
Доказателствата за неговото поправяне, както изтъкнах това е първо
добро поведение в общежитието в Кремиковци, участва в трудова дейност,
участва в образователна дейност, участва в други обществено полезни изяви, в
честване на 03.03., 06.09., Нова година и други подобни мероприятия.Малко
ми е странно, че това участие в образователната дейност не е отразено в
доклада. Понеже той е решил да завърши своето основно образование с една
единствена цел, за да може да придобие СУМПС и да се сложи край на тези
дейния, които според последното определение са седем, по които е сключено
споразумение с прокуратурата, одобрено от съответните съдилища, за едно и
също престъпление по чл. 343 б.„в“, ал.2 НК.
Уважаема госпожо председател, моля да приемете определение за УПО на
лишения от свобода А. Ю. А. на осн. чл.70 ал.1 НК и на основание ал.6 от
същия член, да му определите изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, което е 5 месеца и няколко дни, и съм съглА. да
приложите една от пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 - 4 НК, като
вземете предвид доклада на пробационния служител.
ОСЪДЕНИЯТ А. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката
ми.
ПРОКУРОР: Уважаема госпожо председател, аз предлагам да оставите
молбата без уважение, като съображенията ми са следните.
В чл.70, ал.1 НК ясно са посочени предпоставките за допускане на УПО,
поради което и константната практика на нашите съдилища е, че само те са
релевантни за преценката на съда, когато преценява това обстоятелство,
поради което ви предлагам изобщо с най-кратки мотиви да оставите без
уважение и разглеждане наведените съображения за семейното положение и
здравословното състояние, защото те не са от предпоставките по чл.70 НК,
определящи възможността за допускане на УПО. По тези съображения и аз ще
се огранича само с това.
5
Отделно от това да, налице е първата фактическа предпоставка, а именно
да е изтърпяно съответното изискване от присъдата, което е така. Но, не е
налице втората предпоставка - лицето да е дало достатъчно доказателства, че
се е поправило.Съображенията ми са следните, а именно:
Лицето е наказвано, включително и към настоящия момент съгласно
чл.109 ал.2 ЗИНЗС, същият се смята за наказан и то многократно. Отделно от
това в оценката на психолога ясно е посочено, че лицето е склонно към
импулсивни действия, също така ясно посочено, че е с ниско ниво на социална
адаптация и не съществуват гаранции за успешната му реинтеграция в
обществото, рискът за рецидивизъм е висок.
По тези съображения и предвид обстоятелството, че многократно е
наказван, макар да полага усилия за повишаване на образованието си, това не
е достатъчно да се приеме, че лицето се е поправило. А и предвид
констатираните дефицитни зони, а именно омаловажаване на вредните
последици от собствените си действия, че реагира импулсивно в отделни
ситуации, включително и отрича отговорността за деянието и не осъзнава
вредата, която би настъпила от такова поведение.Всички тези дефицитни зони
са отразени в доклада и са обективирани със съответните данни.
По тези съображения ви предлагам да приемете, че корекционният
процес не е завършил.Отделно от това, същият има значителен период за
изтърпяване, който да доведе до последваща корекция на поведението му и
евентуално да се надяваме, че в края на изтърпяване на наказанието ще е готов
за ресоциализация.Като само ще ви обърна внимание, че служебната бележка
която е представена от работодател, който е готов да го наеме, по никакъв
начин не е свързана с някаква конкретна дата, видно и от нея самата не носи
такава, поради което за мен този документ не се обвързва с никаква правна
стойност.
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема госпожо председател, изцяло и категорично
изразявам отрицателното становище на администрацията на Затвора –
гр.София, относно УПО на молителя в настоящото съдебно заседание.Налице
са само негативни данни приложени по делото, същият е наказван
многократно. Изтърпява остатъка от наказанието си в общежитие от закрит
тип, след като първоначално е бил настанен в общежитие от открит тип, но
предвид поведението му и наложените наказания, се е наложило да се завиши
режимния надзор и той в момента се намира в ЗО „Кремиковци“. С оглед тези
съображения, моля да не уважите молбата.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Госпожо съдия, искам да потвърдя нещо само, това
което е дадено от Затвора - Кремиковци е пълна лъжа. Нито ИСДВР ме е викал
6
да говори с мен за граждански брак. Господин адвоката ми чете, че съм живял
с жена ми на семейни начала. Нито психоложка ме е викала да говори с мен,
тези нейните мнения как стават като не говори с осъденото лице. С мен не се
работи. Искам да ми уважите молбата.
СЪДЪТ, се оттегля на тайно съвещание, след което се произнесе с
приложения съдебен акт в присъствието на всички процесни страни.
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
следното :
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода А. Ю. А. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване от страна на молителя на наложеното му
наказание ЛСВ за срок от 2 години и 3 месеца при първоначален ОБЩ режим
на изтърпяване – същото е определено по реда на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК с
протоколно определение на СРС, постановено на 17.02.25г. и влязло в законна
сила на 10.06.25г., като са групирани наказанията по НОХД с №№ 778/21г.,
3249/21г., 2318/23г., 6181/22г., 13960/22г., 1183/23г. и 13005/24г.
Начало на изпълнение на наказанието е 13.04.24г.
В приобщеното към доказателствената съвкупност затворническо досие
№ 471/23 липсват данни за предоставени награди на осъдения А..Налице са
обаче доказателствени данни за наложени редица дисциплинарни наказания,
като по настоящем не е изтекъл срокът по чл.109 ал.2 вр. ал.1 ЗИНЗС,
доколкото всяко следващо извършено от лицето нарушение се е явило пречка
за настъпване на законово предвидените благоприятни последици.За
онагледяване на горното съдът подчертава напр. последната Заповед №
247/06.06.24г., съгласно която А. е наказан за извършено дисциплинарно
нарушение на 28.05.24г., а предходната Заповед № 6 за налагане на
дисциплинарно наказание носи дата 25.03.24г.; респ. последното нарушение е
извършено в рамките на едногодишния срок по чл.109 ал.1 ЗИНЗС и поради
7
това, приложима се явява нормата на чл.109 ал.2 ЗИНЗС, въвеждаща
двугодишен срок за заличаване на последиците от наложеното наказание.
От фактическа страна съдът отбелязва и изрично посочени обстоятелства
в Доклада на ИСДВР и в Експертната оценка за актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения – изрично се сочи фактът на
демонстрирано емоционално лабилно поведение; липса на склонност за
изпълнение на разпореждания; възникващи чести конфликти с други лишени
от свобода; волево неустойчив; липса на адаптивни умения, гарантиращи
успешна бъдеща реинтеграция.Първоначалната оценка на риска от рецидив
възлиза на 29 т., но поради множеството дисциплинарни нарушения е
завишена на 40т. с ясно изразени проблемни зони умения за мислене и
отношение към правонарушението – лицето частично разпознава проблемите,
омаловажава вредните последици от действията си; импулсивни прояви;
отрича и не приема собствената си отговорност от извършеното деяние.По
делото е представен и план на присъдата, като действително за постигане на
позитивни резултати в посочените зони е визиран срок от 1 година, който срок
значително надвишава оставащия такъв за изтърпяване в цялост на
наложеното наказание.Това обстоятелство изрично бе обсъдено от защитата в
хода на съдебните прения и поради това, решаващият съд подчертава
собственото си тълкуване на същото – планът на присъдата е изготвен от
ИСДВР и едногодишният срок е експертно определен и носи значение, че
постигането на позитивни резултати в двете проблемни зони би могло да
настъпи в рамките на 1 година, т.е. дори оставащият срок на изтърпяване на
наказанието не се явява достатъчен за настъпване на търсената промяна в
личността на осъдения.
На база приобщените писмени доказателства се установява по безспорен
начин и фактът на успешно предприети от А. действия по отпочване и
завършване на основно образование, като проявява интерес и към
извънкласни мероприятия.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
констатира, на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана с
времевата продължителност на изтърпяване на наказанието. В частност, съгл.
горната норма към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от
1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно е
общо 1 година 9 месеца и 16 дни, от които фактически 1 година 5 месеца и 14
дни и от работа – 4 месеца и 2 дни при оставащи за изтърпяване 45 месеца и
14 дни.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в
тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени доказателствени
източници, а именно документи от администрацията на пенитенциарното
8
заведение, където осъденото лице търпи наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ с изразено актуално становище за неговата личност, както и
съдържащите се в личното му затворническо досие писмени материали, в
частност, първоначалният доклад на ИСДВР, актуалният такъв, Експертното
психологическо заключение, както и представените в днешното с.з. писмени
доказателства.На тази доказателствена база се установява, че в рамките на
времевия период на фактическо изтърпяване на наложеното наказание
осъденият А. допуска нарушения на режимните изисквания и съответно е
многократно наказван, и не е награждаван.Установява се и фактът на
проявени определени трудови навици – с отделни Заповеди са му възлагани
различни трудови дейности.Предоставената възможност за полагане на труд
обаче по своята същност се оценява за вид поощрение за лицето, тъй като
рефлектира върху самия срок на изтърпяване на наказанието в насока
неговото намаление.
Следва обаче да се отчете и обстоятелството на завишение на
идентифицираната стойност на риск от рецидив, която първоначално възлиза
на 29 т., а в последствие е значително завишена на 40 точки. Последната е в
рамките на средната такава, но самият факт на завишение е показателен за
липса на промяна в положителна насока у осъдения.Самите служители на
пенитенциарната администрация не са констатирани доказателства за
надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение от лишения от
свобода осъден при изпълнение на наказанието му „Лишаване от
свобода“.Съдът се доверява на тази преценка, тъй като затворническата
администрация разполага с лични и непосредствени впечатления от
поведението на лицето.Т.е. корекционният процес не е завършил и по делото
са налични доказателства за липса на окончателното поправяне на осъдения
или поне за необратим процес в тази насока. Именно такива, обаче, са
необходими, за да обусловят възможността за УПО. Осъденият все още
омаловажава последиците от собственото си поведение, не разпознава своите
проблеми и не притежава изградени умения за законосъобразното им
разрешаване, т.е. липсват обективни данни за налични трайни поведенчески
промени, можещи да обусловят по категоричен начин извода за изпълнение в
цялост на целите на наказанието, изискуеми съгл. разп. на чл.36 НК.
Да, действително е налице известна позитивна промяна у А., с оглед
постигнатите резултати в учебния процес, но разп. на чл.70 НК изисква
обективирани прояви, които да сочат, че поведението му чувствително
нахвърля това на обичайното и дължимо законосъобразно такова в условията
на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното заведение
На последно място и в контекста на представените доказателства за
влошеното семейно положение на настоящия молител и доколкото на тези
факти изключително много се акцентира от защитата в хода на съдебните
прения по делото, съдът отбелязва следното: Действително тежкото семейно
положение обективно би създало у осъдения мотивация за формиране на
законосъобразно поведение, но това обстоятелство от една страна се явява все
9
още хипотетично такова и лишено от категорична доказателствена опора, а от
друга страна същото няма отношение към обсъжданите предпоставки за УПО.
Съдът може единствено да го отчете при доказаните фактически
обстоятелства, но този факт сам по себе си е несъотносим към регламента на
чл.70 НК.
Воден от гореизложеното и на основание чл.440 ал.1 НПК и чл.70 ал. 1
НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения А. Ю. А., ЕГН ********** за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му с протоколно определение по НЧД № 6809/2024г.
по описа на РС – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:55 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10