№ 109
гр. Ловеч, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200716 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 37 от 20.07.2021 г. на и.д.Директора на РЗИ Ловеч, е
наложено на Ив. Н. Дж. от с.С., област Ловеч, ул.”В.Л.” № 2, ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредба №
2/2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на
покойници, издадена по реда на чл.34, ал.2, във връзка с § 1, т.9, б.„ж“ от ДР на ЗЗ.
Недоволен от постановлението останал И.Д., който го е обжалвал като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Изтъква, че постановлението е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон.
Изтъква, че на територията на община Ловеч дейността по стопанисването и вътрешния ред
на гробищните паркове е регламентирана от Наредба за гробищните паркове и изградените
в тях обредни зали на територията на Община Ловеч, приета от Общинския съвет на
гр.Ловеч. Позовава се на чл.12 и чл.33 от въпросната наредба, обосновавайки се, че
поддържането на гробовете и прилежащите междинни пътеки е задължение на близките на
покойниците и ползвателите на гробни места. Счита, че описаната в НП фактическа
обстановка не отговаря на действителността. В тази връзка сочи, че не е посочен точния
участък, за който се твърди, че е с висока храстовидна растителност, затрудняваща достъпа
до гробните места. Изтъква, че посоченият в НП имот е еднопарцелен и в него няма главни,
второстепенни линии и пътеки за почистване. Акцентира на обстоятелството, че с.С. няма
самостоятелен бюджет, с който кметският наместник да оперира, поради което гробищният
парк е бил предвиден за почистване от БД „Обреди“ – гр.Ловеч през месец август 2021 г.,
съгласно утвърден от зам.кмета на Община Ловеч график. С оглед на така изложените
1
съображения изтъква в жалбата, че посоченото в НП деяние не е противоправно, не
нарушава обществения правов ред и не е извършено виновно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на устните прения, редовно призован,
жалбоподателят Д. не се явява. Представлява се от адвокат И.Х. от АК Ловеч, която
поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи. Счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски, състоящи се от заплатения адвокатски хонорар, за който
изтъква, че е в минималния предвиден за това размер. Представя писмена защита, в която
подробно доразвива изложените в жалбата тези и възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от адвокат И.Колева от
ЛАК. Същата оспорва доводите и възраженията на жалбоподателя и пледира обжалваното
НП да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Изтъква, че при връчването на
АУАН жалбоподателят не е депозирал никакви възражения, поради което счита, че той е
приел вмененото му нарушение. Сочи, че проверката е била по времето на Задушница,
когато повече хора посещават гробните места и са били затруднени, поради непочистения
парк. Изтъква, че за разлика от другите села в общината, за с.С. е била предвидена една по-
късна дата за почистване на гробището, но това не е сторено и дори и към момента на
приключване на делото. Твърди, че Община Ловеч винаги отпуска средства за почистване
на гробищните паркове, но не се знае тези средства къде са отишли. В този смисъл изразява
неодобрението и съжалението на жителите на с.С. с оглед поведението на кмета Д. и
трайното непочистване на гробищния парк.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Искр. П. Ст. и Ст. Ст. Ст., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Ив. Н. Дж. изпълнявал длъжността „Кметски наместник” на с.С.,
община Ловеч, съгласно трудов договор № 12/27.01.2016 г. и допълнително споразумение
към него № 640/30.12.2019 г. /л.26-27/.
На 15.06.2021 г. свидетелите И.С. и С.С. –инспектори в РЗИ Ловеч извършили
проверка на гробищните паркове в с.С., община Ловеч.
В следствие на проверката и констатираното при нея, на 06.07.2021 г. свидетелката
И.С. съставила на жалбоподателя Д., в негово присъствие АУАН № 244 /л.16/, в който
посочила, че при извършената проверка по насочен здравен контрол на 15.06.2021 г. на
обект християнско гробище, представляващо имот № 000153 в с.С., община Ловеч, се
установило, че Ив. Н. Дж., в качеството му на кметски наместник, оправомощен от кмета на
гр.Ловеч не е предприел необходимите действия за поддържането и почистването на
гробищния парк в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за здравните
изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, в
2
следствие на което в определени участъци била установена висока храстовидна
растителност, затрудняваща достъпа на хората до гробните места, включително и на хората
с увреждания.
Актосъставителката С. квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.8,
ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредба № 2/2011 г. за здравните изисквания към
гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С.С., който присъствал и на
извършената преди това проверка. Жалбоподателят Д. подписал акта, като в графата за
възражения отбелязал, че няма такива. Получил препис от акта.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление № 37/2021 г., като отразената в акта фактическа обстановка била
пресъздадена и в него. Наказващият орган също приел, че като не е предприел
необходимите действия за поддържането и почистването на гробищния парк в съответствие
с изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове
и погребването и пренасянето на покойници, жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на
чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредбата. Наложил му на основание чл.210,
ал.1 от Закона за здравето глоба в минималният предвиден в тази разпоредба размер от 100
лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.
Като нарушение на жалбоподателят Д. е вменено, че в качеството си на кметски
наместник на с.С., община Ловеч не е предприел необходимите действия за поддържането и
почистването на гробищния парк в селото, в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от
2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на
покойници. В жалбата и чрез процесуалния си представител Д. отрича това задължение да
му е вменено на него, т.е. по същество възражението му е, че не е субект на описаното в НП
нарушение.
Разпоредбата на чл.8, ал.7 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. предвижда, че
собствениците на гробищни паркове или оправомощените от тях лица организират и
осигуряват поддържането и почистването на гробищните паркове. В този смисъл е и
посочената като привръзка към чл.8, ал.7 норма на чл.4, ал.3 от Наредба № 2/2011 година.
Безспорно е, че гробищните паркове са публична общинска собственост по силата на
разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС. Това принципно положение е залегнало и в
3
разпоредбата на чл.2, ал.1, изр.2-ро от приетата от Общински съвет гр.Ловеч Наредба за
гробищните паркове и изградените в тях обредни зали на територията на Община Ловеч
(приета с решение № 580 по протокол № 35 от 20.12.2005 г., публикувана и в сила от
23.01.2006 година). В чл.2, ал.2 от тази наредба (наричана за краткост по-надолу в
изложението „наредба на Общ.съвет Лч“) са посочени гробищните паркове действащи на
територията на Община Ловеч, като в т.4 са отразени гробищата в кметствата на Общината.
Управлението и опазването на тези гробищни паркове, по силата на чл.8, ал.2 от Наредбата
на Общ.съвет Лч е възложено на съответните кметове и кметски наместници. Управлението
и опазването им обаче, предполагат дейности, за които в крайна сметка са необходими
финансови средства и в този смисъл, поне досежно кметските наместници тази разпоредба
се явява формална и до голяма степен лишена от практическо приложение. Това е така, тъй
като населените места, които се управляват от кметски наместници не притежават
самостоятелен бюджет, не са също така и второстепенни разпоредители с бюджет по реда на
чл.11, ал.10 от Закона за публичните финанси. За тях общинският съвет, по предложение на
кмета на общината, утвърждава показателите по чл.45, ал.1, т.2 от ЗПФ – чл.52, ал.2 от
ЗМСМА. В този смисъл, в чл.10 от Наредбата на Общ.съвет Лч конкретно е отразено, че
Община Ловеч, в рамките на своя бюджет определя средствата за обновяване и разширяване
на гробищните терени, сгради и съоръжения, общо озеленяване и изграждане и поддържане
на алейна мрежа, общо осветление, транспортни комуникации и др. Разпоредбата на чл.9,
ал.1 от същата наредба пък директно визира Дейност „Обреди“ (част от структурата на
общината) да осъществява дейности по поддържане и благоустрояване на гробищните
паркове и т.н. В подкрепа на изложеното до тук е и представеното писмено доказателство –
График за почистване и косене на гробищните паркове в Община Ловеч /л.5/, утвърдена от
зам.кмета на Община Ловеч, в който график, за двата гробищни парка на територията на
с.С. е било предвидено почистване в периода 23.08 – 27.08.2021 г. и 30.08. – 31.08.2021 г.,
т.е. след проверката и санкционирането на жалбоподателя Д..
Ето защо, при така действащата нормативна уредба и установените по делото факти е
очевидно, че в качеството си на кметски наместник на с.С., жалбоподателят е нямал
правомощия и най-вече финансови възможности за управлението и поддържането на
гробищните паркове в селото, които са и собственост на Община Ловеч. В този смисъл,
ангажирането на отговорността му за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.7, във връзка с
чл.4, ал.3 от Наредба № 2/2011 г. се явява изцяло неправилно и необосновано от
материално-правна страна, тъй като жалбоподателят не се явява субект на посоченото в НП
нарушение.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП и с оглед пълнота
на изложението, съдът констатира и че същото е издадено при допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАНН, като възраженията наведени от
жалбоподателя в този смисъл са основателни.
В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението е описано
изключително лаконично и общо. Посочено е, че „…в определени участъци е налице висока
4
храстовидна растителност, затрудняваща достъпа на хората до гробните места, включително
и на хората с увреждания.“ От така посочените обстоятелства не става ясно въпросните
„определени участъци“ гробове ли са със съответните междинни пътеки между тях или се
касае за главни или второстепенни алеи, които са обрасли с храстовидна растителност,
затрудняваща достъпа на хората до гробовете. Това разграничаване е от съществено
значение за изясняване на въпроса следва ли да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата на Общ.съвет
Лч, поддържането на гробното място и прилежащите междинни пътеки е задължение на
близките на покойника, а ал.2 на същия текст дава възможност на служители на дейност
„Обреди“ да поддържат тези участъци от гробищните паркове, при съответното възлагане от
страна на близките на покойника и след заплащане на услугата. В словесното описание на
нарушението следва да са посочени и конкретизирани всички обстоятелства, при които е
извършено, за да е наясно привлеченото към отговорност лице какво точно нарушение му се
вменява, с всичките му съставомерни признаци, за да може да организира адекватно
защитата си. Освен това, липсата на такова описание препятства и съда в преценката му за
обоснованост и законосъобразност на атакуваното НП. Като не е сторил това, наказващият
орган е нарушил правото на защита на санкционираното лице, тъй като то има право да знае
точно какво нарушение му се вменява, че е извършило, при какви обстоятелства и каква е
правната му квалификация. Иначе казано – между обстоятелствената част на наказателното
постановление с изложените съставомерни признаци и дадената цифрова квалификация на
нарушението, следва да е налице пълно единство, за да може наказаното лице да организира
и упражни правото си на защита в пълен обем.
На следващо място – за посоченото в НП нарушение наказващият орган е приложил
санкционната норма на чл.210, ал.1 от ЗЗ. Същата е бланкетна и препраща към конкретно
нарушени разпоредби от Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му, но
особеното е, че съдържа в диспозицията си конкретна форма на изпълнителното деяние на
нарушението, а именно, че нарушението следва да е извършено чрез действие, т.е. визира
определено активно поведение от страна на нарушителя. Докато в настоящият случай, като
форма на изпълнителното деяние, на жалбоподателя е вменено бездействие за това, че не е
предприел необходимите действия за поддържането и почистването на гробищния парк. Ето
защо, съдът счита, че за вмененото на жалбоподателя Д. нарушение, с неговите обективни
признаци и форма на изпълнително деяние, наказващият орган е приложил неправилна
санкционна норма. Като такава, с оглед словесното изписване на нарушението и дадената му
цифрова квалификация е следвало да бъде приложена общата санкционна разпоредба на
чл.229, ал.1 от ЗЗ, която се явява и по-леко наказуема, макар и минимумите на предвидените
глоби и по двете да са еднакви, тъй като предвидения максимум по чл.210, ал.1 от ЗЗ е по-
висок.
Така изложеното представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от
ЗАНН, тъй като е приложена несъотносима към случая санкционна норма. Това нарушение
също е съществено, тъй като лишава съда от възможност да прецени законосъобразно ли е
5
наложено наказанието, тъй като не е ясно какво е то и за кое нарушение се налага. По
същите причини нарушава и правото на защита на жалбоподателя, тъй като той следва да
знае точно какво нарушение му вменяват, че е извършил и с какво е санкциониран.
Нарушението е съществено и не може да бъде отстранено пред настоящата инстанция и
както и обсъденото по-горе в изложението друго такова, представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено.
Поради тези съображения, настоящия състав намира, че жалбата на Ив. Н. Дж. е
основателна и следва да бъде уважена, тъй като издаденото срещу него НП № 37/20.07.2021
г. на и.д.директора на РЗИ Ловеч е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Регионална здравна инспекция гр.Ловеч, представлявана от директора, да му
заплати направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Същото е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие № 12713 от 05.11.2021 г. /л.24/ и следва да бъде присъдено в пълния му
размер, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 37 от 20.07.2021 г. на И.Д.Директора
на РЗИ Ловеч, с което е наложено на Ив. Н. Дж. от с.С., област Ловеч, ул.”В.Л.” № 2, ЕГН :
**********, административно наказание на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето –
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от
Наредба № 2/2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и
пренасянето на покойници, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на Ив. Н. Дж. от с.С., област Ловеч, с горните данни, сумата 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6
7