Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ...............2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ІІ-ри състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Веселина
Чолакова
при
секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията
административно дело №1798/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.19ж от АПК , във вр. с чл.27,ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „Агро
кадифе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, с управител и
представляващ Х.П.Н. *** срещу Решение №26/04/1/0/01055 от 29.05.2020 г. , с
което е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен Договор № 26/04/1/0/01055
от 13.12.2017 г. издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/.
Жалбоподателят сочи, че оспореното решение
е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Сочи се на допуснато нарушение на чл.26,ал.1 от АПК, тъй
като дружеството не е уведомено за започналото административно производство за
прекратяване на сключения административен договор. Сочи се на липса на издаден
акт по смисъла на чл.14,ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за
администратиране на нередности по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от ЕС. Счита, че дори и да има неизпълнение на договора, то се
държи на виновно поведение в администрацията на ответника и липса на
съдействие. Отправено е искане за отмяна на решението в цялост по т.1 и т.2.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание
не изпраща представител.
Ответната страна – изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ в писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва жалбата .Счита,
че решението е издадено от компетентен орган и при отсъствие на допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че в процедурата по
прекратяване на административния договор са спазени изискванията на чл.19д,ал.2
от АПК и чл.39,ал.5 от ЗУСЕСИФ. Договорът е прекратен едностранно, съгласно
клаузата на чл.23,ал.2,т.1 от договора и в изискуемата писмена форма на
изявлението. Сочи се на установени в хода на извършена проверка предпоставки за
прекратяване на договора установени в чл.11,ал.1, във вр. с пар.1,т.13 от ДР на
приложимата Наредба № 9/21.03.2015 г. Установените обстоятелства , сочат на
пряка или косвена свързаност на физически лица, които са целели неправомерно
получаване на евросредства. Позовава се на решение по дело С-434/12 на Съда на
ЕС и практиката на административните съдилища. Пледира за отхвърляне на жалбата
и присъждане на сторените разноски.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна, в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК,
срещу акт , който подлежи на оспорване по съдебен ред.
По
основателността на жалбата:
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Между ДФ „Земеделие" и „Агро Кадифе" ЕООД е сключен договор №
26/04/1 /0/01055 от 13.12.2017 г. по подмярка 4.1 с предмет на инвестицията
„Създаване на трайни насаждения от черен касис и закупуване на земеделска
техника“ в с. Капитан Петко войвода, общ. Тополовград, обл. Хасково. Общата
стойност на одобрените разходи по проекта е 1 526 658,20 лв., а сумата на субсидията
е 915 994,91 лв. С писмо с вх. № 02-030-2600/909 от 23.04.2019 г. от ползвателя
е постъпило искане за промяна местонахождението на инвестицията от обл. Хасково
в обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. Голица и с. Булаир. Установено е, че
искането за промяна на местонахождението
на инвестицията е сходно с това по проекта по подмярка 4.1 на друг бенефициер-
„В.“ ЕООД. Посоченият, е бенефициер по подмярка 4.2 от Програмата за развитие
на селските райони 2014-2020, с договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г.,
сключен по реда на Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4.
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г.
Във връзка с установените факти относно дружествата „Белева“ ЕООД,
„Комфорт пласт Варна“ ЕООД, „Зелено стопанство 2015“ ЕООД“ЕА-08“ ЕООД, „Алмуст
инвест“ ЕООД, “Колона строй“ ЕООД, „Димтех инженеринг“ ООД, „Стил строй 2016“
ЕООД, „Стройпром инвест“ ЕООД, „Комфорт пласт-Варна“ ЕООД, „Аквастрой“ ЕООД,
„Евро балкан турс“ ЕООД и др. /подробно, но хаотично описани в
обстоятелствената част на оспореното решение/ са извършени допълнителни административни
проверки по договор № 26/04/1/0/01055 на „Агро Кадифе“ ЕООД.
В резултат на извършените проверки е установено, че на 16.02.2018г,
дружеството „Агро Кадифе“ ЕООД е прехвърлено на Х.П.Н. с ЕГН **********. Х.П.Н.
е собственик на „Геко Агро Трейд“ ЕООД, който е предложен за поръчител от
„Зелено стопанство 2015“ ЕООД по подадена заявка за авансово плащане №
26/04/2/0/00229/1/01 - отказана. Към заявката са представени счетоводни отчети,
съгласно които „Геко Агро Трейд“ ЕООД има сериозни обороти от продажби и
капитали. При проверка в Търговския регистър не са установени публикувани
финансови отчети. Съгласно публикуваните балансови данни в регистър Дакси
дружеството не е реализирало такива обороти и данните не кореспондират с тези
от предоставените финансови отчети към заявката. Освен това финансовите отчети
не са били заверени от регистриран одитор, каквито са изискванията на чл. 37 от
Закона за счетоводство, поради което са възникнали съмнения за представяне на
документ с невярно/неистинско съдържание. Х.Н. е била собственик и на „Евро
Балкан Тур" ЕООД, който е поръчител по подадените заявки за авансови
плащания на „Органикал“ ООД, „Зелено стопанство 2015“ ЕООД и „Аквастрой“ ЕООД -
отказани. При финансовите отчети на „Евро Балкан Тур“ ЕООД се наблюдават същите
закономерности, като при „Геко Агро Трейд“ ЕООД. Освен това г-жа Н. е била
собственик и на „БО-ЯН ЕООД, поръчители на ЕТ „Изгрев хаус – С. Бълдарова“ и на
„Органикал“ ООД.
След като придобива дружеството „Агро Кадифе“ ЕООД, Х.Н. сменя банковата
сметка по договора, като новата сметка е в „Интернешънъл асет банк“ АД -
банката, от името на която са представени неистинските анекси към банковите
гаранции на „В.“ ЕООД и на „Комфорт пласт Варна“ ЕООД, с които двамата
ползватели неправомерно са получили авансово плащане по проектите,
Във връзка с представени документи от „Агро Кадифе“ ЕООД за стартиране на
инвестицията и допълнително извършена проверка е установено, че одобрената
фирма доставчик „7 Енерджи“ ЕООД /одобрен с анекс от 09.10.2018 г./ е
прехвърлена на Д.П.Ц.на дата 28.12.2018 г. Същата е собственик на „Органикал“
ООД, „Аквастрой“ ЕООД, управител е на „Гардове“ ЕООД (дружеството по чиято
сметка е преведено полученото от „Зелено стопанство 2015" ЕООД авансово
плащане по договора).
Въпреки представените фактури и платежни документи за осъществена
дейност, проверките в регистрите на НАП показват, че „7 Енерджи" ЕООД няма
нает персонал. С писмо с вх. № 02-2600/6538 от 13,12,2018 г. са
представени в ДФ „Земеделие“ доказателства, че е започнала изпълнението на
инвестицията в изрично посочения в договора срок, а именно: фактура **********
от 11.12.2018 г, с издател „7 Енерджи“ ЕООД и на стойност 319 200,00 лв. със
ставка на ДДС 0%. След извършена административна проверка в регистрите на НАП
се установило, че към началото на месец юни 2019 г. доставчикът „7 Енерджи“
ЕООД не се е регистрирал по ЗДДС, въпреки че е генерирал оборот над минималния
праг за регистрация от 50 000 лв. Въпреки изричното изискване на закона
дружеството „7 Енерджи“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС. С оглед на констатираните
несъответствия до „Агро Кадифе“ ЕООД е изпратено писмо с изх. № 02-2600/6538 от
11.06.2019 г. ,в което е предоставен срок от 7 (седем) дни за представяне на
обяснения и/или документи от страна на доставчика „7 Енерджи“ ЕООД относно
неспазването на разпоредбите на националното законодателство. Също така във
връзка с предоставената фактура № ********** от 11.12.2018 г. с издател „7
Енерджи“ ЕООД е изискано представяне на
платежно нареждане и пълно дневно банково извлечение от деня на превода,
заверени от банката, от които да е видно плащането на сумата по фактурата.
Писмото е получено на 13.06.2019 г. На 21.06.2019 г. е предоставен отговор от
„Агро Кадифе“ ЕООД, към който са приложени фактура № ********* от 05.06.2019 г.
на стойност 159 360,00 лв. и ДДС 0%, фактура № ********** от 06.06.2019 г, на
стойност 112 425,00 лв, и ДДС 0%, протокол от 05,06.2019 за приемо - предаване
на 21 бр. техника, платежни нареждания за извършени преводи към „7
Енерджи" ЕООД от дати 29.05.2019 г., 04.06.2019 г. 05.06.2019 г., банково
извлечение и обяснение от доставчика относно регистрацията по ЗДДС. Направено е
впечатление , че реално плащане по фактурата е извършено 6 месеца по - късно.
При направена справка в регистрите в НАП е установено, че на 25.06.2019г. „7
Енерджи" ЕООД се е регистрирал по ЗДДС, т.е. след получаване на писмото от
ДФЗ. В уведомлението от доставчика е дадено обяснение, че дружеството е подало
искане за регистрация по ЗДДС още на 18.12.2018 г. към ТД на НАП Бургас, но е
получил отказ за регистрация. Към писмото не са представени документи
удостоверяващи, че има такова искане, нито за отказа от НАП. При направена
справка в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на „Агро Кадифе“ ЕООД се
установи, че фактура № ********** от 06.06.2019 г. на стойност 1 12 425,00 лв.
не е отчетена, но присъства ф-ра № ********* от 05.06.2019г. на стойност 159
360,00 лв.
Излагайки посочените факти, административният орган е приел, че има риск
по проект № 26/04/1/0/01055 на „Агро Кадифе" ЕООД да бъде направен опит за
неправомерно получаване на безвъзмездна финансова помощ, която няма да бъде
използвана за постигане на целите по проекта и подмярката, както и представяне
на документи с невярно и/или неистинско съдържание, също така и изкуствено
създаване на условия чрез предварителни уговорки с фирмата доставчик, която
както е описано по - горе е свързана с бенефициентите „Органикал“ ООД и
„Аквастрой“ ЕООД. Прието е, че така изложените факти и обстоятелства могат да
бъдат подведени под хипотезата на изкуствени условия за получаване на помощта
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от ПРСР 2014 - 2020 г. Направен е извод, за координиране на
действията на бенефициентите „В.“ ЕООД, „Зелено стопанство 2015“ ЕООД, „Комфорт
пласт Варна“ ЕООД, „Органикал“ ООД, „Аквастрой“ ЕООД, ЕТ „ИЗГРЕВ ХАУС - С. Б.“,
ЕТ „Б.Б.“, „Климентово парадайс“ ЕООД и „Агро Кадифе“ ЕООД, чрез използване на
едни и същи доставчици, които са създадени единствено за целите на проекта,
контраоференти, поръчители, като целта е да бъдат получени безвъзмездни
средства.
Предвид горното, договорената финансова помощ е отказана изцяло, а договорът - прекратен на
основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 26/04/1/0/01055 от 13.12.2017 г. и чл. 39, ал, 5 от ЗУСЕСИФ, във връзка
с чл. 11, ал. 1 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 от 21.03,2015 г.
във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306 /2013 г„ както и чл. 19д, ал. 2 от АПК, Отказът от изплащане на помощта и прекратяването на договора се правят с
цел да се защитят финансовите интереси на ЕС и на държавата членка.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на настоящия спор е изпълнението на Договор №26/04/1/0/01055 от 13.12.2017 г. между
ДФЗ и „Агро кадифе“ ЕООД за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ , от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. с предмет на инвестицията „Създаване на трайни насаждения от
черен касис и закупуване на земеделска техника“ в с. Капитан Петко войвода,
общ.Тополовград, обл. Хасково. „Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, сключен на основание чл. 42, ал.3 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. и Заповед за одобрение на
заявлението за подпомагане № 03-РД/4563 от 08.12.2017 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
По валидността на акта:
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган – изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ ДФ "Земеделие" е акредитиран като
единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз, а съгласно чл. 20а от същия закон, изпълнителния директор на
фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността на агенцията и я представлява, както и в предвидената от
закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
По спазването на материалния и процесуалния закон и
целта на закона:
За да постанови оспореното
решение административният орган се е позовал на чл.23,ал.2,т.1 от
административния договор, чл.11,ал.1 във вр. с пар.1,т.13 от ДР на Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена
от министъра на земеделието и храните , чл.60 от регламент /ЕС/ № 1306/2013 г.
на ЕП и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/
№ 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, чл.39,ал.5 от ЗУСЕСИФ и чл.19д,ал.2 от АПК.
Сключеният договор представлява административен договор, чиято правна
уредба се съдържа в ЗУСЕСИФ и в чл. 19а и сл. от АПК. Споровете във връзка с
действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на
административните договори са подчинени на разпоредбите на дял ІІІ /Обжалване
на индивидуални адм. актове пред първа инстанция/, т. е. административният
договор е приравнен на ИАА и като такъв, съдът следва да съблюдава изпълнението
на императивните изисквания за действителност на същия, съобразно чл. 146 и сл.
от АПК. Възможността на прекратяване на административния договор е предвидена с чл.39,
ал.5 от ЗУСЕСИФ, съгласно която
разпоредба ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати
административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за
обществения интерес. Процесният административен договор е валиден административен
акт, който е в сила и именно клаузите му определят правата и задълженията на
страните и неговото изпълнение, както и основания, въз основа на които може да
бъде изменяно това правоотношение и условията по неговото изпълнение по
отношение на получателя на безвъзмездната финансова помощ. Наредба № 9 от
21.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е материалната нормативна уредба, регулираща
административното правоотношение, възникнало между страните в производството.
Съгласно §2 от Наредбата, същата се издава на основание чл. 9а от Закона за
подпомагане на земеделските производители. Следователно всички относими
параметри за изпълнение по договора се регулират от тези материални норми,
относими към датата на сключване на административния договор, а оспореното
Решение на изпълнителния директор на ДФЗ, представлява административния акт,
издаден в резултат от неизпълнение на вече възникнало и валидно към датата на
издаването му административно правоотношение.
Решението е изготвено в
изискуемата съобразно чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма , но съдът споделя доводите на оспорващото дружество за липса на
мотиви обосноваващи постановения отказ и прекратяването на административния
договор.
От представените по делото
доказателства не може да се направи изводи, че са налице предпоставките за
тежки последици за обществения интерес и, че са налице „изкуствено създадени
условия“. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на
Наредба № 9 "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие
по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, според който без да се засягат
специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското
стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за
които е установено, че условията, необходими за получаване на такива
предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство.
Прекратяването на
административния договор и отказа за плащане е с основанието на чл.23,ал.2,т.1
от договора и чл.11,ал.1 във вр. с пар.1, т.13 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015
г. Съгласно посочената клауза на договора , установяващ условията за
едностранното му прекратяване , са виновно неизпълнение от ползвателя на което
и да е задължение по договора, по Наредба № 9 /21.03.2015 г. или по относим към
предоставянето на помощта акт на ЕС, включително и в случаите по чл.42,ал.6 от
Наредба № 9/21.03.2015 г. От хаотичното описание на фактическата обстановка и
краткия правен анализ, не става ясно кое е конкретно осъществено от бенефициента
нарушение. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., на която разпоредба се е позовал
органът, не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите,
когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са
създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в
противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта
на селското стопанство. Съгласно ал. 2 на чл. 11 финансовата помощ не се
предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са независими
предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните
предприятия (ЗМСП) и за които се установи, че са учредени или преобразувани с цел получаване
на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 – 2020 г.,
включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените
по тази наредба максимални размери.
Изложените в акта
съображения за "изкуствено създадени условия" по смисъла на Наредба № 9/2015 г. и приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се
кредитира като правилен извода му за осъществяване на фактическия състав на чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В решението са изложени фактически
констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва
съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и
обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие
на индиция (улика) за координация на действията на множество бенефициенти за
получаване на безвъзмездни средства. В решение на Съда на ЕС по дело C‑434/12
/„Слънчева сила“ ЕООД срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“—
Разплащателна агенция / е посочено, че
не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане единствено
поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази
схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между
кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите
обективни елементи по конкретния случай. Изложените от органа съображения
са за свързаност между изброените кандидати, но липсват изложени конкретни
съображения, защо това води до извод за наличие на изкуствено създадени условия
и осъществено от бенефициера нарушение на договора.
В тази връзка е Становище от Институт за агростратегии и иновации
/достъпно на ел.адрес https://www.agroinnovations.bg/stanovishche-ot-institut-za-agrostrategii-i-inovacii-otnosno-proekt-na-naredba-za-usloviyata-i-red-0/ , относно
проекта за Наредба № 9 от 21.03.2015 г. според което: „Проектът за Наредбата за условията и реда за
установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със
средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони въвежда в българското
законодателство разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011
на Комисията от 27 януари 2011 година, чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и чл.11, параграф
4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година по отношение на изкуствено създадени условия. Към
настоящия момент в българското законодателство липсва легална дефиниция
за „изкуствено създадени условия”. Този израз за първи път се появява в
чл.43а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Държавен
вестник брой 12 от 2015 г.). Понастоящем обаче тази разпоредба е отменена, а на
нейно място този израз се среща в създадени с последното изменение на ЗПЗП
(Държавен вестник брой 2 от 2018 г.) разпоредби.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Закона за нормативните актове (ЗНА) „Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен”. Съгласно посочения в чл.1 обхват на Проекта на Наредба,
тя следва да урежда единствено условията и реда за установяване на наличие или
липса на изкуствено създадени условия.
При това положение
правната дефиниция на израза „изкуствено създадени условия” следва да бъде в
Закона за подпомагане на земеделските производители, а не в нормативния акт по
неговото прилагане, какъвто се явява посочената наредба. По отношение на значението и тълкуването
на израза „изкуствено създадени условия”, към Европейската комисия има
отправени два въпроса от Членове на Европейския парламент. Първият въпрос
е зададен на 28 Октомври 2013 г. от депутатът Rareş-Lucian Niculescu
по отношение тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011:
„Както може да се види, тази разпоредба дава общо, абстрактно определение на
“изкуствени условия”, без да се споменават какви са тези “изкуствени условия”,
като се посочва само, че е забранено нарушаването на целите на мярката /
схемата за подпомагане. Може ли Комисията да изясни този въпрос, който има
въздействие върху потенциалните бенефициенти, и да даде ясно определение на
тези “изкуствени условия”?”
На 10 декември 2013 г.
Комисарят по земеделие и развитие на селските райони г-н Dacian Cioloş,
отговаря следното: „Комисията не възнамерява и не планира да предостави ясно и
недвусмислено определение на клаузата за заобикаляне, “изкуствено създадена”,
използвана в Регламент (ЕС) № 65/2011, тъй като концепцията е твърде специфична
за контекста. Също така в член 62 от проекта за регламент относно
финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика
се посочва, че без да се засягат специалните разпоредби, не се предоставя
предимство, предвидено в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, в полза на физическо или юридическо лице, за което е установено, че
условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени
изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.
Тази позиция се подкрепя
от Съда на Европейския съюз, който в неотдавнашното си решение относно клаузата
за заобикаляне (дело C-434/12) припомни, че злоупотребата с даден оператор може
да се установи чрез комбинация от два елемента: обективни обстоятелства, когато
целта на правилата не е постигната въпреки формалното спазване на условията,
предвидени в законодателството на ЕС, и субективен елемент, състоящ се в
намерението да се получи предимство. На първо място, що се отнася до обективния
елемент, Съдът отбелязва, че трябва да се провери дали целта на разглежданата
схема за подпомагане може да бъде постигната. На второ място, по отношение на
субективния елемент, Съдът е постановил, че трябва да се разгледа истинската
същност и значение на спорната молба за помощ. Следователно всеки бенефициер
трябва да бъде подложен на отделен и индивидуален анализ, тъй като двата
елемента, въведени от Палатата, следва да бъдат разгледани по същество и според
особеностите на всеки отделен случай.”
Вторият въпрос е зададен
на 31 май 2016 г. от депутата Laurenţiu Rebeg към Комисаря по земеделие и
развитие на селските райони г-н Phil Hogan относно дефиницията на термина
„изкуствени условия” в чл.60 от Регламент 1306/2013 г., а именно:„Разпоредбите
на член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно установяването и
санкционирането на създаването на изкуствени условия за достъп до финансиране
от ЕС са неясно определени и не се прилагат еднакво в целия ЕС. Всяка
държава-членка е тълкувала текста на този член на базата на натрупания от
националната си разплащателна агенция опит и редица одити от страна на органите
на ЕС показаха изкуствени условия. Защо не бяха приети и спазени уеднаквени
определения на равнище ЕС от всички държави-членки на ЕС?”.В своя отговор
Комисар Hogan прави препратка към съдебната практика на Съда на Европейския
съюз като заявява: „Както се споменава във въпроса на уважаемия колега, член 60
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) предвижда
общо правило, че когато се установи, че условията, необходими за получаване на
предимства съгласно общата селскостопанската политика (ОСП) са създадени
изкуствено, тези предимства не се предоставят. Разпоредбата съответства и на
общия принцип, предвиден в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности. Що се отнася до конкретния въпрос относно
хармонизираното определение, което да се прилага от държавите-членки, следва да
се отбележи, че тези разпоредби отразяват постоянната съдебна практика на Съда
на Европейския съюз, (Вж. Например дела C-255/02, C-456/04, C-116/12,
C-131/14). В своите решения Съдът предостави насоки за това как да се оценят
ситуациите на злоупотреба с практики. Във всеки случай, в случай на съдебно
оспорване, националните съдилища следва да определят дали дадена ситуация
действително се счита за злоупотреба.”
Видно от горепосоченото и
по-специално от цитираната съдебна практика, както и от отговорите на
Европейската комисия, изкуствените условия следва да се установяват на
национално ниво и да се преценяват индивидуално от ДФЗ-РА, като се отчита
комбинацията от двата елемента, както са посочени в Решението по дело С-434/1,
а именно: „за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален
бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от
обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на
предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази
правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен
елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба
на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото
получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder
Schlachtbetrieb, С 515/03, Recueil, стр. I 7355, точка 39 и цитираната съдебна
практика”.
В българското
законодателство свързаност между отделни лица може да има по силата на няколко
различни нормативни акта. Във всеки един от тях, съобразно неговата насоченост,
свързаността е дефинирана по различен начин. Така например по силата на Закона
за малки и средни предприятия свързаността е ограничена до четири хипотези,
докато по смисъла на Търговския закон свързаността е много по-широко
дефинирана. В случаите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за
корпоративното подоходно облагане свързаността има един смисъл, а във вече
посочения Търговски закон има съвсем друг смисъл.
Никъде не е посочена обосновка, поради която свързаността е избрана като
критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Ако целта е била
спазването на изискването на чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013
г., където е посочено, че „Никакви предимства, получени посредством избягване
на намаляване на плащането, не се дават в полза на земеделски стопани, по
отношение на които е установено, че след 18 октомври 2011 г., изкуствено са
създали условията за избягване на последиците от настоящия член.”, като по този
начин се създаде механизъм за санкциониране на изкуствено разделени земеделски
стопанства, то това трябва много ясно да бъде посочено и доказано.
Причината е, че в
определени случаи такова разделяне може да бъде обосновано и да не попада в
хипотезата на изкуствено създадени условия. Като пример за това може да бъде
посочен чл. L. 341-3 от Кодекса за селските райони и морския риболов, който се
прилага във Франция – „Le code rural et de la pêche maritime”. В тази
разпоредба е посочено, че „Разделянето на земеделско стопанство не може да
позволи на фермите да получат помощ или публични субсидии, по-високи от онези,
които биха получили, ако не бяха направили такова разделяне. Това правило се
прилага независимо от правната форма на въпросните стопанства. Тази разпоредба
може да не се прилага, когато разделянето е оправдано, от една страна, от
разстоянието между отделените фондове или автономността на средствата за
производство на тези фондове и от друга страна, от подобряването на жизнеспособността
на стопанствата или запазването на тази жизнеспособност, по-специално в
случаите отговарящи на условията на член L. 330-1.
Видно от тази разпоредба,
законодателят във Франция напълно се е съобразил със съдебната практика на Съда
в Люксембург. Паралелно с въведената забрана за разделяне на земеделски
стопанства, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., е въведена
и възможност за преценка на причините, които са довели до разделянето. По този
начин някои случаи на разделяне могат да бъдат обосновани, без да има наличие
на изкуствено създадени условия.
Подобна разпоредба би
трябвало да има и в Проекта на Наредба, най-малкото за да бъде избегнат
субективния елемент по отношение на свързаността и да бъде гарантирана правната
сигурност на всички бенефициенти. Освен това, що се касае за установяването на
изкуствено създадени условия по отношение на мерките и подмерките от ПРСР 2007
– 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г. следва да бъдат предвидени критерии различни от
свързаността, които да могат да бъдат обективно проверявани с оглед трайната
практика на Съда в Люксембург (виж цитираните по-горе в становището съдебни
решения).
В наредбата е посочено, че
ако становището е за съмнение за наличие на изкуствено създадени условия, то
заявлението за подпомагане се изпраща на компетентната дирекция в ДФЗ-РА, която
отговаря за нередностите и тя регистрира сигнал за нередност. По този начин изкуствено създадените
условия се приравняват на нередност. Нередността, съгласно легалната дефиниция
дадена в чл.2, точка 36 от Регламент 1303/2013 г. е „всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза.” Наличието в чл.2, ал.1 от Проекта
на наредба на самостоятелна дефиниция на „изкуствено създадени условия” обаче
предполага разлика между двете. Освен това в ал.2 на същата разпоредба е
посочено, че при наличие на изкуствено създадени условия се прилагат
разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., чл. 60 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013
г. Това предполага установяване на наличие на изкуствено създадени
условия, а не съмнения за такива. Освен това посочените разпоредби посочват, че
ако се установи наличие на изкуствено създадени условия не трябва да се дава
предимство на съответните физически лица, които са създали тези условия. Никъде
в тях не се коментират неправомерни плащания, възникнали в следствие на
нередност съгласно чл.54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.“
В оспореното решение не е
изследван въпросът за финансовата вреда или за възможността от понасяне на
такава. Липсват мотиви нанесена ли е финансова вреда на Съюза или има ли
опасност, възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в
пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението. Отсъствието на
съображения по въпроса има ли вредоносен финансов резултат върху бюджета на
Съюза, както и липсата на анализ относно съставомерните елементи на опита за
неправомерно получаване на финансова помощ, предвид „изкуствено създадени
условия“, прави волеизявлението за отказ на финансова помощ немотивирано и
необосновано.
По тези съображения,
оспореното решение е постановено от компетентен орган, но е немотивирано,
издадено е при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
следва да бъде отменено.
Жалбоподателят претендира присъждане
на разноски. Съобразно представените доказателства следва да се присъдят в
размера на платената държавна такса от 50,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
– Варна,
ОТМЕНЯ по жалба на „Агро кадифе“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр.Варна, с управител и представляващ Х.П.Н. ***
Решение №26/04/1/0/01055 от 29.05.2020 г. , с което е отказана изцяло
одобрената финансова помощ и е прекратен Договор № 26/04/1/0/01055 от
13.12.2017 г. издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да плати в полза на „Агро кадифе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, с управител и представляващ Х.П.Н. сторените по делото разноски в размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: