Р Е Ш Е Н И Е № ..…
Гр. София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И.
в. гр. д. № 5716 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 10738/14.01.2020 г. на СРС, на
153 с - в, по гр. д. № 11343/2019 г. е отхвърлен предявения от К.И.Р. - Р., ЕГН **********, против „А." ЕООД, ЕИК ******и
Национален осигурителен институт, Териториално поделение - София град, гр.
София, бул. „******, иск е правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране, положен за периода 11.11.1996 г. - 01.06.1998 г. по
трудов договор, на ненормиран работен ден при основно трудово възнаграждение, изменяно
последователно, както следва: 36 500, 50 050 и 70 000 неденоминирани лева, на
длъжност „главен експерт" в дирекция „Системен анализ и проектиране",
изменена на „главен експерт" в дирекция „Внедряване и локализация" в
„А." ЕООД и ищцата е осъдена за заплащане на разноски.
Недоволна от решението е останала ищцата К.И.Р. - Р., която в срок го обжалва по съображения,
че е неправилно и необосновано. Поддържа, че неоснователно в решението е
прието, че от доказателствата не може да се направи извод за наличие на трудово
правоотношение между нея и дружеството „А.“ ЕООД, понеже в хода на
производството не са събрани достатъчно доказателства. Излагат се доводи, че
поисканите свидетели не са могли да се явят пред СРС, тъй като са били възпрепятствани,
а страната не е можала да представи своевременно доказателства за това. Моли да
се отмени решението и искът да се уважи.
Въззиваемата страна НОИ, в срок по чл. 263 ГПК, оспорва жалбата в писмен отговор, като излага съображения, че решението е
законосъобразно, постановено в съответствие с представените пред СРС
доказателства. Поддържа, че в хода на производството не са събрани нито писмени,
нито гласни доказателства, от които да се направи извод за основателност на
иска, както приема и СРС. От представените доказателства не може да се установи
какъв е периода, през който ищцата е престирала труд при „А.“ ЕООД. Освен това
не са представени доказателства, че ищцата реално е работила по трудовото
правоотношение през претендирания период. Поддържа още, че на проведените пред
СРС съдебни заседания ищцата не се явила, като не е ангажирала допуснатите от
СРС доказателства. Сочи, че решението е правилно и съобразено с всички
установени по делото факти и обстоятелства, като основателно искът е приет за
недоказан. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ответник „А.“ ЕООД
не е взел становище по жалбата.
Софийски градски съд като преценява решението и въз основа на направените с
жалбата възражения и по реда на чл. 271 ГПК,
приема следното:
СРС
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. (ЗУТОССР).
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Относно неговата законосъобразност - съдът е обвързан от изложеното
в жалбата.
В Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че
при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
С оглед
правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба, каквато е
настоящата жалба, въззивният състав намира, че следва да се произнесе относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.
Оспореното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, се
установява по съдебен ред, при условие, че съответните доказващи го документи
са загубени или унищожени.
В
случая пред СРС е представено удостоверение, изходящо от ТП на НОИ - София град от 03.05.2019 г., според което ведомостите за заплати и други трудови документи не са предадени в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, респ. не се съхраняват там. При
това следва да се приеме, че искът за установяване на трудов стаж е допустим.
При констатираната липса на
писмени доказателства в информационните масиви на НОИ, разпоредбата на чл. 6
ЗУТОССР указва кои са допустимите доказателства за установяване на претендирания
трудов стаж. Това са трудови договори, уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ, допълнителни
споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови
и осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение, включително свидетелски показания, като са допустими
свидетели, единствено ако са представени писмени доказателства, че през
претендирания за установяване период са работили при същия работодател.
При
съобразяване на правилата на доказване и допустимите в производството
доказателства, СРС основателно е приел, че в тежест на ищцата е било да докаже,
пълно и главно, поддържаните твърдения за положен стаж по трудово
правоотношение при ответника „А." ЕООД за периода 11.11.1996 г. - 01.06.1998 г. по трудов договор, на
ненормиран работен ден при основно трудово възнаграждение - 36 500, 50 050 и 70
000 неденоминирани лв., на длъжност „главен експерт“ в дирекция „Системен
анализ и проектиране", изменена на „главен експерт" в дирекция
„Внедряване и локализация", както и обстоятелството, че ведомостите за
периода са изгубени (унищожени), поради което не са предадени за съхранение в
НОИ.
СРС е предоставил възможност на ищцата да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, включително е допуснал
свидетели. Ищцата не се е явила на проведените открити съдебни заседания пред
тази инстанция, нито е изпратила представител, не е довела допуснатите и
свидетели, без да сочи уважителни причини за това, поради което законосъобразно
те са били заличени от СРС.
Следователно в съответствие с нормите на
материалния и процесуален закон СРС е приел, че ищцата не е провела успешно пълно и
главно доказване на иска си. Претенцията е неоснователна и законосъобразно е отхвърлена. Настоящият състав не намира основание за
промяна изводите, до които е достигнал СРС.
Понеже решаващите изводи на въззивният
състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е
постановено включително относно присъдените в тежест на ищцата разноски за
производството.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски
има ответника – въззиваема страна НОИ. В негова полза следва да се присъди 50
лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.
8 ГПК и ЗПП.
Водим от гореизложеното Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 10738/14.01.2020 г. на СРС, на 153 с - в, по гр. д. № 11343/2019
г.
ОСЪЖДА К.И.Р. - Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.
да заплати на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - София
град, гр. София, бул. „****** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.