Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5890 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.П., с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Д. - ВАК, против Наказателно
постановление № 19-0819-006038/01.11.2019 год. на Началника на Група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 5,
ал.3, т.2 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че оспорваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че процесният лек
автомобил е бил управляван от жалбоподателя и неговия баща, като нито един от
двамата не е бил уведомен за издаването на процесната
заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради което и
неправилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Моли
за отмяна на издаденото постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, а се
представлява от надлежно преупълномощен процесуален представител. По съществото на делото се пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде изменено в горепосочения смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2019г. около 16:39 часа в гр. Варна по бул. „Цар
Освободител“ до магазин Метро в посока изхода на града, жалбоподателят Г.П. управлявал
автомобила на баща си Ж.МП. – Фолксваген голф с ДК № В 0133 РХ, когато бил
спрян за проверка от полицейски служители сред които и св. И.Х..
В резултат на проверката било установено, че лекият
автомобил бил спрян от движение, като видно от представените доказателства това
се случило със заповед за налагане на принудителна административна мярка от
15.10.2016г. наложена спрямо собственика на автомобила Ж.М. П., като същата
заповед му е била връчена едва на 30.09.2019г.
За посоченото и въпреки заявеното от водача, че не е
знаел за наложената ПАМ на П. е бил съставен АУАН за допуснато нарушение по чл.
5, ал.3, т.2 ЗДвП, а впоследствие въз основа на него е било издадено и процесното наказателнопостановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП и изисканите приобщени писмени
такива в рамките на проведеното въззивно производство,
както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията
на актосъставителя И.Х..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 19-0819-006038/01.11.2019г.
е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина
на въззивника нарушения са индивидуализирани в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
По съществото на изложеното в обжалваното наказателно
постановление съдът намери следното:
Несъмнено установен обективен факт в настоящото
производство се явява обстоятелството, че процесният
лек автомобил е бил спрян от движение с цитиранта
заповед за налагане на принудителни административни мерки, която обаче е била
връчена на лицето спрямо която е била издадена (а именно на собственика на МПС)
едва на 30.09.2019г.
В конкретния случай жалбоподателят П. – син на
собственика на автомобила действително не е знаел за обстоятелството,ч е
собственият на неговия баща лек автомобил е бил спрян от движение – доколкото
самият собственик не е бил уведомяван за това обстоятелство и се е уведомил за
първи път едва два дни след като синът му е бил спрян за проверка и му е бил
съставен процесния АУАН.
Поради посоченото съдът намира, че в случая у
жалбоподателя отсъства субективна страна при извършване на нарушението,
доколкото макар ЗПАМ да е била наложена във връзка с негово предходно
провинение задължение на контролните органи е било да го уведомят (в това число
и собственика на автомобила) за наложената мярка, за да бъдат съствомерни неговите действия и от субективна страна.
Посоченото налага отмяна на издаденото наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на производството, съдът не следва да
уважава искането на ОД на МВР за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а доколкото жалбоподателят не е поискал присъждането на такива
в своя полза съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-006038/01.11.2019 год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Варна, с което на Г.П. е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лева за нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: