МОТИВИ към решение по н.а.х.д. № 317/16 г. по описа на
РС – гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла в съда
постановление, с което се предлага обвиняемият А.П.М., роден на *** ***, б., б. гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, живущ ***,
ЕГН: **********, да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр. 2, вр.
чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК.
В публичното съдебно заседание РП – гр. Сливница,
редовно призована, не изпрати представител.
Обвиняемият М.
моли съда да бъде оправдан.
Упълномощените му защитници пледират за постановяване
на решение, с което обвиняемият да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди събраните в досъдебното
производство доказателства, намери за установено следното.
От фактическа страна:
А.П.М., роден на *** ***, б., б. гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН: **********.
Обвиняемият е правоспособен водач на моторни превозни
средства категория "В", за което му било издадено свидетелство за
управление на МПС.
На 22.08.2014
г. около 16.00 часа обвиянемият М. управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "318И" с ДК № …., по ПП I – 8 (София - Калотина) с посока от гр. София към гр. Драгоман. В района на
37 километър пътното платно било четирилентово, с по
две ленти за движение във всяка посока, разделени от пътна маркировка двойна
непрекъсната линия. Пътната настилка
била асфалтова и суха, без неравности, наклони и остри завои. Пътният трафик
бил нормален. По същото време и на същото място свидетелят Л. В. управлявала
лек автомобил „Волво ХС90” с руски рег. № … в посока от гр. Драгоман към гр. София. Заедно с нея
пътувал и четиригодишният й син Д. В.. Обвиняемият М. управлявал автомобила си в дясната
лента на дясното полуплатно в посока гр. Драгоман,
като зад него се движел л. а. „Мерцедес 220С”, управляван от свидетеля Ч. Ш.. Внезапно
обвиняемият М. се насочил към лявата лента на полуплатното,
като в последния момент подал ляв мигач. С автомобила си пресякъл лявата лента,
пресякъл двойната непрекъсната линия между двете полуплатна
и навлязъл в полуплатното за насрещно движение,
където в лявата лента с посока към гр. София се движел управляваният от
свидетеля В.автомобил. Настъпил челен удар
между управлявания от обвиняемия М. автомобил и предната лява част на
автомобила, управляван от свидетеля В., след
който удар автомобилът на обвиняемия се озовал в дясното полуплатно
в посока гр. Драгоман, където бил ударен от движещия се зад него автомобил,
управляван от свидетеля Ш..
Съгласно заключението на САТЕ настъпването на ПТП било
непредотвратимо за свидетеля В..
В резултат от ПТП на пътуващия в лекия автомобил „Волво” Д. Ю. В. били нанесени
следните увреждания – счупване на дясна
радиална кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник,
за период, по-дълъг от 30 дни.
По доказателствата.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена след анализа на събраните в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства на основание чл. 378, ал. 2
от НПК - констативен протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2014 г.
със скица и албум към него, руски
регистрационен талон, разрешително за правоуправление на Руската Федерация,
паспорт на Руската Федерация, свидетелства за раждане на руски граждани,
пострадалия В., протокол за доброволно
предаване, турски паспорт, разрешително за пребиваване, немско свидетелство за
регистрация на МПС, както и сведителство за
управление на МПС, справки КАТ, протокoл за химическа експертиза, справка за нарушител–
водач, медицинска документация, съдебномедицински експертизи, автотехнически експертизи, справка за съдимост, както и
показанията на свидетелите Л. В., Ч. Ш., М. Ш., С. Ш., С. Ш., О.С. и Л.Е., както и обясненията на обвиняемия М..
Този доказателствен материал
е последователен и безпротиворечив, поради което
съдът му даде вяра изцяло. Показанията на свидетелите и обясненията на
обвиняемия са подробни и житейски логични, като те са подкрепени от обективните
находки, закрепени в протокола за оглед. Експертизите са обективно и
компетентно изготвени.
От правна страна:
При тези факти се налага изводът, че обвиняемият М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК.
От обективна
страна на 22.08.2014 г. около 16.00 часа, в качеството си на правоспособен
водач от категория "В", обвиняемият М. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "БМВ", модел "318и" с ДК № СО9902ВВ, е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка, вр. Наредба №
2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка – чл. 12, ал. 1 - Двойна непрекъсналата линия М2 се използва
за въвеждане на забрана пътните превозни средства да я застъпват и пресичат
при: 1- двупосочни пътища с повече от три пътни ленти за движение; 2.
приближаване към кръстовища, пътни възли и други места, които представляват
особена опасност за движението.;
чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни
средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго;
чл. 20, ал. 1 ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Д. Ю. В., изразяваща се в счупване на дясна радиална кост, довело до трайно затрудняване
движенията на горния десен крайник, поради което съдът
приема, че е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.
"б", пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
Вместо да се
съобрази със задълженията, указани в посочените текстове на ЗДвП, обвиняемият
внезапно навлязъл с управлявания от него автомобил в платното за насрещно
движение и е ударил управлявания от свидетеля В. автомобил челно. Последната се движела
законосъобразно в съответната лента, като не е била длъжна да очаква, че ППС от
насрещното платно ще навлезе внезапно. Освен това свидетелят В. не е
можела обективно да предвиди действията на обвиняемия и своевременно и сама да
избегне удара. Контузията, която получил Д. В., била
преценена като счупване на дясна радиална кост, довело до
трайно затрудняване движенията на горния десен крайник) и поради това има медико-биологичния характер на
средна телесна повреда.
Причината за настъпилия
удар е изцяло в незаконосъобразното поведение на обвиняемия, който умишлено е
нарушил посочените разпоредби на ЗДвП - знаел е какви са задълженията му в тази
ситуация съгласно закона, но въпреки това е навлязъл в насрещната лента за
движение. При вземането на решението да извърши тези нарушения на закона обвиняемият
е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в насрещната лента се движи друго
превозно средство. Длъжен е бил да осмисли конкретната ситуация и да осъзнае,
че не може да избегне удар, но е смятал, че чрез собствените си възможности ще преодолее
евентуалната опасност, което се е оказало неоправдано. Така неговото поведение
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съответно с
причиняването на средна телесна повреда на Д. В.. Тези факти
сочат, че причиняването на описаната телесна повреда е извършено от обвиняемия
при форма на вината непредпазливост, изразена в самонадеяност.
По изложените
съображения съдът прие, че обвиняемият М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
"б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
за което следва да му бъде наложено съответно наказание.
По наказанието.
Съгласно чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за престъплението на М. се
предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок до три години или пробация. Той не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди. Поради
това са налице предпоставките той да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Индивидуализирайки конкретното наказание за обвиняемия
М., съдът прецени, че по делото е установено само едно отегчаващо отговорността
му обстоятелство - фактът, че е нарушил няколко правила по ЗДвП, което е довело
до настъпването на вредоносния резултат. От друга страна, като смекчаващи
отговорността му обстоятелства бяха отчетени относително младата му възраст,
липсата на достатъчно практически опит като водач на МПС. Ето защо съдът прие,
че налагане на минималния размер на глобата, предвиден в чл. 78а от НК, а
именно хиляда лева, би довело до постигане на целения от закона резултат от
наказанието. Този размер и дори самият факт на налагане на наказание ще
поправят и превъзпитат обвиняемия към спазване правилата за движение по
пътищата и преосмисляне на поведението му като водач с оглед опазване здравето
и живота на останалите участници в движението. Наказанието ще убеди младия
водач, че всяко нарушение на закона бива неизбежно санкционирано от
компетентните държавни органи и така ще го мотивира да се въздържа от подобно
поведение за в бъдеще. На основание чл. 343г НК съдът лиши обвиняемия А.П.М., с
установена по делото самоличност, от право да управлява МПС за срок от седем
месеца, като при определяне на този срок съдът взе предвид изложените горе
съображения относно смекчаващите отговорността обстоятелства, които не следва
да бъдат преповтаряни.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на
обвиняемия да заплати в полза на Държавата направените разноски в размер от
общо 1952 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: