РЕШЕНИЕ  

 

    №   260013 /               28.09.2020г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    осми септември  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕНСЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №27  по описа за   2020  година

 

Производството е по реда на чл.79 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1, от ЗЗД във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ  и иск по чл.92 от ЗЗД.

Произнесеното решение е по реда на чл.237 от ГПК.

          Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от  „Щ.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №1, представлявано заедно от изп.директор Й.А.П.и член на съвета на директорите Б.А., със съдебен адрес:***, първи надпартерен етаж адв. И.Е.Г.,***, представлявана от вр. и.дл. кмет Л.Е., в която са изложени обстоятелства, че страните са обвързани след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), въз основа на Решение № 21/21.11.2018 г. на Я.М.- зам. кмет на община С.  и с декларирани правомощия по чл.7 от ЗОП, съгласно Заповед №1135/01.082017 г., за избор/определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с обща дължина 2,400 км. по улици в 2 (две) на брой населени места в община С. /Решение № 21/21.11.2018 г./, като ищецът бил избран за изпълнител на две обособени позиции за изпълнението на СМР на територията на община С., с възложител Община С., по договор №230 от 17.12.2018 г. и №231 от същата дата. Сочи се, че предмета на обществената поръчка - Обособена позиция № 1: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа гр.С. - ул. „В. Л.” с дължина 1275 м.; ул. „Б.” с дължина 340м.; ул. „С. З.” с дължина 170 м.” бил извършен преди уговорения срок в чл.2 от договора. 

         Дейностите по I-ви етап, касаещ „Реконструкция - вътрешна водопроводна мрежа в гр.С.по улица „В. Л.” - 1275 км.”, ІІ-ри етап - „Реконструкция - вътрешна водопроводна мрежа в гр. С.по улица „С. З.” /кв. Юг/ -170 м.” и ІІІ-ти етап - „Реконструкция - вътрешна водопроводна мрежа в гр. С. по улица „Б.”/кв. Юг/- 340 м.” били започнати на 28.01.2019 г., видно от съставените Протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж на техническа инфраструктура. Твърди се, че надлежното съставяне на Констативните актове за установяване годността за приемане на строежите съобразно образец № 15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от  Наредба №3, бележело приключването на възложените и изпълнени дейности.

Ищецът сочи още, че строително-монтажните работи били изпълнени при непрекъснатост на изпълнението за общо 95 календарни дни, което било в предварително определения от страните срок по договора. Ищцовото дружество не само е изпълнило в срок възложените му дейности по реконструкция на водопроводната мрежа, но и видно от приложените към настоящата искова молба документи:Актовете за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа от:29.01.2019г. за улица „В. Л.”, 15.02.2019 г. за улица „С.З.” и от 04.02.2019 г. за улица „Б.”;Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта.

          Твърди се, че дейностите били извършени качествено, в съответствие с установените изисквания, при съобразяване на всички строителни стандарти и нормативи. Затова още свидетелствали и издаденото от РДНСК Пазарджик Разрешение за ползване №ДК-07-ПЗ-24/09.08.2019г., както и Удостоверението на Община С. с изх. №34/03.12.2019г.,  и Протокол за установяване годността за ползване на строежа по образец №16, приложение № 16 към чл. 7, ал. 3, т.16 Наредба № 3, от заседание на държавна приемателна комисия, състояло се на 07.08.2019 г.Строително-монтажните работи били осъществени съгласно одобрения проект и съобразно заповедите на проектанта, осъществяващ авторски надзор, обективирани в Заповедните книги за строеж № 302; № 303 и № 304. За непосочените в Количествено-стойностната сметка към Договор № 230, строително-монтажни работи за изготвени и приети единични цени, на базата на анализи одобрени показатели.

Сочи се,че съобразно двустранно подписан Констативен протокол №1 от 02.05.2019г. били приети за изпълнени и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 493 018.40 лева, с включен ДДС. В тази връзка били издадени и съответните първични счетоводни документи. На основание чл.4, ал.1, т.1 от Договор № 230 била издадена фактура № ********** от 30.01.2019 г. на стойност 116 848.63 лева, с включен ДДС, представляваща 20% от стойността на договора по чл.3, ал. 1, със срок за плащане 30 дни от датата на фактурата, респективно с падеж на 01.03.2019 г. Към датата на подаване на настоящата искова молба не били осъществени никакви плащания от страна възложителя. Съобразно чл.4, ал.1, т.3 от процесния договор била издадена и последваща фактура №********** от 02.05.2019г. на стойност 376 169,77 лева, с включен ДДС, със срок за плащане 30 дни от датата на фактурата, респективно с падеж на 01.06.2019 г. за дължимото окончателно плащане, като било приспаднато първото междинно плащане. Към настоящият момент ответникът не бил заплатил и стойността по тази фактура.

Ищецът твърди, че община С. не била изпълнила в уговорения срок поетото си задължение за заплащане на дейностите, предмет на обществената поръчка, поради което била изпаднала в забава и на основание чл.16  ал.2 от договор №230 за ищеца било възникнало основание за начисляване на договорената неустойка в размер на 0.1% от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от цената на договора. С оглед на което, дължимата неустойка за забава се твърди, че е в размер на 49 301.84 лева, равняваща се на максималния размер, съобразно уговореното, а именно 10% от стойността на забавените плащания, възлизащи на 493018.40 лева.

Ищецът сочи подробно и извършените действия по договор №231, както и количествата на изпълнените и подлежащи на заплащане СМР, които били приети чрез двустранно подписан между страните Констативен протокол №1/30.04.2019г., с обща стойност на подлежащите на заплащане СМР в размер на 136 577,58 лева, с включен ДДС. С оглед  гореизложеното, обосновано и от представения доказателствен материал, се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило всички поети от него задължения по договор №231, качествен точно и в срок, респективно за ответната община, в качеството й на възложител по договора, било възникнало насрещното задължение за плащане на възнаграждението. На основание чл.4, ал.1, т.3 от договор №231 била издадена фактура №********** от 02.05.2019 г. за всички изпълнени по договор СМР на стойност 136 577,58 лв. с включен ДДС, със срок за плащане 30 дни от датата на фактурата или падеж - 01.06.2019 г., за дължимото плащане. Такова и към момента ответника не бил извършил, предвид което бил изпаднала в забава и на основание чл.16, ал.2 от договор №231 било възникнало основание за начисляване на договорената неустойка в размер на 0.1% от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от цената на договора. Дължимата неустойка за забава се твърди, че била в размер на 13657.76 лева, равняваща се на максималния размер.

Твърди се още, че следвало да се има предвид, че воден от желанието си да постигнат доброволно разрешаване на спора, предмет на настоящото производство, чрез извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията, ищецът бил изпратил на ответника уведомление (писмо с изх. №435/18.09.2019 г. получено от Община С. с вх. №26 00-922/18.09.2049 г.), с което били указани дължими суми, тяхното основание и размер, начина и срока на плащане. Въпреки това ответникът не изпълнявал своите ликвидни и изискуеми задължения към ищеца, поради което за последният възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред като претендира осъждане на длъжника за вземанията.

Ищецът твърди,че му се дължи и мораторна лихва върху двете главници от датата на забавата.Цитира се съдебна практика.

Във връзка с изложеното се моли, съда да постанови съдебно решение, с което да осъди община С., да заплати на ищцовото дружество сумата от 493 018,40 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на изпълнение на строително- монтажни работи (СМР), по договор №230/17.12.2018г. и главница 136577,58 лева по договор №231/17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано  от 20.02.2020 година до окончателното изплащане, както и сумите - 49 301.84 лева договорна неустойка по договор №230 и 13 657.76 лева представляваща неустойка по договор №231, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба - 20.02.2020 година.

Претендират се и сторените разноски.

          В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника Община С. е постъпил писмен отговор, чрез вр. и.д. кмет Л.Й.Е., в който вземат становище,че претенциите са допустими и основателни.

Сочи се, че изложеното отговаряло на действителните обстоятелства между страните.Причината поради която не били заплатени задълженията било обстоятелството - лошо финансово положение на общината и наложени множество запори върху банкови сметки и вземания.Твърди се, че основателен бил и иска за дължима неустойка на основание чл.16, ал.2 от договора, а именно - неустойка в размер на 0,1% от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от цената на договора.

Сочи се, че изпълнителят по договора “Щ.” ЕАД изпълнил задълженията си по договора, като община С.приела работата без забележки, което било обективирано в съответните протоколи, посочени от ищеца.Изпълнителят бил представил в счетоводството на общината фактура № *********/02.05.2019 г., като същата била осчетоводена надлежно в счетоводството.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и направеното признание от ответниците „ИВВЕ“ ЕООД с ЕИК ********* и И. Д. В., прие за установено следното:

В проведеното открито съдебно заседание на 8.09.2020 година, ищецът чрез проц. си представител адв.И.Г. е направил искане по чл.237 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието /чл.237 ал.1 от ГПК/, освен ако признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което страната не може да се разпорежда /чл. 237, ал.3 от ГПК/. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /чл. 237 ал.2 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение при признание на предявените искове по чл.79, чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД.Представляващият общината вр. и.дл. кмет Л.Е. признава исковете,а признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което общината в лицето на зокнният й представител, може да се разпорежда.

Налице е искане от ищцовото дружество „Щ.” ЕАД, с ЕИК *********, за постановяване на решение при признание на исковете.Предвид направеното признание на исковете съдът ще уважи същите.

С оглед уважаването на исковете и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от същото разноски по настоящото производство,които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 45 702.22 лева.От които 27 702.22 лева заплатена държавна такса и 18 000 лева адв.възнаграждение съобр. представен договор за правна защита и съдействие с вкл.ДДС.

По направеното възражение от ответника за прекомерност на разноските, съдът констатира,че съобразно чл.7 ал.2 т.5  от Тарифата за мимиланите адв.възнаграждения – при интерес от 100 000 лева до 1 000 000 лева – 3530 + 2 % за горницата над 100 000 лева, какъвто е настоящият случай.Или 3530 лева +11 851 лева е 15 381 лева.

Тоест договореният и заплатен адвокатски хонорар от 15 000 лева без ДДС е в размките на минималното по Тарифата и възражението на общината,като несъстоятелно и неоснователно следва да се остави без уважение.

Само за пълнота, следва да се отбележи, че според §2а. от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.Няма спор,че Адвокатско дружество „Тодорова и Г.“ с ЕИК175790310, което ищецът е упълномощил е регистрирано по ДДС, което съдът установи и след служебна справка в ТР.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 и чл.237 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

 ОСЪЖДА  Община С., с адрес  гр. С. 4490, ул. „А.С.” №, представлявана от вр. и.дл. кмет Л.Е.,  да заплати на  „Щ.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №1, представлявано заедно от изп.директор Й.А.П.и член на съвета на директорите Б.А., със съдебен адрес:***, първи надпартерен етаж адв. И.Е.Г., на основание чл.79 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1, от ЗЗД във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ  и иск по чл.92 от ЗЗД, следните суми: главница в размер но 493 018,40 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на изпълнение на строително- монтажни работи (СМР), по договор №230/17.12.2018г. и главница 136 577,58 лева по договор №231/17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано  от 20.02.2020 година до окончателното изплащане, както и сумите - 49 301.84 лева договорна неустойка по договор №230 и 13 657.76 лева представляваща неустойка по договор №231, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба - 20.02.2020 година, както и разноски в настоящото производство в размер на 45 702.22 лева.

               Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: