Р Е
Ш Е Н
И Е
№
468
Добрич, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В. САНДЕВА
изслуша докладваното от председателя административно дело № 54/ 2018 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закон
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на М.Д.С., ЕГН **********,*** срещу
Решение рег. № 1717р – 251/ 11.01.2018 г. на Началника на Първо Районно
управление Добрич към ОДМВР Добрич, с което е отказано да бъде върнато
Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, както и самото
оръжие на жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че е депозирал Заявление за връщане
на Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 20170379023,
валидно до 01.08.2022 г., и притежаваното от него огнестрелно оръжие –
гладкоцевна пушка „Байкал МР – 155“, кал. 12, № 1515538538693, отнети с Решение
№ 1717р – 5357/ 24.08.2017 г. на Началника на Първо РУ Добрич. Счита отказа за
неправилен, необоснован и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Претендира,
че не е налице осъдително решение по гр. дело № 2968/ 2017 г. по описа на ДРС,
тъй като делото е прекратено, поради което е отпаднало основанието за отнемане.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът, Началникът на І Районно управление - Добрич,
изпраща цялата преписка по издаване на оспорваното решение. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. В Становище (л.
44) оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Решение рег. № 1717р – 251/
11.01.2018 г. на Началника на Първо Районно управление Добрич към ОДМВР Добрич.
Решението е връчено на адв. В.Г., като процесуален представител на Заявителя,
на 12.01.2018 г., видно от подписа върху самия акт.(л. 20)
Оспореното Решение е издадено по Заявление № 171700 –
6558/ 12.12.2017 г. на М.Д.С., с което същият е заявил искането си да му бъде върнато
Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 20170379023,
валидно до 01.08.2022 г. и притежаваното от него огнестрелно оръжие –
гладкоцевна пушка „Байкал МР – 155“, кал. 12, № 1515538538693, поради отпадане
на основанието за задържането им.(л. 21)
Към Заявлението е приложено Определение № 1551/
24.08.2017 г. по гр. дело № 2968/ 2017 г. на ДРС, с което е прекратено
образуваното по молба на Жулиета Евгениева Симеонова производство за издаване
на заповед за незабавна защита по Закона
за защита от домашно насилие, поради оттегляне на молбата. С Определението за
прекратяване е обявено, че след влизане в сила на Определението, се прекратява
действието на Заповед за незабавна защита № 20 от 22.08.2017 г., издадена в
полза на Жулиета Евгениева Симеонова срещу М.Д.С..(л. 22) Определението е
влязло в сила на 15.09.2017 г.
Като доказателство по делото е налична и самата Заповед
от 22.08.2017 г. (л. 25)
От ответника е приложено Решение на Началника на Първо РУ
№ 1717р – 5357/ 24.08.2017 г., с което е отнето Разрешение за
съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 20170379023, валидно до
01.08.2022 г., и притежаваното от него огнестрелно оръжие – гладкоцевна пушка
„Байкал МР – 155“, кал. 12, № 1515538538693 на основание чл. 155, ал. 1 във
връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Решението за отнемане е
обжалвано, като е образувано адм. дело № 500/ 2017 г. по описа на АдмС - Добрич,
по което жалбата е оставена без уважение с Решение № 458/ 17.11.2017 г.(л. 16 –
17) Решението на АдмС – Добрич е потвърдено с Решение на ВАС № 3399/ 08.03.2019
г. по адм. дело № 478/ 2018 г. на Седмо отделение.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в канцеларията на Административен съд
- Добрич на 19.01.2018 г. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, с
интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК, като засегнато от действието
на Решението и пред местно компетентния административен съд. Оспорен е
административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 155, ал.
2 от ЗОБВВПИ. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Отказът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 83,
ал. 5 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР е компетентният административен
орган, издаващ разрешението за НУСОБ. Нормата на чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ
възлага контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и
с пиротехнически изделия върху полицейските органи на МВР, какъвто е ответникът
в случая. Текстът на чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ предвижда възможност за същите
органи да отнемат издадените разрешения по реда на закона и да изземват взривни
вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. От друга страна,
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от закона изисква в условията на обвързана
компетентност при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 т. 2
- 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1 т. 10 издаденото
разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Разрешението, съответно оръжието, в настоящия случай, са
отнети с Решение на Началника на Първо РУ № 1717р – 5357/ 24.08.2017 г.
Решението за отнемане е влязло в сила, Началникът на І РУ е местно компетентният
административен орган, с оглед местожителството на М.Д.С. и разпоредбите на чл.
83, ал. 5 във връзка с чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Същият
административен орган е бил компетентен да върне разрешителното на г-н С. по
подаденото Заявление, съответно - да откаже връщане, както е процедирал
ответникът.
В административното производство не са допуснати
процесуални нарушения.
Отказът съдържа всички съществени реквизити на
административния акт – издател, адресат, правни и фактически основания, срок и
начин на обжалване.
Отказът е съобразен с приложимото материално право.
При осъществяването на контрола върху дейностите с
взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия
полицейските органи имат право на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ да отнемат
издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества,
оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. В случая Разрешението е отнето с
предходен спрямо оспорвания в настоящото производство акт и съответно е приложена
и кумулативната мярка по чл. 213 от ЗОБВВПИ. След издаване на предходния
административен акт за отнемане на Разрешението е подадено Заявлението за
връщане, по което е постановен процесният отказ.
Спорът по делото е дали наложената мярка за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН и последвалото ѝ обезсилване при
прекратяването на делото пред РС, е основание да се приеме (или не), че тя
следва да бъде отчитана от ответника при преценката за липсата/наличието на
предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и постановяване връщане на
Разрешението и оръжието, съответно и как се отразява на този акт влизането в
сила на предходния, с който е отнето самото Разрешение и е иззето оръжието.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните
три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното
насилие.
Според чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа
данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето
на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните
издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на
молбата.
В заповед за незабавна защита на жалбоподателя е
разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие над Жулиета
Евгениева Симеонова и му се забранява да доближава жилището, в което живее тя,
местата за социален отдих и местоработата ѝ - мярка за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
По правните си последици съдебният акт по чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 12 - чл. 15 ЗЗДН.
Поради това, независимо дали са издадени със съдебно решение или с определение
и въз основа на него е постановена съдебна заповед за защита, налице е
хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административният
орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и
разрешителни.
В чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ се съдържа изискването от
налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на акт за възстановяване на
разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай тази задължителна
материалноправна предпоставка, обвързана със срока, не е налице.
Вярно е, че РС поради оттегляне на молбата от засегнатото
от домашно насилие лице е прекратил делото за домашно насилие и е прекратил действието
на наложената мярка за незабавна защита след влизане в сила на Определението за
прекратяване. Действието на това волеизявление, обаче, е занапред и по същество
не променя обстоятелството, че е била издадена вече заповед за ограничение в
правната сфера на г-н С.. Прекратяването се основава на новонастъпило
обстоятелство - оттегляне на молбата за защита, което променя нуждата от по - нататъшното
прилагане на мярката, но не променя факта на наложена вече мярка по ЗЗДН.
От друга страна, отказът за връщане е бил издаден, след
като вече с предходен акт, както беше указано по – горе, е отнето Разрешението
за носене и самото оръжие. Наличието на акт за отнемане обвързва
административния орган в последващите му действия, а в случая този акт за
отнемане е потвърден с влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде
съобразено. Влизането в сила на решението за отнемане, предполага, че
жалбоподателят няма валидно разрешение за съхранението, носенето и употребата
на огнестрелни оръжия. Решението няма временно действие до отпадане на основанието
за издаването му, а представлява влязъл в сила стабилен индивидуален
административен акт. Възможността за носенето, съхранението и употребата на
огнестрелното оръжие, предмет на отнетото разрешение, е чрез получаване на ново
разрешение. Невъзможно е въведеният от законодателя разрешителен режим да
бъде преодолян чрез фактическото предаване на отнетите оръжия чрез тяхното
връщане, след като същевременно Разрешението за носене е отнето вече с влязъл в
сила акт.
С оглед изложеното, като е приел, че е налице условието
по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ ответникът законосъобразно е отказал връщане на
отнетото Разрешение и иззетото оръжие.
По изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.С.,***, срещу
Решение рег. № 1717р – 251/ 11.01.2018 г. на Началника на Първо Районно
управление Добрич към ОДМВР Добрич, с което е отказано да бъде върнато
Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 20170379023,
валидно до 01.08.2022 г., и притежаваното от него огнестрелно оръжие –
гладкоцевна пушка „Байкал МР – 155“, кал. 12, № 1515538538693.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: