№ 3183
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110209233 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба Д. В. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-028093/05.01.2023г., издадено от Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и на чл. 179, ал. 2
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП .
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, поради нарушение на
материалния закон и на процесуалния закон. В жалбата са изложени доводи, че образуваното
административнонаказателно производство е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗАНН, тъй като на 10.12.2022г. е образувано наказателно производство- ДП-ЗМ
1761/2022г. в VII РУ на МВР. Твърди се, че е налице неправилно определяне на
административното наказание за извършеното деяние със санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, тъй като на жалбоподателя, предвид
приетата от наказващия орган фактическа обстановка, е следвало да бъде наложено
наказание съобразно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3
от ЗДвП. Поддържа се и това, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП.
Сочи се, че наказващият орган не е установил дали на кръстовището има или няма знак,
който да напътства участниците в движението, че следва да се съобразяват с
регламентираната в него организация на движението. Въз основа на тези възражения
жалбоподателят отправя искане за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят моли и за присъждане на направените от него разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят – Д. В. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Г., която поддържа всички възражения и доводи, изложени в
жалбата, и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя посочва, че административнонаказателно производство се
води в противоречие на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Адвокат Г. твърди също, че неправилно е
определено административното наказание със санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр.
1
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Адвокат Г. моли и за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.12.2022г., около 09:20 часа, в гр. София , кв. „Горубляне“, на ул. „Георги Зоев“
жалбоподателят Д. В. К. управлявал лекия си автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№***, като се движел по ул. „Георги Зоев“ с посока към ул. „Самоковско шосе“. Достигайки
до нерегулирано кръстовище с ул. „Петър Дипларов“ жалбоподателят не пропуснал
движещият се по ул. „Петър Дипларов“ и идващ от дясно по посоката на движение лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от И.Г.С. и в който като
пътник се возила Ж.И.Т., като между двата автомобила настъпил удар. Впоследствие
автомобилът марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от жалбоподателя, се
отклонил в ляво по посоката на движение и се ударил в декоративен метален стълб за
осветление, при което автомобилът преустановил своето движение.
На местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР, част от който били
свидетелят Т. Л. Д. и Т.М.Т.. Последните установили водача на автомобила марка „***“,
модел „***“, с рег. №***, и го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест „Дрегер 7500“, като не било отчетено наличието алкохол в кръвта на
жалбоподателя. Впоследствие свидетелят Т. Д. съставил срещу жалбоподателя Д. В. К.
АУАН серия GA, бланков №554292, за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП. Актът за
установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя К. на място.
Тъй като свидетелят Д. и неговият колега – Т.Т., следвало да се отправят към друго
настъпило пътнотранспортно произшествие, след съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение, те указали на жалбоподателя да се яви в отдел
„Пътна полиция“-СДВР, за да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества. По-
късно същият ден жалбоподателят К. се явил в отдел „Пътна Полици“-СДВР, където бил
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
„Дръг Тест 5000 № ARSF 0400“, проба № 075, която отчела положителен резултат за
„амфетамин“. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №009402, в
който изрично му било указано, че трябва в рамките на 30 минути от връчването на талона
да се яви във ВМА гр. София. Бил съставен и констативен протокол №К 681.
Жалбоподателят отишъл във ВМА, където дал кръв и урина за изследване. Жалбоподателят
бил задържан за срок от 24 часа.
След настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на автомобила марка
„***“, марка „***“, с рег. №*** – И.Г.С., и возилата се като пътник в горепосоченото
превозно средство Ж.И.Т., били откарани за преглед в УМБАЛ „Св. Анна“, от където по-
късно И.Г.С. бил с освободен с работна диагноза фрактура на две ребра, а Ж.И.Т. била
освободена с работна диагноза – контузия на гръден кош.
Наред с това във връзка с настъпилото произшествие, било образувано и досъдебно
производство №11098/2023г. по описа на СРПТ-ОР-СДВР, пр. пр. 45302/2022г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В
хода на досъдебното производство, на 18.05.2023г., била изготвена съдебна химико-
токсикологична експертиза № И-5059/30.05.2023г., според заключението на която не е
констатирано наличието на наркотични/упойващи вещества в предоставените от
жалбоподателя Д. К. проби.
Административнонаказващият орган издал на 05.01.2023г. обжалваното наказателно
постановление №22-4332-028093/05.01.2023г., с което на жалбоподателя К., на основание чл.
53 от ЗАНН и на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение
на чл. 48 от ЗДвП.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
2
показанията на разпитания пред съда свидетел – Т. Л. Д., както и в писмените доказателства
по делото, приети по надлежния процесуален ред – констативен протокол № К 681, талон за
изследване № 009402, протокол за сервизна проверка на „Дръг Тест ARJF-0040”, резултат от
изследване с техническо средство „Дръг Тест ARJF-0040”, съдебна химико-токсикологична
експертиза № И-5059/30.05.2023г., протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, протокол за личен обиск, заповед за задържане, справка
картон на водача, заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. акт за встъпване в длъжност, заповед
№8121з-1632/02.12.2021г., справки от Софийска районна прокуратура.
Съдебният състав на настоящата инстанция преценява показанията на свидетеля Т. Д.
за обективни и логични, като той съобщава за обстоятелства, непосредствено възприети от
него, като заявеното кореспондира със събрания в хода на съдебното производство
доказателствен материал. С оглед на гореизложеното съдът кредитира показанията на
свидетеля и ги ползва при формирането на фактическите си изводи.
Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред,
кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота
обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските
показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по
разглеждания случай.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява
формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага
обсъждането им при условията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна
процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения:
В хода на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Д. В.
К. е било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 10.12.2022г. в
гр. София при управляване на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, като се
движел по ул. „Георги Зоев“ с посока към ул. „Самоковско шосе“, след като достигнал до
нерегулирано кръстовище с ул. „Петър Дипларов“ жалбоподателят К. не пропуснал
движещият се по ул. „Петър Дипларов“ и идващ от дясно по посоката на движение на
автомобила марка „***“ лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от
И.Г.С. и в който като пътник се возила Ж.И.Т., като между двата автомобила настъпил удар.
Видно от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, след
настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на автомобила марка „***“, марка
„***“, с рег. №*** – И.Г.С., и возилата се като пътник в горепосоченото превозно средство
Ж.И.Т., били откарани за преглед в УМБАЛ „Св. Анна“, от където по-късно И.Г.С. бил с
освободен с работна диагноза фрактура на две ребра, а Ж.И.Т. била освободена с работна
диагноза – контузия на гръден кош.
Предвид на това и доколкото деянието предмет на настоящото производство
съответства по своите признаци на състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - Който при управляване на моторно превозно средство наруши
правилата за движение, като по непредпазливост причини на другиго средна телесна
повреда, независимо дали са настъпили последиците по чл. 343, ал. 1, б „а“, се наказва с
наказание „лишаване от свобода“ до три години или с наказание „пробация“, то е налице
хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – „При констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор.“ Нещо повече в процесния случай, видно от
3
представените от страна на Софийска районна прокуратура данни, за деянието вече е
образувано досъдебно производство №11098/2023г. по описа на СРПТ-ОР-СДВР, пр. пр.
45302/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по посочената по-горе правна
квалификация.
Доколкото предвид обективираните признаци на деянието, предмет на
производството като престъпление от общ характер, воденето и на административно-
наказателно такова влиза в колизия както с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, така и със забраната ne bis
in idem. С оглед на това атакуваното наказателно постановление, издадено в рамките на
административно-наказателното производство, следва да бъде отменено, а
административно-наказателното производство следва да бъде прекратено.
С оглед на горепосоченото се явява безпредметно съдебният състав да отговори и на
останалите възражения, наведени от жалбоподателя в жалбата.
По разноските:
В съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото няма
обективирано възражение за прекомерност от въззиваемата страна, съдът намира, че следва
да присъди същото в претендирания размер от 900 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл. 33, ал. 2 вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-028093/05.01.2023г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Д. В. К., на основание чл. 53
от ЗАНН и на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение
на чл. 48 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“ към СДВР да заплати на Д. В. К., сумата от 900
/деветстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
След влизане в сила на съдебното решение административно-наказателната преписка,
ведно с материалите по делото да се изпрати на СРП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4