РЕШЕНИЕ
№ 2201
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212352 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/) № 774045-F754329 от 13.06.2024г.,
издадено от С.К.Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на
Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя „****“ ООД за
извършено нарушение по чл.118, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното Дружество,
което го обжалва в срок – чрез адв. Д.. В жалбата се твърди, че при издаването на
атакуваното Наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в налагане на една обща санкция за няколко отделни нарушения. В тази
връзка в жалбата се посочва, че в НП е прието, че са били налице разлики в данните за
доставки на бензин А-95 по документи и по нивомер във връзка с доставки по три броя
акцизен данъчен документ /АДД/ : с УКН 8328458/11.01.2024г., с УКН 8328286/11.01.2024г.
и с УКН 8328047/11.01.2024г. Жалбоподателят твърди, че с АДД са документирани три
отделни доставки на горива, като всяка една от доставките е предмет на отделно
документиране и за всяка една от тях Дружеството е подало отделна информация за
полученото количество гориво, както по документ, така и чрез нивомерна измервателна
система /НИС/ на електронни системи с фискална памет /ЕСФП/, като в тази насока
1
предаването на данни за получените доставки по документ съдържа задължително УКН на
АДД, като въпросният УКН се сканира с баркод четец. Поддържа се, че според
констатациите в НП са налице три отделни доставки, за които наказващият орган твърди
допуснато несъответствие в данните по документ и по нивомер, при което би следвало да са
налице три отделни нарушения, за които съгласно правилото на чл.18 от ЗАНН наложените
наказания следва се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Доколкото санкционната
норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвиждала наказанията и за трите нарушения, не можело да
се направи преценка дали административно-наказващият орган се е възползвал от
правомощието си да определи кое деяние да санкционира и кое не, като с налагането на едно
общо наказание Дружеството-жалбоподател било поставено в невъзможност да разбере за
кое нарушение какво наказание му се налага и по този начин се нарушавало правото му на
защита. Според жалбоподателя в случая би могло да се касае евентуално за реална
съвкупност на три административни нарушения, като общо наложената санкция не дава
възможност на съда да прецени нейната законосъобразност съобразно критериите на чл.348,
т.1-3 НПК, вр. чл.63 от ЗАНН, включително и съобразно критерия за справедливост, който
извод следвал от разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко нарушение да се
наложи отделно наказание. Поддържа се тезата, че това процесуално нарушение е
съществено и обуславя отмяна на НП. На следващо место се твърди, че е било допуснато и
друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП
вмененото на жалбоподателя нарушение не било описано чрез всички съставомерни
признаци - не било изяснено по отношение на коя от трите доставки по процесиите АДД е
била установена разлика между подадените данни по документ и по нивомерна
измервателна система /НИС/ и какви точно данни, по документ и по НИС са получени в
НАП за всяка една от трите отделни доставки, съответно в какво се изразява разминаването
на количествата по документ и НИС за всяка отделна доставка, като по този начин
установеното с процесното НП нарушение не било нито описано, нито доказано надлежно и
коректно от органа по приходите. Вместо това било посочено, че общо за трите доставки е
налице разминаване между данните за получените количества по документ и по нивомер в
размер на 5025,10 литра, като по този начин не ставало ясно дали се касае само за една от
трите доставки или всички общо и какви точно са предадените данни за всяка отделна
доставка, а не общо за трите доставки. Жалбоподателят счита, че при липсата на посочените
данни, както и на доказателствата, които потвърждават нарушението, НП следва да се счита
за нередовно, неправилно и издадено при съществено нарушение на административно-
производствените правила. Освен това изложеното в НП се явявало и недоказано, тъй като
събраните по време на проверката доказателства не установявали по безспорен начин по
отношение на коя доставка е налице твърдяното нарушение. По-нататък в жалбата се
твърди, че не е извършено нарушение поради автоматичното подаване на данни от НИС за
получени доставки. Цитира се съдържанието на чл.118, ал.6 от ЗДДС и на чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
2
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост :
Наредбата № Н-18 от 13.12.2006г.), като се прави извод, че всеки търговец, който извършва
доставка или продажба на горива, е задължен посредством НИС да предава на НАП
коректни данни за наличните количества горива в резервоарите си, като по този начин НАП
да е наясно какво е доставеното и измерено количество гориво. В тази връзка се твърди, че в
случая по време на проверката е било установено, че получените на 11.01.2024г. доставки на
бензин А95 са били надлежно отчетени чрез автоматично подаваните данни от НИС, като
данните за тези доставки са получени успешно от НАП чрез дистанционна връзка и
органите по приходите са можели да определят наличното в резервоара количество гориво.
Посочва се, че при това положение не би могло да се приеме, че е налице установеното с
АУАН нарушение, имащо за свой съставомерен резултат невъзможност за НАП да определи
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни
горива. В подкрепа на доводите си жалбоподателят се позовава на съдебна практика. На
следващо место в жалбата се посочва, че деянието не съставлява нарушение на чл.118, ал.6
от ЗДДС, тъй като в хода проверката е било установено, че количеството бензин А95,
доставено в обекта по процесните три АДД, е било надлежно и коректно отчетено от НИС
на резервоара и подадено към НАП чрез дистанционна връзка, като доставките са били
отчетени и ръчно по документи чрез ЕСФП. В тази връзка в жалбата се посочва, че е било
налице единствено разминаване между ръчно въведените данни по документи чрез ЕСФП и
отчетените чрез НИС получени количества гориво, което не представлявало нарушение на
законовите изисквания за отчитане на доставките на гориво и съответно на разпоредбата на
чл.118, ал.6 от ЗДДС. Отбелязва се, че въпросното разминаване не е резултат от виновно
поведение на „****“ ООД, негови служители или представители. Цитира се разпоредбата на
чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., като се посочва, че изискването за предаване
на данни за доставените количества горива по документ е въведено с разпоредбата на чл.118,
ал.10 от ЗДДС, въз основа на която е приета и нормата на чл.59а от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., като същото представлява отделно задължение, различно от това по чл.118,
ал.6 от ЗДДС, съответно чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Макар и свързани,
двете задължения били напълно самостоятелни, следвали от различни законови основания и
били основани на различни източници на информация - данните от документите за
доставката (еАДД) и данните от НИС на резервоарите. От тук се прави извод, че законът
обвързва посочването на данните за получените доставки чрез ЕСФП с конкретен документ
– еАДД, като се изтъква, че чрез ЕСФП се подават данни „по документ”, което на практика
означавало, че информацията за количеството на получената доставка на гориво трябва да
съответства на количеството, посочено в документите за доставката - най-често еАДД,
заедно с придружаващите транспортни документи и документи за разтоварване на горивото.
Служителят в обект, който подава данни за доставката по документ, нямал друг източник на
информация за количеството на полученото гориво, освен съответните документи за
доставката. В тази връзка се твърди, че горивото бензин А95 се доставя в петролната база с
ж.п. вагони, от които горивото се разтоварва в съответните резервоари, като при
разтоварването на горивото, количеството, което се разтоварва от вагона и се влива в
3
резервоара, се отчита чрез входящи разходомери, които са надлежно сертифицирани от БИМ
и пломбирани от служители на Агенция „Митници“. Именно количествата, отчетени от
входящите разходомери при разтоварването на горивото в резервоарите, се отчитали като
получено от жалбоподателя в неговите счетоводни документи и в документацията, която
Дружеството води като задължено лице по реда на ЗАДС. Въз основа на данните от
входящите разходомери „****“ ООД в качеството си на регистриран получател на гориво
бензин А95 издавало АДД за съответната доставка, което се регистрирало в системата
БАЦИС на Агенция „Митници“. Посочва се, че Дружеството-жалбоподател не може да
отчете чрез ЕСФП като получено количество, различно от това, което е подадено в АДД, тъй
като именно това е количеството получен акцизен продукт, за което е предадена надлежно
информация към Агенция „Митници“ и върху което се дължи акциз. Във връзка с
аргументите от жалбата „****“ ООД представя копие от съответния АДД, разпечатка от
входящ разходомер и копие от служебен бон за отчетена доставка по документи, от които
било видно, че подадените чрез ЕСФП данни за доставките по документи съответстват
напълно с количествата получен бензин А95 съгласно документите за доставката. С оглед на
това се приема, че подадената чрез ЕСФП информация за количеството получено гориво
отговаря на данните от входящите разходомери и на данните от АДД за съответната
доставка. На следващо място се подчертава, че както разходомерите, така и нивомерите в
резервоарите са одобрени средства за измерване, надлежно сертифицирани от съответните
държавни контролни органи. Те, обаче, измервали различни величини - разходомерите
измервали количеството гориво, което влиза в резервоара при разтоварването на гориво, а
нивомерната радарна система измервала нивото на горивото в резервоара. Освен това всяко
средство за измерване имало собствени параметри, граници на точност и на допустими
грешки в измерването, а количествата гориво, които се предават по дистанционна връзка
към НАП, а именно - литри при 15°С е изкуствена величина, която се получавала чрез
преобразуване или на действителното количество в литри, преминало през разходомерите,
или чрез преобразуване на нивото на гориво, отчетено от НИС спрямо вместимостта на
резервоара в даден момент. Поради това отчетените количества чрез ЕСФП и НИС не били
абсолютно точна стойност, а резултативна стойност. Също така следвало да се има предвид,
че самите резервоари за горива в петролната база са надземни и с огромна вместимост, като
2
средната площ на повърхността на горивото е 120 м. Твърди се, че конкретният резервоар
№ 3, в който са получени процесиите три доставки на бензин А95, е с обем 1 577 862 литра,
видно от одобрената от НАП блок-схема на ЕСФП в обекта, която жалбоподателят прилагал
като доказателство и с която органите на НАП разполагали. Отделно от това се твърди, че
помпите за доставка на гориво са с дебит 1500 - 2000 литра в минута, което завихря
горивото в резервоара и предизвиква вълнение на повърхността му в порядък до няколко
милиметра. Такова завихряне се получавало при всяко пускане на помпа за доставка, както и
през целия период на доставка на гориво, а при разтоварване на 1 вагон помпата се пускала
4-5 пъти, за да се източи напълно вагонът. Твърди се, че при подобни обеми на резервоара и
при разтоварване на големи количества горива, което може да продължи с часове, са
възможно колебания в нивото на горивото в резервоара, причинени както от самото вливане
4
на горивото, така и от факта, че едновременно с това се извършват и изходящи доставки на
гориво, което се източва от резервоара и се натоварва в цистерни. Сочи се, че колебанията
можело да се дължат и на температурни разлики, които влияят върху обема на горивото, тъй
като резервоарите са надземни и се влияят от околната температура на въздуха. Подобни
колебания били напълно естествени и допустими, като поради тази причина всеки резервоар
разполагал с калибрираща таблица, предоставена на НАП като част от задължителната
документация на ЕСФП, която съдържала и норми на максимално допустими отклонения.
Във връзка с това жалбоподателят се позовава на свидетелство за калибриране на резервоар
№ 3 с № 4-Р1002-3/20.08.2021г., съгласно което процентът на разширена неопределеност е
0.20%, което в литри се равнявало на 3 155.72 литра. В жалбата се посочва и това, че НИС на
резервоарите е радарна и допуска определена норма на отклонение, като съгласно
техническата документация на НИС, част от ЕСФП в обекта, максималното инструментално
отклонение при измерването на нивото в резервоара е 0.8 мм, което в литри се равнява на
113 литра. При това положение общото допустимо отклонение при измерването на
количеството гориво в резервоар № 3 съгласно калибриращата таблица на резервоара и
техническата документация на НИС е в размер на 3 268.72 литра. Отбелязва се, че при
превоза и разтоварването на горивото може да се получат разлики, дължащи се на
естествените характеристики на горивата. В тази връзка Наредба № 13а-10403 за пределните
размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при
съхраняването и транспортирането им и Наредба № 4 от 28.06.2006г. за нормите на
пределните размери на естествените фири на акцизните стоки предвиждали определени
пределни размери на естествените фири при транспорт на горива, както и при
разтоварването на горивата. Твърди се, че фирите зависят, както от вида на горивата, така и
от сезона, като законодателят е отчел, че е нормално да има разлики в количеството
доставено гориво, което се дължи на естествените физико-химически свойства на горивата и
на самите действия по транспорт и разтоварване. Изтъква се, че поради големия обем на
резервоарите и факта, че те са надземни, всяка едно промяна, дори най-незначителната, в
нивото на горивото в резервоара се отчита от НИС, поради което тя изпраща данни до НАП
чрез данъчния терминал дори, когато горивото в резервоара е в покой и не се извършват
никакви вливания или експедиции. Тъй като всяка една промяна в нивото се отчита от НИС
като отделно събитие, което се предава по дистанционна връзка към НАП, на практика на
една доставка на гориво по смисъла на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., т.е.
доставка, документирана с един АДД и с един служебен бон за доставка на гориво по
документи съответстват стотици служебни бонове за доставка по нивомер от НИС. Поради
големия брой служебни бонове за доставка по нивомер, генерирани и отпечатани за
процесните доставки по конкретните три броя АДД от 11.01.2024г. към жалбата се прилагат
и фотографски изображения на част от служебните бонове, тъй като те са служебно
известни на НАП и органите по приходите разполагали с данни за всички служебни бонове
за доставки по нивомер. Твърди се, че поради големия обем на резервоарите дори 1 мм.
разлика в нивото в резервоара можело да доведе до отклонение от порядъка на няколко
хиляди литра гориво. Отново се посочва, че, чрез НИС на резервоара и ръчно чрез ЕСФП
5
Дружеството-жалбоподател е предало на НАП данни за получените количества гориво, като
не е налице деяние, изразяващо се в непредаване на данни на НАП, а е налице единствено
разминаване между подадените данни чрез НИС и ръчно чрез ЕСФП, което не осъществява
състава на нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС, нито на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. На последно място в жалбата се излагат и съображения за квалифициране на
нарушението като маловажно и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се цитира
съдържанието на разпоредбите на чл.28, ал.1 от ЗАНН и дефинитивната норма на §1, ал.1,
т.4 от ДР на ЗАНН, както и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г., постановено по тълк.
дело № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. В тази връзка се твърди, че причината за разминаването
на данните за количеството получено бензин А95 на 11.01.2024г., подадени ръчно чрез
ЕСФП и автоматично чрез НИС, не се дължи на виновно действие или бездействие на
Дружеството-жалбоподател, неговите служители и представители, а е резултат от разликата
в измереното разтоварено количество автоматично от НИС на резервоара и количеството,
измерено от входящия разходомер и посочено в АДД за доставките. Разликата се дължала,
както на естеството на различните измервателни средства - разходомерът измервал
количеството, преминало през него, докато радарната НИС измервала нивото на горивото в
резервоара, така и на допустимите отклонения съобразно калибриращата таблица на НИС,
колебанията в нивото на горивото в резервоара по време на разтоварването, температурните
разлики и други подобни обективни фактори, които следвало да бъдат отчетени от органите
по приходите. Отново се подчертава, че количеството на получените доставки на гориво на
11.01.2024г. е подадено, както ръчно по документи чрез ЕСФП, така и автоматично чрез
НИС на резервоара, с което жалбоподателят е изпълнил задълженията си съгласно чл.118,
ал.6 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., като подадените данни давали
възможност на НАП да определи количеството доставено гориво в обекта. Твърди се, че
всички отчети, генерирани от ЕСФП и НИС, са подавани надлежно в срок чрез
дистанционна връзка към НАП, а именно - данни за доставените количества горива чрез
ЕСФП, дневни финансови отчети, данни от НИС за наличните количества горива, подавани
на всеки 6 часа. От това следвало, че органите по приходите разполагали с цялата
необходима информация за определяне и проверка на количествата доставено гориво.
Посочва се и че в случая не се касае за неотчитане на извършени продажби и съответно
избягване отчитането на приходи, което би довело до вредоносни последици за фиска.
Поддържа се, че чл.35, ал.3 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН прогласява принципа на
пропорционалност/съответност на наказанието с извършеното нарушение, като налагането
на имуществена санкция за едно напълно формално нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС би
било непропорционално на тежестта на нарушението, като в тази връзка отново се посочва,
че се касае за грешка, която не е довела до никакви вредоносни последствия за фиска. В тази
връзка жалбоподателят се позовава на съдебна практика и иска съдът да отмени изцяло
процесното Наказателно постановление, както и да присъди в полза на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ООД се представлява от адв. А.,
който в съдебно заседание на 19.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата, а по време на
6
съдебните прения на 12.02.2025г. пледира за отмяна на обжалваното НП. Защитата
акцентира на това, че никъде в нормативната уредба и в чл.118, ал.6 от ЗДДС няма състав на
нарушение при разминаване между количеството от нивомерната система и показанията по
документите, каквито са констатациите в случая. Според адвоката няма законово изискване
тези показания да съвпадат и се обяснява, че показанията от нивомерните системи се
измерват чрез един тип измервателни уреди, които са вътре в резервоарите и се влияят от
всяко едно движение на самото гориво, завихряния, фири и съответно дават известни
отклонения, а показанията по документи съдържат информация за количеството от
разходомерите на входа на всеки резервоар и било нормално да има несъответствие между
тези две системи, когато се отчита количеството. Изтъква се, че по никакъв начин не е
избегнато облагане или укриване на количество, тъй като уредите, които са били в
резервоарите са работили постоянно и те на всеки 6 часа са изпращали информация до НАП.
Подчертава се, че приложеното по делото свидетелство за калибриране допуска отклонение
от 3000 литра при измерване. Адвокат А. иска СРС да отмени Наказателното постановление
и присъди в полза на Дружеството – жалбоподател сторените по делото разноски, за които
се представя и списък.
Въззиваемата страна Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се представлява пред
СРС, НО, 10 състав от юрк. Върбанова. В съдебно заседание на 19.11.2024г. тя заявява, че
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 12.02.2025г. юрк. Върбанова
моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Посочва се, че констатираното разминаване не касае
минимално количество, тъй като ставало въпрос за разлика от над 5000 литра.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на Решение на СРС,
според което когато се касае за некоректно подаване на данни, за нарушена следва да се
приеме нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС. Иска се СРС да присъди и юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
На 11.01.2024г. „****“ ООД отчело като получени чрез електронната си система с
фискална памет (ЕСФП) доставки на общо 211086 литра гориво – бензин А95 (74756.00
литра по АДД № 0000000008328047/11.01.2024г., 77030.00 литра по АДД №
0000000008328286/11.01.2024г. и 59300.00 литра по АДД № 0000000008328458/11.01.2024г.)
в резервоар № 3 в петролен терминал, находящ се в гр. София, район „Надежда“, кв.
„Илиянци“, ул. „Складова база“ № 1, стопанисвана от „****“ ООД. На същата дата
/11.01.2024г./ от нивомерната измервателна система на резервоар № 3 на посочения петролен
терминал било отчетено получаването на бензин А95 в общо количество 212 482,10 литра
/при реална температура/, респ. 216 111,10 литра /при температура от 15 градуса/.
На 19.01.2024г., за времето от 11:15 часа до 18:50 часа, свидетелите М. Н. и Т. М.
/инспектори по приходите в Главна Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП/
7
извършили проверка на петролен терминал, находящ се в гр. София, кв. „Илиянци“, ул.
„Складова база“ № 1, стопанисван от „****“ ООД, във връзка с което бил съставен Протокол
за извършена проверка в обект сер. АА, бл. № 0129358 от 19.01.2024г. В този Протокол било
отразено, че са изискани и представени документи на ЕСФП, свидетелство и договор за
сервизно обслужване, блок схема и калибрована таблица. Изследвана била вместимостта на
установените в обекта 6 бр. резервоари. Установено било, че служебните бонове за доставка
по документи и по нивомер се съхраняват отделно от касовата книга поради големия брой
доставки на дневна база. Проверяващите приели, че има разминавания в количествата
гориво между нивомерната система и документите за доставката, като по отношение на
доставките на бензин А95 от 11.01.2024г. Н. и М. заключили, че чрез ЕСФП били отразени
като постъпили с АДД № 0000000008328458/11.01.2024г., АДД №
0000000008328286/11.01.2024г. и АДД № 0000000008328047/11.01.2024г. общо 211086 литра
гориво, а за същата дата от нивомерната система в обекта по справка от информационните
масиви на НАП имало данни за получено гориво в размер на 216111.10 литра в резервоар №
3. Поради това била констатирана разлика между документ и нивомер в размер на 5025.10
литра, от което не можело да се определи реално полученото количество гориво. Поради
това свидетелят М. Н., в присъствието на Майкъл Поюков и Васил Русев /свидетели на
съставянето и връчването на Акта/, съставил срещу „****“ ООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F754329 от 01.02.2024г. за нарушение на чл.118, ал.6
от ЗДДС.
Препис от Акта е връчен срещу подпис на 01.02.2024г. на пълномощник на „****“
ООД.
Въз основа на горецитирания АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него е издадено обжалваното Наказателно постановление № 774045-F754329 от
13.06.2024г., с което Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.53, вр.
чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС
е наложил на „****“ ООД „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на пълномощник на „****“
ООД на дата 08.08.2024г., след което е обжалвано с жалба от 22.08.2024г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите М. Н. и Т. М., АУАН №
F754329 от 01.02.2024г., АДД с УКН 0000000008328047 от 11.01.2024г., разпечатка от
входящ разходомер за разтоварено количество гориво с № 03601 от 11.01.2024г., служебен
бон за доставка на гориво по АДД с УКН 0000000008328047/11.01.2024г., АДД с УКН
0000000008328286 от 11.01.2024г., разпечатка от входящ разходомер за разтоварено
количество гориво с № 03602 от 11.01.2024г., служебен бон за доставка на гориво по АДД с
УКН0000000008328286/11.01.2024г., АДД с УКН 0000000008328458 от 11.01.2024г.,
разпечатка от входящ разходомер за разтоварено количество гориво с № 03603 от
11.01.2024г., служебен бон за доставка на гориво по АДД с УКН
8
0000000008328458/11.01.2024г., блок-схема на ЕСФП, Свидетелство за калибриране № 4-
Р1002-3 от 20.08.2021г. с приложена калибрираща таблица, пълномощно, Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА, бл. № 0129358 от 19.01.2024г., справки за
регистрирани съобщения за доставка на гориво по нивомерна система на дата 11.01.2024г. и
по документ от 11.01.2024г., Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-
384/27.02.2024г., с № 2770/09.09.2020г. и с № 441/16.06.2023г.
Показанията на свидетелите М. Н. и Т. М. звучат непредубедено, достоверно и
взаимно се подкрепят. Освен това те намират опора и в кредитираните по – долу писмени
доказателства. Поради това СРС се доверява изцяло на гласните доказателства, събрани по
делото.
Приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани
подробно по-горе) са относими, обективни, непредубедени и информативни. Поради това
съдът ги кредитира изцяло.
Констатациите от АУАН намират потвърждение в Протокола за извършена проверка в
обект сер. АА, бл. № 0129358 от 19.01.2024г., в справките за регистрирани съобщения за
доставка на гориво по нивомерна система на 11.01.2024г. и по документ на 11.01.2024г.,
АДД с УКН 0000000008328047 от 11.01.2024г., разпечатка от входящ разходомер за
разтоварено количество гориво с № 03601 от 11.01.2024г., служебен бон за доставка на
гориво по АДД с УКН 0000000008328047/11.01.2024г., АДД с УКН 0000000008328286 от
11.01.2024г., разпечатка от входящ разходомер за разтоварено количество гориво с № 03602
от 11.01.2024г., служебен бон за доставка на гориво по АДД с
УКН0000000008328286/11.01.2024г., АДД с УКН 0000000008328458 от 11.01.2024г.,
разпечатка от входящ разходомер за разтоварено количество гориво с № 03603 от
11.01.2024г., служебен бон за доставка на гориво по АДД с УКН
0000000008328458/11.01.2024г. Тези писмени доказателства се подкрепят, както помежду си,
така и от показанията на свидетелите Н. и М.. Поради това СРС ги кредитира и установява,
че на 11.01.2024г. в резервоар № 3 на петролен терминал, находящ се в гр. София, район
„Надежда“, кв. „Илиянци“, ул. „Складова база“ № 1 са били получени веднъж 74756.00
литра бензин А95, втори път - 77030.00 литра бензин А95 и трети път – 59300 литра бензин
А95, т.е. бензин А95 общо в размер на 211086 литра, като от служебните бонове от
11.01.2024г. (приложени на лист 10, лист 13, лист 16, лист 137, лист 140 и лист 143 от
делото) и от справката на лист 45 от делото е видно, че данните за тях са били надлежно
подадени в НАП чрез ЕСФП на 11.01.2024г. От приложената на лист 44 от делото справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво по нивомерна система е видно, че на
11.01.2024г. от НИС на резервоар № 3 на същия петролен терминал били отчетени доставки
на бензин А95 в общо количество 212 482,10 литра /при реална температура/, респ.
216 111,10 литра /при температура от 15 градуса/.
Приложените по делото блок-схема на ЕСФП и Свидетелство за калибриране № 4-
Р1002-3 от 20.08.2021г. с приложена калибрираща таблица са обективни доказателства,
които не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Поради
9
това СРС ги кредитира. От тези писмени доказателства се установяват техническите
характеристики на резервоар № 3 за бензин А95 от процесния петролен терминал, обема на
резервоар № 3 и резултатите от извършеното калибриране.
Пълномощното на името на адв. С. СТ. е обективно и достоверно писмено
доказателство. То доказва представителната власт на СТ. спрямо Дружеството –
жалбоподател. Поради това СРС приема, че АУАН и НП са връчени на пълномощник на
„****“ ООД.
Приложените на лист 163-165 и на лист 170-171 от делото Заповеди на
Изпълнителния директор на НАП са официални документи, които разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй като изхождат от държавен
орган. Поради това СРС им се доверява напълно. От Заповед № 2770 от 09.09.2020г. на
Изпълнителния Директор на НАП, т.2.1. от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на
Изпълнителния Директор на НАП и на основание чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и чл.193,
ал.2 от ЗДДС се доказва, че М. Б. Н. след 10.09.2020г. е заемал длъжността „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП, Главна Дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни
дейности”, Отдел „Оперативни дейности“ – София, Сектор „Мобилни групи” – София 2 и е
имал правото да съставя АУАН. Въз основа на Заповед № 441 от 16.06.2023г. на
Изпълнителния Директор на НАП СРС установява, че С.К.Д. е заемал длъжността
„Началник на отдел” в ЦУ на НАП, Главна Дирекция „Фискален контрол”, Дирекция
„Оперативни дейности”, Отдел „Оперативни дейности” - София и като такъв по силата на
точка 1.1., буква „г” от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на
НАП, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС е можел да издава Наказателни постановления, вкл. и
процесното НП от 13.06.2024г. Това означава, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.
Приложеното на лист 25 и лист 158 от делото извлечение от техническата
документация на НИС следва да остане извън доказателствената маса, тъй като не е
представено на български език, който е официалният език за българския съд.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената съвкупност и
документите, приложени на лист 36-43, лист 48-110 и лист 114-127 от делото, тъй като
приложените там справки за подадени данни по нивомерна система и по документ, както и
акцизни данъчни документи се отнасят за доставки на горива, различни от бензин А95 или за
доставки на горива на дати, различни от процесната - 11.01.2024г. Поради това тези
документи се явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Приложените на лист 128-134 и на лист 162 от делото възражение срещу АУАН и
известие за неговото доставяне не представляват доказателства по съществото на спора, тъй
като известието за доставяне се отнася до възражението срещу Акта, а то съдържа
становище на страна по спора. Поради това и тези документи не следва да се приема като
част от доказателствената маса и да се подлагат на анализ.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
10
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице
срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това СРС приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това лица (съгласно изложените по-горе
мотиви) Спазени са и изискванията на ЗАНН за връчване на АУАН и НП.
В Акта и в НП се твърди, че нарушението по чл.118, ал.6 от ЗДДС е извършено на
11.01.2024г. От Протокола за извършена проверка следва, че нарушението и нарушителят са
установени на 19.01.2024г. Поради това следва, че съставеният на 01.02.2024г. Акт е бил
съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датите на съставяне на Акта
/01.02.2024г./ и на Наказателното постановление /13.06.2024г./ е минал период, по-кратък от
6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП
на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за
срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води
до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение с това, че е наложена една обща санкция за доставките на гориво по
трите АДД от 11.01.2024г. Настоящият съдебен състав счита, че доставянето на гориво на
една и съща дата с няколко отделни документа не разкъсва единната природа на
нарушението. В случая наличието на няколко АДД не означава, че има няколко отделни
нарушения. Неизпълнението на задължението по чл.118, ал.6 от ЗДДС за подаване на данни
за наличните количества гориво към дата 11.01.2024г. представлява едно единно
административно нарушение.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи, че е налице
съответствие между АУАН и НП относно словесното описание на нарушението и касателно
правната му квалификация. Въпреки това, обаче, съдът счита, че не е налице единство
между описанието на нарушението с думи и цифровото му изражение, а от тук съответно, че
е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.118, ал.6 от ЗДДС се състои в непредаване по
дистанционна връзка на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. При
словесното описание на деянието в АУАН и в Наказателното постановление, обаче, не се
сочи „****“ ООД да не е предоставило на НАП данни за постъпилото на 11.01.2024г. гориво
– бензин А95, а се описва, че не може да се определи реално полученото количество гориво
заради това, че има разлика между отразените чрез ЕСФП постъпили горива по документи
11
(АДД № 0000000008328458/11.01.2024г., АДД № 0000000008328286/11.01.2024г. и АДД №
0000000008328047/11.01.2024г.) в размер на 211086 литра гориво и данните за същата дата
от нивомерната система в обекта по справка от информационните масиви на НАП в размер
на 216111.10 литра. Доколкото установената разлика в горивото в резервоар № 3 по данни от
ЕСФП и по данни от нивомер представлява неточно отразяване на данни, а не непредаване
на такива, СРС счита, че описаното с думи в АУАН и НП не отговаря на правната
квалификация на нарушението. Поради това съдът счита, че така, както е описано и
квалифицирано нарушението, вменено на Дружеството – жалбоподател в Акта и в
Наказателното постановление, административно – наказателното обвинение е неясно и
неразбираемо. Поради това основателно в жалбата се твърди, че са нарушени правата на
наказаното лице да разбере за какво административно нарушение му се ангажира
административно – наказателната отговорност.
Гореизложеното означава, че са налице законовите основания за отмяна на
Наказателното постановление на формално основание. Въпреки това СРС ще разгледа спора
и по същество, тъй като и там са налице основания за отмяна на НП.
Съгласно чл.118, ал.6, вр. ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
ЗЗДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Въз основа на чл.118, ал.4 от ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. В чл.3,
ал.3 от тази Наредба е регламентирано, че всяко лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и
подлежи на метрологичен контрол.
Гореизложеното означава, че разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС следва да се
тълкува и прилага във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. и всеки търговец, който извършва доставка или продажба на горива е задължен
посредством нивомерна измервателна система да предава на НАП данни за наличните
количества горива в резервоарите си. Това означава, че за да бъде изпълнено изискването на
закона от значение е НИС на търговеца да предостави коректни данни до държавния орган и
по този начин последният да е наясно какво е доставеното и измерено посредством нея
количество гориво.
От събраните и кредитирани по-горе гласни и писмени доказателства следва, че на
11.01.2024г. са били доставени общо 211086 литра гориво – бензин А95 (74756.00 литра по
АДД № 0000000008328047/11.01.2024г., 77030.00 литра по АДД №
12
0000000008328286/11.01.2024г. и 59300.00 литра по АДД № 0000000008328458/11.01.2024г.)
в резервоар № 3 на петролен терминал, стопанисван от „****“ ООД в гр. София, кв.
„Илиянци“, ул. „Складова база“ № 1. Това означава, че за Дружеството - жалбоподател е
възникнало задължение да подаде в НАП по установената дистанционна връзка
посредством нивомерна измервателна система на данни, които да дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоара. От събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че от нивомерната измервателна система,
използвана от „****“ ООД, са били подадени данни до НАП относно наличното количество
гориво в процесния резервоар на 11.01.2024г. Именно така подадените данни, измерени от
НИС, са релевантни за настоящия случай. Въз основа на тях органите на приходната
администрация имат възможност да определят наличните количества горива в резервоара за
съхранение в процесния обект.
От доказателствата по делото се установи и че на датата на получаването на
въпросното гориво /11.01.2024г./ „****“ ООД е отчело като получени чрез ЕСФП общо
211086 литра гориво – бензин А95 за процесния резервоар, като подадените данни
съответстват напълно на данните от акцизните данъчни документи за трите доставки от
11.01.2024г. на бензин А95. Действително се констатира, че чрез нивомерната измервателна
система като доставено е отчетено гориво - бензин А95 в общо количество 212 482,10 литра
/при реална температура/, респ. 216 111.10 литра /при температура от 15 градуса/. Това,
обаче, не води до автоматичен извод, че подадените в НАП чрез дистанционна връзка данни
са некоректни. От доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за
причината, която е довела до разлика в подадените данни чрез ЕСФП и чрез нивомерната
система. Наличието на такова разминаване не е въздигнато от законодателя в
административно нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС, а предвид изясненото значение на
разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.,
подаването на данни чрез ЕСФП няма отношение към надлежното изпълнение на
задължението по цитираните правни норми.
Водим от гореизложеното съдът приема, че в случая „****“ ООД е изпълнило
задължението си за подаване до НАП по установената дистанционна връзка посредством
НИС на информация, която дава възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоара, поради което от обективна страна не е осъществен съставът на нарушението по
чл.118, ал.6 от ЗДДС, за което Дружеството – жалбоподател е санкционирано. Поради това
СРС счита, че обжалваното Наказателно постановление е издадено при неправилно
приложение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
13
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 12.02.2025г. е представен
списък с разноски. Отразеният в този списък адвокатски хонорар съответства по размер на
уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя, а именно 480 лева с
ДДС (видно от лист 192-196 от делото). Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на
делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изм. ДВ бр. 14/2025г.; преди :
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) при
„имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева (както в случая – 1000 лева) минималният
размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. в
случая - 400 лева. Според §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа (заглавие изм. ДВ бр. 14/2025г.; преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) за нерегистрираните по ЗДДС
адвокати размерът на възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност (ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Видно от лист 193 от делото адвокатското дружество е регистрирано
по ДДС. Поради това и доколкото размерите на минималните възнаграждения по Наредба №
1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изм. ДВ бр. 14/2025г.;
преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) при регистриран по ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се
дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално представителство
пред съд, крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение следва да включва и
ДДС. Това означава, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение от 400
лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа) следва да се начисли ДДС, което се равнява на 80 лева над сумата от
400 лева. В този смисъл са Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение
№ 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.;
Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Поради това и съгласно
чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесното Наказателно постановление (т.е. НАП)
следва да заплати на Дружеството - жалбоподател направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 480 лева, колкото са и поисканите разноски
според предоставения от адв. А. списък с разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 774045-F754329 от 13.06.2024г., издадено
от С.К.Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „****“ ООД за извършено
14
нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС, на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2,
изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „****“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - **********, с управител А.П.Т., сумата от
480 /четиристотин и осемдесет/ лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15