РЕШЕНИЕ
№ 2259
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110215835 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д Тг” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-2100008/20.10.2021г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда-София”, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3 КТ за
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно и неправилно и
се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че при съставяне на АУАН е
допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН. При попълване на декларацията
на Т Т й било казвано какво да отбелязва. НП страда според жалбоподателя от
липса на точно и пълно описание на нарушението. Не били обсъдени
обясненията на Теодора Томова, която заявила, че е работила само за деня и в
определени часове по граждански договор. Счита се, че не е извършено
нарушение, както и че санкцията е прекомерна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б, която
моли за отмяна на НП. Пледира, че дружеството не е извършило нарушение.
Т Т постъпила на работа по нейна молба на 11.08., бил сключен граждански
договор с идеята да расне в трудов договор. Поддържа всички съображения в
1
жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С, която моли НП да бъде
потвърдено. Счита доводите в жалбата за неоснователни, а нарушението по
чл. 61, ал. 1 КТ за несъмнено доказано. Поддържа, че нарушението е ясно и
конкретно описано в АУАН и НП. Не се оспорвало обстоятелството, че на
11.08.2021г. Т е полагала труд в обекта. За работодателя съществувало
задължението да сключи я трудов договор в писмена форма. Юрк. С изтъква,
че в КТ са предвидени различни възможности за сключване на трудов
договор – със срок на изпитване, за определен срок, за определена работа, но
работодателят нямал право да допуска до работа работник без сключен
трудов договор. Сочи, че в НП са изложени мотиви относно размера на
санкцията, тъй като са констатирани и други нарушения. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2021г. около 12.30 часа при извършена проверка на място в
обект на контрол бистро „Д“ в гр. , е установена Т Т да полага труд като
сервитьор, в това число да обслужва клиенти, да приема поръчки, да носи
храна от кухнята, напитки от бара, да приема парични суми и да издава
касови бележки. В собственоръчно попълнена декларация Т е декларирала, че
работи на длъжност „сервитьор“ в обекта с работно време от 11.30 часа до
14.00 часа, трудово възнаграждение 50 лева на ден без сключен трудов
договор. На Т е предложено постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ за обявяване
съществуване на трудово правоотношение между нея и работодателя „ Тг“
ЕООД, като в декларацията Те посочила, че не желае да подпише
предложеното постановление.
На 17.08.2021г. в Д“ИТ“ София е представен трудов договор №
15/13.08.21г., сключен между „Д Тг“ ЕООД и Т Т и справка от ТД на НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. №
22388213358537/13.08.21г. за сключения с лицето трудов договор.
На 13.09.2021г. св. В.В. съставила на „Д Тг“ ЕООД АУАН № 22-
2100008/13.09.21г. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. АУАН е предявен на
управителя на дружеството К Ю.
2
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3
КТ.
Със заповед № З-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления. Видно от заповед №
977/21.08.2017г. Д И е преназначен на длъжност директор на дирекция
„Инспекция по труда” София.
Видно от заповед № ЧР-407/14.05.15г. св. В.В. е назначена на длъжност
главен инспектор при Д”ИТ” София.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката В.В..
Обстоятелствата по извършената проверка в обекта на контрол и
направените при проверката констатации - че Т Т е полагала труд като
сервитьор, съдът прие за безспорно установени чрез показанията на
актосъставителя В.В. и протокола за проверка. Изложеното от свидетелката
съответства на отразеното в протокола от проверката. Елементите на
трудовото правоотношение между дружеството и завареното да полага труд
лице се извеждат от данните, попълнени саморъчно от Теодора Томова в
писмената декларация.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Материалната компетентност на св. В. по съставяне на
3
АУАН и компетентността на директора на Д"ИТ" София по издаване на
наказателното постановление следват на основание КТ и Устройствения
правилник на ИА "ГИТ" - съгласно длъжностните им качества и
представените заповеди № З-0058/11.02.14г., № 977/21.08.2017г. и № ЧР-
407/14.05.15г.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението,
включително датата и мястото на извършването му, а обстоятелствата по
осъществяването му са посочени ясно, точно и конкретно. Налице е
съответствие между фактическото му описание и дадената от актосъставителя
и наказващия орган правна цифрова квалификация. Възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са
бланкетни и не се сочат конкретни основания, като служебната проверка на
съда установи, че такива нарушения не са допуснати. Практически и доводите
за процесуална незаконосъобразност на НП са свързани с оспорване
фактическите констатации в НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно
законосъобразно.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, към процесната
дата – 11.08.2021г., не е уредило отношенията по предоставяне на работна
сила с Теодора Томова като трудовоправни съгласно императивното
изискване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, като не е сключило трудов
договор със същата преди постъпването й на работа съгласно чл. 61, ал. 1 КТ,
въпреки че лицето практически е било постъпило на работа при установени
параметри на трудовото правоотношение - работно място, работно време,
4
трудово възнаграждение. С това обективната съставомерност на нарушението
по чл. 61, ал. 1, вр чл. 1, ал. 2 КТ е изпълнена. Т Т е престирала работна сила
за работодателя „Д Т“ ЕООД, с оглед на което отношенията с работодателя не
могат да бъдат уредени с граждански договор. Сключеният между страните
граждански договор не освобождава работодателя от императивното
задължение са сключи трудов договор в писмена форма с работника преди да
го допусне до работа.
Отношенията по предоставяне на работна сила следва да бъдат уредени
като трудови по силата на императивната норма на чл. 1, ал. 2 КТ и като не е
сторил това работодателят е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл.
1, ал. 2 КТ.
Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, поради
което се презумира и субективната страна на осъщественото нарушение не
подлежи на изследване. От това следва и изводът, че при реализирането й не
следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
За извършването на нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ разпоредбата на чл.
414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв. Наложената на „Д Т” ЕООД имуществена санкция е определена в
размер от 3000 лв. Съдът намира, че размерът на имуществената санкция е
съобразен с високата степен на обществена опасност на нарушението,
доколкото при липсата на сключен трудов договор лицето, престиращо труд,
не може да се ползва от правата си, предвидени и уредени от трудовото
законодателство. Фактът, че нарушението е отстранено почти веднага след
проверката на органите на ИА”ГИТ”, не следва да се отчита при определяне
размера на имуществената санкция, доколкото именно намесата на
контролните органи е довела до това дружеството да сключи трудов договор с
работника. Съдът намира, че размерът на имуществената санкция е съобразен
с тежестта на нарушението и не следва да бъде намаляван.
Наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, регламентираща маловажните случаи на административни нарушения,
не следва да се обсъжда, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 3 КТ,
съгласно който приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо
5
процесното нарушение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
ИА”ГИТ” следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Т” ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
2100008/20.10.2021г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда-София”, с което на „Д Т” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 61, ал.
1 КТ.
ОСЪЖДА „Д Т” ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6