Р Е Ш Е Н И Е
№
от 05.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета Атанасова,
като разгледа адм. дело № 342/2023 г.
по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на В.Д.Ш. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-0276-000006/14.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, Районно
управление /РУ/ - И. /М. И.П./.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на акта, постановен в нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и
при неспазване на принципа за съразмерност. Заповедта била издадена при липса
на мотиви, не била ясна разпоредителната част, като не била спазена
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Недопустимо било едно и също
лице да съставя акта за установяване на административно нарушение /АУАН/,
послужил като основание за издаването на заповедта, и да издава самата заповед,
с която се прилага ПАМ, тъй като се пораждат основателни съмнения за неговата
безпристрастност. Не било посочено за кое пътно превозно средство /ППС/ се
отнася прекратяване на регистрацията, нито чия собственост е то. Не били
изложени мотиви защо срокът на наложената ПАМ е определен в предвидения от
закона максимум. Моли заповедта да бъде отменена, алтернативно – изменена, като
бъде намален срокът на прекратяване на регистрацията на ППС. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят В.Д.Ш.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна
на оспорената заповед по изложените в жалбата съображения, като допълва, че не
става ясно дали полицейският инспектор има необходимата компетентност да издаде
съответния административен акт – основание за прогласяване нищожността на
заповедта. Алтернативно – моли срокът на дерегистрация на ППС да бъде намален
на 6 месеца. Претендира разноски. Оспорва направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
- полицейски инспектор към ОД на МВР - Хасково, РУ - И. /М. И.П./, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата. В
придружителното писмо от началник РУ - И., с което е изпратена преписката, по
която е издаден административният акт, са обективирани становище жалбата да не
бъде уважена и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, установи
следното от фактическа страна:
На 13.03.2023
г. М. И.П., полицейски инспектор РУ - И., ОД на МВР - Хасково, е съставил АУАН
бл. № 407006 на лицето В.Д.Ш. за
това, че последният, управлявайки в гр. И. моторно превозно средство /МПС/ лек
автомобил „А. А8“ с рег. № Х**** КХ, негова собственост, след като е употребил
алкохол, установено по надлежния ред /1,74 промила/, отказва вземане на кръв за
установяване на алкохол в кръвта, въпреки че е издаден талон за изследване, с
което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
На
14.03.2023 г. началникът на РУ в ОД на МВР – Хасково, РУ – И., прекратява
административнонаказателното производство с мотивирана резолюция с мотив, че е
образувано БП 12/13.03.2023 г. по описа на РУ – И..
На 14.03.2023
г. М. И.П., полицейски инспектор РУ - И., ОД на МВР - Хасково, е издал Заповед №
23-0276-000006/14.03.2023 г., с която налага на В.Д.Ш. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – 365 дни.
Заповедта
е връчена лично на адресата й на 14.03.2023 г.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка,
формира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е от части ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал
доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на
служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед
установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово
задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира
и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие
оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл.
168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на
спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на
доводи за неговата нищожност е недопустимо.
1. При съобразяване с константната съдебна практика в конкретния случай се
формира извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл.
171, т. 2а от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра
служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и тази му
компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на
контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава
индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни
лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от
ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е
валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.
С разпореждане от закрито съдебно
заседание административният орган, издал акта, е задължен да представи
доказателства, удостоверяващи компетентността му, вкл. и заеманата от него длъжност
към дата 14.03.2023 г. и заповед
№ 1253з-199/19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР – Хасково.
С писмо от Началника на РУ – И. се изпраща заповед №
272з-199/19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР – Хасково и писмо от ВПД
директор на ОД на МВР – Хасково, видно от което инспектор М. И.П. е назначен на
длъжност „полицейски инспектор“ VI степен /ПК/ в група
„Охранителна полиция“ на РУ – И. със заповед № 8121К-13514/24.11.2022 г. на
Министъра на вътрешните работи.
С разпореждане от закрито съдебно заседание ответникът е задължен да
представи информация за отделните структурни звена в РУ – И., вкл. и звената
към група „Охранителна полиция“, както и писмено да уточни дали и към кое от
звената „Териториална полиция“ или „Патрулно-постова дейност“ към група „Охранителна
полиция“, посочени в т. 10 и т. 11 от заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на
директора на ОД на МВР – Хасково, принадлежи, съответно – съществува ли друго
звено към група „Охранителна полиция“ при РУ – И., извън посочените в
цитираната заповед, като представи и удостоверяващите тези обстоятелства
писмени доказателства. В указания срок, както и до датата на провеждане на
откритото по делото съдебно заседание, тази информация не е представена от
ответника.
С разпореждане от закрито съдебно заседание ответникът е задължен да
представи цитираните в оспорения акт заповед № 1253з-199/19.01.2023 г. на
директора на ОД на МВР – Хасково и заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Хасково, като при отсъствието на такива писмено да уведоми
съда.
С разпореждане от закрито съдебно заседание Директорът на ОД на МВР – Хасково
като трето неучастващо лице е задължен в срок да представи информация за
устройството на ОД на МВР - Хасково, съответно и на създаденото в нея РУ – И.,
конкретно и за група „Охранителна полиция“ при РУ - И., вкл. и да уточни
писмено кои са звената на група „Охранителна полиция“ при РУ - И., като за
удостоверяване на тези обстоятелства представи и писмени доказателства.
От ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково е постъпило писмо, с което се уведомява съдът,
че в РУ – И. има група „Охранителна полиция“, в която има длъжности „младши
автоконтрольор II-I степен“, полицейски инспектор VI-V степен /ПК/, полицейски инспектор VI-V степен /ТП/, но звена в група
„Охранителна полиция“ няма. Посочва също, че цитираната заповед №
1253з-199/19.01.2023 г. не съществува. Представя копия на Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково и Заповед №
272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, като последната
отмяна заповедта от 14.01.2022 г.
Видно от оспорената в настоящото производство заповед, М. И.П.,
„полицейски инспектор“ към ОД на МВР – Хасково, РУ – И., е упълномощен със
Заповед № 1253з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, която се
установи, че не съществува, и Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор
на ОД на МВР – Хасково, която към датата на издаване на оспорения индивидуален
административен акт, е била отменена със Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на
Директора на ОД на МВР – Хасково.
Със
Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково са
изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната, като
това се следва от длъжността, която заемат. Видно от нейната т. 12 компетентни
да издават заповеди по чл. 171, т. 2а ЗДвП са държавните служители от звената
„Охранителна полиция“ при РУ към ОД на МВР – Хасково сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР.
Формира се извод, че компетентността на административния орган произтича
от т. 12 на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР –
Хасково, действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото съдебно
производство акт, макар и да не е посочена в него. Не е налице основание за
прогласяване на нищожността на заповедта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
2. Заповедта
е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите
основания за издаването й, като въз основа на действително осъществилата се
фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган /чл.
59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК/. Въпреки че в разпоредителната част на заповедта не е
посочено ППС, по отношение на което се прекратява регистрацията, това се установява
безспорно от мотивите на акта /водачът управлява собствения си лек автомобил „А.
А8“ с рег. № Х **** КВ/, като следва да се конкретизира, че в изпълнение на чл.
172, ал. 4 ЗДвП на ППС със същия регистрационен номер Х ****КВ са отнети 2 броя
регистрационни табели.
3.
Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените,
допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето,
което търпи и неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.
Ирелевантен
е фактът, че образуваното за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП
административнонаказателно производство е прекратено с резолюция, без да е
издадено НП. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 ЗДвП не
е обвързано с приключването на това производство с влязло в сила НП. Касае се
за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и
преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС,
поради което и неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че е недопустимо
едно и също лице да съставя едновременно акт за установяване на административно
нарушение и да издава заповед за прилагане на ПАМ.
4.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочената в т. 2а, б. „б“
ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година“.
Предпоставките
за прилагането на посочената ПАМ са алтернативно изброени: 1. по отношение на
водача на МПС да бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда; 2. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол; 3.
неизпълнение от водач на МПС на предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В
конкретния случай не се оспорва, че по отношение на В.Д.Ш. е установена концентрация на алкохол в кръвта – 1,74
промила. По делото липсват данни за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
чрез доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища /чл. 3а Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози/. Липсват данни за извършено изследване от кръвна
проба, въпреки че е издаден талон /чл. 3, ал. 2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г./,
поради което и не са опровергани отчетените чрез алкотест дрегера показания. Нещо
повече, изрично е посочено, че лицето приема указанията на уреда и отказва
вземане на кръв за установяване на алкохол в кръвта. С оглед разпределената
доказателствена тежест, конкретно с разместването й съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН,
въз основа на който се образува административнонаказателното производство, но и
доказателствено средство в настоящото производство. В допълнение следва да бъде
посочено, че това производство е прекратено, като е образувано БП по описа на
РУ – И. по повод установената концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила,
въздигнато като престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Налице
е една от алтернативно посочените от законодателя предпоставки, при
осъществяването на която и административният орган, в условията на обвързана
компетентност, прилага ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС.
5.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.
Извършеното
формално нарушение, доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването
на противоправен резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ,
която няма санкционен характер, с цел преустановяване на нарушението и
предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на
управлението на МПС под въздействието на алкохол, както и с цел да се предупреди
и превъзпита нарушителя, без значение вината му, към спазване на установения
чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.
Формира
се извод, че не са налице предпоставките за отмяна на оспорения акт съгласно чл.
168, ал. 1 във връзка чл. 146, т. 2-5 АПК/.
6.
Със заповедта е наложена ПАМ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – за 365
дни, като всъщност е невъзможно да се определи за какъв срок в действителност е
наложена тази ПАМ. Липсват мотиви, въз основа на които да се изведе волята на
административния орган при налагането на ПАМ за максималния срок от 365 дни,
макар този срок да е съответен на регламентирания от законодателя и органът да
действа в условията на оперативна самостоятелност. Нарушен е принципът на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, поради което и административният акт
следва да бъде изменен, като по аргумент от чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 6,
ал. 3 АПК се намали срокът на наложената ПАМ до посочения в чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП минимум – 6 месеца.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер от 505 /петстотин и пет/ лева - държавна такса /л.
7/ и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л. 4/,
като същите се определят съразмерно на уважената част на жалбата. На основание
чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не следва да бъде уважено,
тъй като същото е направено от лице, което няма представителна власт да
извършва процесуални действия от името на ответника по спора.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0276-000006/14.03.2023 г., издадена
от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Хасково, Районно управление - И. /М. И.П./,
КАТО НАМАЛЯВА срока на приложената на основание чл. 171, т.
2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата спрямо В.Д.Ш., ЕГН **********,***,
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство от 365 дни на 6
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с
адрес – гр. Хасково, да заплати на В.Д.Ш., ЕГН **********,***, сумата в размер на
505 /петстотин и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.
Съдия: