Р Е Ш Е Н И Е

 

№  16   от  16.01.2020г., гр.Троян

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд,  в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 481  по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени положителен и отрицателен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.537 ал.2 от ГПК.

Предявена е искова молба от Т.С.Б. ***, чрез адв.Г.С. от САК, против А.И.П. ***, с която са предявени обективно съединени искове  с правно основание чл. 124 от ГПК - да бъде признато за установено по отношение на ищецът Т.С.Б., че ответницата А.И.П. притежава ½ идеална част или 50% идеална част от общите части на сграда № 3 и предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК, с който ищецът моли да бъде установено, че ответницата не притежава 15.29% ид.части от отстъпеното право на строеж върху имот с идентификатор 73198.505.350 по КК на гр. Троян, одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК.        

Предявена е и акцесорна претенция по реда на чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на констативен нот.акт, издаден по обстоятелствена проверка в полза на ответника.

По реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения положителен установителен иск по реда на чл.124 от ГПК, като се прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата А.И.П., ЕГН ********** като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 находящ се гр.Т.***, притежава 47 /четиридесет и седем/ % идеални части от общите части на сграда №3 /три/ обозначена с идентификатор 73198.505.350.3 по кадастралния план на гр.Троян, като в този смисъл бъде променен Нотариален акт №133, том 4, дело №535 от 19.09.2017 г. на hot. per. №337, гр.Троян.

 При предвидената процедура по чл. 131 от ГПК, на ответната страна, чрез назначения от съда особен представител е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който се заявява, че предявеният иск за размера на идеалните части от общите части в сградата е процесуално допустим и вероятно основателен, а предявеният иск за идеалните части от правото на строеж макар и допустим е неоснователен. Прави се възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност, като към давностния срок следва да се прибави и владението упражнявано от праводателите на ответницата, тъй като по делото няма данни давността да е прекъсвана или спирана от ищеца.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и изслушана СТЕ, допълнена от вещото лице в проведеното на 16.12.2019г. открито с.з. Според експерта, съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС идеалните части, закръглено са 47 на 53.

В съдебно заседание,ищецът редовно призован се явява лично и с проц.представител, който поддържа заявените искови претенции, като  по предявения положителен иск, съобразно направеното по реда на чл.214 ГПК изменение.

В съдебно заседание, назначеният на ответницата особен представител поддържа становището си, че по отношение на предявения положителен установителен иск, изчисляването на  идеалните части на сградата, при учредяване на етажна собственост следва да бъдат изчислени  по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, а по отношение на предявения отрицателен установителен иск, счита същия за неоснователен и недоказан, по аргументи, подробно изложени в отговора на исковата молба и по съществото на спора.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том ІV, рег.№ 4166, дело № 535/19.09.2017 г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС-Троян се установява, че ответницата А.П. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед РД-18-11/20.04.2007г., като е отразено, че  същата е станала собственик на 15.29 идеални части от общите части на сграда 3 /жилищна сграда с идентификатор 73198.505.350.3/ и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.505.350, т.е. имота в който е построена сградата.

Представен е Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1969/03.02.1987 г. на ОНС-Троян и заверен препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 18.01.1991 г. на ОНС-Троян, от които се установява, че първият етаж от сградата е одържавен, като е отчужден на 04.12.1986 г. от предишния собственик - ищеца Т.Б. и последващата му продажба с Договор от 18.10.1991 г. на частно лице.

Представени са: Скица на поземлен имот № 15-935480-14.12.2018 г. с идентификатор 73198.505.350 на СГКК-Ловеч, Скица на сграда № 15-935488-14.12.2018 г. с идентификатор 73198.505.350.3 на СГКК-Ловеч, Схема № 15-128768-14.02.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.2 на СГКК-Ловеч, Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Троян за собственици на имоти в сграда,  заверен препис на Удостоверение за семейно положение изх.№ 02-03-484/08.05.2019 г. на Община Троян, заверен препис на Решение № 12/16.01.2017 г. по гр.д.№ 652/2016 г. на РС-Троян, заверен препис на Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 13.08.1997 г., вписан под № 66, том І, кн.Б в регистъра на Служба по вписванията при РС-Троян, заверен препис на Удостоверение за наследници № 02-04-571/30.05.2019 г. на Община Троян, заверен препис на Удостоверение за наследници изх.№ УГ01-10981/04.12.2018 г. на Община Столична, София 2, РН Красно село, заверен препис на Нотариален  акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том І, дело № 318/19.06.1968 г. на Троянски народен съдия, заверен препис на Нотариален акт за  дарение на недвижим имот № 44, том ІІ, дело № 479/28.12.1977 г. на РС-Троян,  заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том V, рег.№ 3995, дело № 568/19.08.2016 г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС-Троян, заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179, том ІІІ, рег.№ 3209, дело № 404/08.08.2017 г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС-Троян, заверен препис на Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО001392/08.05.2019 г. на Община Троян, отдел „Местни приходи” и Строително разрешение № 16.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и изготвена СТЕ, допълнена от вещото лице в проведеното на 16.12.2019г. открито с.з., която страните са приели без възражение и съдът е приобщил като доказателство по делото като компетентна, обоснована и правилна.

От правна страна:

В направеното описание в Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1969/03.02.1987 г. на ОНС-Троян е видно, че към първи жилищен етаж се полагат ½ ид.ч. /50 процента/ общи части от сградата и е записано със знак за равенство, че това са 15.29 кв.м.

Видно от представения  Договор от 18.10.1991 г. за продажба на държавен имот, е записано че първият етаж от сградата се продава на частно лице, като към жилището се прибавят 15.29 кв.м. идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавен парцел. В последващите нотариални актове тези 15.29 кв.м., се превръщат в проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От заключението на вещото лице и дадените в с.з. обяснения на експерта се установява, че общата разгъната площ на цялата сграда е изчислена съобразно дефиницията на § 5, т. 18 от ЗУТ.

Според експерта, „..застроената площ на едното жилище – на ищеца е 72 кв.м. с терасата, а на ответника с терасата е 65 кв.м.“. Вещото лице твърди, че „…по помещения са равни, но по помещения с терасите са различни….“. Към 1968 г., когато е учредена етажната собственост на процесния имот, терасите по изискване на закона  по строителни правила и норми не влизат в застроената площ на  жилището. След приемане на Наредба № 5 от 1991 г., там има изменение на Наредба №  5 и терасите влизат на 40%. Приложения на л.21 от делото документ - АДС № 1969 от 03.02.1987 г. на ОНС, съобразно тогавашните изисквания на закона са съобразени с действащите тогава правила и норми за определяне на идеалните части от общите части в сградата и затова там е записано, че те притежават по ½ ид.ч., тъй като не влизат терасите тогава и 15.29 кв.м., това е квадратурата на общите части, т.е на стълбището и коридора, които квадратни метри при изготвяне на последващите актове са записани като проценти….“.

В заключение, експерта е категоричен, че съобразено с разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС идеалните части, към настоящия  момент ищецът Т.С.Б., към собственият си жилищен имот находящ се на втория етаж, притежава 53 /петдесет и три/ процента идеални части от общите части на сградата, а ответницата А. В.П., към собственият си жилищен имот находящ се на първият етаж, притежава 47 /четиридесет и седем/ процента идеални части от общите части на сградата обозначена с идентификатор 73198.505.350.3 по кадастралния план на гр. Троян.

При това положение, предявения положителен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, съобразно направеното  по реда на чл.214 от ГПК изменение на иска, като бъде признато за установено, че ответницата А.И.П., ЕГН ********** като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 находящ се гр.Т.***, притежава 47 /четиридесет и седем/ % идеални части от общите части на сграда №3 /три/ обозначена с идентификатор 73198.505.350.3 по кадастралния план на гр.Троян.

С оглед изхода на главния иск, като основателна и доказана следва да бъде уважена и акцесорната претенция, като в Нотариален акт №133, том 4, дело №535 от 19.09.2017 г. на hot. per. №337, гр.Троян бъде отразено това обстоятелство.

По отношение на предявения отрицателен установителен иск:

Договорът за учредяване на право на строеж спада към договорите с предмет ограничени вещни права, поради което задължителната форма за тяхната действителност се регламентира от чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и тя е нотариалната форма.

Учредител на правото на строеж може да бъде само собственикът на земята, независимо дали той е физическо или юридическо лице, докато приобретателят може да бъде всеки гражданскоправен субект.

Право на строеж би могло да се учреди срещу различна престация от страна на приобретателя. То може да бъде предмет на правна сделка за покупко – продажба, замяна, дарение, издръжка и гледане и др.

Установи се, че с нот.акт. № 197, том I, дело № 318/1968г., Й.В.К. е продала  част от собствения си парцел и едновременно с това е отстъпила право на строеж срещу задължението на Г.С.да построи сградата в която попада процесния имот, т.е. учредено е право на строеж, срещу задължение за построяване на сграда, при което суперфициантът – собственик на земята си запазва правото на строеж за определени, избрани от него обекти в бъдещата сграда, които той ще придобие в собственост след построяване на сградата като обезщетение за учреденото от него право на строеж. В случая е налице престация с отложено изпълнение от страна на суперфицианта – строител, който се задължава да построи със собствени средства и труд бъдещата сграда, като предостави на собственика на земята завършени самостоятелни обекти в нея, за които последният си е запазил правото на строеж.

Сградата е построена през 1969 г., като първоначален собственик на цялата сграда, т.е. и на двата етажа е била Й.В.К., баба на ищеца, на основание нот.акт №197 от 19.06.1968 г. По силата на този нотариален акт лицето Г.П.С., построява две сгради близнаци /сгради с идентификатори 73198.505.350.3 и 73198.505.350.1/, едната за себе, а другата за Й.В.К., т.е Г.П.С., става собственик на 1/2 идеална част от мястото, а като суперфициарен собственик и на ½  идеална част от правото на строеж върху целия парцел.

Назначения от съда особен представител на ответницата твърди, че нейното право на строеж е придобито по давност. В настоящия случай правото на строеж върху чужд имот е създадено с отчуждаването на жилището на ищеца от държавата по силата на чл.26 от Закона за собствеността на гражданите, като с одържавяването му държавата е придобила съответната идеална част от правото на строеж, тъй като земята под постройката е частна собственост, като началния момент на придобивната давност е датата на отчуждаване -  03.02.1987т.

Като правна последица първият купувач на държавната собственост, В.К.З., също е придобил съответстващото се право на строеж, което се явява законовото основание да притежава в собственост построено върху чужд имот жилище, като и следващите правоприемници, включително и ответницата А.П., които са придобили право на строеж, инкорпорирано в прехвърленото право на собственост.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме за неоснователен и недоказан предявения отрицателен установителен иск, да бъде признато за установено,  че ответницата А.И.П., ЕГН ********** като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 находящ се гр.Т.***, не притежава 15.29 /петнадесет цяло и двадесет и девет стотни/ идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.505.350 по кадастралния план на гр.Троян.

 По искането  с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК

По делото е безспорно, че въз основа на нотариален акт №133 том 4 рег.№4166, дело №535 от 2017г. за покупко-продажба на недв.имот, ответницата се легитимира като собственик, признавайки им се  права /15.29 ид.ч. от общите части на сграда №3/, които титуляра действително не притежава, в съответствие с уважения  положителен установителен иск. Като правна последица следва в тази част акта да бъде отменен.

Настоящият състав счита искането за недопустимо, тъй като на отмяна по съдебен ред подлежат само т.нар. констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е настящия казус.

Ищецът изрично е изразил становище, че не претендират за съдебно-деловодни разноски.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на Т.С.Б.,  че ответницата А.И.П., ЕГН **********, като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 находящ се гр.Т.***, притежава 47 /четиридесет и седем/ % идеални части от общите части на сграда №3 /три/ обозначена с идентификатор 73198.505.350.3 по кадастралния план на гр.Троян.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения  от ищецът Т.С.Б. отрицатлен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК да бъде установено, че ответницата А.И.П. не притежава 15.29% ид.части от отстъпеното право на строеж върху имот с идентификатор 73198.505.350 по КК на гр. Троян, одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК

ОТХВЪРЛЯ като недопустимо искането по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК за  изменение на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том ІV, рег.№ 4166, дело № 535/19.09.2017 г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие РС-Троян.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                        Районен съдия: