№ 18180
гр. София, 22.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110110013 по описа за 2023 година
Настоящето производство е образувано по предявен иск от О. Й. Д., ЕГН **********,
с адрес гр-София, ж.к.НД бл.313, вх.Г, ет.7, ап.89, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.ЛВ,
ул.“ТГ“ № 21, насочен срещу КПКОНПИ, придобито от престъпна дейност, БУЛСТАТ 11, с
адрес гр.София, пл.“СВН“ № 6, представлявана от АТС, за осъждяне на ответника за
заплати на ищеца сумата от 6750.00 лв., представляваща законн лихва за периода от
07.06.2016 г. до 24.02.2023 г. върху присъдено обезщетение от 10 000.00 лв. по гр.д.№
13534/2019 г. по описа на СГС, 30 състав.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е завел пред СГС дело срещу ответника за
присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от
незаконни действия, бездействия и актове. Сочи се, че СГС се е произнесъл с влязло в сила
решение по гр.д.№ 13534/2019 г., с което е определил обезщетение от 10 000.00 лв. Според
ищеца, съдът, разглеждащ иска му за обезщетение е пропуснал да присъди лихва, а самият
той пък е пропуснал срока по чл.250 от ГПК за допълване на решението. С оглед на това, в
настоящето производство се претендира такава от подаване на исковата молба пред СГС, по
която е образувано гр.д.№ 13534/2019 г., до датата на подаване на настоящата искова молба.
В срока за отговор, ответникът КПКОНПИ е депозирала такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като според
него, той представлява по съществото си искане за допълване на решение №
261630/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13534/2019 г. по описа на СГС, което е влязло в
сила на 08.04.2022 г. В отговора се разглежда приложимостта на нормата на чл.64, ал.2 от
ГПК, като се аргументира становище, че е налице процесуално бездействие на ищеца и по
отношение възможността за възстановяване на сроковете, която тази разпоредба му дава.
Ответникът се позовава и на забраната по чл.299, ал.1 от ГПК за пререшаване на
1
правен спор, който вече е решен с влязло в сила решение.
В условията на евентуалност, ако съдът не прекрати производството по делото, иска
се предявеният иск да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят направените от него
разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г. страните се представляват от
упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора
към нея съответно искания и възражения.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С него ищецът претендира
присъждане на лихва за забава върху съдебно признато вземане.
По делото не е спорно, а и от приобщеното към настоящето гр.д.№ 13534/2019 г. по
описа на СГС е видно, че ищецът О. Й. Д., е предявил иск срещу ответника и в настоящето
производство КПКОНПИ, придобито от престъпна дейност, за присъждане на обезщетение
от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди от водено срещу него производство,
образувано въз основа на решение № 190/04.05.2010 г. на Комисията. Ищецът е заявил и
претенция да му бъде присъдена законна лихва върху претендирания размер на
обезщетението от датата на влизане в сила на определение № 276/18.05.2016 г., постановено
по ч.гр.д.№ 207/2010 г. по описа на ОС-Ловеч, с което са отменени допуснатите
обезпечителни мерки в полза на КПКОНПИ, до окончателното изплащане на вземането.
По делото пред СГС е постановено решение № 261630/11.03.2021 г., с което искът е
уважен частично - до размера от 10 000 лв., а за разликата до пълния предявен от 50 000 лв. –
отхвърлен. Решението е влязло в сила на 08.04.2022 г. Видно от текста на съдебния акт,
окръжният съд не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива досежно
претендираната законна лихва. На л.320 от гр.д.№ 13534/2019 г. обаче е приложена молба от
ищеца О. Д., подадена чрез адв.Г., с която се иска допълване на решението по отношение
процесното вземане за лихва. Молбата е подадена на 14.04.2021 г. по пощата /извод в тази
насока се следва от пощенския плик, прикачен след молбата и отбелязването от служител от
служба Регистратура при СГС/, а поставеният входящ номер в регистратурата на СГС е от
26.04.2021 г., като в доклад на и.д. завеждащ служба „Съдебно деловодство-Гражданско
отделение- първоинстанционни състави“ е отбелязана причината за това по-късно входиране
– пришиването на молбата към приложенията към въззивната жалба на ищеца /самата
въззивна жалба е с входящ номер от 15.04.2021 г./. Макар и да не е в правомощията на
настоящия състав, следва само за пълнота на изложението да се отбележи, че ищецът е
сезирал своевременно първоинстанционния съд с искането си за допълване на постановения
от него съдебен акт, доколкото последният му е връчен на 07.04.2021 г. /съобразно
отбелязването на съобщението на л.315 от делото/.
Върху молбата по чл.250 от ГПК на ищеца има разпореждане да се изпрати препис
на другата страна за становище в 1-седмичен срок. Същото е изпълнено, като СГП е
2
получила препис на 29.04.2021 г., а КПКОНПИ – на 12.05.2021 г. След това, на 26.05.2021 г.
делото е изпратено на САС по подадените от страните въззивни жалби, без да има данни
СГС да се е произнесъл по молбата на ищеца за допълване на решението.
При тези данни съдът намира настоящия иск за недопустим, доколкото между
същите страни и по отношение същото искане има неприключил съдебен спор, образуван
преди настоящето производство, а именно гр.д.№ 13534/2019 г. по описа на СГС, по което
към момента макар и да няма произнасяне, искът за лихва продължава да е висящ.
Това налага на основание чл.126, ал.1 от ГПК, производството по делото да бъде
прекратено. С оглед изхода на спора разноски се следват само на ответника, каквото искане
е направено от пълномощника му. Ответникът е направил разноски единствено за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено от съда по реда на
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, и съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, обема събран доказателствен материал, конкретно предприетите от
пълномощника на ответника процесуални действия, както и броя проведени открити
съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл.126, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим искът на О. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр-София, ж.к.НД бл.313, вх.Г, ет.7, ап.89, насочен срещу
КПКОНПИ, придобито от престъпна дейност, БУЛСТАТ 11, с адрес гр.София, пл.“СВН“ №
6, представлявана от АТС, за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 6750.00
лв., представляваща законна лихва за периода от 07.06.2016 г. до 24.02.2023 г. върху
присъдено обезщетение от 10 000.00 лв. по гр.д.№ 13534/2019 г. по описа на СГС, 30 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето гр.д.№ 10013/2023 г. по описа на
Софийски районен съд като образувано по недопустим иск.
ОСЪЖДА О. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр-София, ж.к.НД бл.313, вх.Г, ет.7,
ап.89, да заплати на КПКОНПИ, придобито от престъпна дейност, БУЛСТАТ 11, с адрес
гр.София, пл.“СВН“ № 6, представлявана от АТС, сумата от 100.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена до Софийски
градски съд, чрез Софийски районен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3