№ 2138
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500126 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на вещите лица М.М., Л.Д и С.П., с която е отправено искане
по чл. 91, ал. 1 от ГПК за отмяна на наложената с протоколно определение от 19.05.2022 г.
по делото глоба в размер на 50 лева за всеки един от молителите.
В молбата си последните твърдят, че основната причини, поради която са отказали
изготвяне на възложената експертиза е прекалената им служебна ангажираност, като
предоставили възможност на съда да прецени дали да ги замени или да им укаже да
изпълнят задачата. По отношение на останалата част от изложението си в молба вх. №
8221/05.04.2022 г. считат, че имат право да изразят становище досежно квалификацията на
техния труд, както и че липсват твърдения и разбор на процесуални действия на съда, както
и недопустими изразни средства и квалификации на страните по делото и техните
процесуални представители. Отделно от това изтъкват, че основание за налагането на глоба
на основание чл. 86 от ГПК е само отказът да се изпълни задачата, но не и изразеното
становище относно искането да бъдат заменени. По изложените съображения молят
наложените им глоби да бъдат отменени.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С постановеното по делото Определение № 526/08.02.2022 г. е допуснато
провеждането на допълнителна съдебно-техническа експертиза с посочени в нея задачи. За
вещи лица по експертизата са назначени М. М. М., Л. П. Д. и Св. Д. П..
С молба вх. № 8221/05.04.2022 г. вещите лица са поискали да бъдат освободени от
изготвяне на заключение, като са изложили три самостоятелни основания за своето искане, а
именно: поради прекалената им лична и професионална ангажираност; тъй като са „обидени
и възмутени и не желаят да работят като вещи лица по това дело, поради поведението и
неодобрението им от страна на адв. М.Р.“, както и поради факта, че „поради протест на адв.
М.Р. (като разбра, че доверителят му трябва да внесе цялата сума - тъй като доверителят му
нямал възможност, а интересно от какво преживява адв. М.Р., след като води делото от 2011
г.)“ размерът на присъденото им възнаграждение бил намален приблизително наполовина.
С оглед дословното цитиране на изложените от вещите лица основания, следва да се
1
приеме, че не отговаря на действителността твърдението им, че основната причина поради
която са отказали изготвянето на експертизата е прекомерната им ангажираност.
Действително е налице позоваването на предварително поети ангажименти, но същото не е
подкрепено с каквито и да е било доказателства, нито е аргументирано подробно, така както
е сторено с другите две изтъкнати причини за отказа им. Посочените обстоятелства
обуславят извода на съда, че твърдяната ангажираност не е основанието с доминиращо
значение за отказа им да изготвят заключение по поставените задачи, а също така, и че
съществуването на същото не е подкрепено с надлежни и обосновани твърдения, още по-
малко с годни доказателства за да се приеме, че представлява уважителна причина по
смисъла на чл. 86 от ГПК.
От решаващо значение за извода за наличие на предпоставките за налагане на глоба
обаче са подбраните недопустими изразни средства, с които вещите лица са обосновали своя
отказ от изпълнение на поставената задача, а именно, че същите са „обидени и възмутени“ и
„нежелаят да работят като вещи лица по това дело, поради поведението и неодобрението
им“ по отношение на процесуалния представител на въззивника адв. М.Р., тъй като същият
оспорил изготвеното от тях заключение при първоинстанционното разглеждане на делото.
Изразеното възмущение, неодобрение и нежелание за работа на първо място не съответстват
на процесуалното качество, с което са били назначени експертите, а също така и по
естеството си не следва да бъдат провокирани от упражняването на процесуалните права
адвокат в производството, ограничено в рамките на необходимото и допустимо оспорване
на обосноваността на предходната експертиза.
Изложеното негативно отношение към процесуалния представител, ценено в
съвкупност с извършеното внушение, представено като трето самостоятелно основание за
отвода, а именно: „….като разбра, че доверителят му трябва да внесе цялата сума - тъй като
доверителят му нямал възможност, а интересно от какво преживява адв. М.Р., след като води
делото от 2011 г….“, представляват използване на недопустими изразни средства, които
следва да бъдат квалифицирани като обида по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК на
представител на страна в производството. Посоченото основание за налагане на глоба от
съда е приложимо по отношение на всеки участник в гражданския процес, независимо от
неговото процесуално качество.
С оглед гореизложеното, и доколкото с настоящата молба по чл. 92, ал. 1 от ГПК не
са наведени и доказани уважителни причини, които са годни да обосноват отмяна на
наложената в минимален размер глоба, искането в посочения смисъл следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на вещите лица М.М., Л.Д и С.П., с която е
отправено искане по чл. 91, ал. 1 от ГПК за отмяна на наложената с постановеното по
настоящото дело протоколно определение от 19.05.2022 г. глоба в размер на 50 лева за всеки
един от молителите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на молителите.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3