Решение по дело №117/2018 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 74/19.06.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.06.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

     ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 117/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Община Бяла, Варненска обл., представлявана от кмета А.К.Т. чрез процесуалния представител адв. Й.Б. срещу решение № 1911/19.12.2017 год по гр.д. № 592/2017 год на Окръжен съд Варна, с което Община Бяла е осъдена да заплати на ищците З.К.И., Г.Н.С., К.Н.И. и М.Д.Г. сумата в размер на 35 400 лв по иска с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, предявен като частичен от общ размер 85000 лв, представляваща обезщетение, равняващо се на пазарната стойност на 550 кв.м. – реална част от имот с идентификатор 07598.305.375 по КККР на гр.Бяла, целият с площ от 3840 кв.м., тъй като в резултат от действията на ответника е настъпила промяна в предназначението на имота, който в момента е с начин на трайно ползване – второстепенна улица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска – 20.03.2017 год до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 5190 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване. Липсва обедняване на ищците, защото те са придобили правото на собственост въз основа на реституция на земеделска земя, две години след влизане в сила на плана за уличната регулация, т.е. не са извличали ползи от този имот, от които да са били лишени. Чрез изграждането на улицата е осъществено благоустройствено мероприятие в полза на ищците, довело до увеличаване стойността на притежавания от тях имот. От момента на влизане в сила на регулационния план на гр.Бяла от 1993 год, предвиждащ изграждането на улицата, не е променяно предназначението на имота, т.е. не е осъществено твърдяното от ищците увреждащо действие. Предприета е отчуждителна процедура през 2001 год, изготвени са оценки на имотите, засегнати от уличната регулация,  които не са обжалвани и са влезли в сила. За част от имотите е приложима разпоредбата на чл. 262 ал.1 от ППЗТСУ (отм) на осн. §6 от ПЗР на ЗУТ, за безвъзмездно предоставяне на място до 6 метра пред лицето на парцела, отреден за изграждане на улица. Въззивникът поддържа възражението си, направено пред първата инстанция, за погасяване на иска по давност, считано от влизане в сила на оценките на отнетите части от имота, за сумите по които правоимащите са могли да се снабдят с изпълнителни листи срещу общината.

С определение № 159/20.03.2018 год по настоящото дело е оставена без движение исковата молба с указания до ищците да отстранят нередовностите й, като посочат цената на всеки отделен субективно съединен иск съобразно с правата им върху имота, да изложат обстоятелствата, на които се основават исковете и да уточнят дали претендират, че са претърпели вреди и в резултат от кои действия, бездействия или актове на ответника тези вреди са настъпили, или че ответникът се е обогатил за тяхна сметка, в какво се изразява обогатяването, респ. обедняването с посочване на началния момент, от който са били лишени от възможността да ползват имота и за какъв период от време, както и да се формира отделна цена на всеки иск, съответна на квотите им от съсобствеността, и накрая – да формулират петитум съобразно с изложените фактически основания.

В уточняваща молба вх.№ 2292/18.04.2018 год ищците са заявили, че предявените частични искове са, както следва: за сумата 11 800 лв от М.Д.Г. с ЕГН **********, като собственик на 4/12 ид.ч. от имота, за сумата 17 700 лв от З.К.И. с ЕГН ********** като собственик на 6/12 ид.ч. от имота, за сумата 2 950 лв от Г.Н.С. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота и за сумата 2 950 лв от К.Н.И. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота.  Твърденията, на които се основават исковете са, че поради реализирана промяна в предназначението на имота – за второстепенна улица, без за това да е проведена отчуждителна процедура, процесната реална част от процесния имот се владее, ползва и стопанисва от Община Бяла. От това за ищците са произлезли вреди, в резултат от противоправните действия на ответника, изразяващи се в принудително отнемане на владението върху процесните части от имота, завзети са не по установения от закона ред, реализирана е промяна в предназначението на имота, водеща до невъзможност ищците да упражняват в пълен обем правата си на собственици и в частност – фактическата власт върху имота. С оглед горното е формулиран следният петитум: Да бъде осъдена Община Бяла да заплати на всеки от ищците посочените в уточнителната молба суми, представляващи обезщетение за претърпените вреди в резултат от неправомерните действия на ответника и промяна в предназначението на имота им, което е довело до невъзможност собствениците да упражняват фактическа власт върху същия, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2017 год до окончателното изплащане. Претендират и за присъждане на разноски в настоящото производство.

Постъпил е отговор от Община Бяла чрез процесуалния й представител адв. Й.Б., в който е изразено становище, че чрез уточнителната молба се прави недопустимо изменение на иска. Въвеждането на нов петитум определя предявения иск като такъв по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, а не по чл. 59 от ЗЗД, както е било прието от първоинстанционния съд с доклада на делото, неоспорен от страните. С оглед така изразеното становище, ответникът моли в случай, че уточнението на исковата молба бъде прието, да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. В условия на евентуалност, ако предявеният иск бъде приет като допустим съгласно депозираното уточнение, решението да бъде отменено и искът- отхвърлен. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба и уточнението на иска, направено пред настоящата инстанция. Въпреки непрецизно формулирания петитум, искът се основава на твърденията, че ищците са собственици на процесния имот, а ответникът в лицето на Община Бяла е изградила върху него улица, установявайки по този начин владение, лишено от правно основание поради непроведена по съответния ред отчуждителна процедура.

Искът не е за вреди от незаконосъобразни актове или действия на общината, тъй като в исковата молба такива не се сочат, и поради това не може да бъде квалифициран като такъв по ЗОДОВ. Ето защо решението по адм.д. № 1384/2011 год на Административен съд Варна, с което искът за вреди е отхвърлен, не създава сила на присъдено нещо по въпроса за неоснователното обогатяване.

За да бъде основателен този иск е необходимо на първо място ищците да докажат, че са собственици на имота. Наличието на тази предпоставка е установено с решение № 4060/07.11.2016 год по гр.д. № 5529/2016 год на ВРС, г.о., 34 състав, влязло в сила на 25.01.2017 год, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 550 кв.м. от имот с идентификатор 07589.305.375 по КККР на гр.Бяла, целият с площ от 3840 кв.м., с начин на трайно ползване – второстепенна улица, при граници на реалната част: имот с идентификатор 07589.305.106 и от четири страни имот с идентификатор 07589.305.375, при следните квоти: 4/12 ид.ч. за М.Д.Г., 6/12 ид.ч. за З. К. И. и по 1/12 ид. ч. за Г.Н.С. и К.Н.И..

При това положение в тежест на ответната страна – сега въззивник, е да установи правното основание за извършените действия в имота, а именно – дали изграждането на улицата и елементите на техническата инфраструктура е извършено след законосъобразно проведена отчуждителна процедура. Такова доказване по делото не е осъществено.

С влязла в сила заповед № 80/15.06.1993 год, издадена от Общинска администрацшя гр.Бяла е одобрено изменение в кадастралния план на м. „Бяла-изток“ чрез пренасяне от кадастрален пллан от 1932 год, както и изменение на дворищната и уличната регулация, според което върху процесния имот е било предвидено изграждането на улица. За разлика от дворищно-регулационните планове по смисъла на ЗТСУ (отм), планът за уличната регулация няма пряко отчуждително действие. Затова въпреки промените в правната уредба, настъпили междувременно в периода от одобряването на измененията в дворищната и улична регулация – 1993 год. до фактическото изграждане на улицата през 2010 год, винаги е бил предвиден ред за отчуждаване на имоти за задоволяване на общински нужди, като за целта е било необходимо издаване на нарочен акт за отчуждаване, какъвто в случая липсва.

Такава процедура в конкретния случай е започнала с издаването на решение № 29-217 по протокол №29/09.04.2001 год Общински съвет гр.Бяла, с което е одобрено откриване на производство за отчуждаване на имоти, попадащи в трасето на проектни улици.  С протоколи № 4,5,6 и 7 от 22.05.2001 год са извършени оценки на имотите, но няма издадени заповеди за отчуждаване и не е платено определеното обезщетение.

Самото изграждане на улицата и съпътстващата инфраструктура е извършено през 2009-2010 год, засягайки част от имота на ищците в размер на 550 кв.м. То е изпълнено в съответствие с изискванията за устройство на уличните мрежи и съоръженията на техническата инфраструктура. Към настоящия момент имотът се използва и стопанисва като улица, а с оглед на предназначението му единствен възможен субект за осъществяване на подобно владение е общината. Въпреки това, както е прието и във влязлото в сила решение по гр.д. № 5529/2016 год на ВРС, г.о., 34 състав, за осъществяваното владение от страна на общината не е налице правно основание, а ищците не  са изгубвали собствеността, тъй като за имота не е проведена отчуждителна процедура.

В обобщение на казаното дотук съдът приема за установен и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, а именно – липсата на основание. Отреждането на имота за улица съгласно приетото през 1993 год изменение на дворищно- и улично-регулационния план определя само предназначението на имота, но не и правото на собственост. Следователно, изграждането на улицата е предприето не по установения от закона ред и поради това не дава основание за ползването на имота, принадлежащ на ищците. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието, извършено в нарушение на разпоредбите, уреждащи отчуждаването на имоти за обществени нужди.

Обогатяването на общината се съизмерва с обезщетението, което е дължала на собствениците, но е спестила чрез непровеждане докрай на предприетата отчуждителна процедура. Неоснователни са доводите, че обезщетенията, определени от лицензирани оценители и приети съответно с протоколи № 4,5,6 и 7 от 22.05.2001 год са влезли в сила като необжалвани. Изготвянето на лицензирана оценка не замества липсващия акт за отчуждаване и обезщетяване на собствениците. По същата причина неоснователно е и възражението за погасяване на претенцията по давност след изтичане на 5 години след издаване на протоколите за оценка.

Обедняването на ищците се изразява именно в неполученото обезщетение, което е в размер на пазарната стойност на имота съгласно чл. 209 ал.2 т.1 от ЗУТ (действащ към момента, когато е сложено начало на отчуждителното производство). За установяване на този размер е прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза, което се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.

Причинната връзка между обедняването и неоснователното обогатяване произтича от един и същ факт, а именно – неприложената отчуждителна процедура, в резултат от което ищците са пропуснали да получат, а общината е спестила дължимото обезщетение.

Изводите в първоинстанционното решение са правилни, но съдът е присъдил общо обезщетение, като не е съобразил, че исковете са предявени в условия на субективно съединяване съобразно участието на всеки от ищците в съсобствеността. Поради това решението следва да бъде отменено, а с новото решение по съществото на спора бъдат уважени претенциите, както следва: за сумата 11 800 лв от М.Д.Г. с ЕГН **********, като собственик на 4/12 ид.ч. от имота, за сумата 17 700 лв от З.К.И. с ЕГН ********** като собственик на 6/12 ид.ч. от имота, за сумата 2 950 лв от Г.Н.С. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота и за сумата 2 950 лв от К.Н.И. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота, претендирани като обезщетение в размер на пазарната стойност на реална част от 550 кв.м. от имот с идентификатор 07598.305.375 по КККР на гр.Бяла, целият с площ от 3840 кв.м., върху която ответникът – Община Бяла, Варненска обл. е изградил улица без надлежно проведена отчуждителна процедура.

С оглед горното разноските, направени от ищците в първоинстанционното производство следва да се разпределят според начина, по който са направени. От приложените банкови бордера се установява, че З.К.И. е заплатила държавната такса за завеждане на делото в размер на 2020 лв, както и депозита за вещо лице в размер на 85 лв, които следва да й бъдат присъдени, наред с припадащата й се част от възнаграждението за адвокатска защита по договора за правна помощ в размер на 750 лв. На останалите ищци следва да се присъдят по 750 лв от заплатеното адвокатско възнаграждение. За настоящата инстанция на всеки от въззиваемите се присъждат по 500 лв въз основа на представения договор за правна помощ. В обобщение на изложеното, въззивникът следва да заплати на З.К.И. сумата 2605 лв, а на останалите въззиваеми – по 1250 лв разноски за двете инстанции.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1911/19.12.2017 год по гр.д. № 592/2017 год на Окръжен съд Варна, с което Община Бяла е осъдена да заплати на ищците З.К.И., Г.Н.С., К.Н.И. и М.Д.Г. сумата в размер на 35 400 лв по иска с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, предявен като частичен от общ размер 85000 лв, и разноски в размер на 5190 лв, като вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

 

ОСЪЖДА Община Бяла, обл.Варна, представлявана от кмета А.К.Т. с ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 59 от ЗЗД обезщетение за ползването без правно основание на реална част от 550 кв.м. от имот с идентификатор 07598.305.375 по КККР на гр.Бяла, целият с площ от 3840 кв.м., върху която е изградил улица без надлежно проведена отчуждителна процедура, както следва: сумата 11 800 лв на М.Д.Г. с ЕГН **********, като собственик на 4/12 ид.ч. от имота, сумата 17 700 лв на З.К.И. с ЕГН ********** като собственик на 6/12 ид.ч. от имота,  сумата 2 950 лв на Г.Н.С. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота и сумата 2 950 лв на К.Н.И. с ЕГН ********** като собственик на 1/12 ид.ч. от имота, като ОТХВЪРЛЯ частичните искове за разликата над посочените размери до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА Община Бяла, обл.Варна, представлявана от кмета А.К.Т. с ЕИК ********* да заплати разноски по делото за двете инстанции, както следва:  на З.К.И. с ЕГН ********** сумата 2605 лв, а на М.Д.Г. с ЕГН **********, на Г.Н.С. с ЕГН ********** и на К.Н.И. с ЕГН **********– по 1250 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: