РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Кърджали, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от 16.09.2022 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.5 от КЗ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на В. С. Д. от гр.М., ул.
„К. О.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от
КЗ.
Жалбоподателят В. С. Д. сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено. В същото се сочело, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено повторно,
но в съставения АУАН нямало описано такова обстоятелство за повторно нарушение. Освен
това, към датата 17.08.2022 г. предходното наказателно постановление от 26.07.2022 г. не
било връчено на жалбоподателя, съответно не било влязло в сила. По тази причина това
наказателно постановление не следвало да се взема предвид. На жалбоподателя бил
съставен акт за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а с наказателното постановление правната
квалификация на повдигнатото обвинение се изменила в квалифициран състав на нарушение
по чл.638, ал.5 от КЗ, при което се внасяло ново фактическо обстоятелство – повторност на
нарушението. Това водело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Моли съдът
да отмени издаденото наказателно постановление, както и да му присъди разноските за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен защитник е представил писмено становище по делото, в
1
което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.08.2022 г. свидетелите Б. Д. и М. А. били на работа и изпълнявали служебните
си задължения като полицейски инспектори в РУ-К. На същата дата те участвали в
специализирана полицейска операция и по този повод се намирали в с.П., общ.К. на
разклона за с.М.. На посоченото място, около 21.30 часа на 17.08.2022 г. полицейските
служители спрели за проверка лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ********, управляван от
жалбоподателя В. С. Д.. При проверката свидетелите Д. и А. установили, че водачът нямал
сключена и действаща задължителна застраховка „Г. о.” за управляваното моторно превозно
средство. Същото било собственост на С. Р. Д. от гр.М., а не на жалбоподателя. Във връзка с
установеното нарушение на 17.08.2022 г. свидетелят Б. Д. съставил на място срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В.
Д. подписал и получил акта без възражения. На 16.09.2022 г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на основание чл.638, ал.5 от КЗ за
извършено при условията на повторност нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В наказателното
постановление се сочи, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено повторно, видно
от НП № *********/26.07.2022 г. с датата на влизане в сила 02.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б. Д.
и М. А.; от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно
нарушение от 17.08.2022 г.; ЗППАМ № ******** от 17.08.2022 г.; ЗППАМ № ******** от
17.08.2022 г.; полица за застраховка „Г. о.” за МПС с рег.№ ********, с валидност от 08.26
часа на 18.08.2022 г. до 23.59 часа на 17.08.2023 г., което следва датата и часа на проверката
и установяването на нарушението; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка
за собственост и регистрация на МПС с рег.№ ********; Справка за извършена проверка
относно валидна застраховка „Г. о.”; Наказателно постановление № *********/26.07.2022 г.,
с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ; Заповед №
********/02.12.2021 г. на МВР, Заповед № ******/01.01.2022 г. на Директора на ОД МВР-
Кърджали, Заповед № ******5/04.01.2022 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали,
2
установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“ от 400 лв.
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Г. о.“ на автомобилистите. При възприетата по-горе фактология и на базата на събраните
по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 17.08.2022 г. в с.П.
водачът В. Д. е управлявал моторно превозно средство „Ф.“ с рег.№ ********, за което не е
имало валидно сключен и действащ към процесната дата и час договор за задължителна
застраховка „Г. о.” на автомобилистите. С това си деяние той е осъществил състав на
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно управление на моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Г. о.” на автомобилистите. Установява се обаче от материалите
по делото, че в съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва
изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно
признака повторност. Липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява
възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение
по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.638, ал.5 от КЗ. Не само това,
цитираното в атакувания акт НП № *********/26.07.2022 г. към процесната дата все още не
е било в сила, поради което и наказващият орган не е следвало да се позовава на него. От
друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на
жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
като преквалифицира деянието от такова по чл.638, ал.5 от КЗ в нарушение по чл.638, ал.3
от КЗ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния
състав на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът
разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да
се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата
квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на
защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците
от състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ са идентични и в акта и в наказателното
постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По
3
изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя за нарушението се наложи наказание по чл.638, ал.3 от КЗ. Последната
разпоредба представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за
поведение и санкцията при нарушаването му. Както вече се посочи, текстът предвижда
административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите. Именно такава е
и настоящата хипотеза – жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не
е негова собственост, като за същото не е имало действаща застраховка „Г. о.”, които
съставомерни факти са описани. На това основание за извършеното от В. С. Д.
административно нарушение следва да бъде определено наказание в единствено възможния
предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 400 лв.
Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на
признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакуваното постановление. В частта за нарушението по основния състав, и АУАН и
наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв
начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират,
респ. не е било ограничено правото му на защита.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв. Това е над дължимото
минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно, тъй като делото
не представлява фактическа и правна сложност, а оказаната от защитника правна помощ се
изразява в изготвяне на жалба и писмено становище за съдебното заседание. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова
следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а
именно 400 лв. По съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на
жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна
4
дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от
страна на административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******** от 16.09.2022 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.5 от КЗ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на В. С. Д. от гр.М., ул.
„К. О.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от
КЗ, като преквалифицира нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба” от 800 лв. на 400 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на В. С. Д. от гр.М., ул.
„К. О.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. Д. от гр.М., ул.„К. О.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5