№ 102
от 04.05.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №30
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност от Върховния административен съд на
касационна жалба с вх. № 417/09.01.2020 г. по описа на същия, подадена от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния ѝ представител по
пълномощие юрисконсулт
Е. Г., срещу Решение № 277/20.11.2019 г., постановено по административно дело №
31/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която
частично е уважен предявеният от Й.С.Й., с EГН ********** и адрес: ***, срещу ГДИН иск с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. С посоченото решение Административен
съд – Кюстендил е осъдил ГДИН да заплати на Й. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 53,31 лева от неполучено трудово възнаграждение,
претърпени вследствие нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника във връзка със
задължението за заплащане на положения от ищеца труд за периода: месец юни 2015
г. – за 2 дни, месец февруари 2016 г. – за 1 ден, и месец май 2016 г. – за 2
дни, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 53,31 лева до пълния
предявен размер от 60,00 лева е отхвърлил предявения иск, и е осъдил ГДИН да заплати на Й. деловодни разноски в размер на 275,00 лева. В
касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – отменително
основане по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на
предявения иск. Претендират се направените разноски по производството и възнаграждение за юрисконсулт.
В
съдебното заседание по делото юрисконсулт Е. Г. поддържа жалбата.
Процесуалният представител по пълномощие на ответника по касационната жалба
– адвокат И.Ю., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че Й.Й. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол в периода
02.05.2012– 27.05.2015 г., след което е преместен да
изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) – Самораново към Затвора – Бобов дол въз
основа на решение по Протокол № 3/27.05.2015
г. на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Й.
е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017 г. въз основа на
Определение № 255/03.05.2017 г., постановено по
наказателно частно дело № 192/2017
г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, на
основание чл. 70 от Наказателния
кодекс (НК).
Със
Заповед № 27/12.02.2013 г. на началника на Затвора – Бобов дол Й. е назначен
като пазач на вътрешния портал, от която длъжност е уволнен
със Заповед №53/28.05.2015 г. поради преместването му в ЗООТ – с. Самораново,
считано от 28.05.2015 г. Със Заповед № 65/11.06.2015 г. на началника на затвора
Й. е назначен като пазач на КПП-1 в ЗООТ – Самораново при необходимост. Със Заповед №59/09.10.2015 г. той е
назначен като отговорник за внесения и изнесен дървен материал в цех „Дърводелски” в ЗООТ – Самораново, с тримесечен изпитателен срок, а със Заповед № 14/11.02.2016
г. – като пазач на КПП-1 в ЗООТ – Самораново при необходимост,
с тримесечен изпитателен срок, която длъжност
е заемал през процесния период.
Съобразно
Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011 г. на министъра на правосъдието за всяка работа,
извън тази, която се извършва по реда на дежурството, лишените от свобода
получават възнаграждение, с изключение на доброволния труд, както следва: по т.
2 – работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от
свобода – 40% от минималната работна заплата за страната (МРЗ);
по т. 3 – работещите, лишени от свобода, настанени в затворнически общежития от
открит тип – 50% от МРЗ; по т. 4 – работещите,
лишени от свобода, настанени в затворнически общежития от закрит тип – 40% от
МРЗ. Видно от приетото като доказателство по делото заверено копие от Сведение
за работните дни, през процесния период Й. има действително отработени
дни, както следва: за месец юни 2015 г. – 8 дни,
за месец февруари 2016 г. – 1 ден, и за месец май 2016 г. – 21 дни. Тези дни
са зачетени във връзка със срока на наложеното му наказание,
както е отразено в част IХ „Изчисление на изтърпяното наказание” на справката. От
приетите като доказателства по делото ведомости за заплати на лишените от
свобода в ЗООТ – Самораново за процесните месеци се установява, че Й., работещ
на длъжността пазач КПП-1, през месец юни 2015 г. има 8 работни дни, за които
при 16,36 лева дневна ставка му е начислена заработка 130,91 лева, като е
получил заплата в размер на 47,13 лева, равняваща се на 40% от заработката –
52,36 лева, и след приспадане на ДДФЛ в размер на 5,24 лева, през месец
февруари 2016 г. има 1 работен ден, за който при 20,00 лева дневна ставка му е
начислена заработка 20,00 лева, като е получил заплата в размер на 9,00 лева,
равняваща се на 50% от заработката – 10,00 лева, и след приспадане на ДДФЛ в
размер на 1,00 лева, и през месец май 2016 г. има 19 работни
дни, за които при 21,11 лева дневна ставка му е начислена заработка 401,00
лева, като е получил заплата в размер на 180,45 лева, равняваща се на 50% от
заработката – 200,50 лева, и след приспадане на ДДФЛ в размер на 20,05 лева. В
приложено от ГДИН Становище на инспектор ТРЗ при Затвора – Бобов дол се
съдържат данни за това, че за месец май 2016 г., при начисляване на
възнаграждението на Й. за 19 работни дни е допусната грешка при определяне на
дневната ставка и вместо начислените 21,11 лева се следват 22,11 лева (420,00
лева МРЗ: 19 дни = 22,11 лева), в резултат на което същият е получил
възнаграждение в размер на 180,45 лева вместо 189,00 лева, т. е. с 8,55 лева по-малко. По делото са представени извлечения от
Книга за влизащи и излизащи лишени от свобода на КПП-1 и КПП-2 на ЗООТ –
Самораново за исковия период, от които се установяват данни за Й.,
както следва: за месец юни 2015 г. – на 12
юни – работа първа смяна, на 13
юни – работа втора смяна, на 16
юни – работа втора смяна, на 17
юни – работа първа смяна, на 19
юни – работа втора смяна, на 20
юни – работа втора
смяна, на 24 юни –
работа втора смяна, на 26
юни – работа втора смяна, на 27
юни – работа първа смяна и на 30
юни – работа първа смяна, или общо за месеца 10 работни
дни; за месец февруари 2016 г. – на 3 и 7 февруари – отпуск, на 11 февруари – работа
втора смяна, и на 28 февруари – работа първа
смяна, или общо 2 работни дни. От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз
основа на записванията във ведомости за работна заплата, азбучник за
присъствените дни и за положен доброволен труд, се установява, че за месец юни
2015 г. в посочените документи са открити данни за 8 работни дни на Й., който
няма положен доброволен труд, за месец февруари 2016 г. е регистриран 1 работен
ден и няма доброволен труд, а за месец май 2016 г. са регистрирани 19 работни
дни и 2 дни доброволен труд. Вещото лице сочи, че на Й. за месец юни 2015 г. се
следва възнаграждение в размер на 52,34 лева (каквото е начислено и по
ведомост), за месец февруари 2016 г. му се следва възнаграждение в размер на 10,00 лева (каквото е начислено и по
ведомост), и за месец май 2016 г. му се следва възнаграждение в размер на
210,00 лева (по ведомост му е начислено възнаграждение в размер на 200,50 лева
при погрешно приета по-малка ставка).
При
тези фактически установявания съдът е уважил иска
за сумата в размер на 53,31 лева и го е отхвърлил като неоснователен за
разликата до пълния предявен размер от 60,00 лева.
Настоящият
касационен състав, като взе предвид становищата на страните и наведеното в жалбата
касационо основание, и извърши проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият
състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие
или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за доказано от Й. нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – поставянето му в неблагоприятни условия от
затворническата администрация, свързани с незаконно лишаване от дължимото
трудово възнаграждение за положения труд. Съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
общественополезен труд. В чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС е
предвидено съответно, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и
дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават
опредЕ. част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното
(ал. 1), като частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на
министъра на правосъдието (ал. 2). С разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗИНЗС е
установена възможност за полагане на извънреден труд от лишените от свобода до
размера, установен в трудовото законодателство, за което е необходимо
разрешение със заповед на главния директор на ГДИН. В разпоредбата на чл. 79, ал. 5 от ЗИНЗС е
предвидено, че лишените от свобода не работят в празнични дни освен
заетите в обслужващата и комунално-битовата дейност, както и в случаите на
бедствия и аварии, при които положеният труд се смята за извънреден. От друга
страна, в чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС е
предвидена възможност администрацията на затвора да възлага доброволен неплатен
труд на лишените от свобода при изрично писмено съгласие на същите. На
подзаконово ниво редът и условията за упражняване на трудова дейност от
лишените от свобода са уредени в глава втора, раздел І и в глава пета от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС).
На
Й. не е изплатено следващото
му се възнаграждение за положения от него труд за 2 работни дни за месец юни
2015 г., за 1 работен ден за месец февруари 2016 г. и за 2 дни извънреден труд
за месец май 2016 г. Отсъствието на изрично писмено съгласие на Й. изключва
възможността за зачитане на положения от него труд като доброволен по смисъла
на чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС.
Налице са незаконни действия и бездействия по заплащане на действително
извършена работа, вследствие на които той е
поставен в неблагоприятни условия, свързани с неоснователно лишаване от
дължимото трудово възнаграждение за положения труд. В резултат на незаконосъобразното отчитане
на отработените дни от Й. през исковия период
същият е претърпял имуществена загуба. Правилно, при съобразяване с разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС, чл. 262, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда, приложим по препращането на чл. 174, ал. 3 от ППЗИНЗС, и
заповедта на министъра на правосъдието, както и данните
във ведомостите за трудовите възнаграждения и констатациите на вещото лице,
съдът е изчислил
дължимото възнаграждение на Й. за процесния
период, както следва: за месец юни
2015 г. за 2 работни дни – общо 10,48 лева, като
след приспадане на дължимите удръжки
по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС за
ДДФЛ в размер на 10%, дължимата от ГДИН
сума е в размер на 9,43 лева; за месец февруари 2016 г. за 1 работен ден – 10,00 лева, като след приспадане на дължимите
удръжки по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС за
ДДФЛ в размер на 10%, дължимата от ГДИН
сума е в размер на 9,00
лева; и за месец май 2016 г. – за 2 дни извънреден труд – 38,68 лева, като
след приспадане на дължимите удръжки по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС за
ДДФЛ в размер на 10%, дължимата от ГДИН
сума е в размер на 34,88 лева. Върху общия размер на дължимото обезщетение – 53,31
лева, правилно е присъдена и законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 14.01.2019 г., до окончателното му изплащане.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Независимо
от изхода на спора пред касационната инстанция на адвокат Ю. не
следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение. За да възникне
правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА на
възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана
адвокатска помощ, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в
съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски, а в случая
не е налице втората предпоставка (вж. в т. см. и Решение
№ 1867/11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2018 г., V о., Решение № 13533/11.10.2019
г. на ВАС по адм. д. №4001/2019 г., V о., Определение № 14997/06.11.2019
г. на ВАС по адм. д. №12634/2019 г., V о. и Определение № 10211/02.07.2019
г. на ВАС по адм. д. №10175/2018 г., V о.). Съдът намира за необходимо да отбележи, че на ГДИН не се дължи
възнаграждение за юрисконсулт в нито една от
хипотезите на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в
това число и за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 277/20.11.2019 г., постановено по административно дело № 31/2019 г.
по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на Й.С.Й., с ЕГН **********,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 53,31 лева от неполучено
трудово възнаграждение, претърпени вследствие нарушение по чл. 3 от
ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника във връзка със задължението за заплащане на положения
от ищеца труд за периода: месец юни 2015 г. – за 2 дни, месец февруари 2016 г.
– за 1 ден, и месец май 2016 г. – за 2 дни, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.