РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 13.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ТАТЯНА ТОТЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 162 по описа за 2020 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.405а ал.7 от Кодекса на
труда /КТ/.
Административното дело е образувано по
жалба на „*****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Калейца,
м-ст. „****”, представлявано от управителя М.А.Н., чрез адв.С.Т. - САК, против против
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 20015095/16.03.2020 г., издадено от инж. Е.Н.И.главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” и инж. К.И.П.главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч.
В жалбата си оспорващият излага, че
атакуваният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения, с искане да бъде отменен изцяло.
Сочи, че в момента на проверката ЗС-А.А. не е бил в трудови правоотношения с
дружеството и инцидентно е извършвал работа по приложения граждански договор.
Твърди, че ДИТ Ловеч е направила изводите си при напълно неизяснена фактическа
обстановка, като при проверката са установени признаци за наличието на трудово
правоотношение единствено въз основа на декларацията-образец, без да анализира
всички доказателства, факти и обстоятелства по случая.
В съдебно заседание и в писмена защита
оспорващият чрез пълномощника си адв.Т. поддържа жалбата и излага, че в хода на
съдебното производство безспорно е била установена липсата на престиран труд от
А.А. по възлагане от дружеството, не са били доказани и характеристиките на
трудово правоотношение. Позовава се на съдебна практика на ВАС и ВКС относно
разликата между трудовите и гражданските правоотношения, както и на допуснати
нарушения на административно-производствените правила от органа.
Ответникът - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Ловеч, представляван лично от директорът в съдебно
заседание и в писмени бележки моли да се
потвърди оспорения акт като законосъобразен, като излага подробни доводи в тази
насока.
Заинтересованата страна /ЗС/ А.М.А. в
съдебно заседание застъпва становище за основателност на жалбата, тъй като в деня на проверката
е извикан от Т.К., който управлявал процеса инцидентно да работи по възложена
поръчка, за което подписал граждански договор. Сочи, че К. събрал трима човека
да смелят дървесината, която им показал, договорили се на обяд на 04.03.20г.,
свършили работа за няколко часа същия ден.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с
приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и
доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2020 г., с Поръчка-заявка от
управителя на „***“ ЕООД с.Гумошник, във връзка със сезонната липса на пазар за
метрова иглолистна дьрвесина и затрудненията в пласмента на същата, е отправена
молба до „*****“ ООД да приемат в техният склад около 200 пр.м3, от които
възлагат на дружеството да им изработи на ишлеме, реципрочното количество пелети,
необходими за отопляването на техните помещения, за да не се похабява налична
дървесина на временен склад / на л.20 от делото/.
На дата 04.03.2020 година между „*****“ ООД -
с.Калейца като възложител и А.М.А. като изпълнител е сключен Договор за
услуга с личен труд /на лист 21 от делото/. С договора изпълнителят
е приел на 04.03.2020 г. да извърши услуга с личен труд - раздробяване на
дървесина, за което след приключване на тази работа възложителя ще му плати
възнаграждение от 30 лева.
На 04.03.2020 г. в 14:00 часа от инспектори в
Дирекция "Инспекция по труда“ Ловеч е извършена проверка на обект „Цех за
производство на пелети“ - с.Калейца, местност „****“, експлоатиран от „*****“
ООД - с.Калейца, местност „****“.
При проверката е съставен протокол за оглед
№ 11-С-04-25 от същата дата, в който е описано, че на работа в обекта са заварени да работят Т.Г.,
Н.И.И. и А.М.А.. Последният попълва бланка декларация
по чл.402 ал.1 т.3 от КТ /л. 16/, в която отразява, че работи в „*****“ ООД
- „****“, цех за производство на пелети
като оператор преси, започнал е работа в 13:00 ч., като е подписал граждански договор
с фирмата за срок-на -4.03.2020г.,
уговорил е възнаграждение 30,00 лв. и не е получавал такова. В попълнената по
време на проверката декларация А.М.А. е посочил, че е уговорил с фирмата
продължителност на работния ден от 4 часа, че работи в обекта със средства
предоставени от фирмата, работи със знанието на управителя на дружеството и е
подписал граждански договор. В
декларацията в полето „Работя в предприятие/фирма“ е изписано „*****“ ООД, а като
час на попълване е вписан 15:00 часа.
Контролните органи попълват уведомление за
започване на производство по чл.26 ал.1 от АПК /л. 14/, в което отразяват, че
са уведомили „*****“ ООД за проверката на 04.03.2020 г. в 14: 15 ч. по телефон
чрез лицето М.Н.. С призовка представител на дружеството е призован да се яви в
ДИТ Ловеч на 12.03.2020 г. и да носи подробно изброени документи, сред които и трудовите
досието на заварените в обекта лица.
На посочената дата Т.К.С.– пълномощник на „*****“
ООД /на л.19/, се явява в дирекцията и представя изисканите документи, сред
които и Поръчка – заявление от „***“ ЕООД, Договор за услуга с личен труд от
04.03.20г., сключен между оспорващото дружество и ЗС /л. 20-21/. В попълнения
протокол за оглед /л.18/ е отразено, че в правилника за вътрешният трудов ред
не са определени рамките на труд и почивка, не са представени заповеди и за
видовете инструктаж, длъжностните лица които ще го провеждат и програма за
отделните видове инструктажи.
В резултат на извършената проверка инж. Е.Н.И., главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” и инж.К.И.П.-главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, издават оспореното в настоящото
производство постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение № 2015093 от 16.03.2020 година, на основание чл.405а ал.1 от КТ
/ на л. 11/, както и предписание по чл.405а ал. 4 от КТ към дружеството да
предложи сключване на трудов договор на А.М.А., считано от 04.03.2020 г. /л.35/. С
постановлението е обявено съществуването на трудово правоотношение между „*****“
ООД и А.М.А., за извършване на работа
като „машинен оператор дърводелство“, считано от 04.03.2020 г. В оспорения акт
е изложено, че при проверката на представената документация
свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на работещите в
предприятието лица за А.М.А., е изискан, но не е представен писмен трудов договор - представен е
договор за услуга с личен труд от 04.03.2020 г. за раздробяване на дървесина. В
постановлението е отразено още, че лицето е имало сключен такъв с дружеството
за длъжността „машинен оператор дърводелство“, но е прекратен на 25.02.2020 г.,
което е видно от направената служебна справка в регистъра на НАП. Отразено е
също, че при проверката на 12.03.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ -
Ловеч са представени ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения на
работещите в предприятието за периода от месец януари
По делото са приети Заповед №11/24.02.2020г. за
прекратяване на ТД, на основание чл.328 ал.1т.1 пр.1 от КТ и във връзка със
закриване на част от предприятието-база за производствени пелети, считано от
25.02.2020 г., справка в регистъра на НАП, представените при документалната
проверка на 12.03.2020 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Ловеч ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения
на работещите в предприятието за периода от месец януари
В хода на съдебното производство, за изясняване на
делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на оспорващият е разпитан свидетеля Т.К.С., който работи
като организатор-производство във „*****“ ООД - организира производството,
доставките и пласмента на продукцията, присъствал към момента на проверката. Свидетелят
установява, че
дейността на фирмата е
производство на пелети от дървесина и всяка
година от януари до април преживява трудност,
тъй като няма пазар.
Излага, че тази година – 2020 било особено трудно и се взело решение да съкратят
работниците, от края на февруари. Малко след като ги съкратили, възникнало
предложение от техен основен доставчик „***“ ЕООД, да доставят едно количество дървесина,
която дървесина на ишлеме да я надробят на
чипс - дървесен, който да си го продадат на техен клиент. Пуснали поръчка за изпълнение и при наличието на тази ситуация, в която няма пазари, няма работа, хората които така или
иначе искал да ги върнат
във фирмата да работят в момент, в който се отвори пазара и да им подсигурят някакви минимални доходи, а и няма кой да извърши тази дейност, т.к. трябва да обучават хора и
решил, че формата - граждански договор е
достатъчно да подсигури законното изпълнение на такава дейност. Във връзка с възникналата
поръчка се обадил сутринтна на 04.03.2020 г. по телефона на трима от
съкратените работници-А., Н. и Т., които изразили готовност. Приготвил
предварително граждански договори за конкретната работа, извикал хората,
подписали граждански договори на обяд, които предал на И.В.с идеята да ги
изпрати към собствениците, които са в Белене. Свидетелят последствие разбрал,
че сключените граждански договори били изпратени по шофьор на фирмата, който в
същия ден е товарил стока за Белене, а не по куриер Еконт, както първоначално
мислел. Свитеделят установява, че в деня на проверката казал на инспекторите,
че имат граждански договори, но имали различно мнение- твърдяли, че гражданският
договор не е законова форма и съставили констативен протокол, последствие и акт,
който обжалват.
Съдът
кредитира показанията на разпитаният
свидетел като обективни, непротиворечиви и логически последователни,
съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същият е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за неговата заинтересованост
от изхода му.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в срок / с оглед данните за връчване на процесното
постановление на оспорващия на 17.03.2020г., а жалбата е депозирана в ДИТ Ловеч на 31.03.2020г. с вх.№ ВХ20027236/, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на обжалване административен акт и
пред местно компетентния съд, поради
което е процесуално допустима. Постановлението по чл.405а ал.1 от КТ е индивидуален административен акт и
подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл.405а ал.2 и ал.7 от КТ и съгласно
константната практика на ВАС по приложението им.
Разгледана по същество, в съвкупност със събраните
по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав счита жалбата за основателна по следните
съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното постановление е издадено от компетентен административен орган по
смисъла на чл.405а ал.4 от КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С
разпоредбата на чл.399 от Кодекса на труда контролът за спазване на трудовото
законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда” /ИАГИТ/. Дирекциите „Инспекция по труда”, като поделения в системата на
ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация
се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение
по аргумент на чл.12 ал.1 от Закона за администрацията/.
Съгласно чл.21 ал.1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е
контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.405а
ал.4 - да дава задължителни предписания на работодателя, да предложи на
работника или служителя сключване на трудов договор. При осъществяване на
функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни
субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция „Инспекция по
труда”, която съгласно чл.399 от КТ е надлежно овластеният от
закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Видно
от представените по делото на л.40 и л.41 служебни карти издателите на оспореното постановление Е.Н.И.и К.И.П.са
инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” /ДИТ/ Ловеч. Анализа на приложимото право и представените
доказателства обуславят извода, че процесното постановление е издадено от компетентен контролен орган, в рамките
на неговите правомощия и териториален обхват на контролна дейност, определен
със Заповед № З-0035/29.01.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” гр.София /л.38/.
Като индивидуален административен акт постановлението е съставено
в предвидената от
закона писмена форма и съдържа
изложение на фактически и правни основания за издаването му, съгласно формалните
изисквания на чл.59 ал.2 от АПК.
Оспорващото
дружество, в качеството му на заинтересовано от административното производство,
своевременно е уведомено за неговото иницииране и движение, съгласно
изискванията на чл.26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да
охрани интересите си в това производство, вкл. като прави искания и възражения,
и ангажира доказателства на основание
Съдът намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че административният акт е издаден без да са изяснени действително
относимите обстоятелства в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Разпоредбата
на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА,
след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се
събират служебно, да се проверят и преценят от него. По делото се установи, че е възникнала производствена необходимост по повод получена Поръчка - заявка
от „***“ЕООД от 02.03.2020г. за изработка пелети от дървесина на ишлеме, довела
до нуждата да бъде сключен граждански договор от 04.03.2020г. за услуга с личен
труд, с лицето А.М.А., във връзка с която не са установени всички факти и
обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение. Контролният
орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се единствено
и само въз основа на декларацията-образец. По своя характер подписаната
декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да
представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно
чл.43 от АПК, във вр. с чл.402 ал.1 т.3 от КТ, тази декларация не притежава
обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за
доказване при условията на пълно главно доказване на характера на
съществуващото към момента на проверката правоотношение.
В тази
връзка законодателят в АПК е
разширил кръгът на доказателствените средства с
помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за
конкретния случай. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по
трудовото законодателство е
следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните
факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да
издаде административен акт. След като не са сторили това издателите на процесното постановление са допуснали съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Посоченото нарушение в
случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху
съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от
формираните.
Обсъденото
процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания
административен акт в нарушение при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от кодекса, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Въз основа на постановлението по ал.1 контролните органи
на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на
работника или служителя сключване на трудов договор /чл.405а ал.4 от КТ/.
Съответно чл.1
ал.2 от КТ въвежда правилото, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Цитираната правна уредба налага
извод, че необходима материалноправна предпоставка за издаване на
постановленията от вида на процесното, е констатирано по надлежния ред от
контролните органи, предоставяне на работна сила при съществуване на всички
елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези
отношения да са уредени като трудови.
Релевантни към предмета на спора
са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя
нарушение на чл.1 ал.2 КТ, като материалноправно основание за издаване на
постановление по чл.405а ал. 1 от КТ.
Приложението на разпоредбата на чл.405а ал. 1 КТ е обусловено от
наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата
на чл.1 ал.2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението
между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово,
следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните
елементи на трудовия договор съгласно чл.66 ал.1 КТ: място и характер на
работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или
отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер,
както и периодичността на тяхното изплащане.
В случая между страните не се спори, че проверяваният обект се
стопанисва от „*****“ ООД. Спорен е въпросът относно наличието на трудово
правоотношение с установените по време на проверката лица.
Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства не се
установява наличието на трудово правоотношение между „*****“ ООД и А.М.А.. Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла
на чл.1 ал.2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно
определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да
получи възнаграждение, се касае за облигационни правоотношения, а не за трудови
такива. Основен елемент на трудовото правоотношение и предмет на трудовият
договор така, както е регламентиран в КТ, е предоставяне от едно физическо лице
на работната сила за изпълнение на даден вид работа. Други елементи на
трудовото правоотношение е определен работен режим, трудово възнаграждение,
работно време, работно място, спазване на трудова дисциплина, условия на труд,
почивки и т. н. Предмет на гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и
др. /, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е за
постигане на определен резултат, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение. Несъмнено този резултат също свързан с полагането на
труд, но при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя, и
относителна самостоятелност в преценката на последния относно начина по който
да бъде постигнат този резултат и необходимите за това действия. Преценката дали
се касае за „трудов” или „граждански” договор се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната
воля на страните.
В конкретния случай не може да се направи извод, че предмет на
договорката между „*****“ ООД и А.М.А. е престиране на работна сила в
изпълнение на трудови функции, респективно да е налице основание за
квалифицирането на правоотношението като трудово такова. Предметът на
възложената за изпълнение дейност е постигане на определен резултат,
уговореният начин за определяне размера на възнаграждението е като функция от
този резултат /при свършване на работата/, липсват уговорки относно други
права, задължения и отговорности на страните. Тези характеристики на правотоношението,
по което А.А. е страна, не могат да обосноват извод за трудовоправен характер
на същото.
Безспорно, в хода на административното производство
е установено, че А.М.А. а на посочените от органа дата и място е предоставял
работна сила. Не са били изяснени обаче останалите съществени елементи на
правоотношенията между лицата, заварени да работят на 04.03.2020 г. в
конкретния обект.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че от 25.02.2020г. оспорващото
дружество е освободило работниците, сред които и А.М.А. /съкратени, поради
паднал обем на работа и сезонна липса на пазар. В тази връзка са показанията на
св. Т., приетата по делото Заповед №15/24.02.2020г., справка в регистъра на
НАП, представените при документалната проверка
на 12.03.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч ведомости за
изплащане на трудовите възнаграждения на работещите в предприятието за периода
от месец януари
При това необосновано контролните органи от Инспекция по
труда – Ловеч са приели, че установените при проверката на 04.03.2020 г.
правооотношения в обект на ***** ООД са трудови, а не облигационни. Договорът,
който е сключен за целите и характера на възложената работа за деня 04.03.2020г.
не е трудов, тъй като в него не е посочен размер на трудово възнаграждение и
период за изплащането му, осъществяваната от лицето А.М.А. дейност няма
характер на трудова, а наличието на място, на което се извършва услугата по
обработка на дървесина, осъществена с личен труд не представлява „работно
място” по смисъла на КТ. Трудовите функции не са се осъществявали многократно и
не са се заключавали в извършване на едни и същи задължения, което да ги
характеризира като трудови, а не като граждански. Отделно, липсва йерархичност
в отношенията между лицето и Дружеството и при осъществяване на дейността си
изпълнителят е следвало да спазва указанията на възложителя относно възложената
му работа по аргумент от чл.282 от ЗЗД.
Необосновано административният орган е приел, че в предложената при
проверка Декларация по спазване на трудовото законодателство, че лицето е
декларирало трудово възнаграждение. Видно от текста на бланката, изписаният
текст относно възнаграждението е договорено възнаграждение, което не е
равнозначно на договорено трудово възнаграждение.
Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие
преценка на съвкупност от факти, като решаващо значение за определяне характера
на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната
дейност.
От
доказателствата по делото се налага извода за наличие на сключен граждански
договор за извършване на определен обем работа по раздробяване на дървесина за
целите на поетата от дружеството поръчка, като тази работа е следвало да бъде
извършена в рамките на около 4 часа, за което е договорено възнаграждение в
размер 30 лева. Не е било уговорено предоставянето на работна сила в условията
на продължителност, непрекъснатост и в рамките на период от време, с конкретно
работно време и място и съответни почивки. Освен това в попълнената декларация
не е отразено, че договореното възнаграждение в размер 30 лева е трудово
възнаграждение. Липсват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в
чл.66 ал.1 т.1 до т.8 от КТ включително, а е налице договор за изработка или
услуга по смисъла на чл.9 от ЗЗД. Трудовото възнаграждение е с постоянен
характер, като изплащането му е периодично, докато при възнаграждението по
граждански договор се заплаща еднократно възнаграждение за свършената работа.
Именно това е било договорено и в конкретният случай между „*****” ООД и А.М.А..
Ответника също е отразил в представените от него писмени бележки, че трудовото
правоотношение се характеризира с нееднократното и системна престиране на
работна сила от работника или служителя на определена длъжност, с определено
работно място и работно време, под контрола на работодателя при осигурени от
последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено трудово
възнаграждение, изплащано периодично. В конкретният случай не са налице характеристиките
на възникнало трудово правоотношение между „*****” ООД и А.М.А. по смисъла на
чл.66 от КТ - не е било уговорено предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за
определен от работодателя период от време, на определено работно място, или
реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер.
Административният
орган, в чиято тежест е да установи съответните факти /чл.170 ал.1 от АПК/, не
е ангажирал безспорни доказателства, че А. е бил нает от ***** ООД и е полагал труд при
изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството на този
работодател. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, е подписаната от А., декларация по
чл.402 ал.1, т.3 от КТ, която както се посочи по-горе в мотивите по същността
си представлява частен свидетелстващ
документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното
производство доказателство съгласно чл.43 от АПК, във вр. с чл.402 ал.1 т.3 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна
за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на
съществуващото към момента на проверката правоотношение. Отделно, от
декларацията на А. не може да се направи категоричен извод за правоотношение,
за което не е бил съставен и подписан трудов договор, поради липса на данни за
съществените елементи на такова правоотношение.
Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение
трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение
на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Контролният
орган не е доказал наличието на уговорки между А. и дружеството за изпълняване
на длъжността „машинен оператор дърводелство“, поради което неправилно е
приложил разпоредбата на чл.405а ал.1 от КТ, като е издал обжалваното постановление. Горното води до материална незаконосъобразност
на даденото постановление,
представляващо основание
за отмяната му по чл.146 т.4 АПК. Доколкото в съвременния живот и динамичните отношения на икономическите оператори
възникват ситуации, в които възложителите се нуждаят инцидентно и еднократно от
услуга по предоставяне на работна сила - за постигането на определен резултат, не винаги и във всички случаи се касае за трудови правоотношения
По
изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон, поради което са налице
основания за отмяната му чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК като незаконосъобразен.
Независимо от изхода на делото, разноски
на страните не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и
ал.2, предложение второ и чл.173 ал.2 от АПК, Ловешки административен съд,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на „*****“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Калейца, местност „****”,
представлявано от управителя М.А.Н., Постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение с изх. № 20015095 от 16.03.2020 година, издадено от
инж.Е.Н.И.-главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”Ловеч и инж.К.И.П.-главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение с А.М.А., считано от 04.03.2020 година.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен
съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: