РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20225330110881 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. Д. С. срещу заповед за задържане на лице
рег.№*** от *** с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано
задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и
съществени процедурни правила.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт - Е. Й. Т. - *** група "***"
при ***, гр. ***, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намери за установено следното:
На *** в *** Е. Й. Т. на длъжност *** на група „***“ при ******,
издал оспорената заповед, с която постановил задържане на А. Д. С. за срок
от 24 часа в помещенията за временно задържане на *** при *** гр. ***. Като
основание за издаване на заповедта е посочен чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. както и
придобити данни, че на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, около *** е повредил
противозаконно чужда движима вещ - л.а. ***, ДКН *** собственост на А.А. -
престъпление по чл.216, ал.1, ДП № ***/*** по описа на *** /лист 21/. На *** в
заповедта било посочено, че задържаното лице е освободено в 13,25 на
1
същата дата.
Според показанията на свидетеля Д.А.С. - *** на жалбоподателя, на ***
около 13,00 и 14,00 часа в магазина на жалбоподателя в с. *** пристигнали
униформени полицаи, които го запитали къде е бил предходната вечер, на
което той отговорил, че си е бил вкъщи, а след един часа след полунощ е бил
в магазина си. Свидетелят твърди, че *** се грижел за своята ***, която била
със заболяване и не можела да се обслужва сама. Нейният режим не бил
стандартен - лягала да спи около ** - **. през деня, будела се около ***, след
което закусвала, а обядвала около *** В нощните часове грижите за нея
поемал жалбоподателя, което го принуждавало да си ляга рано около *** и да
става, около полунощ. След като извършвал необходимото за *** си, той
отивал в притежавания от него магазин и го подготвял за деня - почистване,
нареждане на стока, почистване и подреждане на разположените в обекта
маси за консумация. Тъй като в магазина имало четири броя охранителни
камери, жалбоподателят казал на полицаите, ако не му вярват могат да
проверят записите, които ще потвърдят, че по времето за което се интересуват
е бил в магазина. Те обаче обяснили, че те имат доказателства, че той е
запалил автомобил, поради което не желаят нищо да гледат и трябва да го
задържат. След като те отвели жалбоподателя, свидетелят прегледал записите
на охранителните камери и установил, че *** действително е бил в магазина
по това време. По-късно през деня около 16.00 - 17.00 ч. записите от камерите
били предадени в полицията, но въпреки това жалбоподателят бил освободен
едва на следващия ден / лист 38/.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Макар оспореният административен акт да е постановен от компетентен
орган и в предписаната писмена форма, в него не са посочени фактическите
основания за задържането. Задължението те да бъдат възпроизведени в
заповедта произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който
в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането.
В случая не може да се приеме, че заповедта съдържа фактически основания,
тъй като в нея е възпроизведена само хипотезата на правната норма, така
2
както тя е записана в НК, а не конкретни факти и обстоятелства, които да
довели издаващия орган до обосновано предположение, че относно
задържаното лице има данни, че е извършило престъпление – основанието
посочено в чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Посочването на дата и място на извършване
на деянието, не означава, че са посочени обстоятелства, обосноваващи
предположение относно неговото авторството. В заповедта се говори за
"придобити данни" - общо твърдение, което може да бъде формулирано по
отношение на всяко лице. Що се отнася до посочените датата и място - те са
обстоятелства които установяват факта на противоправното деяние, но не и
съпричастността на конкретно лице към извършването му. Следователно в
случая не се установява наличие на обосновано подозрение, че конкретно
лице е извършило престъпление, поради което не може да се приеме, че е
била налице хипотезата чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР.
По делото не се представят други писмени доказателства, които да
сочат за извършване на процесуални действия по отношения на задържаното
лице, целящи да установят съпричастността му към описаното в заповедта за
задържане деяние.
Съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В случая това изискване не е изпълнено. Освен това
тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни
следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се
установяват впоследствие.
При липсата на данни обосноваващи необходимостта от задържане,
следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт не е
спазен и принципът на съразмерност уреден в чл.6 от АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 410 лв., представляващи заплатена държавна
такса от 10 лв./ лист 14/ и 400 лв. адвокатски хонорар /лист 5/.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на А. Д. С. ЕГН ********** с адрес с. ***, общ.
***, обл. *** заповед за задържане на лице с рег. рег.№*** от ***, издадена
от Е. Й. Т. - *** група "***" при ***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на А. Д. С..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на А. Д. С.
ЕГН **********, сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/ - деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
4