Решение по дело №209/2022 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 84
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Мария Йорданова Дучева
Дело: 20222110200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. А., 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20222110200209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-2200086 от 14.06.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на земеделският
производител Х. А. М., ЕГН: **********, ЕИК: ***, седалище: *** за нарушение на
чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1500,00 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя земеделският производител Х. А. М., поради което обжалва същото в
законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. По
същество - оспорва се достоверността на фактическите констатации, възприети от АНО
в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не е извършила вмененото
административно нарушение, т.к. лицето С.Х.Г. не полагал труд при него и поради тази
причина обяснимо няма сключен трудов договор. С жалбата се претендира, съдът да
отмени изцяло обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа
жалбата на релевираните основания. Навежда доводи, че С.Х.Г. има собствени
животни и се грижи за собствените си , а не на жалбоподателя животни.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт Н., която
изразява становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и пледира за
1
потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, при безспорно доказаното извършено
административно нарушение.
РП –А., призована с оглед правомощията си по общ надзор за законност на
адм.актове, не изпраща процесуален представител в с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че жалбоподателя е
земеделски производител и отглежда животни на територията на бившия стопански
двор в с.Л., общ.Руен.
На 24.02.2022г служителите на Д „ИТ“ –Б.- свид. А.Г. и Р.П. извършвали
проверка по сигнал постъпил в ДИТ от Г.Х.Г.. Около 10,00ч. свид. отишли в
стопанския двор на с.Л., общ.А., където заварили С.Х.Г. да храни животни –овце.
Запитан дали работи там С.Г.в потвърдил като обяснил, че работи от около 10 години
за зем.производител Х. А. М.. На С.Г.в била дадена анкетна карта, в която последния
собственоръчно записал, че от 10години работи за Х. А. М. като чобанин без трудов
договор, без почивни дни и срещу 200лева трудово възнаграждение.
Жалбоподателя бил поканен да се яви в Д „ИТ“ на 01.03.2022г и да представи
всички изискани документи. На посочената дата Х. А. М. се явил лично и представил
трудов договор със С.Х.Г. от 01.03.2022г .
След резултата от извършената проверка на 24.03.2022г свид. А.Г. пристъпила
към издаване на АУАН №02-2200086/24.03.2022г, против жалбоподателя Х. А. М., в
качеството му на работодател. Съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателя при
отлаз.
Въз основа на АУАН №02-2200086/24.03.2022г, Директорът на Д„ИТ” – Б. издал
обжалваното НП № 02-2200086/14.06.2022г, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание -„Глоба” в размер 1500 лв, на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ. Видно от
съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел
изцяло, както фактическите констатациите, така и правната квалификация на
нарушението, дадени от контролния орган- вписани в АУАН и същите са
възпроизведени по напълно идентичен начин.
НП е редовно връчено на жалбоподателя на 17.06.2022г.
От правна страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема
следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, като депозирана в преклузивния
2
срок за обжалване и от легитимирано лице – санкционираният субект нарушителя
Татяна Аврамова. Преценена по същество, същата е неоснователна, за което съдът
излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.
14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване
на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на
акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това
органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този
случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай,
че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да
докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и
3
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия съгласно Заповед № З-0157/ 16.02.2022г. НП е редовно
връчено на 17.06.2022г съгласно известие за доставяне от български пощи (л.13).
Съдът като разгледа спора по същество, счита че е налице правилно
приложение на материалния закон от АНО, който правилно е привел фактите под
хипотезата на правната норма на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ от КТ. За съставомерност
на деянието по чл.62, ал.1 от КТ законът изисква работодателят да е допуснал до
работа работника или служителя, без между тях да има сключен трудов договор. Видно
от попълнената от С.Х.Г., Справка по чл.402, ал.1, т.3 КТ (л.16), последния твърди , че
работи в животновъдния обект на жалбоподателя без трудов договор на длъжността
„чобанин“. В графата за работно време е посочила- 07,00ч-17,00ч, а за трудово
възнаграждение е посочил 200лв.на месец. Посочено е че няма полагаема дневна и
междуседмична почивка.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила от
работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при определени
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване - работно място,
работно време и възнаграждение за конкретно възложена работа, със съответно
произтичащите от това права и задължения и се урежда от трудовоправните норми.
Според императивната норма на чл.1,ал. КТ, предоставянето на работна сила е
юридически факт и е допустимо под форма само на трудово правоотношение. От тук,
изводими са и особеностите на трудовото правоотношение, предопределящи същите и
за трудовия договор, тук характерното е: предмета – престира се работна сила/жив
труд/, при упражняване на конкретна трудова функция, с уговорени съществени
елементи /работно време и място, характер на извършваната работа и трудово
възнаграждение/. Типично за същото са продължителността му – нееднократност на
престирането на задълженията, така и необвързаността с определен резултат, а с
дължимост на работна сила като поведение. Видно от попълнената от С.Х.Г. анкетна
карта , договореностите между него и жалбоподателя отговарят на критериите за
трудово правоотношение. В същото време последният категорично е декларирал липса
на сключен трудов договор. Този факт се потвърждава и от показанията на свид.А.Г.,
която потвърждава, че самият работодател не е твърдял, че има трудов договор. Не се
спори между страните , че към датата на проверката С.Х.Г. не е имал сключен трудов
договор с жалбоподателя в качеството на работодател. Едва при явяването си в ДИТ на
01.03.2022г жалбоподателят е представил сключен трудов договор със С.Г.в от
01.03.2022г. Посоченото действие на жалбоподателя също е доказателство за
извършеното от него адм.нарушение на трудовото законодателство.
Безспорно е установено, че към момента на проверката -10,00ч на процесната
4
дата 24.06.2022г С.Х.Г. е полагал труд (хранел е животни) в животновъдния обект,
стопанисван от жалбоподателя без да е имала сключен трудов договор с него. Видно
от попълнената декларация С.Х.Г. е престирал труд за жалбоподателя в продължение
на повече от 10 години.
По мнение на решаващата съдебна инстанция жалбоподателят от обективна и
субективна страна е осъществил съставът на адм.нарушение по КТ и правилно от
АНО е ангажирана адм.наказателната му отговорност.
Наложеното адм.наказание е съобразено със смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, каквото задължение произтича от чл.28 ЗАНН. Нормата на
чл.414, ал.3 КП предвижда че, „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв“. В случая АНО е ангажирал адм.наказателната
отговорност на жалбоподателя като му е наложил наказание „глоба“ в минимален
размер от 1500 лева.
С оглед изхода от спора на АНО следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-2200086 от 14.06.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на земеделският
производител Х. А. М., ЕГН: **********, ЕИК: ***, седалище: *** за нарушение на
чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1500,00 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Х. А. М., ЕГН: **********, ЕИК: ***, седалище: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда“, ЕИК: ***, адрес: *** сумата
от 50лв./петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд- Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5