Решение по дело №1744/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2025 г.
Съдия: Христина Ботева Гарванска
Дело: 20251110201744
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3167
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20251110201744 по описа за 2025
година
прие следното :
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на
"Дамар Логистика" ООД срещу НП № 22-2400526/10.01.2025г. ,
издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София,
с което на основание чл. 413 /2 / от КТ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. – за това, че при
извършена проверка от контролни органи на ИА ГИТ по повод
инцидент със смъртен случай и пострадали лица на 17.11.2024 г. в
София , ул. „Неделчо Бончев" №8 , в стопанисвано от жалбоподателя
складово хале, в което се извършвала строителна работа, било
установено , че, в качеството на работодател , жалбоподателят не
предприел необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни
лица в халето , между които Й. Т. Т. - нарушение на чл. 11 ал. 1 от
Наредба № 7/99 г за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно
оборудване.
С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения , в резултат
1
на които са възприети неверени изводи ,че достъпът до процесния
склад бил неограничен , също , че жалбоподателят имал качеството на
работодател за наетите в обекта лица , извършвали работа , възложена
от дружеството като възложител. Претендира се нарушение на чл. 17
от ЗАНН, като се твърди, че за едни и същи нарушения, установени при
процесната проверка , административнонаказващият орган е издал 4
постановления .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно
заседание оспорва изцяло основателността на жалбата .

И двете страни претендират присъждане на разноски за правна
помощ .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 17. 11. 2024г. , по повод инцидент със смъртен случай и
пострадали лица, в процесното притежавано от жалбоподателя
складово хале била извършена проверка за контролни органи на ИА
ГИТ . При проверката било установено , че в склада се
извършвали строителни работи , при които стена се срутила върху
работещите. Заварените при проверката на място лица , вкл. Й. Т. Т. ,
декларирали, че пет човека са разбивали стени , организирани от
починалия при инцидента Ю. Н. . Управителят на жалбоподателя
в писмени обяснения потвърдил , че е предоставил ключ за достъп до
складовото помещение по „уговорка с Ю. от Кюстендил за разчистване
на сградата“.
В хода на проверката било установено , че с нито едно от лицата ,
извършвали строителни работи в притежавания от жалбоподателя
склад, не бил сключен трудов договор или писмен договор за
2
извършване на строителна работа .
Липсвал план за безопасност и здраве и други документи ,
удостоверяващи изпълнение на минималните нормативни изисквания
за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
строителни монтажни работи .

За всичко констатирано при проверката е съставен протокол за
извършена проверка за периода 17. 11. – 22. 11. 2024г със
задължителни предписания и акт - разпореждане за спиране на СМР
.
Въз основа на това е съставен актът по делото за установяване
на нарушение на чл. 11 ал. 1 от Наредба № 7 /99 г за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при ползване на работно оборудване .
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.


По отношение на доказателствата по делото :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен
материал - показанията на свидетеля – актосъставител по делото С.
Л. , които потвърждават твърденията по АУАН , изброените
протокол за проверка с предписания , акт за спиране на СМР ,
писмените обяснения на работниците в процесния обект , писмено
сведение от управителя на жалбоподателя , доказателства за
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия
орган и останалите документи , приложени към
административнонаказателната преписка .


По отношение на правната страна по делото :

3
При така установеното като факти от правна страна съдът прие
жалбата за неоснователна . НП следва да бъде потвърдено, тъй като
при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното
НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с
изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на
документа и сроковете за съставянето му и при издаването на
обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на
постановлението .


Според чл.1 от приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ
Наредба № 7/99г за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно
оборудване - наредбата определя минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд - на всяко работно място и
при използване на работното оборудване и се прилага във всички
предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно
чл. 2 от ЗЗБУТ .
Съгласно чл. 2 ЗЗБУТ – този закон се прилага във всички
предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се
провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на
собственост и основанието, на което се извършва работата или
обучението.

Според чл.2 от Наредба № 7/99г - Работодателят осигурява
прилагането на изискванията на тази наредба за работните места,
трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.

Според ДР на Наредба № 7/99г - „ работодател" е понятието,
определено в § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ;
Според § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ - „ Работодател" е понятието,
определено в § 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който
4
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието,
кооперацията или организацията.

Съгласно чл. 11 ал.1 Наредба № 7/99г - Територията на
предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица.
Според чл. 55 ЗЗБУТ - Лицата, които нарушават изискванията
или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по
чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за
съответната дейност закони и нормативни актове.

Съобразно изложеното и установеното по делото, че жалбоподателят,
в качеството на работодател по см. на ДР на обсъжданата
Наредба № 7/99г и по см. на § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ предоставил
на трето лице ключ и достъп до стопанисвания от него склад за
извършване на възложена от него строителна работа по см. на т. 40
пар. 5 от ДР ЗУТ и представляващ поради това в случая „строеж“
по см. т. 38 пар. 5 от ДР ЗУТ , без да обезпечи със сключването на
писмен договор отговорността за задълженията , свързани с
възложената от него работа, включително за задължението по чл. 11
ал.1 Наредба № 7/99г за ограничаване достъпа на външни лица -
- законосъобразно с НП е прието , че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 11 от
приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ Наредба № 7/99г за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при ползване на работно оборудване. Според
посочената разпоредба - работодател, който не изпълни задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
съответствие с нормативните актове за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд , ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

Разпоредбата на чл. 413 ал. 2 КТ е приложима по изричното
5
предвиждане на чл. 55 ЗЗБУТ , според който лицата, които нарушават
изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят
отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите
специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

Наказването на жалбоподателя за нарушение по чл. 413 ал.2 КТ
вр. с чл. 11 от приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ Наредба
№ 7/99г следва да потвърдено с квалифициране на нарушението по
НП във връзка с чл. 55 ЗЗБУТ .
Квалифициране от съда за първи път на нарушението по НП във
връзка с чл. 55 ЗЗБУТ е в съответствие с правомощието на съда по
чл. 63 ал.7 т.1 ЗАНН и чл. 337 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – за
приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение и с утвърдената съдебна практика по приложението на
закона по наказателни дела.
В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е
допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на
защита на жалбоподателя , тъй като видно от материалите - фактите на
нарушението по чл. 413 ал.2 КТ вр. чл. 55 ЗЗБУТ вр. чл. 11 от
Наредба № 7/99г се съдържат във връчения на жалбоподателя АУАН
, посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане
на административно наказание , а от друга страна и съставът на
административното нарушение, квалифициран от съда - се явява
еднакво наказуем в сравнение с приложения с обжалваното НП .

За неоснователно съдът прие възражението за това, че не е
установено качеството на работодател на жалбоподателя и поради
това и на субект на нарушението , за което жалбоподателят е
санкциониран. Жалбоподателят е субект на нарушението –
„ работодател" по см. на обсъдените ДР на Наредба № 7/99г и § 1 т.
2 от ДР на ЗЗБУТ , според които „ Работодател" е понятието,
определено в § 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието,
6
кооперацията или организацията.

Поради обсъдената липса на доказателства за законосъобразно
възлагане на строителна работа по см. на ДР ЗУТ в стопанисвания
от жалбоподателя строеж по см. на ДР ЗУТ - всички трети лица се
явят „външни“ по см. на приложения чл. 11 ал.1 Наредба № 7/99г , тъй
като достъпът им на строежа не е правно регламентиран. С оглед на
това неоснователно е и това възражение на жалбоподателя.

Възражението по жалбата за нарушение на чл. 17 от ЗАНН не е
конкретизирано и също не се подкрепя от приобщените по делото
доказателства .

Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният с НП
размер на санкцията за извършеното нарушение е към минималния по
закон и явно не се явява прекомерен спрямо тежестта на
нарушението , също при отчитане на вида на търговска дейност,
правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото
състояние на жалбоподателя по делото , съдът прие , че в частта относно
санкцията НП също следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно
решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за
възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно-
наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв. .


По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът
7
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 22-2400526/10.01.2025г. , издадено от директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София, с което на основание
чл. 413 /2 / от КТ на жалбоподателя „ Дамар Логистика" ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. като
КВАЛИФИЦИРА нарушението по НП по чл. 413 ал.2 КТ вр. чл. 55
ЗЗБУТ вр. чл. 11 от Наредба № 7/99г за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
ползване на работно оборудване.


ОСЪЖДА „ Дамар Логистика" ООД " да заплати в полза на
ИА „ Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. - разноски за
участие на юрисконсулт по делото .


Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8