№ 468
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500979 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 435 и следващите от ГПК е образувано по частна
жалба от ИЛ. Г. К. против разпореждане с изх. № 32222/11.08.2021г. на ЧСИ В.Т. по изп.д.
№ 209/2021г. по описа на същия ЧСИ.
С обжалвания акт частният съдебен изпълнител е отказал исканото от длъжника
прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимата сума преди образуване
на делото.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, че претендираното задължение е изплатено
преди образуване на изпълнителното дело, но поради допуснато нарушение от служителите
на съответните служби сумата е наредена на ОС, вместо на взискателя. Възразява и срещу
дължимостта на разноските по изпълнителното дело. Моли съда за отмяна на обжалвания
акт и прекратяване на изпълнителното дело, както и възстановяване на удържаните суми от
наложения запор върху банковата му сметка. Претендират сторените в настоящото
производство разноски.
В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателя, който счита
жалбата за недопустима и неоснователна, като се обосновава с липсата на извършено
плащане от страна на длъжника в полза на НБПП. Моли съда да остави жалбата без
разглеждане като недопустима. Претендират се сторените в разноски пред окръжен съд.
В мотивите си ЧСИ Т. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа обжалвания
акт, посочвайки подробни съображения.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелствата по
делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като отговаря на изискванията за
редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
1
По същество същата е неоснователна.
Изпълнително дело № 209/2021г. по описа на ЧСИ В.Т. е образувано с разпореждане
от 15.06.2021г. на същия ЧСИ въз основа на молба, подадена от Национална агенция по
вписванията, и изпълнителен лист от 20.04.2016г., издаден по НОХД № 335/ 2013г. по описа
на ОС Благоевград в полза на Национално бюро за правна помощ срещу ИЛ. Г. К. за сумата
от 500 лева, представляваща разноски по делото за служебен защитник и сумата от 5 лева –
държавна такса в полза на ОС Благоевград за издаване на изпълнителен лист.
С молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагането на запори по
наличните банкови сметки на задълженото лице. В случай че не бъдат открити такива, то да
бъдат предприети действия по опис, оценка и продан на движимо имущество, находящо се в
дома на задълженото лице.
С покана за доброволна изпълнение от 30.06.2021г., получена лично от длъжника на
14.07.2021г., ЧСИ е дал възможност на лицето в двуседмичен срок от връчването ù да
заплати по посочена сметка дължимата по изпълнителното дело сума в общ размер на 877,60
лева, включваща главница, юрисконсултско възнаграждение, такси към ЧСИ.
Със запорно съобщение по 30.06.2021г., отправено до „Банка ДСК“ ЕАД, ЧСИ е
разпоредил да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника до размера на
дължимата сума по изпълнителното дело.
В отговор на полученото запорно съобщение „Банка ДСК“ ЕАД с писмо от
06.07.2021г. е информирало ЧСИ за наличието на разплащателна сметка на името на
задълженото лице, по която постъпва пенсия над установения размер на минималната
работна заплата, като запорът ще се изпълнява над горницата на този размер.
На 26.07.2021г. по изпълнителното дело е постъпило искане от длъжника Илия
Коршунов за прекратяване на същото и възстановяване на удържаните в следствие на
наложения запор суми от банковата му сметка. В същото длъжникът твърди, че съгласно
определение № 1802/30.03.2016г. постановено по НОХД 335/2013г. по описа на БлОС е
осъден да заплати следните суми: 4791,50 лева – разноски по делото, 500 лева – разноски за
служебен защитник по делото и 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
За посочените суми К. е получил уведомление за доброволно плащане от ОС Благоевград.
След получаване на уведомлението същият заплатил сумата от 5291,51 лева по сметка на
БлОС, за което представя и доказателства. Поради горното твърди, че не дължи както
главницата, така и разноските по изпълнителното дело. Възразява се и срещу наложения
запор, като твърди че след постъпване на пенсията му цялата дължима сума е събрана
неправомерно.
В отговор на постъпилото искане с молба от 03.08.2021г. взискателят посочва, че
претендираната сума от 500 лева, представлява разноски за служебен защитник, които са
дължими в полза на НЦПП, а не в полза на ОС, поради което няма основание за спиране или
прекратяване на делото.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 11.08.2021г. ЧСИ Т. е
отказал прекратяване на изпълнителното дело, както и връщане на постъпилите от запора
върху банковите сметки суми на длъжника. За да постанови акта, съдебният изпълнител се е
позовал на изразеното от взискателя становище с молба от 03.08.2021г.. По отношение на
наложения запор е приел, че с уведомление „Банка ДСК“ ЕАД е приела запора и е посочила,
че същият ще се изпълнява над горницата на получаваната минимална работна заплата,
поради което наложеният запор е законосъобразен.
Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно, поради следните съображения.
В чл. 433 от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при които изпълнителното
дело се прекратява с постановление по съдебния изпълнител. Съгласно ал.1, т. 1 на същата
разпоредба производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка,
2
от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство.
В настоящия случай видно от представеното от длъжника писмено доказателство
сумата е заплатена по сметка на Окръжен съд Благоевград, а не в полза на Национално
бюро за правна помощ – кредитор съгласно изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело. Настоящият състав констатира, че действително
е налице грешка в адресираното до длъжника уведомление от ОС Благоевград. Доколкото
обаче в тежест на длъжника е да следи за редовното погасяване на своите задължения в
полза на оправомощения кредитор, то възражението в тази насока е неоснователно. Предвид
липсата за направено плащане от страна на длъжника преди образуване на изпълнителното
дело, то направеният отказ от ЧСИ да прекрати производството е законосъобразен.
В тази връзка законосъобразен е и наложеният запор върху банковата сметка на
длъжника. Видно от представеното писмото от „Банка ДСК“ ЕАД третото задължено лице е
съобразило факта, че по посочена сметка постъпва несеквестируем доход на длъжника и е
посочило, че ще се удържа сума над горницата на размера на минималната работна заплата.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не дължи разноските, сторени в
изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските в изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекратява
съгласно чл. 433 ГПК или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени, или пък разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. В
случая обаче не е налице нито една от тези хипотези, поради което разноските са в тежест на
длъжника.
Предвид горното съставът не счита за необходимо изискването на справка от частния
съдебен изпълнител относно размера на удържаната до момента сума от банковата сметка на
жалбоподателя, както и размера на разноски по изпълнителното дело.
В заключение на изложеното представените от жалбоподателя писмени доказателства
не удостоверяват извършено от него изпълнение на задължението към взискателя преди
образуване изпълнителното производство, поради което не са налице основанията на чл.
433, ал.1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Поради горното
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, който размер следва да бъде
съобразен с вида и количеството на извършената дейност. Съгласно чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за изготвяне на жалби, възражения, писмени
отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. Съдът като
взе предвид, че извършените действия се изразяват единствено в подаване на отговор на
частната жалба, а делото не се отличава с правна и фактическа сложност намира, че
юрисконсултското възнаграждение на взискателя следва да бъде определено в минимален
размер от 50. 00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.08.2021г. на ЧСИ В.Т. по изп.д. № 209/2021г. ,
с което е отказано да се прекрати посоченото дело.
ОСЪЖДА ИЛ. Г. К., ЕГН **********, с адрес: село Д., община Г.Д., област
Благоевград, да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София, бул. „К.Д.“ № 53,
сума в размер на 50 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4