Решение по дело №214/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 56
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 27 май 2019 г.)
Съдия: Александър Стоянов Иванов
Дело: 20194500600214
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   

 

                                                гр. Русе, 27.05.2019 г.

                      

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на втори май, две хиляди и деветнадесета година, в                                                              състав:        

                       

Председател:Петър Балков

          Членове:  Росица Радославова

                                                Александър Иванов

 

 

с участието на  секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора Радослав Градев, след като разгледа докладваното от съдия Иванов в.н.а.х. дело № 214/2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по чл.378, ал.5, вр. с глава XXI от НПК.

          Образувано е по протест на Районна прокуратура – Русе, против Решение № 30/22.01.2019год. по НАХД№ 2189/18г. на Районен съд – Русе, с което обвиняемият С.З.Ю. е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.326 ал.1 от НК – че на 13.12.2016 год. в гр.Русе предал по телефон чрез обаждане към Единния европейски номер за спешни повиквания - „Районен център 112 -Русе" към органите на Полицията - оперативно - дежурна част при ОД на МВР - гр.Русе, невярно повикване за помощ - относно поискан от полицейския служител подкуп - пари за почерпка, както и с решението обвиняемият,

          На основание чл.305, ал.6, вр с чл.301, ал.4 от НК е бил признат за виновен в това, че на същата дата предал чрез ЕЕН 112, невярно съобщение – че полицейски служител му е поискал подкуп, поради което и на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева.

          В протеста и допълнителните съображения към него се твърди неправилност на решението, следваща от неговата необоснованост и неправилно приложение на материалният закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на осъдително.

В съдебно заседание от прокурора се подържат доводите и искането по протеста, както и се заявяват обстоятелства, насочващи към допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с мотивировъчната дейност на първата инстанция.

Обв.Ю. счита решението за законосъобразно и пледира за потвърждаването му.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт въззивната инстанция прие, че са основателни доводите на прокурора пред въззивната инстанция (явяващо се алтернативно на доводите по същество) относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването на съдебния акт и формирането на решаващата воля на съда, които опорочават първоинстанционното производство и обуславят отмяната на решението на формално основание без възможност за тази инстанция да се произнесе по същество.

          В мотивите на проверявания съдебен акт, при  отговорите на въпросите по чл.378, ал.4, вр. с чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, е допуснато противоречие, представляващо съществено процесуално нарушение, което ограничило, а всъщност и лишило страните от правото им да узнаят действителната воля на съда по тях (чл.348, ал.3, т.1 от НПК), и едновременно с това е равносилно на пълна липса на мотиви към съдебния акт по същите въпроси (чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК), а именно:

           След излагане на приетите за установени по реда на чл.378, ал.2 и ал.3, пр.1 от НПК факти по предмета на делото, съдът достигнал до правния извод (л.2 и л.3 от мотивите), че с описаните действия, обв.Ю. не осъществил престъплението по чл.326, ал.1 от НК, въведено с постановлението на РРП, като мотивирал тази своя правна оценка с липса на елемент от обективна страна, необходим за съставомерност по този текст (поради неосъществяване на изпълнителното деяние – в случая хипотезата на „невярно повикване за помощ“).

          В противоречие с тази правна оценка за деянието – липса на престъпление поради несъставомерност, районния съд базирал решението си да приведе извършеното към състав на нарушение (по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112), прилагайки чл.305, ал.6 от НПК, базирайки се на института на чл.9, ал.2 от НК (развил съображения в насока явна незначителност на обществената опасност на извършеното – л.4 от мотивите).

          Обсъждането и позоваването на института по чл.9, ал.2 от НК в дадено решение по същество, винаги предпоставя първо оценката, че макар и формално, са осъществени от дееца признаците на предвиденото в закона престъпление, и вече след това, че поради малозначителност на деянието или незначителност на обществената опасност, въведени като критерии от същата разпоредба, извършеното не се счита за такова). Или несъставомерността на деянието изключва приложението на института по чл.9, ал.2 от НК, поради което тази оценка на извършеното в случая (в мотивите напроверяваната присъда) стои в противоречие с предходните съображения в същия съдебен акт, водещи до постановяване на оправдателно решение. На практика посоченото противоречие в правните изводи за деянието, води до невъзможност да се провери истинската воля на съда за приложеното основание за изхода по същество на делото.      

Наличието на тези противоречащи помежду си правни оценки по значимият въпрос в отговор на чл.301, ал.1, т.2 от НПК – съставлява ли деянието престъпление, е равносилно на липса на мотиви за основна по предмета на делото, оценъчна дейност на съда и представлява абсолютно основание за отмяната на постановения съдебен акт, съгласно чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. с чл.335, ал.2 от НПК.

Така постановеният съдебен акт не дава възможност на настоящата инстанция да извърши проверка относно начина на формирането на решаващата воля на първоинстанционния съд, поради което и с оглед двуинстанционния характер на съдебното производството е невъзможно отстраняванетото на нарушението тук, респ. произнасяне по съществото на протеста, а следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.

 

По тези съображения и на основание чл.378, ал.5, вр. с чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1 от НПК, окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 30/22.01.2019год. по НАХД№ 2189/18г. на Районен съд – Русе, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

 

 

 

 

                                                  Председател:

 

 

 

 

 

                                                      Членове: