№ 254
гр. П., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
М. Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260090/08.03.2021 г., постановено по гр.д. № 474/2020 г., Пазарджишкият
районен съд е осъдил К. КР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ул. “Д.“ № 34 да заплати на АЛ. КР. Н., с ЕГН ********** и СП. С. Н., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: с.М.К., ул.“Д.“ № 22,
общ. П., обл. П., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.П., ул.
“Ц.С.“ № 28, кантора № 8А, чрез адв.Г.С.-Ц. от Адвокатска колегия - П.
следните суми: сумата в размер на 324,00 лева, представляваща годишен
наем, дължим за 3 години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по Договор за наем на
недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на Нотариус
Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен
съд - П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда - 14.02.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 1764,60 лева, представляваща годишен наем,
дължим за 3 години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по Договор за наем на
недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на Нотариус
Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен
съд- П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда - 14.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 1124,71
1
лева, като е отхвърлил претенциите за разваляне на договорите за наем и за
връщане на имотите.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от К. КР. В. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се
твърди, че съдът неправило е приел, че не е налице хипотезата на чл.165 ал.2
от ТПК, която изключва ограничението за свидетели при наличието на
писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно. Жалбоподателката признава, че не разполага с
обратно писмо, но твърди, че по делото били събрани други доказателства,
които съдът въобще не бил подложил на анализ. Допуснато било нарушение
на процесуалните правила при постановяване на решението. Свидетелят на
ищците - С. Н., в открито съдебно заседание на 09.02.21 г. дал показания, че
между него и ответницата е съществувала романтична връзка преди и по
време на процесния период. Това се потвърждавало инапълно
кореспондирало с депозираното по делото становище от ищците с вх. №
14702/10.08.2020 г., което съдържало признание, че синът им С. Н. е имал
интимна връзка с ответницата. Признанието за наличие на различни от
наемните отношения с ответницата жалбоподателката счита, че следвало да
се приеме като изявление пред държавен орган /в случая съда/, които правели
вероятно твърдението за привидност на съгласието по смисъла на чл.165 ал.2
от ГПК. Налице била и съдебна практика в този смисъл. Ето защо счита, че в
случая била била изпълнена хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК - обясненията на
ищеца пред държавен орган правят вероятно твърдението на ответницата за
симулация. В тази връзка моли да бъдат ценени показанията на разпитаната
по делото свидетелка М. относно изявленията й за симулативност на
договорните отношения.
Признанието, че са съществували и други отношения на страните /извън
облигационните по договорите за наем/, следвало да се преценява заедно с
останалите събрани по делото доказателства, а именно, че ищецът А. е бил в
трудовоправни отношения с ответницата, за което бил представен и приет по
делото трудов договор № 1 от 05.06.2017 г. и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 1 от 27.10.2018 г. Налице била свързаност на
лицата. Представено и прието било извлечение от банкова сметка, от което
било видно, че ответницата е имала отношения с ДФ Земеделие, както и
други документи, удостоверяващи това - договор сключен между ДФ
Земеделие и ЗП К.В. и извадка от доклад от проверка на ЗП на място в с. М.
К., обл. П. от ДФ Земеделие. Всички те напълно съответствали на показанията
на свидетелката М., за които в тази част дори не важала забраната на чл.165
2
ал.2 от ГПК. Свидетелката също потвърждавала, че дъщеря й К. и синът на
ищеца А. са имали връзка която продължила до към 2016- 2017 г. От
представеното експертно заключение по гр.д. № 4783/2019 г. на PC-П. с
твърдение за свързаност на лицата - страни по делото, било видно, че ищцата
С.Н., е подписала съпруга си А.Н. - също ищец, имитирайки подписа му на
трудов договор и ведомости за заплати със земеделския производител К. В.,
което представлявало документно престъпление по чл.308 НК. Налице била
индиция за други отношения между страните, неоснователно пренебрегната
от съда.
Привидността, която жалбоподателката се опитвала да докаже, се
отнасяла не до съществуването на правните последици на сделката-наем на
недвижима вещ, а до това кой е техен носител, което произтичало от
двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрагент
в договора участвал прикритият зад него. Причината била, че явният
контрагент отговорял на условията на ДФ Земеделие за участие по мярка 6.1
съгласно НАРЕДБА № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г. на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ /чл.5 и сл./, а скритият контрагент се облагодетелствал от
условията по мярката и по тази причина наем не бил дължим между страните.
Жалбоподателката счита, че събраните по делото доказателства,
включително косвените такива, изпълвали изискването за пълно доказване на
симулацията /в т.см.Решение № 403 от 05.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№
684/2009 г., III г.о., докладчик съдията И.П., постановено по реда на чл.290 и
сл.ГПК/. Така несъмнено били установените факти, че ответницата била
назначила на работа като земеделски производител първия ищец -
дългогодишен земеделец, че е била одобрена по мярка на ДФ Земеделие, че е
сключила два договора за наем на земя, по които никога наем не е бил
заплащан. Установено било, че е била приятелка на сина на ищците. Именно
неплащането на наемната цена за времето на действие на договора било
индиция за постигнатото между страните съгласие, че такава няма да се
плаща и че не желаят настъпването на правните последици от договора за
наем в тази му част. Изявленията на страните в процесните договори били
само формални и не отговаряли на действителната им воля. Ето защо за
посочения период сумите за наем не били дължими, тъй като договорите били
симулативни от момента на сключването им.
Изброените факти следвало да се ценят в тяхната взаимовръзка и
връзката им с правнорелевантния факт - привидността на сделката, което
водело извода, че действителната воля при сключването на договора за наем
3
не била включвала заплащането на наемна цена.
Не на последно място следвало да се има предвид, че към момента на
сключване на първия договор ответницата била на 18 години, все още
ученичка, във връзка с по-голям от нея мъж /син на ищците по делото/.
Процесуалният пълномощник на жалбоподателката счита за обичайна
житейска логика в подобни обстоятелства пълнолетна жена да не може да
изиска от другата страна обратен документ, като по този начин нормалният
път за защита от симулацията бил преграден за нея като пострадала страна.
Ако при това положение тя бъдела лишена да разкрие симулацията на
привидната сделка с помощта на свидетели и косвени доказателства, според
процесуалния пълномощник на жалбоподателката би се стигнало до
узаконяване и придаване на правно действие на една сделка, която най-малко
с оглед на възрастта на ответницата можела да се определи като неморална /в
този смисъл Решение № 331 от 12.01.2016г. по к.гр.д. № 1870/2015г. на ВКС,
3-то отделение/. Ето защо счита, че следвало да се даде възможност за
разкриването й с всички допустими доказателствени средства. Съдът обаче се
бил задоволил да коментира само, че ответницата няма обратно писмо, което
правело недопустими свидетелските показания, като бил игнорирал и не бил
обсъдил останалите събрани по делото доказателства - писмени, свидетелски
показания и обяснения по реда на чл.176 ГПК. В този смисъл
жалбоподателката чрез твоя процесуален пълномощик счита, че в
постановеното решение е допуснато нарушение на основни
съдопроизводствени правила и необоснованост поради нарушение правилата
на формалната логика. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Претендира разноски.
Тъй като правният интерес от обжалване на К.В. се ограничава до
осъдителната част на първоинстанционното решение, въззивният съд приема,
че независимо, че с нейната въззивна жалба то е обжалвано изцяло, за
жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на решението в
отхвърлителната му част и независимо от лошата формулировка, въззивният
съд приема, че е сезиран с въззивна жалба само в осъдителната част на
решението на районния съд.
Правен интерес от обжалване в отхвърлителната му част е налице за
ищците, но те не са депозирали въззивна жалба в законния срок, поради което
следва да се приеме, че в тази своя част решението е влязло в законна сила.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. и С.
Н.и чрез техния процесуален пълномощник с искане решението на районния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на извода за правилност на съдебното решение.
4
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против К.В. ищците А. и С. Н.и са твърдени, че на
15.05.2015 г. сключили с ответницата Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на Нотариус Т.Д., вписана в
Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд - П., на
следния недвижим имот: земеделска земя - нива, съставляваща поземлен имот
с идентификатор № 46749.113.82 в землището на с.М.К., общ.П., обл.П., в
местността „Кофов Кривул", цялата с площ от 9.00 дка /девет декара/, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива
категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 113082, при съседи:
46749.113.70; 46749.113.77; 46749.113.81.
Договорът бил сключен за 7 години - считано от 15.05.2015 г. до
15.05.2022 г., като ответницата се задължила да заплаща годишен наем в
размер на 12.00 лева за декар /108 лева на година за 9.00 дка/, платими до
01.10. за съответната година.
Твърдели са, че от сключването на договора, до настоящия момент
ответницата не е заплатила нито един годишен наем, поради което за тях е
налице правен интерес да предявят настоящия иск. Тъй като съгласно чл.111
ал.1, б.„в" наем можело да се претендира за три години назад, настоящата
претенция за заплащане на годишен наем от ответницата била в размер на 324
лева - за 3 години.
Твърдели са, че на 14.02.2017 г. сключили с ответницата Договор за
наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на
Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на
действие Районен съд - П., на друг техен недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 46749.113.70, с начин на трайно ползване: нива, цялата с площ
от 11.764 дка /единадесет декара, седемстотин шестдесет и четири квадратни
метра/, категория на земята: четвърта, трайно предназначение на територията:
земеделска, находящ се в местността „Кофов Кривул" по плана за
земеразделяне в землището на с.М.К., общ.П., обл.П., номер на предходен
план №113070, при съседи: 46749.113.82; 46749.113.71; 46749.113.112;
46749.113.77; 46749.113.81.
Договорът е сключен за 6 години - от 14.02.2017 г. до 14.02.2023 г., като
ответницата се задължила да заплаща годишен наем в размер на 50.00 лева за
декар /588.20 лева на година/, платими до 01.10. за съответната година.
5
Твърдели са, че от сключването на договора, до настоящия момент
ответницата не е заплатила нито един годишен наем, поради което за тях е
налице правен интерес да предявят настоящия иск. Във връзка с това
многократно били правили опити да уредят финансовите си отношения с
ответницата, като устно искали да им заплати дължимите годишните наеми.
Първоначално тя обещавала, след което пускала жалби срещу тях в
полицията, че я притесняват. Твърдели са, че майката и бащата на
ответницата - М.Н.Г. и К.В.В. ги заплашвала по телефона. За всички заплахи
търсили съдействие от органите на реда.
Твърдели са, че на описаните имоти били поставени колчета от фирма
„Гео Инженеринг" ООД - П. за очертаване границите. За това измерване
заплатили суми в общ размер на 160 лева. Към настоящия момент тези
колчета били извадени от ответницата нарочно и по този начин те търпели
вреди, тъй като трябвало отново да бъдат поставяни колчета и съответно да
бъде платена на нова такса.
Твърдели са още, че търпят вреди и от факта, че освен, че ответницата
не им заплащала годишния паричен наем, били принудени да наемат земя за
от други хора на високи наеми, за да я обработват. Въпреки, че устните им
уговорки с ответницата били да им заплаща наем в размер на по 50 лева на
декар на година, тя не изпълнила нито една от тях. Отделно от това в имота
им с площ от 11.764 дка, подробно описан в Договор за наем на недвижим
имот, нотариално заверен с рег. №713/14.02.2017 г. на Нотариус Т.Д., вписана
в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - П.,
имали овощни дръвчета - вишни, посадени през 2003 г. на площ от 516 кв.м.
След като сключили договора и ответницата започнала да обработва земята
им, престанала да се грижи за дръвчетата и към настоящия момент повече от
половината били изсъхнали. По този начин бил увредила и имотът им.
Поради забава от длъжника изпълнението било станало безполезно,
както било станало безполезно и на другите основания, посочени в
настоящата искова молба, поради което Договорът за наем на недвижим имот
от 15.05.2015 г. и Договор за наем на недвижим имот от 14.02.2017 г.
следвало да бъдат развалени и да им бъде върнато обратно владението на
недвижимите имоти от ответницата.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди К. КР. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Д." 34 да им заплати сумата в
размер на 324 лева, представляваща годишен наем за 3 години по Договор за
наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на
Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на
действие Районен съд - П., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; да осъди К.
6
КР. В., с ЕГН ********** да им заплати сумата в размер на 1764.60 лева,
представляваща годишен наем за 3 години, съгласно Договор за наем на
недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на Нотариус
Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен
съд - П., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
Молят с постановяване на съдебния акт да бъдат развалени Договор за
наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на
Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на
действие Районен съд - П. и Договор за наем на недвижим имот, нотариално
заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната
камара под № 422, с район на действие Районен съд - П., считано от датата на
предявяването на исковата молба в съда.
Молят с постановяване на съдебния акт да им бъдат върнати описаните
недвижими имоти от ответницата. Претендират разноски.
С допълнителна молба ищците са уточнили, че периодът, за който
претендират заплащане на наем по Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на Нотариус Т.Д., вписана в
Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд - П. е за
три години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на по 108 лева на година или
общо 324 лева за три години като върху тази сума претендират и лихва,
считано от датата на завеждането на исковата молба - 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите. Сочат, че видно от сключения между
страните Договор за наем на недвижим имот от 15.05.2015 г., наемът се
дължал като годишен наем, платим ежегодно на 01.10. /първи октомври/.
Уточняват, че периодът, за който претендират заплащане на наем по Договор
за наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на
Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на
действие Районен съд - П. е за три години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер
на по 588,20 лева на година или общо 1764,60 лева за три години, като върху
тази сума претендират и лихва, считано от датата на завеждането на исковата
молба - 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Сочат, че видно
от сключения между страните Договор за наем на недвижим имот от
14.02.2017 г., наемът се дължи като годишен наем, платим ежегодно на 01.10.
/първи октомври/.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, чрез процесуалния й пълномощни, с
твърдение, че предявените искове са неоснователни. Възразила е, че в
действителност фактите били съвсем различни. Твърдяла е, че не дължи на
7
ищците претендираните суми.
Твърдяла е, че през 2014 г. имала връзка със сина на ищците А. и С. Н.и
- С. Н.. Тогава била 18-годишна и все още ученичка. Тъй като възрастта й
отговаряла на изискванията за включване в програма Млад фермер мярка 6.1
на Държавен фонд „Земеделие“, приятелят й С. заедно с баща му А.Н. взели
решение да се включат в тази програма, като нейното участие бъде само
формално - като поставено лице. Самите те не отговаряли на изискванията по
мярката за възраст, а желанието им било да работят по нея, поради
отпусканите субсидии и други привилегии, тъй като и без това се занимавали
със земеделие /данни за последното има в исковата молба/. Именно с тази цел
се регистрирала като земеделски производител, а през 2015г. я одобрили по
тази мярка.
Твърдяла е, че като току-що завършила средно образование нямала
никакъв опит и какъвто и да било трудов стаж към този момент. Работата по
мярката реално започнала през 2016 г., като всичко се извършвало от бащата
на приятеля й - ищеца А.Н. и съпругата му С.Н., а тя подписвала
необходимите документи. Те имали достъп до банковата й сметка, по която
били отпускани субсидиите от фонда, като им била предоставила издадената
й банкова карта. Твърдяла е, че ищците самостоятелно били изтеглили от там
сума от приблизително 30 000 лева, представляваща субсидии от Фонда
/финансова помощ/, които употребили както са намерили за добре, без да я
уведомят. Твърдяла е, че всъщност тя самата не е имала никакви претенции,
тъй като уговорката им била именно такава. А.Н. я убедил, че ще работят по
този начин, тъй като нето той, нито друг член на семейството отговарял на
изискванията за сключването на договор по тази програма и тя се съгласила.
Твърдяла е, че договорите за наем били сключени формално и с
определена кауза, а именно да послужат като необходимо условие за работа
по посочената мярка на Държавен фонд „Земеделие“. Не били имали уговорка
с ищците да плаща наем реално, вместо което те разчитали да се
удовлетворят от субсидиите от фонда, до които имали пряк достъп чрез
банковата дебитна карта на нейно име. Касаело се за привидни съглашения,
които били нищожни по арг. на чл.26 от ЗЗД.
Твърдяла е, че по-късно със сина на А. се разделили по други причини,
като тя била длъжна да продължи да работи по тази мярка, тъй като крайният
срок по нея бил 2020 г., а всичко се водело на нейно име. През 2018 г.
блокирала достъпа на ищеца А. до сметката й, по която се превеждали
субсидиите от Фонда и същият вече нямал достъп до нея. Вероятно това го
било провокирало да предприеме действия по настоящето производство.
В действителност, поради младата й възраст преди шест години /на 18
8
години/ и личните отношения със сина на ищеца, погрешно се била доверила
на семейство Н.и да работят от нейно име, като по тяхна молба тя не била
разгласявала никъде тази договорка. Заявяила е, че от 2018 г. и към момента
работи лично по мярката, като е привела всичко в необходимия ред и дори
имала няколко успешно преминали проверки от Фонда. Твърдяла е, че А. и
синът му я притеснявали непрекъснато от две години и й отправяли заплахи,
подавали сигнали до различни институции и възпрепятствали работата й.
С оглед на това е направила възражение за нищожност на двата
договора за наем - Договор за наем от 15.05.2015 г. и Договор за наем от
14.02.2017 г., като привидни поради симулация. Налице била абсолютна
симулация, при която страните не желаели към момента на сключването на
договорите да бъдат обвързани с последиците им, а с тях целели единствено
да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1. на Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно НАРЕДБА №14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020г. на Министерство на земеделието и храните /чл.5 и сл./.
Твърдяла е, че последващите действия и на двете страни налагат извода,
че не са желаели да възникнат последиците от сключването на договорите за
наем. На 05.06.2017 г. бил сключен трудов договор между ЗП „К.В.“ с ищеца
А.Н. за длъжността „берач плодове и зеленчуци" на минимална работна
заплата. По него същият е твърдял, че не е получавал никога трудовото си
възнаграждение, в резултат на което е образувал друго висящо производство
пред съда /гр.д. № 4387/2019г. на PC - П./. Твърдяла е, че за период от
няколко години ищецът А. бил едновременно наемодател на земеделския
производител К.В. и неин работник по трудов договор. За този период
въобще не бил получил каквото и да е плащане, включително по трудовия
договор и по договорите за наем. Налице била свързаност между лицата -
страни по делото. Всичко това водело единствено до извода за наличие на
твърдените обстоятелства по симулация и заобикаляне на закона при
сключването на договорите. С няколко сделки, всяка от които би могла да е
действителна, страните били постигнали заобикаляне на закона и целения
резултат от това. Именно неплащането на наемната цена за времето на
действие на договорите било индиция за постигнатото между страните
съгласие, че такава няма да се плаща и че не желаят настъпването на
правните последици от договорите за наем, а договорите са привидни.
Изявленията на страните в договорите били само формални и не отговаряли
на действителната им воля. Ето защо, за посочения период до 2018 г. сумите
за наем не били дължими, тъй като договорите били симулативни от момента
на сключването им.
9
Ответницата е заявила, че от 2018 г. и в момента обработва земите сама
за своя сметка и е в готовност да плаща съответния наем. За предишния
период, а именно 2017 г. оспорва претенциите по двата договора на
посоченото по-горе основание /симулация/. Твърдяла е, че на основание чл.78
ал.2 от ТПК не дължи разноски по настоящето производство в тази му част,
тъй като с настоящия писмен отговор прави признание на иска относно
дължимите суми за 2018 г. и 2019 г. по двата договора за наем и за този
период е в готовност да плати незабавно, а от исковата молба за първи път
разбрала за претенциите към нея, поради което същата следва да се счита за
писмена покана за плащане, каквато по-рано не й била отправяна. Ето защо
не било налице основание за исканото разваляне на договорите за наем, тъй
като не била налице забава.
Претендирала е да й бъдат присъдени разноски по производството, а в
частта на признанието на иска да не й бъдат възлагани такива на основание
чл.78 ал.2 от ГПК.
Установява се от представените и приети по делото писмени
доказателства, че на 15.05.2015 г. между ищците АЛ. КР. Н. и СП. С. Н. като
наемодатели и ответницата К. КР. В. като наемател е сключен Договор за
наем на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, с рег.№
3065/15.05.2015 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под №
422, с район на действие Районен съд - П., по силата, на който ищците - в
качеството им на наемодатели, са предоставили на ответницата - като
наемател, за временно и възмездно ползване следния недвижим имот:
Земеделска земя - полска култура, съставляваща поземлен имот № 113082 в
землището на с.М.К., ЕКАТТЕ 46749, общ.П., обл.П., в местността „КОФОВ
КРИВУЛ", цялата с площ от 9.000 дка, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: № 113081 - Полска култура на С. А.
Н., №113077 - Полски път на Община П., № 113070 - Полска култура на АЛ.
КР. Н., като имотът е образувано от имот № 113069.
Съгласно чл.2 от договора, същият е сключен за срок от седем години,
считано от датата на подписване, т.е. до 15.05.2022 г. От чл.3 на договора се
установява, че за предоставения под наем имот наемателят - ответницата се е
задължила да заплаща годишен наем в размер на 12.00 лева на декар, платим
ежегодно на 01.10. /първи октомври/. Според чл.9 от договора, същият се
прекратява преди изтичане на уговорения срок при: 1. общите условия за
неизпълнение на договор, предвидени в ЗЗД; 2. по взаимно съгласие на
страните - в писмена форма.
На 14.02.2017 г. между ищците АЛ. КР. Н. и СП. С. Н. като наемодатели
и ответницата К. КР. В. като наемател е бил сключен втори Договор за наем
на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 713/14.02.2017
10
г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на
действие Районен съд - П., по силата, на който ищците, в качеството им на
наемодатели са предоставил на ответницата като наемател за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот №
113070, с начин на трайно ползване Полска култура, цялата с площ от 11.764
дка, четвърта категория, находящ се в местността „КОФОВ КРИВУЛ" по
плана за земеразделяне в землището на с.М.К., общ.П., обл.П., при граници и
съседи: №113082 - Полска култура на Т.Л.М. и др., №113081 - Полска
култура на Д.М.М. и др., № 001063 - Напоителен канал на Община П.-В, №
113071 - Полска култура наследници на П.Р.Д., №113077 - Полски път на
Община П..
Според чл.2 от договора, същият е сключен за срок от шест години,
считано от датата на подписване, т.е. до 14.02.2023 г. Съгласно чл.З от
договора за предоставения под наем имот наемателят се е задължил да
заплаща годишен наем в размер на 50.00 лева на декар, платим ежегодно на
01.10. /първи октомври/. Според чл.9 от договора, същият се прекратява
преди изтичане на уговорения срок при: 1. общите условия за неизпълнение
на договор, предвидени в ЗЗД; 2. по взаимно съгласие на страните - в писмена
форма.
С писмения си отговор ответницата е оспорила наличието на валидно
сключени между нея и ищците договори за наем с твърдението, че те са
сключени формално и с определена цел - да послужат като необходимо
условие за работа по посочената мярка на Държавен фонд Земеделие.
Страните не желаели настъпването на правните последици от сключването на
договорите, а именно наемодателите не желаели да получават наем, а да имат
достъп до постъпилите по сметката на наемателя плащания по програмата на
ДФ Земеделие. Поради това на основание чл.26 от ЗЗД договорите били
нищожни, тъй като били привидни поради симулация. В писмения си отговор
ответницата признава, че от 2018 г. и към момента обработва земите сама за
своя сметка и е в готовност да плаща съответния наем. Прави признание на
иска относно дължимите суми за 2018 г. и 2019 г. по двата договора за наем и
изразява готовност да плати незабавно.
В съдебното заседание пред районния съд, проведено на 13.10.2020 г.,
ищецът А.Н. по реда на чл.176 от ГПК е заявил, че с ответницата не са имали
други уговорки по процесиите договори за наем. Не е имал достъп до
банковата сметка на ответницата и не е теглил никакви пари от нея. Признава,
че ответницата е живяла със сина му, но се разделили през 2018 г. Дължала
пари за наемите и обещавала, че ще ги плати, но това не станало. Тя сама
помолила ищеца дай помогне, като започне работа при нея. Обещала му, че
ще го назначи на трудов договор и ще му плаща редовно заплата. Той се
11
съгласил, за да може да си получи парите, които не били малко.
Като свидетел по делото е разпитана Н.Й., сестра на С.Н., от
показанията на която се установява, че синът на ищците и ответницата
действително имали връзка, но земеделските земи били отдадени на К. /Д./
под наем, за да получават такъв. Даже ищцата се възмущавала, че нито
получават наем, нито могат сами да си обработват земите.
Като свидетел е разпитана и М. М. – майка на ответницата, която
твърди, че дъщеря й имала връзка със сина на ищците около 5-6 години и
именно тогава била „подведена“ да подпише договорите. Самата свидетелка
не е присъствала на подписването, тъй като по това време, а и понастоящем
живеела в Берковица и общувала с дъщеря си по телефона. Според нея до
2018 г. ищците сами обработвали земите и при проверки от ДФ Земеделие
викали ответницата да присъства, защото тя била сключила договора по
програмата. От есента на 2018 г. К. и баща й поели обработката на земите.
Свидетелката е заявила, че идва тук само за делата и говори едно и също,
защото това била истината. Не знае дали К. е плащала наем.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
ВКС приема в своята практика, че в отношения, подобни на описаните
от жалбоподателката, е налице персонална симулация, при която две лица
сключват сделка, но желаят да я прикрият пред третите лица и се уговарят
като страна по нея привидно да фигурира друго лице. При тази правна фигура
са налице три правоотношения: 1.упълномощаване от лицето, което ще бъде
привидна страна по сделката на лицето, което ще бъде действителна страна.
2.привидната сделка е с участието на упълномощеното лице, в това му
качество. 3. прикритата сделка, по която действителна страна е
упълномощения. В случай на подставено лице има две привидни сделки -
упълномощителната и сделката с привидния упълномощител.
Упълномощителната сделка е привидна, защото упълномощителя не цели
правните последици от упълномощаването. Не се цели и правния резултат по
сделката между третото лице и упълномощителя, защото волята на страните е
правните последици да настъпят в патримониума на упълномощения. За да се
докаже привидността и на двете сделки обаче, съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК
следва да е налице писмен акт от упълномощителя, че не желае правните
последици на упълномощаването и че те няма да настъпят в неговата правна
сфера. При установяване на привидността, сделката остава сключена без
12
представителна власт и правните последици настъпват за мнимия
представител. Привидните сделки са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
а прикритата поражда правни последици ако са налице условията за
действителността й /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/ В този смисъл Решение №
196/16.10.2013 г. по гр. д. № 2326/2013 г. на I г. о. на ВКС Решение № 34 от
23.03.2015г. по гр. д. № 7201/2013 г. на ВКС, III г.о. Цитираните решения на
ВКС, на които се е позовал и районният съд, са постановени по чл.290 от ГПК
и съгласно настоящата редакция на чл.280 от ГПК не представляват
задължителна съдебна практика, но дават насока на съдилищата относно
тълкуването на материалния закон, поради което не могат да бъдат
пренебрегнати.
Съотнесена към настоящия случай, тази конструкция придобива
следния вид:
За да бъдат недействителни договорите за наем при наличието на
персонална симулация, К.В. следваше на участва като страна по тях въз
основа на упълномощителна сделка, с която тя е била упълномощена от трето
лице (с което наемодателите предварително са се уговорили) да сключи тези
договори. В този случай, за да могат да бъдат ценени свидетелските
показания, събрани пред районния съд относно привидността на договорите
за наем, задължително условие ще е наличието на писмен акт от
упълномощителя, че не желае правните последици на упълномощаването и че
те няма да настъпят в неговата правна сфера. Процесните договори обаче са
сключени между ищците и ответницата без участието на трето лице и
съответно без наличие на упълномощителна сделка.
Ако в случая изобщо може да се говори за сключването на привидна
сделка (ако хипотетично допуснем, че условията, при които е сключена,
отговарят на твърденията на жалбоподателката), то това би бил договорът,
сключен между К.В. и ДФ Земеделие, а не договорите за наем.
Жалбоподателката обаче не желае да бъде установена привидността на този
договор, поради което и тази хипотеза не следва да бъде обсъждана.
Напълно несъстоятелни са разсъжденията на жалбоподателката, че от
признанието на факта от страните по делото, че ответницата и синът на
ищците са имали връзка към момента на сключването на договорите за наем и
до есента на 2018 г., може да се направи обоснован извод, че сключвайки
договорите, страните са се уговорили, че В. няма да плаща наем. Този извод
противоречи на формалната логика. Що се отнася до житейската логика, на
която се позовава жалбоподателката във въззивната жалба, съдът ще се
задоволи само да посочи, че на съдебния състав не е известна житейска
логика, според която пълнолетно лице да не може да поиска документ,
удостоверяващ договорките със съконграгент, които по една или друга
13
причина не са отразени в договорните клаузи, освен в случаите, в които
лицето не може да се грижи само за своите работи при ограничено или пълно
запрещение.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че договорите са
действали през стопанската 2017 г. - 2018 г., както е и безспорно, че през този
период жалбоподателката не е плащала дължимия наем и по двата договора.
За периода до 2019 г. пък е налице признание на исковете, поради което те са
основателни и в тази своя част, следователно предявените обективно
съединени искове за заплащане на наем по процесните договори са доказани
по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от
ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите на районния съд и
препраща към тях.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски в тази
инстанция нито в писмения отговор, нито в пледоарията по съществото на
спора на техния процесуален пълномощник, поради което такива не следва да
им бъдат присъждани.
Тъй като всеки един от двата обективно съединени иска е с цена под
5000 лв., настоящото решение се явява окончателно и на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260090/08.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 474/2020 г.по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14