РЕШЕНИЕ
№ 246/29.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова……..………...………...............…..........в присъствието на Прокурор Елеонора Иванова............….………………..........................................като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №31 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от
Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на прокурор
от Окръжна прокуратура – Хасково срещу Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Минерални бани, алтернативно срещу
чл.11 ал.1 в частта „…от 01 март….до 30 октомври“ и ал.2 в частта „..от 01 март“ ; чл.15;
чл.17; чл.32 ал.3; чл.41 ал.4; чл.45 ал.5, чл.46 ал.1 в частта „… до 01 март….
и до 30 октомври“, както и в частта
„...от 01 март…“ ; чл.52 ал.1 т.4 в частта“…т.12 и 13 на приложение №4 към
глава втора, раздел V
от Закона за местните данъци и такси“ от същата наредба.
В протеста се сочи, че Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Минерални бани (Наредбата) е била приета на основание чл.1 ал.2 от Закона за местните данъци и такси с Решение №52/28.02.2008г. на Общински съвет Минерални бани и последно изменена с Решение №782/28.01.2019г. на общинския съвет. Твърди се, че в представената от административния орган преписка по приемане на Наредбата не са открити доказателства за спазване нормата на чл.26 ал.2 и сл. от ЗНА (в относимата редакция). Излагат се съображения за същественост на нарушението на чл.77 и чл.26 ал.2 от ЗНА, поради което се счита, че Наредбата следва да се отмени.
Сочи се, че също, че при извършена
проверка по реда на надзора за законност е установена незаконосъобразност на
горепосочените разпоредби/части от тях.
По отношение на атакуваната част от
текста на чл.11 ал.1 от Наредбата се твърди, че е в несъответствие с чл.28 ал.1
от ЗМДТ. Законовата норма не предвиждала най-ранен момент за заплащане на
данъка, а с въвеждането на такъв от местния орган на власт се установявала
рестрикция. Налице било незаконосъобразно положение, тъй като законовата норма
била изчерпателна, повелителна, а местният орган бил правно неспособен да
доурежда материята на закона. Налице били различия и в крайната дата на
изпълнение на задължението по ЗМДТ и Наредбата – 31 октомври, съотв. 30
октомври. Разликата от един ден нямало как да неглижира процедирането на
общинския съвет, тъй като за
административното право понятия като „маловажност“ и „малозначителност“ били
непознати, и затова всяко нарушение било съществено.
Относно протестираната част от ал.2
на чл.11 от Наредбата се сочи, че доколкото се касае за разпоредба с
благоприятстващ характер, то предварителното заплащане на данъка е право на субектите и не може да се
ограничава.
Относно протестираната разпоредба на
чл.15 от Наредбата се твърди, че е в противоречие с чл.22 от ЗМДТ в редакцията
му с възстановено съдържание след обявяването противоконституционността на
нормата със съдържанието й в редакцията от ДВ бр.98/2018г. , в сила от
01.02.2019г. , като се излагат
съображения, че законодателят фиксира еднакви граници при определяне размера на
данъка върху недвижимите имоти (ДНИ) без да прави разграничение според вида на
имота и неговото местонахождение.
По отношение на чл.17 от Наредбата се
излагат съображения за несъответствие с чл.21 ал.1 пр.1 от ЗМДТ. Сочи се, че смисълът на правилото при
изчисляване на ДНИ данъчната оценка на тези на предприятията да е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка, е да се избере една от двете
величини по обективен критерий за по-скъпа основа за пресмятане на данъка.
Сочи се, че съгласно правилото
на чл.32 ал.1 от Наредбата, обект на
облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите
имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства,
придобити по възмезден начин, а според ал.3 от същата норма, ал.1 не се прилага
за моторни превозни средства, внесени в страната като нови. Твърди се, че чл.32
ал.3 от Наредбата противоречи на актуалния текст на чл.44 ал.4 от ЗМДТ, според
който от обхвата на нормата са изключени моторни превозни средства, придобити
преди първоначалната им регистрация за движение в страната.
Относно пропестираната разпоредба на
чл.41 ал.4 от Наредбата, с която се определя данък за ремаркета на леки
и товарни автомобили се сочи, че местният законодател не налагал някакви
специални изисквания и характеристики, което означавало, че нормата важи за
всички видове ремаркета. В тази връзка се твърди несъответствие с чл.55 ал.2 от ЗМДТ, според който законоустановените граници се отнасяли не за ремаркета
въобще, а само за тези от тях, които са за леки и товарни автомобили с технически
допустима максимална маса не повече от 3.5 тона.
Относно протестираната разпоредба на
чл.45 ал.5 от Наредбата се твърди, че текстът й е съответствал на разрешението,
дадено в предходната редакция на чл.59 ал.5 от ЗМДТ (ДВ бр.101/2013г.). Според
новото законово положение, при липса на данни за екокатегорията на МПС в
регистъра на по чл.54 ал.1, се приемало, че то е изобщо без екологична
категория.
По отношение на атакуваната част от
текста на чл.46 ал.1 от Наредбата се твърди, че е в несътоветствие с чл.60 ал.1
от ЗМДТ. Налице били различия, тъй като законът не предвиждал задължение за
плащане в срок до 01 март. Разлика имало и в крайната дата за изпълнение на
задължението – 31 октомври съгласно ЗМДТ, съотв. 30 октомври съгласно
Наредбата. Сочи се също, че второто изречение от нормата е с благоприятстващ
характер, поради което предварителното заплащане на данъка е право на субектите
и не може да се ограничава.
Относно протестираната част от
разпоредбата на чл.52 ал.1 т.4 от Наредбата се твърди, че е в противоречие с
чл.61м ал.1 т.4 предл.1 от ЗМДТ, тъй като в разрез със законовата разпоредба,
създава привилегия и за лица, извършващи действия по т.12 и т.13 от Приложение
№4 към ЗМДТ.
Предвид горното, се предлага да бъде
отменена Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Минерални бани, алтернативно - да бъдат отменени протестираните разпоредби от същата. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът – Общински съвет Минерални бани, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Минерални бани е приета с Решение №52/28.02.2008г. на от ОбС-Минерални бани. Не се сочат от ответника доказателства преди внасянето й за разглеждане от общинския съвет, проекта на същата да е бил публикуван за обществено обсъждане. Представен е Протокол № 8/28.02.2008 г. от проведено на същата дата заседание на ОбС- Минерални бани, видно от който при откриване на заседанието са присъствали всички от общо 13 общински съветници, след което при развил се спор относно прекратяване правомощията на Председателя на ОбС, заседанието е продължило при участието на 9 общински съветници. Решение №52/28.02.2008г. е взето при участие в гласуването на 9-ма общински съветници (от общо 13), с 8 гласа "за", при липса на гласове "против" и с един "въздържал се". С последващи решения на ОбС: Решение № 205/30.01.2009 г. , Решение №322/22.12.2009г., Решение №489/28.01.2011г., Решение №44/29.12.2011г., Решение №64/27.01.2012г., Решение №363/27.12.2010г., Решение №569/16.12.2013г., Решение №48/21.12.2015г., Решение №232/15.07.2016г. и Решение №782/28.01.2019г. са приети изменения и допълнения в Наредбата.
Видно от приложените разпечатки от интернет-страницата на Община Минерални бани, проекти за изменение и допълнение на Наредбата са били публикувани на 12.12.2012 г., на 12.12.2013г. и на 23.06.2016г. (л. 122-л. 124).
По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Минерални бани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт и алтернативно - конкретни разпоредби от такъв, действащ на територията на Община Минерални бани. На основание чл. 186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл.185 ал.2 вр. ал.1 от АПК е допустимо и оспорването на отделни негови разпоредби. Освен това разпоредбата на чл. 187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 1 от протестираната Наредба, със същата се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на Община Минерални бани. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.
Предвид изложеното, както и с оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, Общински съвет – Минерални бани е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, отнасящи се до определяне размера на местните данъци, респективно да издаде подзаконов нормативен акт като процесния.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, при явно поименно гласуване, отразено в протокола от проведеното заседание т. е. при спазване на изискванията по чл. 27, ал. 2, ал.3 и ал. 4 от ЗМСМА в относимите им към 28.02.2008г. редакции.
Съдът намира за основателни изложените в протеста съображения, касаещи приемането на оспорената Наредба в нарушение на административнопроизводствените правила.
В случая не се установява при приемането на Наредбата да е спазено изискването на чл. 26 ал.2 от ЗНА ( в относимата ѝ към 28.02.2008г. редакция) .
Според нормата на чл.26 от ЗНА в редакцията, действаща към момента на приемане на процесната наредба, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал.1), като преди внасянето на проекта за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят му го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (ал.2).
По делото, въпреки дадените на ответника указания с разпореждане от 03.02.2020г., не са представени доказателства за публикуване на проекта на Наредбата преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган. При липса на такива няма как да се приеме, че преди приемане на Наредбата до проекта на същата е бил осигурен обществен достъп, респ. че е било спазено изискването на чл.26 ал.2 от ЗНА (в относимата радекция). Освен с това, от протокола от заседанието на ОбС, проведено на 28.02.2008г. се установява, че докладната записка с предложен проект на Наредбата, е била обсъждана на заседания на постоянните комисии, като на самото заседание са направени предложения за изменения в чл.15 , чл.41 и в приложение №2 към чл.56 т.1.1 от Наредбата т.е. става ясно, че първоначално предложения проект на Наредбата е претърпял корекции.
Непубликуването на проекта за приемане на подзаконовия нормативния акт, наред с направеното по време на проведеното заседание на ОбС ново предложение за изменение в горепосочените текстове от Наредбата, е препятствало възможността за представяне на предложения и становища от заинтересованите лица, което налага извод за неизпълнение на изискването по чл. 26 ал. 2 от ЗНА (в относимата редакция). Това от своя страна е довело до неспазване на реда по чл.77 от АПК, съгласно който нормативният акт се издава след като се обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
Предвид гореизложеното, протестираната наредба е приета при незачитане принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност, прогласени в чл.26 ал.1 от ЗНА. Констатираните процесуални нарушения в конкретния случай се явяват съществени и съставляват основание за отмяна на оспорената Наредба.
По изложените съображения съдът счита, че подаденият протест против процесната Наредба в нейната цялост се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главното оспорване, то не е необходимо съдът да се произнася по алтернативното такова, касаещо отделни разпоредби от Наредбата, доколкото произнасянето по него е обусловено от неуважаване на главната претенция.
При този изход на спора на протестиращата страна следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 20 лв., направени във връзка с оповестяване на протеста в Държавен вестник, платими от ответника.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Минерални бани, приета с Решение №52/28.02.2008г. на Общински съвет Минерални бани.
ОСЪЖДА Общински съвет – Минерални бани да заплати на Окръжна прокуратура - Хасково направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или
протест, или ако те са отхвърлени.
Председател: Членове: 1.
2.