Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.12.2021 г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на четвърти ноември две
хиляди двадесет
и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Й. Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 112 по
описа за 2021 г.
и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът О.Б.Я., чрез пълномощника си адвокат Б.Й. твърди, че с влязло в сила
решена по гр.дело № 2452/2019 г. по описа на РС Асеновград е допуснато
извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим
имот: ПИ с идентификатор 00702.3.15 по КК и КР на Асеновград, одобрена със
Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на Ид на АГКК, с адрес на ПИ Асеновград,
местност „Чилтика“, целия с площ 72 245 кв.м., с
трайно предназначение ползване: нива, категория на земята четвърта, стар
идентификатор: няма, номер на предходен плат 005015, при дялове 1000/72245 ид.ч. за Е. К., за съпрузите Е. и С.К. 5/6 ид.ч. или 59204/72245, а за О.Я. 12041/72245 ид.ч. Ищецът твърди, че е получил своята идеална част от
имота по наследство, а ответниците са придобили
дяловете си по дарение и чрез покупко-продажба на идеални части от същия.
Веднага след закупуването през 2017 г. ответниците са
започнали да осъществяват фактическа власт в/у целия имот, включително и върху
дела на ищеца. Ищецът заявява, че с оглед горното е обяднял,
а ответниците са се обогатили за негова сметка. Ето
защо моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
сумата 1 067.44 лева за периода от 19.09.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение
за ползването на съсобствения му дял от 12041/72245 ид.ч. на ПИ с идентификатор 00702.3.15. Моли да бъде
допусната СТЕ със конкретно посочена задача. Ангажира доказателства, претендира
за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Е. и С.К., който
оспорват иска като недопустим и неоснователен. За недопустимостта заявяват, че
ищецът е имал правна възможност в І-во с.з по извършване на делбата по гр.дело № 2452/2019 г.
по описа на РС Асеновград да предяви претенции по сметки, което не е направил
за това считат, че неговите претенции са преклудирани.
Оспорват всички фактически твърдения, изложени в молбата. Оспорват, че са
ползвали неговата част от имота – поради което му дължат обезщетение, както и
че са лишили същия от възможността да ползва имота си. Твърдят, че никога не са
ползвали собствената на ищеца ид.част от имота,
напротив в цитираното по-горе дело са предявили претенции по сметки за
извършените агротехнически действия в празното място на ищеца – които са
действия по поддръжка на празния терен, в непосредствена близост на засадените
от ищците орехови насаждания в тяхната ид.ч. от имота.
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството. Възразява
срещу част от представените от ищеца писмени доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От решение №
158/20.03.2020 г., постановено по гр.дело №
2452/2019 г. по описа на РС Асеновград се установява, че е ДОПУСНАТО да се извърши делба между: Е.Е.К., ЕГН **********; С.М.К., ЕГН ********** *** и О.Б.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** на: Поземлен имот с
идентификатор 00702.3.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Асеновград, общ. Асеновград, обл.
Пловдив, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; с адрес на поземления имот: гр. Асеновград, местност ЧАЛТИКА,
с площ 72245 кв.м. (седемдесет и две хиляди двеста четиридесет и пет кв.м.);
трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване:
Нива; категория на земята при неполивни условия: Четвърта; стар идентификатор:
няма; номер по предходен план: 003015; при съседи ПИ 00702.3.19, ПИ
00702.3.488, ПИ 00702.3.16, ПИ 00702.3.14 и ПИ 00702.3.17, при дялове 1000/72245 идеални части за Е.Е.К., 59204/72245 идеални части за Е.Е.К. и С.М.К. - притежавани в режим на СИО и 12041/72245
идеални части за О.Б.Я..
По делото са
представени: Молба по гр.дело № 2452/2019г.,
Дневник за агротехнически мероприятия на стопанството на Е.К., Справка за собствениците и носители на вещни
права на имот ПИ № 00702.3.15, Копие от Кадастрална карта, НА за дарение на
недвижи имот от 2017 г., НА за покупко-продабжа на
недвижим имот от 2017 г., Удостоверение за наследници на: Х.Е.Я., Б. Й.Я., Б. Б.Я.,
Скица-проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор 00702.3.15.
От показанията на свидетеля Д.
Г. М. – работещ при ответника, познаващ добре имота - които съдът кредитира се
установява, че през 2019 г. същия е работил в имота на С.К., почиствали са
треви, окопавали дръвчетата – за поддържане на ореховата градина. Познава добре
имота, там е работил от 2018 г. до 2020 г. включително, парцела е 72 дка, а
ореховата градина – 60 дка е собственост
на С. и съпругата му, която се обработвала от съпрузите и наети от тях
работници. Целия имот и заграден с колове и мрежа, а 60 дка е засято с орехови
насаждения. С. и съпругата му обработват
и ползват само 60-те декара, а другите 12 дка се намират в единия ъгъл на
парцела – които не се обработват от тях. Тази част от 12 дка те само косят – за
да не буреняса. Целия имот е заграден с колове и мрежа, за да не влизат животни
и унищожат дръвчетата. С. и съпругата му не са ползвали частта от 12 дка от
парцела, само я косят за да не буреняса, не са засаждали нищо там, не са давали
тази част от имота на някои да я обработва.
От показанията на
свидетеля М.С.К. – баща на ответника С., които съдът кредитира се установява,
че ответниците притежават имот от 60 дка, които се
намира на изхода от Асеновград до язовира на с.Моминско. Целия имот е 72 дка, от които 60 дка са на С.
и съпругата му, а другите 12 дка са на мъж, които от 30 години живее в Америка.
Този имот ответниците са закупили 2017 г., който са
заградили изцяло, а през 2018 г. 60 дка от имота са засадили с орехови дръвчета.
Другите 12 дка са заградени в общата площ от 72 дка с ограда и колове, за да не
влизат животни и унищожат насажденията. С. и съпругата му ползват и обработват
само 60-те декара, а другите 12 дка косят и поддържат – да не буреняса имота
(те не са засадени). Незасадената част от 12 дка от имота се намира в лявата
част при влизането в имота, а ореховите насаждения в дясната част от същия. От
както ответниците са купили част от имота никои не е
идвал, нито се е интересувал от тези 12 дка.
От приетата по делото САгр.ТЕ на вещото лице инж.Ч.П., неоспорена от страните,
която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че стойности на
средно годишно рентно плащане на декар за трайни
насаждения, изчислен от ОД „Земеделие“ Пловдив по години е следния: за 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г. – по 27 лв. на декар, а за 12 941 кв.м./72 245
кв.м. - 325.11 лева. За периода от 19.09.2017 г. до 31.12.2020 г. стойността на
средно годишно рентно плащане на декар за трайни
насаждения е общо 1067.44 лева (за 3 години, 3 месеца и 12 дни). От
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че рентата е по 35 лв.
на дка за имот с трайни насаждения за стопанските години: 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. Или общата сума за
среден пазарен наем за 3 години, 3 месеца и 12 дни за посочения период е
1593.77 лева. Вещото лице заяви, че при огледа е констатирал, че целия имот е
ограден. Частта от 12 дка се намира в източната част на имота, тази част не е
засята с трайно насаждения, не се обработва, същата е затревена – но се коси и
поддържа в добро състояние
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи. С оглед твърденията на ищеца, че ответниците са се обогатили неоснователно за негова сметка,
в резултат на ползването на съсобствения му дял от
12041/72245 д.ч. на ПИ с идентификатор 00702.3.15, следва да се направи извод, че са предявени
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Същите са допустими, като предявени от
надлежна страна, имаща интерес от водене на делото.
Разгледани по същество,
исковете се явяват неоснователни и
недоказани. На основание чл.
59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото
на иск възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е
налице в случаите, когато лице несобственик ползва определена вещ, без правно основание за това и препятства
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването на имота от несобственика препятства
възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти:
ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствена на ищеца
вещ, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под
наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД обхваща
следните елементи: ищецът да е собственик на вещта; ответникът да ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това и размерът на вредата,
изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната
цена на този функционален тип имоти Съгласно трайно установената и
непротиворечива съдебна практика/ ППВС 1/1979 г., както и решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 : решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ г.о.,
решение № 446/12 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV г.о. и др./
вземането за обезщетение по чл. 59 възниква от деня на
имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е
невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на
правото на собственост, респективно да
извлича граждански плодове от него.
Чрез иска по чл. 59
ЗЗД се търси
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като
по делото следва да е установено, че ответника ползва имота без правно
основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него
наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и
обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в
пазарен наем за процесния имот, който би се получил
за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице.
По делото
се установява, че ПИ с
идентификатор 00702.3.15 по КК и КР на Асеновград, одобрена със Заповед
№ 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ Асеновград, местност „Чилтика“, целия е с площ 72 245 кв.м.
е собственост на страните, от които:
1000/72245 ид. ч. собственост на Е.Е.К.
(придобито по дарение), 59204/72245 ид.ч. на Е.Е.К. и С.М.К. - притежавани в режим на СИО (придобита чрез
покупко-продажба) и 12041/72245 ид.ч. на О.Б.Я.
(придобита по наследство). Ответниците са придобили
имота през 2017 г., които през 2018 г. са оградили изцяло с ограда от мрежа и
бетонни колове, на 60 дка от имота са засадили трайни насаждания – орехови
дървета, другите 12 дка не са ползват от тях: не са засадени, не се обработват
(собственика не е посещавал имота). Тази част от 12 дка ответниците
поддържат като са оградили общо с тяхната част, косят за да не буреняса имота. Ищеца доказа, че е собственик на 12041/72245 ид.ч. от имота, което не се оспорва от ответниците.
Въпреки оказана доказателствена тежест обаче, ищеца
не доказа че: той е посещавал имота, че е бил лишен от правото да го ползва лично, да го отдава
под наем, че ответниците са го ползвали и са реализирали от имота приходи или че са
го лишили от възможността той да реализира приходи от същия. От показанията на
разпитаните по делото свидетели и допуснатите експертизи се установи, че тази
част от имота от 12041 кв.м. не е засадена, същата се намира в източната част
на имота – не се ползва от ответниците, а другите 60
дка са засадени с орехови дръвчета. Тази част, собственост на ищеца се поддържа
и коси от ответниците, за да не се затреви тяхната
площ, ответниците са направили дори разход да оградят
целия имот с ограда и колове – за да не влизат в имота животни и унищожат
засадените трайни насаждения. Поради изложеното по-горе предявения иск ще
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Като акцесорна следва
да се отхвърли
претенцията за заплащане на законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответницине,
направените разноски по делото общо в размер на 1000 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По делото са допуснати и приети
експертизи, увеличения хонорар по същите в размер на 343 лева не бе внесен от ищеца,
въпреки дадена възможност за това. Поради което следва да бъде осъден ищеца да
заплати на вещото лице инж. Ч.П., сумата 343 лева депозит по приетите СТЕ в
съдебни заседания.Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от: О.Б.Я., ЕГН ********** ***, против: Е.Е.К., ЕГН **********
и С.М.К., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 1 067.44
лева (хиляда шестдесет и седем лева и четиридесет и четири
стотинки) за периода от 19.09.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ – 21.01.201 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение
за ползването на съсобствения му дял от 12041/72245 ид.ч. на ПИ с идентификатор 00702.3.15. по КК и КР на
Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с
адрес на ПИ Асеновград, местност „Чилтика“, целия е с площ 72 245 кв.м.
ОСЪЖДА О.Б.Я., ЕГН ********** ***, да заплати на: Е.Е.К., ЕГН ********** и С.М.К., ЕГН ********** ***, сумата
от 1000 лева (хиляда), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА О.Б.Я., ЕГН ********** ***, да заплати на: инж. Ч. Сименов П., ЕГН ********** ***, сумата 343 лева (триста четиридесет и три), завишен депозит по приетите СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: