Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 214 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2018-0044745/ 01.06.2018 г. на Д. на Регионална дирекция за областите Габрова, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“, упълномощен съгласно Заповед № 290/ 22.04.2015 г. на П. на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на ЕТ„Й.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. “Х.Б.“ № **, представлявано от Й.М.Д., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения.
В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител – адв. Р.М., който поддържа жалбата. Навежда доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, представено е писмено становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели – актосъставителят К.С.И., свидетелят при установяване на нарушението и при съставянето на акта – Е.Е. Е.-Н., Л.Д.С. и Б.Л.Н., съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят ЕТ „Й.Д.“ стопанисва заведение за хранене и развлечение в гр.Луковит, находящо се на ул. „Х.Б.“ № **.
На 07.03.2018 г. в гр.Луковит, около 11.00 часа, свидетелите по делото К.С.И. – главен инспектор в КЗП, звено Ловеч и Е.Е. Е.-Н. – извънщатен сътрудник към КЗП, РД Русе, извършили проверка в обекта стопанисван от ЕТ „Й.Д.“, при което било установено, че капацитетът на заведението е 20 места в зала и са се предлагали за консумация топли и безалкохолни напитки. Имало е потребители, които са играели „Е.“ и са консумирали топли напитки. Изискан бил регистър на предявените рекламация, но такъв до края на проверката не бил предоставен. Съставен бил Констативен протокол /КП/ № К- 2643610/ 07.03.2018 г., като било наредено на едноличния търговец да се яви на 19.03.2018 г. КЗП, звено Ловеч и да представи Регистър на предявените рекламации.
На 19.03.2018 г. при проверката по документи, за което е съставен Протокол за проверка по документи /ППД/ № К- 0103637/ 19.03.2018 г., от страна на жалбоподателя пред контролните органи е представен регистър за рекламации, който е бил започнат от 08.03.2018 г. На същата дата – 19.03.2018 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № К-0044745, за това, че при извършената проверка на 07.03.2018 г. търговецът ЕТ „Й.Д.“ няма и не поддържа регистър на предявените рекламации, пред него и упълномощените от него лица рекламации.
Констатираното при проверката нарушение, изразяващо се в липсата на поддържан регистър на предявените пред търговеца и пред упълномощено от него лице рекламации на потребителите, актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, за което съставил АУАН с бланков № К-0044745/ 19.03.2018 г.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на ЕТ „Й.Д.“ на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – свидетелските показания на актосъставителя К.С.И. и свидетелят при установяване на нарушението и при съставянето на акта – Е.Е. Е.-Н., които показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, подкрепени и от приетите и приложените по делото писмени доказателства.
Като свидетели по делото са разпитани Л.Д.С. и Б.Л.Н., които като клиенти са чести посетители на търговския обект – букмейкърски пункт на „Е.“.
От техните показания се установява, че търговският обект стопанисван от ЕТ „Й.Д.“ работи предимно като букмейкърски пункт и е единствен в гр.Луковит. Възрастта на редовните посетители е между 45 над 50 години, които са предимно от гр.Луковит. Същите са категорични, че в обекта се предлагат предимно услуги свързани със залагания в „Е.“, помещението не е голяма и се посещава предимно от лица лютели на залаганията на футболни мачове. Според твърденията на двамата свидетели, те като редовни посетители в букмейкърския пункт, не са имали оплаквания по отношения дейността му, нито са чували за такива от други клиенти. Конкретно, свидетелят Л.Д.С. заяви, че е бил първият букмейкър в гр.Луковит, че тази дейност се поддържа изключително трудно и разходите са големи. Съдът приема за обективни показанията на тези свидетели, тъй като поради честите им посещения в букмейкърския пункт са имали наблюдение на дейността му, а и показанията им не противоречат на показанията на останалите свидетелите по делото, както и на приобщените по делото писмени доказателства.
От жалбоподателя са изискани и приложени към делото писмени документи, касаещи извършваните разходи във връзка с ползването на търговския обект, от които става ясно, че по договор за наем от 01.01.2018 г. жалбоподателят заплаща месечна наемна вноска в размер на 100 лева; от фактура № **********/ 02.04.2018 г., че заплаща месечна такса охрана в размер на 30 лева; от разписка № 04000736671694/ 14.05.2018 г., за заплащаната месечно ел. енергия, както и други разходи, във връзка с дейността като букмейкърски пункт.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
В издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН осъщественото административно нарушение е описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред и без да са допуснати процесуални нарушения.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, която въвежда задължение за търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Безспорно в настоящия случай санкционираното дружество е търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Установява се с категоричност по делото, че към момента на проверката 07.03.2018 г. на контролните органи не е бил представен регистър на предявените рекламации, тъй като такъв не е бил поддържан от жалбоподателя в проверявания обект.
От събраните по делото писмени доказателства, а и няма спор и е отбелязано в обстоятелствената част на НП, че след проверката на КЗП на място в обекта на 07.03.2018г., още при документалната проверка, за което е съставен протокол за проверка по документи на 19.03.2018г. на контролните органи на КЗП, от страна на жалбоподателя е представен Регистър на предявените рекламации започнат на 08.03.2018г. При това положение и като съобрази, че действително към датата на проверката на 07.03.2018г. наказаният не е разполагал с Регистър на предявените рекламации, но веднага след проверката /на другия ден/ е започнат регистъра, то съдът намира, че случаят е маловажен и от страна на АНО е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съображенията за този извод на съда са следните:
В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
В случая, извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП, поради своята малозначителност, е с явно ниска степен на обществена опасност. За да се обоснове наличието на малозначителност на нарушението, е необходимо да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и какви са вредните последици от деянието. След като едноличният търговец е изпълнил задължението си веднага – Регистърът на предявените рекламации е започнат на 08.03.2018г., и вече притежава такъв, по този начин не са нарушени правата на информираност на клиентите, за възможността да предявяват рекламации. Не без значение е и факта, че от страна на АНО не са представени доказателства, а и не е проведено разследване в тази насока - имало ли е случаи на предявени рекламации, при което липсата на регистър на предявените рекламации да е препятствало извършването на рекламационно производство по регламентирания в ЗЗП ред. Точно обратното, в хода на въззивното производство се събраха доказателства, че търговският обект стопанисван от жалбоподателя представлява букмейкърски пункт на „Е.“, който е единствен в гр.Луковит и се посещава най-вече от клиенти любители на залаганията, които не са имали оплаквания по отношения дейността му, нито са чували от други клиенти да са били лишени от възможността да предявят своите рекламации в случаите, в които са били налице основания за такива, свързани с качеството на предлаганата услуга в букмейкърски пункт.
Ето защо съдът приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Действително, нито в ЗАНН, нито в Наказателния кодекс /НК/ има ограничение за прилагането на този правен институт по отношение на формалните нарушения, каквото е настоящото. Конкретното нарушение значително се различава по степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид и поради тази причина наказанието надхвърля целта посочена в чл. 12 от ЗАНН. В този ред на мисли, не без значение е и фактът, че след като на АНО е бил представен започнатият Регистърът на предявените рекламации, наказателното постановление е издадено в близо тримесечен срок от съставянето на АУАН, при което пред АНО вероятно е била за решаване дилемата – дали да издаде НП или да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Случаят нямаше да може да бъде определен като маловажен, ако беше установено, че към датата на съставяне на АУАН и НП, все още липсва регистър по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП по повод направена рекламация. Наказаният едноличен търговец е започнал такъв регистър веднага след проверката на контролните органи, след което го е представил в деня на съставяна на АУАН и преди да бъде издадено наказателно постановление. Няма данни същото лице да е било наказвано за други нарушения на Закона за защита на потребителите. След като са санкционирали едноличния търговец по описания начин, контролните органи са пренебрегнали една от най-важните си функции – превенция, предупреждение при констатирани пропуски и нарушения, даване на задължителни предписания и едва тогава налагане на административни наказания.
Съдът приема за основателни аргументите за малозначителност на нарушението и за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, изложени в представеното становище от процесуалния представител на жалбоподателя.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2018-0044745/ 01.06.2018 г. на Д. на Регионална дирекция за областите Габрова, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“, упълномощен съгласно Заповед № 290/ 22.04.2015 г. на П. на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на ЕТ„Й.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. “Х.Б.“ № **, представлявано от Й.М.Д., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: