№ 592
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
в присъствието на прокурора Хр. Д. Д.
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500403 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на ответника по гр.д.№5279/21г. по описа на Бургаски районен съд- Прокуратура на Р
България-гр.София, против Решение №240/09.02.22г. по същото дело , в частта, с която
последната е осъдена да заплати на въззиваемата ищца СЛ. В. К. от ********************
сумата 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по досъдебно производство №55/2015г. по опис на Следствения отдел (СО) при
Специализирана прокуратура(СП), пр.пр. №534/2015г. по описа на Специализираната
прокуратура, прекратено на основание чл.234, ал.1,т.2 от НПК, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаването на исковата молба – 23.07.21г., до окончателното й
изплащане, както и сумата 2593,34лв., представляваща компенсаторна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.18г.-22.07.21г., а също и сумата 1554лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от горепосоченото обвинение,
ведно със законна лихва за забава, считано от подаването на исковата молба- 23.07.21г., до
окончателното изплащане и за сумата 503,76лв., представляваща компенсаторна лихва върху
присъдените имуществени вреди за периода 13.05.18г.-22.07.21г., както и съдебно-деловодни
разноски .
Въззивната жалба сочи решението в обжалваните осъдителни части за неправилно.
Конкретно се възразява, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото
доказателства, т.к. разпитаните в първа инстанция свидетели –И В и С П са пристрастни и
заинтересувани от изхода на делото- първият е лице, с което ищцата съжителства на семейни
начала, а втората е нейна колега и приятелка. Счита, че освен това показанията на тези свидетели
не подкрепят твърденията на ищцата за претърпени от самото производство морални вреди, а от
това, че е била преместена на друга работа, понижена и дисциплинарно уволнена като служител на
Агенция Митници. Не са установени според въззивника и твърденията за нарушенията в личния
живот на ищцата- в отношенията й със св. П, с приятели и роднини, както и, че й се е наложило да
1
приема медикаменти. Медицинските документи по делото установявали оплаквания на ищцата
отпреди образуването на наказателното производство и не доказвали изписаните като терапия
лекарства да са били изобщо закупени и приемани от К..
Присъденото неимуществено обезщетение се оспорва и по размер, като прекомерно
завишено. То не било съответно на критерия „справедливост“, залегнал в чл.52 от ЗЗД, намиращ в
случая приложение. Не били взети предвид обществено-икономическите условия в страната за
процесния период, както и това, че разследването е протекло в разумен срок, че привличането на
лицето като обвиняемо е станало при условията на чл.219 от НПК и наказателното производство е
приключило на досъдебна фаза. Неправилно била определена и началната дата на забавата на
Прокуратурата за изпълнение на задължението й за обезвреда – имуществена и неимуществена на
пострадалата. Следвало е да се съобрази седмодневният срок от обективирането на
постановлението, прекратяващо наказателното производство, след изтичането на който то влиза в
сила. Моли се за отмяна на съдебното решение в атакуваните части и за произнасяне по същество,
при отхвърляне на заявените претенции изцяло, а евентуално за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди. Не са ангажирани нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от Г.К.- адвокат при БАК, в качеството й
на процесуален представител на въззиваемата ищца СЛ. В. К.. Изразява се становище за
неоснователност на обжалването и се поддържа, че решението на първата инстанция е
законосъобразно и правилно в осъдителните си части.Моли се за неговото
потвърждаване.Страната се присъединява към мотивите на първата инстанция, обусловили извода
за присъждане на неимуществено обезщетение в размер от 8000лв., ведно със законна лихва за
забава. Развиват се подробни съображения в отговор на всяко едно от въведените с жалбата
оплаквания за неправилност на съдебния акт.Не се ангажират нови доказателства и се дирят
съдебно-деловодни разноски.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, извършена с Определение №921/15.04.22г. сочи
жалбата за допустима.
Служебната проверка на съдебното решение, извършена по реда на чл.269 от ГПК сочи
същото за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания срещу
правилността на първоинстанционното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото пред първа инстанция е образувано по исковата молба на СЛ. В.
К. срещу Прокуратурата на Република България, по обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на молбата, ищцата е посочила, че претенциите й са основани на
преживени имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато й обвинение в
извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2,вр. ал.2 от НК и за престъпление по чл.301, ал.1 от НК,
за които е било образувано горепосоченото ДП №55/2015г. на СО-СП. По същото й била наложена
мярка за неотклонение (МНО) „парична гаранция“ от 3000 лв. и мярка за процесуална
принуда(МПП) „забрана за напускане пределите на РБългария“.
С постановление от 27.09.17г. на Специализирана прокуратура, наказателното
производство било прекратено спрямо нея, на осн. чл.243,ал.1,т.2 от НПК, поради недоказаност на
обвинението. Със същото постановление била отменена и наложената й МНО, а с постановление
на Специализирана прокуратура от 22.12.17г. била отменена и допуснатата МПП. Описани са
преживените от ищцата страдания и изпитаните от нея неблагоприятни чувства и състояния,
свързани с личния и семейния, а също с обществения й живот, както и с трудовата й дейност,
върху която наказателното преследване оказало пряко негативно въздействие, в протежение на
едната година, през която срещу нея е било висящо наказателното дело.Позовава се на претърпени
допълнителни притеснения от факта, че задържането–нейно и на колегите й митничари- е било
широко медийно отразено. Претендирала е 10 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от така описаното неоснователно повдигнато и поддържано от ответната страна обвинение в
2
извършване на престъпление от общ характер, ведно с компенсаторна лихва за забавата върху
обезщетението, считано от 27.09.17г., до окончателното изплащане и 1554лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди в същата връзка, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита на страната в наказателното производство, в размер на 1500лв. и 54 лв.
сторени разноски за придвижването й до гр.София и обратно, във връзка с делото пред
Специализирания съд за отстраняването й от длъжност. Върху тази главница също е претендирана
компенсаторна лихва, дължима за горепосочения период на забава.Дирила е и разноски.
Прокуратурата е оспорила в предвидения от закона срок исковете като неоснователни и е
молила за отхвърлянето им.Евентуално е помолила да бъде присъдено неимуществено
обезщетение в по-нисък размер от претендирания, а по отношение на имущественото обезщетение
за платеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение, е направено възражение
за прекомерност. По отношение на дължимите лихви е направено и възражение за изтекла кратка
погасителна давност.
Бургаският районен съд е счел претенцията за неимуществено обезщетение за основателна
и доказана в размер от 8000 лв., а тази за имуществени вреди е уважил изцяло, като е присъдил и
законна лихва за забава върху посочените главници от подаването на исковата молба- 23.07.21г.,
до окончателното им изплащане. Компенсаторната лихва върху главниците е присъдена за периода
13.05.18г. – 22.07.21г., в размер на 2593,34лв. върху главницата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и в размер на 503,76лв. върху главницата, представляваща обезщетение за
имуществени вреди на ищцата, с оглед уваженото възражение за изтекла погасителна давност.
Въззивният съд споделя тези крайни правни изводи, като излага в тяхна подкрепа
следните съображения:
Безспорна пред въззивната инстанция, поради което и възприета изцяло от нея е
фактическата обстановка, изложена в исковата молба, установена и от районния съд, касателно
следните обстоятелства: ищцата е работела като митнически инспектор на граничен пункт Лесово,
когато на 02.11.16г.- сутринта, след нощната смяна, е била задържана за срок от 24 часа със
заповед на МВР на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради налични данни за извършено
престъпление от общ характер по чл.321 от НК.На същата дата в дома й в гр.Бургас, в
присъствието на мъжа, с който съжителства на съпружески начала(св. И П И) и двете й малолетни
деца- Златомир -на пет и Нана -на 12 години и в присъствието на поемни лица- нейни съседки, е
извършен обиск- за който е съставен протокол за претърсване и изземване, сочещ, че предмети,
свързани с престъпна дейност не са били открити. На същата дата е извършен и личен обиск на
ищцата, за което също е съставен надлежен протокол, неустановил наличието на вещи, свързани с
престъпна дейност.На 03.11.16г. в гр.Ямбол, на осн. чл.219, ал.1 от НПК, ищцата е привлечена
като обвиняем на база събраните по ДП№55/2015г. по описа на СО-СП доказателства за това, че от
края на м. септември 2015г. до 01.11.16г. в с.Лесово, общ.Ямбол, обл.Ямбол и в гр.Бургас, в
качеството си на длъжностно лице(митнически инспектор) при митнически пункт Лесово към
Териториално митническо бюро-Бургас при Агенция Митници, е участвала в организирана
престъпна група(ОПГ) с цел да вършат в страната престъпления по чл.301 и 302 от НК, като са
посочени и други участници в същата ОПГ. Обвинението е в извършването на престъпление по
чл.321, ал.3,т.2,вр.ал.2 от НК. Конкретно е посочено, че на неустановена дата през м. октомври
2016г. в качеството си на длъжностно лице- митнически инспектор на пункт Лесово- ищцата е
приела дар в размер на 5 долара, който не й се следва, от преминал през границата румънски
гражданин, за да не извърши действие по служба- да насочи това лице към извършването на
щателна митническа проверка, съобразно нормативната уредба- престъпление по чл.301, ал.1 от
НК.С повдигането на обвинението на ищцата е взета МНО „Парична гаранция в размер от
3000лв.“.Поискано е било изменение на мярката(на 1500лв.), но не е било допуснато от съда.
Ищцата е разпитана по ДП №55/15г. на СО-СП като обвиняем на 03.11.16г. в гр.Ямбол и на
04.07.17г. в гр.София. Участвала е лично и в съдебно заседание на 25.11.16г. в Специализиран
наказателен съд, при разглеждането на искането за отстраняването й от длъжност.Наложена й е и
МПП – забрана да напуска страната.
По време на това производство е била представлявана от адв. Пламен И, на когото е
заплатила като възнаграждение сумата от 1500лв.В подкрепа на претенцията за разходи до
3
гр.София, свързани с наказателното производство, са представени две копия от еднопосочни
автобусни билети с цена от по 27лв., единият от 27.04.17г. за дестинация София-Бургас, а другият
от 08.11.16г., който сочи да е закупен в гр.София, но не се чете направлението, за което е издаден.
Посочените доказателства, поради невъзможност да ги обвърже с конкретни дати на пребиваване
на ищцата в гр.София по повод обсъжданото наказателно производство, съдът кредитира само като
установяващи цената на билет за автобусен превоз по дестинация София-Бургас в периода края на
2016г. – м. април 2017г.
Видно от представени на хартиен носител материали от новинарски сайтове е, че акцията
за задържане на митнически служители от пункт Лесово през ноември 2016г., една от които е
ищцата, е била предмет на медиен новинарски интерес, но името на К. не е изрично посочено,вкл. с
инициали.
Спори се от фактическа страна по това дали К. е претърпяла описаните в исковата молба
душевни страдания и притеснения, свързани с наказателното преследване на ДП №55/15г. на СО-
СП.
Въззивният съд намира твърденията за настъпило социално отчуждение, за влошаване на
семейната среда и отношенията на ищцата с най-близките хора, както и за влошаване на
здравословното й състояние за доказани от представените по делото медицински документи и
разпитаните двама свидетели, т.к. тези обстоятелства не се установяват противоречиво, а се
допълват взаимно при съвкупната им преценка.
По претенциите за обезщетение:
Настоящият състав споделя трайно установената съдебна практика(вж. например Решение
№ 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о.), възприемаща, че самият факт на
осъществено от държавата наказателно преследване- повдигане на обвинение в извършването на
престъпление от общ характер и осъществяването на следствени действия за събиране на
доказателства в тази връзка, е достатъчно травмиращо за лицето, спрямо което е насочено, за да се
счетат доказани твърденията му за настъпили по този повод неимуществени вреди, в обема на
обичайните предполагаеми такива. Те се изразяват в страх от несправедливо наказание,
притеснение и несигурност за бъдещето, за развитието на отношенията с най-близките хора, за
уронения имидж на наказателно преследвания в обществото- както в кръга на познатите, така и в
широк обществен аспект, с оглед получени или обосновано очаквани негативни оценки и в
социална дистанция. В това число се включват и напълно обяснимите и обосновани притеснени
тревоги за запазването на работата и за бъдещото препитание на лицето и неговото семейство.
С оглед на горното, съдът намира претенцията за неимуществени вреди на К. за доказана по
основание, а конкретиката в показанията на разпитаните двама свидетели за относима най-вече
към размера на дължимото й неимуществено обезщетение.
Последното винаги е съобразено с критерия“справедливост“, визиран в чл.52 от ЗЗД,
определен от закона като мяра за паричния израз на всяка конкретна морална обезвреда.
Задължителната за правоприлагане съдебна практика на Върховната инстанция, като ППВС 4/68 г.,
определя понятието „справедливост“ не като абстрактно, а като свързано с цялостна преценка на
обективно съществуващите конкретни обстоятелства във всеки един случай.
Трайната практика по неимущественото обезщетение на лицата, визирани като
правоимащи по ЗОДОВ, приема за относими към размера му: личността, съдебното минало,
социалното положение и възрастта на пострадалия, продължителността на упражнената спрямо
него наказателна репресия и нейния интензитет, отчитащ също вземането на МНО и МПП, както и
естеството им, характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението- тежко или не,
рефлектиращо и върху строгостта на предвиденото наказание и неговата продължителност, също
осъществените в рамките на съответното производство наказателно процесуални действия,
ангажиращи наказателно преследвания и тяхната честота, медийното разгласяване на процеса и
съответния му обществен отклик. Значими за размера на обезвредата са и всички трайни
негативни последици, засягащи доброто име и утежняващи за продължителен период битуването
на пострадалия- като загуба на приятели и познати, поява на заболявания, утежняване на
съществуващи такива, влошаване на отношенията в семейството, разтрогване на брак, заболяване
4
или страдание на член от семейството, което рефлектира, поради близостта на отношенията
отново върху пострадалия.От значение са също и икономическите отношения в страната,
съществували към момента на претърпяното страдание, т.к. те стоят в основата на общественото
разбиране за адекватното му парично овъзмездяване.
Съотнесено към данните в конкретния казус, горното мотивира този състав да приеме за
доказани не само обичайните обосновано предполагаеми, причинени от наказателното
преследване на ищцата морални вреди, изразяващи се в страх от бъдеща наказателна репресия за
две тежки по смисъла на НК престъпления, в притеснения за развитието на отношенията с
близките хора, безпокойство за бъдещето-собствено и на семейството, чувство на унижение,
наранено професионално и лично достойнство, понасяне на неприятен социален отзвук, страх от
уронване на доброто име чрез медийно разгласяване в неопределен обществен кръг, загуба на
обичайна среда и влошаване на семейните отношения-вж. показанията на св. И, както и изпадане в
социална изолация- вж. показания на св. Петкова- в краткия период на наказателна репресия-
година и приблизително два месеца- в рамките на ДП, като взема предвид и налагането на
сравнително леки ограничения върху другите граждански права на ищцата-взета лека МНО-
парична гаранция от 3000лв. и МПП- ограничение за напускане на страната за същото време, а
също минималното й ангажиране по делото- поведени са само два разпита от следствените органи
в интервал от осем месеца, един личен обиск на К., едно претърсване и изземване в дома й и
проведено едно производство по искане за отстраняване на ищцата от длъжност пред
Специализиран наказателен съд –гр.София, при това неуважено, както и с оглед медийното
разгласяване, в което името на ищцата не е споменато и като се съобразят съществувалите
обществено–икономическата обстановка в страната по времето на процесното разследване.
Този съд отчита също и настъпването на извънредни неимуществени вреди за ищцата,
произтичащи от факта на сравнително младата й възраст (39годишна), на осъществен първи
сблъсък с държавната наказателна репресия, предвид чистото й съдебно минало, от естеството на
работата й като митнически служител, към когото обществото има завишени очаквания за морален
облик, неподкупност и законосъобразно поведение, а поставянето им под въпрос чрез наказателно
разследване причинява по-силни негативни емоции и усещане за накърнена професионална и
лична чест у засегнатия, от големите притеснения на К. като майка, при това обосновани с
представени медицински документи и от показанията на св. И за негативното отражение на обиска
в дома им върху психическото развитие и здраве на малолетната й дъщеря ************* годишна
към датата на посочения следствен акт, както и заради собственото й влошено психично здраве-
регистрирано от невролог- на 07.11.2016 г. ищцата е прегледана от д-р Женя Динева с поставена
диагноза „тревожно разстройство, неуточнено“- и предвид потвърдените от св. И нейни негативни
преживявания: изпотяване, безсъние, физическо неразположение, паническите пристъпи,
започнали шест месеца преди повдигането на обвинението, но значително изострени в периода на
проведеното ДП, продължаващи и понастоящем(вж. същия свидетел), които причиняват страдание
на ищцата.Установени са от показанията на св. И и продължителни сътресения в техните
отношения, причинени от воденото на наказателното дело.
При наличието на обективни данни за горното влошено здравословно състояние- прегледи,
диагноза, изписани медикаменти и съвпадението им по време с наказателното дело, съдът намира
за необосновано възражението на въззивника за недостоверност, поради пристрастие на
показанията на св. И, че ищцата е посещавала невролог и е пиела лекарства заради заболяването си
и, че то нямало връзка с повдигнатото обвинение.
Обстоятелството, че междувременно ищцата е била понижена в длъжност, със сменено
работно място, лишена от митнически печат и пренасочена за работа в архив с по-малко
възнаграждение, а в последствие и дисциплинарно уволнена, заради предприетите спрямо нея
следствени действия, не следва да се включи в отговорността на Прокуратурата на РБългария за
неимуществени вреди, защото не е в пряка причинно–следствена връзка с наказателното
производство, а е опосредено от незаконосъобразното поведението на прекия работодател на
ищцата. Той в случая не е бил и задължен да я освободи от заеманата длъжност, поради
повдигнатото обвинение.
В обобщение на горните съображения този съд намира за адекватно на претърпените от К.
5
неимуществени вреди парично обезщетение в размер от 8000лв., колкото е определила и първата
инстанция.Върху главницата се дължи законна лихва за забава (компенсаторна) от датата на
деликта, до пълното изплащане.
По отношение на уважената изцяло претенция за имуществени вреди, въззивната жалба не
съдържа конкретни оплаквания, поради което този състав се ограничава само да отбележи, че
заплатеното на адвокат И възнаграждение от 1500лв. за защита в наказателното производство е
доказано с документ, а обстоятелството, че по делото има данни за три посещения на ищцата в
гр.София във връзка с осъществени наказателно процесуални действия, прави основателно и
искането й за присъждане на разноски за едно явяване в Специализирания наказателен съд в
гр.София, в общ размер от 54лв.(разходи за еднократно отиване от гр.Бургас до гр.София и
връщане обратно), определен в приложение на процесуалната възможност, дадена на съда с чл.162
от ГПК.
Върху обезщетението от общо 1554лв. е дължима и компенсаторна лихва от датата на
деликта, до изплащането му.
Относно началната дата на компенсаторната лихва и възражението за изтекла
погасителна давност:
Според правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, тя е дължима от датата на деликта, а съотнесено
към обезщетенията по ЗОДОВ, началният й момент се съобразява с указанията, дадени в т.4 от ТР
№3/2004г. на ОСГК на ВКС, в случая от момента на влизане в сила на акта, поставящ край на
наказателното преследване. Данните по делото сочат, че първото постановление за прекратяване
на Досъдебно производство №55/15г. по описа на СО при СП-София по отношение на ищцата –
частично- за престъплението: участие в ОПГ с цел извършване на престъпни действия, е
постановено от Специализирана прокуратура на 27.09.17г., а второ- за прекратяване на ДП и по
отношение на престъплението по чл.301,ал.1 от НК, е обективирано на 22.12.17г. Със същите са
отменени и взетите по отношение на К. МНО и МПП.Няма спор, че второто постановление е
съобщено на ищцата на 02.01.18г., както и, че не го е обжалвала въпреки възможността, дадена й
от чл.243, ал.4 от НПК в седмодневен срок от получаването.
В конкретния случай въззивникът поставя въпроса за момента на влизане в сила на
горепосоченото прокурорско постановление, т.к. възникването на отговорността му по ЗОДОВ е
обвързано със стабилизирането на посочения акт.
В Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК и в
практиката ВКС като цяло се приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила, защото
чл. 243, ал. 9 от НПК, в редакцията от ДВ, бр.71/2013 г. постановява, че ако не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия, от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице,
това постановление може да бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление,
както е в случая и в срок до една година - в останалите случаи, считано от издаването му, а в
изключителни случаи главният прокурор може да го отмени и след изтичането на този срок.
Следователно прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила,
дори когато е съобщен на всички засегнати лица, т.е. стабилитетът му не се придобива с
изтичането на срока за обжалване. Стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда. В случая нито се твърди, нито доказва ищцата да е обжалвала
акта за прекратяването на ДП №55/15г.по описа на СО-СП, поради което стабилитетът на това
постановление в прекратителната част по отношение на нея, е постигнат на датата на
постановяването му , т.е. на 22.12.17г.
Въпреки горното, компенсаторната лихва не се дължи от тази дата, предвид направеното от
въззивника ответник възражение за изтекла погасителна давност, която за лихви е кратката
6
тригодишна такава, съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съобразно горното правило и датата на образуване на делото, тя би следвало да се счете
изтекла за всички вземания за лихви на ищцата спрямо ответника за периода преди 22.07.18г., но
поради спирането на сроковете, вкл. давностните за физическите лица в периода 13.03.20г.-
21.05.20г. от ЗМДВИП(§ 13 от ЗИД на ЗЗ- обн.ДВ 13.05.20г., в сила от 14.05.20г.), началната дата
на срока, погасяващ задължението, се изтегля напред със 70 дни и става 13.05.2018г., в какъвто
смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд, изчислил компенсаторната лихва върху двете
обезщетения от тази дата, като самостоятелни вземания, отразени в диспозитива на съдебното
решение, макар да не е бил длъжен за това.
Поради липсата на спор върху размера на горните суми, освен за началото на забавата,
съдът не излага допълнителни съображения по формирането им и ги приема за дължими, както са
присъдени от първата инстанция.
В обобщение на изложеното дотук и с оглед съвпадението на правните изводи на двете
съдилища по спора, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните
осъдителни части .
При този изход от обжалването и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата има право на
всички направени по въззивното дело съдебни разноски, възлизащи на 500лв. уговорено и
заплатено възнаграждение за защитата й от един адвокат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №240/09.02.22г., постановено по гр.д. №5279 по описа на
Бургаски районен съд за 2021г. в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,бул.
„Витоша“ 2 да заплати на СЛ. В. К. с ЕГН **********, сумата от 500лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от нея в производството по в.гр.д.
№403/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението в частта, касаеща претенцията за присъждане на неимуществени вреди може да
бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба, пред ВКС.
Решението в останалата му част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7