О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №1309
гр.Пловдив,
11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 1681/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт
Р.И. против
разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №1931/13.04.2020г. по ч.гр.д. № 3530/2020г. по описа на РС Пловдив,
с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* срещу С.К.К., в частта му, с която се претендира присъждане
на 2766,89 лева – допълнително възнаграждение по договор за допълнителни услуги, както и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и
съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос. Иска се
отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски кредит, сключен с потребител относно възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, с която реално да се заобикаля ограничението на ГПР
по чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се нарушава забраната по чл.10а ал. 2 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя- чл. 143 ЗЗП.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично
издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите
на чл.143 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована
вероятност или възможност за наличие на
такава неравноправна
клауза, без да е необходимо това да е
доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази
вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона
и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят
намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като
в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не
се изисква от закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№1931/13.04.2020г. по ч.гр.д. № 3530/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* срещу С.К.К.,
в частта му, с която се претендира присъждане на 2766,89 лева – допълнително
възнаграждение по договор за допълнителни услуги, както и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.