№ 5748
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110165871 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от адв. Д. М. – процесуален представител на ищцата и
ответник по насрещните искове Б. И. Г., по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищцата, като оплакванията
се свеждат до това, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение само по главния
иск, а такова следвало да се присъди и за изготвянето на отговор по предявения
насрещен иск. Поддържа, че процесното облигационно правоотношение касае едни и
същи факти, поради което било съвсем нормално да е налице идентитет в
съдържанието на исковата молба и на отговора по насрещния иск. Счита също, че не е
необходимо между клиента и адвоката, осъществяващ правна помощ, да се сключва
отделен договор по всеки иск.
Ответникът по молбата – „Ф. е депозирал становище, с което заявява
неоснователност на искането и моли за оставяне на молбата без уважение. Твърди, че
делото не е такова с фактическа и правна сложност. Посочва, че не е проведено
доказване относно наличието на предпоставки за осъществяване на безплатна правна
помощ. Поддържа, че адвокатът на ищцата дори не се е явил в съдебно заседание, а
образуването на множество производства и претендирането на адвокатско
възнаграждение по всяко от тях, целяло заобикаляне на ограниченията в размера на
адвокатските хонорари.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 20158/06.12.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявения от Б. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № 1019700/18.05.2021 г., сключен между страните от
разстояние, поради противоречието му със закона. Със същото решение е отхвърлил
предявените от „Ф., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бул. „А. срещу Б. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
1
София, бул. „А. насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
за сумата от 4609,83 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 1019700/18.05.2021 г., сключен между страните от
разстояние, и за сумата 605,92 лева, представляваща непогасена възнаградителна лихва
за периода до 09.11.2022 г.
Възложил е на ответника присъдено в полза на процесуалния представител на
ищеца /представляван по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско възнаграждение в
производството в размер на сумата от 1400 лева с ДДС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не винаги
съединените искове налагат отделна защита. Изложената в отговора на насрещния иск
защита е напълно идентична с посоченото в исковата молба, като дори в отговора е
посочено, че се препраща към изложеното в исковата молба. Аргументите на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ се свеждат до обосноваване на тезата за
недействителност на договора за кредит поради непосочване начина на формиране на
ГПР. Както в подадената искова молба, така и в подадения писмен отговор на
насрещната исковата молба, процесуалният представител на ищцата по главния иск, е
изложил сходни доводи, които са обективирани в два различни документа. При това
положение следва да се приеме, че процесуалният представител не е осъществил
различни процесуални действия, макар и изготвяйки два документа, поради което и
при процесуално представителство по два иска, при сходни интереси /в т. ч. защита
срещу сходни правопораждащи факти/, не се дължи поотделно възнаграждение за
всеки иск. Доводите на адв. М., че друг договор за правна помощ не бил необходим /в
случая за представителство по насрещния иск/ са неоснователни, защото в приложения
договор, като предмет на същия е посочено конкретно „правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба , във връзка със сключени
договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на право основание
или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на
изпълнително дело“. При така посочения с конкретика предмет на договора за правна
помощ, съдът намира, че не следва да се присъжда допълнително адвокатско
възнаграждение.
Съдът не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото адвокатско
възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във
връзка с цялото производство и като съобразява разрешенията, дадени Решение по
дело C‑438/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийския
районен съд.
В обобщение на изложеното искането за изменение на решението в частта за
разноските следва да се остави без уважение, с оглед което и на основание чл. 248, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
2
20158/06.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65871/2022 г., по описа на СРС, 41 с-в,
като бъде определено и присъдено допълнително възнаграждение в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, процесуален представител на ищеца и
ответник по насрещните искове Б. И. Г., по реда на чл. 38 ЗАдв., заявено с молба с вх.
№ 367328/20.12.2023 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС с частна жалба, по
която дължима е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
компетентния да разгледа жалбата съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3