Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23
28.01.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на петнадесети януари ………………….……………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… П.Д……… . ………. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 871
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на „ Делта Кредит“ АДСИЦ гр. София.
С
Решение № 432 от 07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 939/2018 г., РС Свиленград
е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от „ Делта Кредит“ АДСИЦ
гр. София против О.З.Г. *** иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че съществува парично вземане в полза на ищеца да сумите 592,17 лв.
главница, 180,52 лв. лихва за забава за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 603/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Недоволен от постановеното решение е
останал въззивникът „ Делта Кредит“ АДСИЦ гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неговата
необоснованост,неправилното приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният съд приел,
че сключеният между цедентите „ Юробанк И Еф Джи България“ АД / с предишно
наименование „Българска пощенска банка“/ и „ Бългериън Ритейл Сървизсиз“ АД от
една страна и цесионера „ Делта Кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „Алфа
кредит“ АДСИЦ/ от друга, договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. не
е породил действие и че „ Делта Кредит“ АДСИЦ гр. София не се явява кредитор на
ответницата О.З.Г.,т.като няма документ, на база, на която да се направи
извод,че е възникнало облигационно отношение и че съществува вземане на
цедента. Представеното по делото заявление от 12.10.2004 г. представлявало
предложение за сключване на договор за издаване и ползване на кредитна карта „ EUROLINE“, което било прието от
дружеството. Следователно с оглед правилата на чл.13 и чл.14 от ЗЗД следвало да
се приеме, че съответното правоотношение е възникнало. В представеното
заявление-договор ответницата декларирала изрично, че приема общите условия на „ Бългериън Ритейл Сървизсиз“ АД, което
обстоятелство удостоверила с подписа си.
На 18.10.2004 г. на основание
подписаното заявление и в съответствие с т.4.6 от приложимите към договора общи
условия за
издаване и ползване на кредитна карта „ EUROLINE“ била осчетоводена
сумата от 429,60 лв. за заплащане на стойността на стоката, закупена от
ответника О.Г. в търговски обект. В заявлението бил посочен размер на
отпуснатата сума, срок на плащане и минимална месечна вноска. Възникналото на
12.10.2004 г. правоотношение имало характер на договор за заем. Сметката на
ответницата била задължена освен с първоначално уговорената стойност на
закупената стока, така и със сумата от общо 920 лв., усвоена от нея при
условията на т.6 от ОУ, чрез теглене в брой съответно на 28.01.2005 г. - 150
лв. и на 18.03.2005 г. -770 лв., с дължимата възнаградителна лихва, таксите за
одобряване и обслужване на кредита, за ползване на кредит в брой, за просрочени
плащания и надхвърлени лимити. В хода на
производството било безспорно установено заплащане стойността на стоката в
съответния търговски обект и тегленето на пари в брой. Ответницата не изпълнила
задължението за връщане на заетата й сума в договорения срок.
Съществуването
на вземането се установявало безспорно и от сключеното между „ Делта Кредит“ АДСИЦ и ответницата споразумение
на 28.02.2013 г. С подписването му О.З.Г. признала съществуването на задължение
в размер на 1437,41 лв., произтичащо от издадената й кредитна карта „ EUROLINE“. Твърди,че от
сключването на споразумението не е изтекла
предвидената в закона пет годишна давност към датата на подаване на
заявлението в РС Свиленград 13.08.2018 г. Не било погасено по давност и
вземането за лихви, доколкото се претендирало лихва за забава от 10.08.2015 г.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС Свиленград и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК. Моли да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
адв. К., особен представител на ответницата Г., в който оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. На първо място твърди,че в хода на
съдебното производство не било установено по безспорен и категоричен начин
съществуването на облигационно отношение и че подаденото заявление няма
характер на договор. По отношение на това заявление била приложима нормата на
чл.26 ал.2 от ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие.
На следващо място твърди, че дори
да се приеме, че е възникнал валиден договор за заем, то вземането е погасено
по давност. За най-късна дата на възникване на евентуално задължение на
ответника следвало да се вземе датата 15.11.2007 г. – цедиране на вземането. От
тази дата до признаването на вземането през 2013 г. са изтекли повече от пет
години. Самото споразумение по своето естество не било годно да прекъсне
давността.
Сключеното на 28.02.2013 г.
споразумение счита за нищожно. Въззивникът се позовал на постигната с ответника
спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД едва в последното по делото съдебно
заседание. Същата била нищожна на основание чл.366 от ЗЗД понеже се основавала
на нищожен договор.
В съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. В писмена молба вх. № 440/14.01.2020 г. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата,
представлявана от особения представител адв. К. оспорва въззивната жалба.
Поддържа доводите, направени в писмения отговор. Моли да й бъде присъдено
възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Т.К. сумата в размер на 300 лв. представляващо възнаграждение на особен
представител за въззивната инстанция.
РС Свиленград е сезиран с иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от „ Делта Кредит“ АДСИЦ гр.
София против О.З.Г. *** да бъде признато
за установено по отношение на ответника,че съществува парично вземане в полза
на ищеца да сумите 592,17 лв. главница, 180,52 лв. лихва за забава за периода
от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които
суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 603/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакувания съдебен
акт е приел на първо място,че по делото не е представен договор за издаване на
кредитна карта, сключен на 18.10.2004 г. между ответника и „ Българска пощенска
банка“ АД, с ново наименование „ Юробанк България“ АД.Приел е, че наличното
заявление за издаване на кредитна карта от 12.10.2004 г. не удостоверява
наличието на действително облигационно отношение, което да е основание за
възникване на задълженията на ответника, техният размер и изискуемост, което е
основание искът да бъде отхвърлен. Допълнително е посочил,че дори да се приеме,
че е налице валидно сключен между страните договор, то вземането е погасено по
давност, поради което искът отново се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователно е направеното
възражение, че заявлението за издаване на кредитна карта от 12.10.2004 г. представлява
по своя характер договор за заем. Това заявление няма характер на договор за
заем,т.като в него не се съдържат данни за основните параметри на договор за
заем, а именно страни, заемна сума, срок за плащане и начин на плащане,
дължимост, респ. недължимост на лихви и т.н. Не променят този извод
представените ОУ за издаване и ползване на карта „ EUROLINE“, т.като не са подписани от ответницата, не засягат отношенията между страните - „ Българска пощенска банка“ АД, с ново
наименование „ Юробанк България“ АД и ответницата О.Г. и в тези общи условия отново не се съдържат
основните параметри на договора - страни, заемна сума, срок за плащане и начин
на плащане, дължимост, респ. недължимост на лихви и др.Упоменати са само
дължими такси, но не и размер на кредита . На следващо място това заявление не
може да се приеме като договор,сключен между страните и затова защото самият
ищец, въззивник в настоящото производство, в подаденото заявление по чл.410 от ГПК и в исковата молба се позовава на сключен на 18.10.2014 г. Договор за
издаване и ползване на кредитна карта EUROLINE“ между „ Българска пощенска банка“ АД, с ново
наименование „ Юробанк България“ АД и ответницата О.Г., а както вече се посочи
по делото няма представен договор от 18.10.2004 г.,сключен между страните. В
подкрепа на този извод е и представеното от извлечение от сметка/л.14/,
издадено от Пощенска банка, в която е
цитиран отново договор за кредит от 18.10.2004 г. В последното се
сочи,че по сметката на кредитополучателя към 15.11.2007 г. задължението по
договор за кредит от 18.10.2004 г. е в размер на 1437,41 лв., от които 1391,51
лв. главница и 45.90 лв. лихва. Същевременно посочената сума за главница в
представеното споразумение е различна от тази, посочена в цитираното извлечение
от сметка. Ищецът не е представил доказателства за извършени плащания на сумата
845,24 лв. – не става ясно от изложеното в исковата молба дали тези вноски са
реално платени или кредиторът е намалил дълга с тази сума.
Дори в полза на ищеца да се
приеме, че подаденото заявление има характер договор за заем, то това заявление
не дава основание за извод за реално сключен такъв договор между „ Българска
пощенска банка“ АД, с ново наименование „ Юробанк България“ АД и ответницата О.Г.
. По своята същност договорът за заем е реален договор. Той се счита за сключен
от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума, а не
от момента на писмения договор или постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявлението. Безспорно следва да е налице съгласие
– съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но само по себе си то не е
достатъчно – фактическият състав се завършва след като бъде предадена
договорената сума пари. Т.е за да се установи действително сключен между две
лица договор за заем следва да е постигнато съгласие и за да е завършен
фактическия състав - договорената сума пари реално да е предадена на
заемателя. На първо място от представеното
заявление не може да се извлече извод размера на договорената заемна сума, още
по-малко за реалното й предаване. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи, че именно
ответника О.Г. е титуляр на посочената банкова сметка, *** карта, от която се
твърди,че са усвоени суми. Предвид
реалния характер на договорът за заем установяването на предадената заемна сума
на заемателя служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя договорената парична
сума, а такива доказателства ищецът не ангажира. Извод за сключен договор за
кредит между „ Българска пощенска банка“ АД, с ново наименование „ Юробанк
България“ АД и ответницата О.Г. не може да бъде изведен и от представеното по
делото заключение на ВЛ.
Изложеното дава основание на съда
да направи извода, до който е достигнал
и първоинстанционния съд, а именно,че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Правилно съдът е приел, че е
налице и друго основание искът да бъде отхвърлен, дори да се приеме,че е налице
валидно сключен договор за заем, а
именно погасяване на вземането по давност. Ищецът не сочи датата, на която е
възникнала предсрочната изискуемост на кредита, не сочи да са били извършвани
погасявания и на кои дати. Приемайки датата 15.11.2007 г., посочена в
представеното извлечение от сметка за налично задължение към тази дата и на
която е сключен договора за цесия,като най-късна дата към която се установява
съществуване на задължение, то от тази
дата до момента на подаване на заявлението в РС Свиленград на 13.08.2019 г.
безспорно са изтекли, не повече от пет, а повече от десет години, поради което вземането
е погасено по давност. Вземането е било погасено по давност и към момента на
подписване на споразумението на 28.02.2013 г., за което между другото също няма
ангажирани доказателства, че е подписано именно от ответницата Г., при условие,
че в писмения отговор е оспорена истинността/автентичността/ на документа.
Считано от 15.11.2007 г. до 28.02.2013 г. са изтекли повече от пет години, поради което вземането е било погасено по
давност към момента на подписването му. Това споразумение не прекъсва давността,т.като няма
как да бъде прекъсната давност, която вече е била изтекла. Допълнително следва да се посочи, че това
споразумение е нищожно, т.като представлява спогодба относно несъществуващо
задължение по договор от 18.10.2004 г., какъвто договор не се установи да
съществува.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432 от 07.10.2019 г. на РС Свиленград,
постановено по гр.д. № 939 по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА „ Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Христофор Колумб“ № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Т.Г.К.- В. сумата от 300 лв. представляващо възнаграждение на
особен представител за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/