Определение по дело №6078/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1392
Дата: 23 април 2020 г.
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20195530106078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

23.04.2020 г.

Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 23.04.2020г. в състав:

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева

като разгледа гр.д. 6078 по описа на РС Стара Загора за 2020 г. намери следното:

Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

            Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

            Следва да бъдат приети представените с отговора писмени доказателства.

            Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 1180/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

НАСРОЧВА делото за ………………..2020 г. от ………………. ч., за която дата да се призоват страните. 

 

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от депозирания отговор - на ответника, ведно с приложенията.

 

            ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК.

В предявената искова молба се твърди, че ответникът И.Г.М., ЕГН ********** и „ИДИЦА“ ЕООД, с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, като вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между тях договор за заем от 26.10.2016 г, обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193. т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора. Съгласно този договор заемополучателят „ИДИЦА“ ЕООД получило заем в размер 50 000 /петдесет хиляди/ лева, която сума се задължило да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017 г. Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В договора било предвидено и че при неплащане на която и да е месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М. ЕГН **********, в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник.

Дружеството заемодател поради неизплащане от длъжника на дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни договорни лихви поотделно.

В процесния случай се касаело за изпълнителен лист, издаден по реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД за дължими договорни лихви за м. октомври 2017г, както и за дължимата по договора неустойка, срещу горепосочените солидарни длъжници, както следва:

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 12.03.2018г, издаден по ч.гр.д. № 1180/2018г по описа на PC - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, за дължими договорни лихви за м. октомври 2017г. по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2018г до изплащане на вземането, както и за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи неустойка, както и разноски по делото в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева).

Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. № 868 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми.

По горепосоченото частно гражданско дело било постъпило възражение от солидарните длъжници, поради което в законоустановения срок предявява настоящия иск.

Предвид гореизложеното моли съда да постановите решение, с което да се признае за установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от И.Г.М., ЕГН ********** и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице, че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, има вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващи дължими договорни лихви за м. октомври 2017г. по договор за заем от 26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2018г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи неустойка за закъснение.

 

Претендирани са разноски.

 

 В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от двамата ответници,  който оспорва иска по основание и размер.

Твърдят, че липсва сключен между страните в производството договор за заем. Такъв не съществувал и не можел да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016 год. по описа на нотариус Елка Тенчева, Нотариус с peг. № 364 с район на Действие- районен съд гр. Стара Загора.

Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен договор. В случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем и считат същия за нищожен.

Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор за заем.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърдяло, че произтичал от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца било доказването, както на обстоятелството, че сумата била предадена, така и на обстоятелството, че била предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождавало ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата можела да бъде предадена на друго основание - ищецът да изпълнявал едно свое задължение, да  изпълнявал морален дълг, да извършвал дарение на сумата и пр. В този смисъл Решение №180/26.11.2019 по дело №4345/2018 г. на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.

От една страна не съществувал договор за заем, а от друга липсвали доказателства за предаване на паричната сума.

На следващо място правят възражение за погасяване на правото на иск поради изтекла давност. Претендираните възражения били погасени по давност.

Също така направената уговорка за лихва била недействителна.

Отделно от горното, искането на ищеца едновременно на неустойка и на обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение означавало длъжникът да заплатил два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.

Неустойката можела да се договаря за неточно изпълнение в количествено, качествено или временно отношение. Нямало пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако неустойката била предвидена като обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното. Кумулиране на обезщетение по чл. 86 и 92 ЗЗД обаче било недопустимо когато и двете били за забавено плащане на една и съща сума.

Следвало също така, да се има предвид, че съгласно действащата практика солидарния длъжник имал качеството на поръчител и неговата отговорност се запазвала при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД , т. е. ако в шестмесечен срок от падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в настоящия случай не било станало. С изтичане на срока по чл.147,ал.1,пр.1 ЗЗД правото на кредитора да търси изплащане на сумите от поръчителя- И.Г.М. било погасено. Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхващала двата кумулативно дадени елемента: 1) период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая било налице кредиторовото бездействие от датата на изискуемостта на вземането, а именно от 26.10.2017 год., от когато настъпвала и изискуемостта на вземането. От тогава започвал да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника водело до преклудиране отговорността на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя била акцесорна и била предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение.

В условия на евентуалност, в случай че съдът не приеме гореописаните възражения, моли съда да приеме възражение за заплащане на лихва от солидарния длъжник - който бил физическо лице и моли да бъде намалена „по право“ до минимално допустимия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана и да им присъди направените по повод на делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

 

Предявен е иск за сумата от 1000 лева по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че се дължи законна лихва по закон или по изрична уговореност между страните, както и че е настъпила нейната изискуемост и размера ѝ.В тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения.

Предявен е иск за сумата от 10 000 лева неустойка по чл. 92 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка, че са настъпили предпоставките за начисляването ѝ, както и че същата е действителна, доколкото единият от длъжниците е потребител по смисъла на ЗЗП.

 

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: