№ 1430
гр. Пловдив , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201478 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0432-
000779/29.12.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Първо РУ
Пловдив, с което на И.И.С., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ******, са
наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са отнети
общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят С., по съображения, изложени в жалбата, и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание адв. Б.У., моли съда да
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, Първо РУП при ОД на МВР – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на
обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено
1
до минимално предвидения в закона размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.12.2020г. около 22:05ч., на територията на с. Марково, на ул.
„Захари Стоянов“ до № 43, дежурен автопатрул към Първо РУ Пловдив,
спрял за рутинна проверка л. а. „Шкода Фабия“ с рег. № ******, управляван
от неговия собственик и водач – жалбоподателят С.. Проверяваното лице
било във видимо неадекватно състояние, което накарало полицейските
служители да го отведат за проверка в районното управление, за да бъде
тестван за употреба на наркотици от компетентно лице. Случат бил поет от
св. Д. П. С., на длъжност „******“ при Първо РУ Пловдив. Въпреки
отправената до И.С. покана, последният отказал да бъде изпробван с тест за
установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози DrugCheck
3000 STK5 № ARNB 0821. След отказа на водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 0066236.
За отказа на жалбоподателя да бъде проверен с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози, св. С. съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
999705/19.12.2020г. за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, който бил подписан
от И.С. с изричното отбелязване, че няма възражения по така установената от
контролния орган фактическата обстановка.
В законоустановения срок не били подадени писмени възражения
срещу акта по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с
което на И.С. са наложени административни наказания - глоба в размер на 2
000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
2
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП, като
на основание Наредба № 1з - 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – АУАН бл. № 999705/19.12.2020г., талон за
медицинско изследване № 0066236, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., писмо
от ОД на МВР – Пловдив с вх. № 34563/25.06.21г. по описа на ПРС, Заповед
№ 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 317з-5484/02.07.2020г., Заповед №
8121з-1186/13.09.2017г., Протокол от 11.03.2021г. за проведено обучение, а
така също и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Д. П.
С., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни,
логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по
делото.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя,
следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събрания по делото доказателствен материал категорично и
несъмнено се установява описаното в АУАН и НП административно
нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП. По силата на тази законова
разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
3
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.
От обективна страна по безспорен начин се доказа отказът на С. да бъде
бъде изпробван с тест за установяване употреба на наркотични вещества и
техните аналози DrugCheck 3000 STK5 № ARNB 0821. В тази връзка са
обективните, непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото
показания на актосъставителя, подкрепени и от писмените доказателства.
Всъщност прави впечатление, че самият жалбоподател в графата за
възражения срещу установената фактическата обстановка в акта, е
отбелязал,че няма такива.
Не на последно място следва да се вземе предвид, че на жалбоподателя
е бил издаден талон за медицинско изследване, като по делото липсват данни
същият да е изпълнил предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН. Актът и постановлението са
издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове.
В тази връзка съдът не споделя наведеното от страна на жалбоподателя
възражение относно липсата на компетентност на св. С. да осъществи
тестване чрез DrugCheck 3000 STK5 № ARNB 0821, посредством което да
бъде установена употребата на наркотични вещества и техните аналози.
Действително, по делото е налично приложено копие на Протокол от
11.03.2021г. за проведено обучение за работа с технически средства за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози на
4
основание заповед 317з-2092/04.03.2021г. на Директор на ОДМВР
Пловдив,т.е. обучението е с дата, следваща датата на процесното нарушение.
Въпреки това обаче съдът намира възражението за неоснователно. По
аргумент от чл.174 ал.4 от ЗДП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) е
тази, която определя реда, по който се установява концентрацията на алкохол
в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
същата са императивно предвидени условията/ критериите, на които трябват
да отговарят страните – както от страна на лицето, което взема пробата, така
и проверяваното лице, а също и основанията, процедурите и средствата, които
се ползват в зависимост от случая. На първо място напълно резонно И.С. е
бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, тъй като в показанията си разпитаният свидетел заявява, че при
извършената на жалбоподателя проверка, като водач на МПС, последният е
имал видимо неадекватно състояние, като чл.5 ал.1 от наредбата инициира
предприемането на такива контролни действия. Обстоятелството е било
констатирано от други полицейски служители и именно липсата на
компетентност по съставяне на АУАН ги е накарало да потърсят съдействие
от св. С., изпълняващ длъжността „******“ към Първо РУ при ОДМВР
Пловдив. Същият на основание Заповед № 317з-5484/02.07.2020г. на
Директора на ОДМВР Пловдив е бил предварително упълномощен поименно
в качеството на длъжностно лице като ****** да осъществява
административнонаказателна дейност по ЗДП, като съставя АУАН, в това
число и да осъществява контролна дейност по закона, каквото действие
представлява и изпробването с тест DrugCheck 3000 за наркотици,
последният, определен със Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на Министъра
на вътрешните работи, в съответствие с чл.1 ал.5 от наредбата.
Актосъставителят, наред с цитираните по-горе оправомощителни заповеди,
отговаря и на критериите, които поставят законовите и подзаконовите
нормативни актове – „длъжностно лице на службите за контрол“ на
основание чл.189 ал.1 от ЗДП, „контролен орган“ по смисъла на чл.2 ал.1,чл.3
ал.1, чл.4 ал.1 от наредбата. Друг е въпросът, че все пак случаят касае отказ
5
на жалбоподателя да бъде тестван за наркотици, което на практика не е дало и
възможност св. С. да упражни компетенциите си по вземане на проба с тест.
Отделно от това, и не последно по значение, е че законодателят различава
както процедурите, така и средствата, с които се взема проба за наркотици и
такава за алкохол. Това става ясно от разпоредбата на чл.3 ал.1 от наредбата,
която предвижда при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта да се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест,
какъвто е настоящият случай. Ясното законодателно разграничение между
понятията техническо средство и тест следва и от нормата на чл.1 ал.3 от
наредбата. Отличава се и друга хипотеза – тази по установяването на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища, посредством т. нар. доказателствен
анализатор, въведен с ДВ, бр.81/2018г. Именно по отношение на т.нар.
доказателствен анализатор разпоредбата на чл.8 ал.1 от наредбата сочи за
специализирано обучение, което следва служители на Министерството на
вътрешните работи да са преминали, но единствено и по повод
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух с доказателствен анализатор, засягащ случаите на чл.3а и
чл.7 ал.1 от наредбата. Настоящият случай, обаче, засяга друга от последната
хипотеза по чл.174 ал.3 от ЗДП, отнасяща се до отказ на водач на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Предвид изложеното и неоснователността на горното възражение,
съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и правилно е
приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП, като са му наложени
административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наложените наказания са
предвидени от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на
редуциране от съда.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните случаи на нарушенията от този вид, поради което не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Също
6
така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общите случаи на нарушение разпоредбата на чл.174
ал.3 от ЗДП.
Ето защо, съдът приема,че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки
не подлежи на съдебен контрол и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В случая
въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в настоящото
производство и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-
000779/29.12.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Първо РУ
Пловдив, с което на И.И.С., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ******, са
наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
7
чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8