РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103701 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
08.04.2023г., * при управление на лек автомобил *предизвикал пътнотранспортно
произшествие като загубил управление над превозното средство, навлязъл в насрещната
пътна лента и реализирал удар с движещият се по нея и управляван * собственост на ищеца.
Твърди се, че виновен за настъпване на пътния инцидент е водачът на лекия автомобил,
който не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и че на товарния автомобил
са причинени имуществени вреди. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач
към 08.04.2023г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника, която следва да покрие вредите. Навежда доводи, че на 11.04.2023г. е
предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ и е получил
обезщетение от 2710,07 лв., което е в по-нисък размер от дължимото. С оглед изложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществените вреди в размер на 10000 лв., ведно със законната
лихва от 11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача на лекия автомобил и предявяването на
застрахователна претенция от ищеца, като оспорва механизма на произшествието и че в
резултат от същото са причинени твърдените вреди. Излага доводи, че претендираното
1
обезщетение е прекомерно, че не е съобразено с остатъчната стойност на увредения товарен
автомобил и че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като преди произшествието е
навлязъл в пътната лента, по която се е движил лекият автомобил. С оглед изложеното,
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 08.04.2023г. около 18:00 часа водачът *управлявал притежавания от ищеца товарен
автомобил *. В участъка *, сигнализиран със знаци А3 предупреждаващ за последователни
опасни завои и Б26 забраняващ движението със скорост над 50 км/ч., при условия на мокра
пътна настилка и добра видимост, превозното средство преминало през железопътен надлез
и навлязло в ляв завой. По същия пътен участък, но в обратната посока се движил и
управляваният от * лек автомобил *, по отношение на който с ответника била сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Водачът на лекия автомобил не
се съобразил с пътната обстановка и със забраните и предупрежденията въведени с пътните
знаци, като при движение със скорост от 60 км/ч в кривата на десния за него завой
настъпило странично плъзгане на превозното средство като то напуснало полагащата му се
пътна лента и навлязло в пътната лента, по която със скорост от 57 км/ч се движил
товарният автомобил. Последвал удар между превозните средства, който за товарния
автомобил е страничен, а за лекия автомобил – челен. За произшествието е съставен
констативен протокол за ПТП, в който са описани деформации по предни и странични части
от купето на превозните средства. Образуваната административнонаказателна преписка
приключила с издаване на наказателно постановление спрямо водача *. На 11.04.2023г.
собственикът на товарния автомобил предявил претенция до застрахователя по смисъла на
чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от
произшествието имуществени вреди. Образувана е застрахователна преписка по щета * като
след оглед на превозното средство са констатирани вреди, които застрахователят оценил на
2710,07 лв. Обезщетението е платено на 05.07.2023г. по посочена от ищеца банкова сметка.
Собственикът на автомобила поискал от ответника увеличение на обезщетението поради
наличие на повреди, които не са констатирани при огледа, но последният потвърдил
становището си по изготвения опис по щетата. От заключението на съдебно -
автотехническата експертиза се установява, че причина за настъпване на произшествието е
превишената скорост от водача на лекия автомобил, в резултат на което той загубил контрол
върху управлението и последвало навлизане в пътната лента, по която се движил товарният
автомобил. При тази ситуация сблъсъкът между превозните средства е бил неизбежен тъй
като към момента на възникване на опасността те са се намирали на разстояние,
надвишаващо опасната зона за спиране при движение с максимално разрешената скорост за
пътния участък. В заключението е посочено, че преди пътния инцидент превозното средство
е било с пазарна стойност от 18498 лв., която след увреждането е намаляла до сумата от
2
8271 лв. Вещото лице е установило, че в резултат на произшествието са причинени както
констатираните от застрахователя повреди, така и деформация на надлъжната греда на
купето и повреди по окачването на предно ляво колело /горен и долен носач и амортисьор/,
всички на обща стойност 8151,79 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да не превишава скоростта на движение,
сигнализирана с пътен знак Б26. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да
предвиди, че при конкретната пътна обстановка и при движение в завой със скорост над
разрешената от 50 км/ч, увеличава вероятността от хлъзгане и от изгубване на управлението
спрямо превозното средство. Той не е предприел предвиденото в закона поведение за
избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на
автомобила на ищеца. Нарушението на ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между превозните средства, вследствие на който
на товарния автомобил са причинени имуществени вреди, които не представляват тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Водачът на лекия автомобил към момента на пътния
инцидент е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да
покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От
изложеното се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав
обосноваващи отговорността на виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на
ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, поради което предявения иск е доказан по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял имуществени вреди
свързани с увреждане на автомобила му на обща стойност 8151,79 лв., която частично се
покрива от изплатеното застрахователно обезщетение от 2710,07 лв. Поради изложеното и
след приспадане на извършеното от ответника плащане се достига до извод, че искът по чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5441,72 лв. и отхвърлен
за разликата до 10000 лв. Предвид представяне на данни за банкова сметка, на основание чл.
429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да заплати обезщетението, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 11.04.2023г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 897,88 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Възражението за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1560 лв. с ДДС е
неоснователно. Същото е съобразено с минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 и с § 2а от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, и е определено в
3
съответствие с фактическата сложност на делото. Поради изложеното и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 925,33 лв., представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице
и свидетел.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по
сметка с *, сумата от 5441,72 лв. /пет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждане на товарен автомобил*, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 897,88 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу „*, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
увреждане на товарен автомобил *, в частта за разликата от 5441,72 лв. до 10000 лв.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 925,33 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и тридесет
и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4