О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 409 09.10.2019г.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, II
състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело №
552 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.84, ал.8 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на ЕТ “Я. М.“,
ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, кв.“и.“, бл.хх,
вх.А, ет.3, подадена чрез адв.С. – Адвокатска колегия – Бургас, против отказ за
предоставяне на заповед по чл.84, ал.8 от ЗМВР за предаден на трето лице
автомобил, иззет по ШИС. С разпореждане на съдията-докладчик от 13.08.2019г.
жалбата е оставена без движение с изрични указания за конкретизиране на нейния
предмет. С молба вх. № 4332/ 20.08.2019г., подадена от пълномощника на
жалбоподателя е уточнено, че се оспорва
отказа на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ – Бургас за
предоставяне на издадена заповед по чл.84, ал.8 от ЗМВР, както и самата заповед
по чл.84, ал.8 от ЗМВР, с която се предава на трето лице, автомобилът,
собственост на жалбоподателя. Отправеното към съда искане е да бъде установена
нищожността на издадената заповед, съответно – да се отмени като
незаконосъобразна, и преписката да се върне на административния орган със
задължителни указания по приложението на закона.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от представените Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
30.10.2018г. и Свидетелство за регистрация на МПС /част I/ жалбоподателят се легитимира като
собственик на товарен автомобил марка „ПЕЖО“, М..
При
извършена проверка във връзка с получена оперативна информация в Гранично полицейско
управление – Бургас е било установено, че това моторно превозно средство е
обявено за издирване в Националната Шенгенска информационна система /НШИС/ и
Интерпол със сигнал с Шенгенски идентификатор NО0003036979396000002, държава-инициатор на
задачата е Норвегия. По случая е бил попълнен Формуляр 38 с генериран номер 555654/л.23 от делото/,
изпратен до Бюро СИРЕНЕ, с цел изземване или използване на превозното средство
като веществено доказателство в рамките на наказателно производство.
Автомобилът е бил предаден с протокол за
доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 от ЗМВР на 09.05.2019г. от лицето М.
Я.в М. от гр.Казанлък, заедно с контактния ключ и СРМПС част 2 /л.20-21 от
делото/.
От
приложените към административната преписка писма с рег.№ А-14586/ 21.05.2019г.
и рег.№ А-14782/ 23.05.2019г. на Дирекция „Международно сътрудничество“ при МВР
/л.39/ се установява, че на 10.05.2019г. отдел СИРЕНЕ – ДМОС е информирал бюро
СИРЕНЕ – Норвегия за изземването на автомобила в България, както и за това, че ако в срок
до 60 дни не постъпи искане за връщане на вещта от компетентните норвежки
власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е иззета. В отговор на
подадената информация от бюро СИРЕНЕ – Норвегия е постъпило уведомление, че
автомобил М. с номер на рама: Х.
и норвежки
регистрационни табели М. е обявен за
издирване във връзка с квалифициран случай на измама съгласно чл.3хх от
Норвежкия наказателен кодекс. Престъплението е извършено между 01.07.2017г. и
01.08.2018г. и на 18.12.2018г. е заявено пред норвежките полицейски власти.
Собственик на моторното превозно средство към момента на престъплението е
компания А., а негов
заявител – фирма С.. Закупуването
на автомобила е било чрез финансов заем, който не е бил изплатен от компанията,
изпаднала впоследствие в несъстоятелност, и не е върнала превозното средство.
Съгласно договора, при прекратяването му банката има право да си върне
превозното средство. Собственикът на автомобила не е бил компенсиран, поради
което е упълномощил за репатрирането му компания Л.и нейния
представител в Б..
На
12.06.2019г. е била издадена заповед с УРИ: 6101з-128/ 12.06.2019г. на
началника на ГПУ-Бургас, подписана в условията на заместване от гл.инспектор С.,
с която на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР е разпоредено товарен автомобил марка
„PEUGEOT“, модел „EXPERT“ с
идентификационен номер на рама Х. и на
двигател: Х., да се върне и предаде на ХХХ,
в качеството му на управител и собственик на „П.“ЕООД, ЕИК Х., което дружество
е упълномощен представител на застрахователната компания „Л.“, с адрес
гр.Осло, Норвегия /л.45/.
Въз основа
на тази заповед е бил съставен Протокол за връщане на вещ по чл.84, ал.8 от ЗМВР с УРИ 6101р-10366/ 12.06.2019г./л.46 от делото/.
Междувременно
ЕТ“Я. М.“, чрез пълномощника си адв.С., е подал заявление УРИ: 610100-1347/
10.06.2019г., с което е възразил относно предаването на автомобила по реда на
чл.116 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, като се е
позовал на чл.8 от Втория Допълнетелен протокол към Европейската Конвенция за
взаимопомощ по наказателно правни въпроси и обстоятелството, че в случая ЕТ“Я. М.“
е доросъвестен приобретател на автомобила, закупен при спазване на предвидения
в чл.144, ал.2 от ЗДвП ред. С доводи за
засягане правото на собственост и обезпечаване право но защита е направено
искане да му бъде връчена евентуално издадената заповед по чл.84, ал.8 във вр.
с ал.6 от ЗМВР.
С
писмо УРИ 610100-1404/ 17.06.2019г. началникът на ГПУ-Бургас е уведомил
пълномощника на жалбоподателя, че заповедта по чл.84, ал.8 във връзка с ал.6 от ЗМВР е административен акт, издаден при спазване процедурата по чл.84 от същия
закон, като ЕТ“Я. М.“ не е адресат на заповедта.
Този
отговор е бил обжалван от ЕТ“Я. М.“, чрез пълномощника му адв.Каров, пред
директора на РДГП – Бургас /жалба вх.№ 812101-1106 – лист 50-51 от делото/.
На
пълномощника на жалбоподателя е било изпратено писмо УРИ 4068 00-1334/
04.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас, с
което го уведомява, че след извършена проверка на нарочно назначена комисия, е
било установено спазване на процедурата, регламентирана в чл.84, ал.1-10 от ЗМВР, касаеща временното изземване на вещ, за която има сигнал за издирване в
ШИС, като с издаването на заповедта е възстановено фактическото положение преди
възникването на обстоятелствата по чл.100 от Конвенцията за прилагане на
споразумението за Шенген.
При така
установените факти съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по която не
дължи произнасяне по същество.
Процесният
казус касае прилагане на процедурата по Решение за изпълнение на Комисията от
26 февруари 2013 г. относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на
Шенгенската информационна система от второ поколение, във връзка със сигнал за
издирване, подаден в ШИС от държава-членка на ЕС по чл. 100, § 1
и 3, б.
"а" от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген,
във връзка с чл. 38 от
Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от 12.06.2007 г. относно
обявено за издирване МПС в НШИС от Норвегия със сигнал с шенгенски
идентификатор идентификатор NО0003036979396000002.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗМВР, полицейските
органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС
и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната
полиция (Интерпол). Основанието за започване на производство по чл. 84 от ЗМВР
за изземване на вещта по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР и предаване на
правоимащото лице от държавата - членка, е постъпил сигнал в ШИС. Процедурата
протича през няколко етапа, регламентирани детайлно в чл. 84, ал. 1 – 10 от ЗМВР и приключва с издаването на заповед по чл.84, ал.8 от ЗМВР за връщане на
вещта на лицето, посочено в искането от държавата членка, въвела сигнала за
издирване в ШИС и/или Интерпол /респ. заповед по чл.84, ал.9 ЗМВР за връщане на
лицето, от което е приета или иззета - в хипотезата когато в срок до 60 дни от държавата членка, въвела
сигнала, не постъпи искане за връщане/ и съставяне на протокол за връщането
/чл.84, ал.10 ЗМВР/.
Актовете, които издават компетентните органи – протоколът за
принудително изземване на вещта от лицето, в което се намира; заповедта за
връщане на лицето, посочено в искането от държавата членка и заповедта за
връщане на лицето от което е иззета, съответното отказът за връщане, по своята
правна същност представляват индивидуални административни актове по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Процесната Заповед УРИ 6101з-128/ 12.06.2019г. на началника на ГПУ-Бургас,
издадена на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР, няма за
адресат жалбоподателя, но доколкото разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от КРБ и чл.
147, ал. 1 от АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество
адресат на административния акт, следва да бъде даден отговор на въпроса дали с
нея се нарушават и/или застрашават субективни права и законни интереси на
оспорващия, или поражда задължения за същия.
В
конкретния случай нито едно от тези условия не е налице за ЕТ“Я. М.“. Заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР има за предмет възстановяване
на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от
Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени
изчерпателно в член 100, т. 3, б. „а“ от нея - откраднати, незаконно присвоени
или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически
сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на
собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на
административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на пълномощника на
правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. Пряко неблагоприятно
въздействие в правната сфера на жалбоподателя би било налице при издаване на
акт за принудително изземване на вещта, какъвто в случая липсва доколкото
процесният автомобил е бил предаден на 09.05.2019г. с протокол за доброволно
предаване по чл.84, ал.2 от ЗМВР от лицето М. Я.в М.. Освен това евентуалната отмяна на заповедта за
връщане на вещта на правоимащото лице не може да породи преки благоприятни
правни последици в правната сфера на ЕТ“Я. М.“, тъй като не води автоматично до
целения от него правен ефект – връщането на вещта в патримониума му. Такова
връщане би последвало само при отмяна на отказ за връщане на автомобила при
постъпило искане по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, какъвто отказ в случая не е направен с процесната заповед, или
ако в законовия срок не е постъпило искане от държавата членка, въвела сигнала
за издирване. Необходимо е да се отбележи на следващо място, че нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебно-административното такова
е допустимо да бъдат разрешавани спорове за собственост на обявената за
издирване вещ, като същите следва да бъдат уредени по съответния гражданскоправен
ред.
По
изложените съображения съдът приема, че за жалбоподателя ЕТ“Я. М.“ не е налице
правен интерес от оспорването на Заповед УРИ 6101з-128/
12.06.2019 г. на началника на ГПУ-Бургас и съотв. активна процесуална
легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата в тази й
част.
Като
процесуално недопустима следва да се остави жалбата и в частта й, с която е
оспорен отказа на началника на ГПУ-Бургас да бъде предоставена на жалбоподателя
издадената на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР. Така формулираното към съда искане
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.256, ал.2 от АПК доколкото касае
неизвършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да
извърши по силата на закона. В случая, както се каза, издадената на основание
чл.84, ал.8 от ЗМВР Заповед УРИ 6101з-128/
12.06.2019 г. на началника на ГПУ-Бургас представлява индивидуален
административен акт и връчването на същата представлява фактическо действие с
правно значение, дължимо по силата на чл.61 от АПК. Доколкото обаче по
отношение на жалбоподателя се констатира, че същият не е адресат на заповедта и
с нея по никакъв начин не се засяга правната му сфера, нито ще настъпят
благоприятни за него последици от евентуалната й отмяна, се налага извод за
липса на правен интерес и от търсената съдебна защита по реда на чл.256, ал.2 от АПК.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ
“Я. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, кв.“и.“,
бл.хх, вх.А, ет.3, против Заповед УРИ 6101з-128/
12.06.2019 г. на началника на ГПУ-Бургас, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването
на отказа на началника на
ГПУ-Бургас да бъде предоставена на ЕТ“ Я. М.“ Заповед УРИ 6101з-128/ 12.06.2019г., като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 552/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: