№ 2389
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110120330 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ................. против Д.
К. А..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 99, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 840, 66 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 731, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.12.2019 г. –
27.10.2022 г.;
сумата 21, 08 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2019 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 4, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
27.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.11.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62285/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .... К. А. чрез назначения особен представител адв. Б., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия, съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Позовава се на нарушение на чл.13 от
Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО). Оспорва
стойността на топлинната енергия да отговаря на реално доставена такава.
Оспорва претенцията за дялово разпределение. Оспорва претенцията за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Позовава се
на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 16.11.2022 г. от ................. е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу .... К. А. за:
сумата 3 840, 66 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 731, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.12.2019 г. –
27.10.2022 г.;
сумата 21, 08 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2019 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 4, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. –
27.10.2022 г.
С разпореждане от 23.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 91, 96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.55 и сл.
ЗПИНМ № 76, том XI, дело № 2076/1975 г. от 22.12.1975 г. .......... и ......... са
признати за собственици на: апартамент № 99, находящ се в гр. ..............., с
площ от 76, 99 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения.
С договор за продажба на наследство от 11.06.2014 г. .......... продава на
Д. К. А. наследството, останалото от покойните й родители .........., починал на
21.01.2012 г., и ........., починала на 18.11.1990 г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .............., общ
регистър № ........ г. от 05.03.2015 г. Д. К. А. дарява на .......... 1/20 ид.ч. от
следния недвижим имот: апартамент № 99, находящ се в гр. ............, с площ
2
от 76, 99 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения, като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
дарената идеална част.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ........, н.д. № ...........
г. от 05.03.2015 г. Д. К. А. продава на .......... 9/20 ид.ч. от следния недвижим
имот: апартамент № 99, находящ се в гр. ............, с площ от 76, 99 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, като си
запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на продаваната идеална
част.
Представен е констативен протокол № 2213/28.12.2008 г., съставен от
ищеца, в който е посочено, че не съществува техническа възможност за
прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна
инсталация за отопление.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Съгласно констативен протокол № 2213/28.12.2008 г. не съществува
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна
енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.
За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната
отопляема кубатура от 183 м3, и топлинна енергия за БГВ – служебно поради
неосигурен достъп за 2 бр. потребители.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата от 3 837, 60 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 3 303, 98 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 533, 62 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото
лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода
м.10.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 21, 08 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице ........, че за исковия са отразени непогасени
задължения за стойност на топлинната енергия в размер на сумата 3 840, 66
лв. и за дялово разпределение в размер на 21, 08 лв., т.е. общо 3 861, 74 лв.
Констатирано е едно плащане в размер на 81, 07 лв. по общата фактура
за 2021 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
3
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се по делото, че правото на собственост на процесния имот е
придобито от ответника Д. К. А. по силата на договор за продажба на
наследство от 11.06.2014 г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .............., общ
регистър № ........ г. от 05.03.2015 г. Д. К. А. дарява на .......... 1/20 ид.ч. от
имота, като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
дарената идеална част.
4
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ........, н.д. № ...........
г. от 05.03.2015 г. Д. К. А. продава на .......... 9/20 ид.ч. от имота, като си
запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване на продаваната идеална
част.
Следователно, преди началото на исковия период ответникът се е
разпоредил с 10/20 ид.ч. от процесния имот в полза на трето за спора лице, но
си е запазил вещно право на ползване по отношение на тези ид.ч., с оглед на
което за исковия период се явява вещен ползвател на 10/20 ид.ч. и собственик
на останалите 10/20 ид.ч., с които не се твърди и установява ответникът да се
е разпоредил в релевантен за настоящия спор момент.
Въз основа на горното се налага извод, че за исковия период ответникът
се явява клиент на топлинна енергия за процесния имот – в качеството на
вещен ползвател на 10/20 ид.ч. и собственик на останалите 10/20 ид.ч. от
същия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение на ответника с ищцовото дружество през
исковия период, като възраженията в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
5
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата от 3 837, 60 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 3 303, 98 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 533, 62 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита
предявен искът по чл.422 ГПК, е подадено на 16.11.2022 г., с оглед на което
към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 16.11.2019 г., каквито се явяват вземанията за периода
м.05.2019 г. – м.09.2019 г. (вземането за м.09.2019 г. е станало изискуемо на
6
15.11.2019 г.) в размер на сумата 637, 78 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.10.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на сумата 3 199, 82 лв.
Тази сума следва да бъде намалена с констатираното от ССЕ плащане за
исковия период в размер на 81, 07 лв. (платени суми за периода м.05.2020 г. –
м.04.2021 г.), с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на 3 118,
75 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
лихва върху непогасените по давност вземания, начислена за периода
16.12.2019 г. – 27.10.2022 г. в размер на сумата 594, 43 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
7
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.61, ал.2, т.1 от Наредбата за топлоснабдяването разпределението
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато:
не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна,
лъчиста, конвекторна, смесена и др.
В случая от представения констативен протокол и заключението на
СТЕ се установява, че не съществува техническа възможност за прилагане на
дяловото разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна
инсталация за отопление, поради което разпределението на топлинната
енергия е извършвано от топлопреносното предприятие, което има вземане за
цената на извършеното разпределение в размер на сумата 21, 08 лв.,
определена съгласно заключението на СТЕ и ССЕ и представена счетоводна
справка на ищеца.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
Не са налице твърдените нарушения на правото на ЕС. За пълнота
следва да се посочи, че Директива 2006/32/ЕО, на която ответникът се
позовава, е отменена с Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за
изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (чл.27), като позоваванията на директиви 2006/32/ЕО
и 2004/8/ЕО се считат за позовавания към настоящата директива и се
тълкуват съгласно таблицата на съответствието в приложение XV.
Директният ефект на директивите обаче е изключен по дефиниция, тъй
като, за да произведат своя пълен правен ефект, те се нуждаят от национален
правоприлагащ акт. Ако обаче една държава не е транспонирала директива
или не я е транспонирала правилно, индивидуалните правни субекти могат,
независимо от посоченото, да извличат права от онези нейните разпоредби,
които отговарят на изискването да са безусловни и достатъчно ясни. Съдът
намира, че настоящият случай не е такъв, доколкото директивата е
транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната
ефективност, в сила от 15.05.2015 г. - § 2 от ДР на ЗЕЕ, като не се твърди и
установява неправилно транспониране на същата.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 115, 29 лв. разноски за
заповедното и сумата 1 008, 63 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. К. А., ЕГН ********** дължи
на ................., ЕИК ..........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД,
сумата 3 118, 75 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 99, находящ се в гр. ........., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 16.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 594, 43 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.12.2019 г. –
27.10.2022 г.;
сумата 21, 08 лв. цена на извършено разпределение на топлинна енергия
за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 16.11.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.11.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62285/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
3 118, 75 лв. до 3 840, 66 лв. и за периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г. – като
ПОГАСЕН ПО ДВАНОСТ ; иска за сумата над 594, 43 лв. до 731, 74 лв.
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; иска за сумата 4, 58 лв. мораторна лихва върху цената
на разпределението на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. – 27.10.2022
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН ********** да заплати на ................., ЕИК
..........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 115, 29 лв. разноски за
заповедното и сумата 1 008, 63 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10