№ 3269
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Михаела Касабова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100510964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците И. Г. И. и Д. Г. Я. срещу
решение № 20024964/26.03.2022г., постановено по гр.дело № 41532/2020г. по описа на
СРС, 28-и състав, с което съдът е уважил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца поравно сумата 400.27 лева,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г.
топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София,
ж.к. ******* с аб. № ******* ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до
окончателното изплащане и сумата 58.78 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2017г. до 25.08.2020г. и на ищеца са присъдени разноски
Жалбоподателите заявяват общо възражение за неправилност на постановеното
от СРС решение. Единственото въведено конкретно оплакване е за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца по делото
вземания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
1
по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно. Същото обаче е недопустимо в частта, в
която СРС се е произнесъл свръхпетитум като е уважил иск за мораторна лихва над
претендираната по делото сума от 58.73 лева до присъдения размер от 58.78 лева. В
същата недопустима част обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да
бъде обезсилено.
Досежно правилността на първоинстанционното съдебно решение, в останалата
допустима негова част, настоящият въззивен състав намира наведения от ответниците
с въззивната жалба единствен довод за неправилност на първоинстанционното
решение за неоснователен по следните мотиви:
Законодателят е установил с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК
преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по
въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца.
Срокът за заявяване от страната на конкретните и възражения срещу исковите
претенции е срокът за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на
препис от исковата молба за отговор. След изтичането на същия срок на основание чл.
133 ГПК ответникът губи правото и възможността да заявява възражения, освен ако
пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.
Видно от преписката по делото – лист 41 и 42 от делото на СРС, препис от
исковата молба с доказателствата по същата ведно с указанията на съда по чл. 131 ГПК
е връчен редовно на ответниците на 28.10.2020г. - на ответника И. Т. – лично, а на
ответника Д. Я. по реда на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез отв. Т. – сестра,
пълнолетно лице от домашните на адресата Я.. Ответниците, с пощенска пратка, в
срока по чл. 131 ГПК са депозирали писмени отговори с вх. №№ 25177550 и 25177551
от 01.12.2020г., в които са заявили възражения за недължимост на сумите по исковете
по доводи, че не били собственици на имота, респ. - не били клиенти на ищеца, не
били сключили писмен договор, от 2004г. било спряно топлоподаването в апартамента,
като се ползвала само топла вода. Въвели възражения досежно участието си в общото
събрание на ЕС по представения от ищеца протокол, оспорили представените от ищеца
частни документи, противопоставили се досежно искането на ищеца да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и въобще разноски.
Предвид нормата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно от съда и за
да бъде надлежно сезиран съда за произнасяне досежно погасеността по давност на
съдебно предявените вземания, е необходимо нарочно възражение от длъжника, с
2
което да се позове пред съда на изтеклия в негова полза давностен срок. Възражението
при спазване на процесуалните срокове следва да бъде упражнено от страната в срока
по чл. 131 ГПК, и при неупражняване в същия страната във връзка с чл. 133 ГПК губи
правото да го заяви по-късно. Срокът по чл. 131 ГПК, във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК
изтекъл на 30.11.2020г. /тъй като 28.11.2020г. е неприсъствен ден – събота/. В горния
срок от ответниците не са заявени възражения за погасеност на вземанията на ищеца
по делото поради изтекъл давностен срок.
Заявеното едва с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност
от ответниците, без да са изложени и доказани особени непредвидени обстоятелства за
незаявяването му в срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 133 ГПК е преклудирано.
По горните мотиви на съда за неоснователност на единствения въведен със
сезиралата го жалба довод за неправилност на обжалваното съдебно решение същото
следва да бъде потвърдено, в допустимата му част, на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът.
Пред СГС ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е заявил претенция за разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е
депозирал единствено бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като
неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е
осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се
приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и
съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20024964/26.03.2022г., постановено по гр.дело №
41532/2020г. по описа на СРС, 28-и състав, в частта, в която на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, И. Г. И., ЕГН **********, и Д. Г. Я., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
поравно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИ*******, разликата над 58.73 лева до
присъдения размер 58.78 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20024964/26.03.2022г., постановено по гр.дело №
41532/2020г. по описа на СРС, 28-и състав, в частта, в която на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, И. Г. И., ЕГН **********, и Д. Г. Я.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят поравно на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИ*******, сумата 400.27 лева, представляваща стойност на доставена в
периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот –
3
апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб. № ******* ведно със
законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане и сумата 58.73 лева –
мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2017г. до 25.08.2020г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4