Решение
гр. С., 10.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4873 по
описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И Еф Д.Б.” АД твърди, че сключил с неучастващото
в спора дружество „П.-МН” ООД договор за кредит овърдрафт № 100-903/19.11.2009
г., като общия максимално разрешен размер на кредита бил 30 000 лв., от
които 29 633, 79 лв. били усвоени. По посочения договор ответникът М.Ц.М. (който
имал качество и на управител на посоченото дружество) бил един от солидарните
длъжници. Тъй като до изтичане на крайния срок за изпълнение на задълженията за
плащане на 19.02.2010 г. сумата не била преведена, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение за сума от 35 221, 16 лв. срещу главния и
солидарните длъжници. Ищецът сочи още, че от името на „П. – МН” ООД е издаден
запис на заповед за сумата от 230 000 лв., авалиран от ответника М.М., на
който записът бил предявен за плащане на 6.04.2010 г. Въз основа на сочената
ценна книга също е издадена заповед за изпълнение за част от главницата в
размер на 168 893, 86 лв. Въз основа на двете заповеди били образувани
изпълнителни производства, но не били събрани никакви суми поради липса на
свободно от тежести имущество на длъжниците. Ищецът сочи, че с н.а. № 38 от
15.10.2010 г. ответникът М.М. прехвърлил на другата ответница З.И.И. (дъщеря на
съпругата на М.М.) срещу задължение за издръжка и гледане, със запазване на
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, собствеността върху апартамент
№ 9, находящ се в гр. С., Столична община, район „Л.", ул. „Г.П."
№ **, блок
„А", ет. *, с площ от 87, 74 кв. м., заедно с мазе № 5 с площ от 10, 07 кв. м. и
1.862% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху държавна земя, съставляваща ІV-243 от кв. 242 по плана
на гр. С., местност „Л." и гараж № 16, находящ се в гр. С.,
Столична община, район „Л.", в жилищната сграда на ул. „Г.П." № 5-7 в
приземието на блок „Б", с площ от 19, 90 кв. м. заедно с 0, 241 идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, съставляваща парцел ІV-243 от кв. 242 по плана на гр. С.,
местност „Л.". Ищецът сочи, че тъй като прехвърлянето е станало след като
спрямо ответника М. са възникнали вземанията на банката, то сделката по
нотариалния акт се явява относително недействителна спрямо кредитора. Сочи, че
в случая ответникът М. е бил недобросъвестен, знаел е за задълженията си и че с
разпоредителната сделка намалява имуществото си, каквото знание е имала и
ответницата И.. Претендира сделката да се обяви за относително недействителна
по отношение на банката. Претендира разноски.
Ответниците М.Ц.М. и З.И.И. оспорват иска като
неоснователен. Сочат, че главният длъжник „„П.-МН” ООД разполага с активи за
удовлетворяване на претенциите на ищеца, поради което процесната сделка не
уврежда интересите на кредитора, както и че не е установено предвиденото в чл.
135 ЗЗД знание на приобретателя по сделката З.И.. Претендират адвокатски
хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между ищецът „Ю.И Еф Д.Б.” АД и кредитополучателя
„П. МН” ООД е сключен договор за кредит-овърдрафт № 100-903/19.11.2009 г., със
солидарни длъжници Н. Т.Л – М. и ответникът М.Ц.М. за отпускане на банков
кредит с максимално разрешен размер от 30 000 лева при краен срок за
издължаване на всички дължими суми 19.02.2010 г. Въз основа на договора по
гр.д. № 61593/10 г. СРС, 28 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като дружеството и солидарните длъжници е
следвало да заплатят на банката сумата от 29 633, 79 лв. главница и
5 587, 37 лв. лихва за периода 19.02.2010 г. – 13.12.2010 г., както и
разноски.
По делото е представен запис на заповед от
20.11.2009 г. с издател „П. МН” ООД и авалисти Н. Т.Л – М. и ответникът М.Ц.М..
Според ценната книга дружеството безусловно и неотменяемо се е задължило да
заплати на банката-ищец сумата от 230 000 лв. От депозирана нотариална
покана, изходяща от ищеца отправена до ответника М.М. се установява, че длъжникът
е поканен да се яви за предявяване и плащане, като поканата е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 6.04.2010 г. Въз основа на записа по гр.д. № 61591/10 г.
СРС, 51 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК като дружеството и авалистите е следвало да заплатят
на банката сумата от 168 893, 86 лв. главница, както и разноски.
Въз основа на посочените по-горе заповеди са издадени
изпълнителни листове и са образувани изп.д. № 60/2011 г. и № 61/2011 г. при ЧСИ
Н.П. (видно от удостоверения изх. № 02101/30.03.2011 г. и № 02102/30.03.2011 г.).
Видно от разпореждане от 31.01.2012 г. на СРС, по
гр.д. № 61591/2010 г. заповедта за изпълнение, издадена въз основата на записа
на заповед и изпълнителния лист към нея са обезсилени. Разпореждането е
обжалвано без данни да е влезнало в сила.
По делото е представен н.а. № 38 от 15.10.2010 г.,
от който е видно, че ответникът М.Ц.М. е прехвърлил на ответницата З.И.И. следните
два недвижими имота: апартамент № 9, находящ се в гр. С.,
Столична община, район „Л.", ул. „Г.П." № **, блок „А", ет. 3, с площ от 87, 74 кв. м.,
заедно с мазе № 5 с площ от 10, 07 кв. м. и 1.862% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна
земя, съставляваща ІV-243 от кв. 242 по плана на гр. С., местност „Л." и гараж
№
16, находящ се в гр. С., Столична община, район „Л.", в жилищната
сграда на ул. „Г.П." № 5-7 в приземието на блок „Б", с площ от 19, 90
кв. м. заедно с 0, 241 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел
ІV-243 от кв. 242 по плана на гр. С., местност „Л.". Приобретателят З.И. е
поела задължението лично или чрез трето лице да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя като изцяло заплаща консумативите на прехвърления имот,
средствата за храна, лекарства и други нужди на М., като му осигури спокоен и
нормален живот.
По делото е представено удостоверение № 379618 за
сключен на 7.07.2007 г. граждански брак между ответника М.Ц.М. и Н. Т.Л, ЕГН **********.
От удостоверение за раждане от *** се установява, че лице със същото ЕГН и с друга
фамилия - Н. Т. И., е майка на ответницата З.И..
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения Павловият иск по
чл. 135 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата група включва обективни
предпоставки – 1) действително вземане на кредитора спрямо длъжника (което по
правило е възникнало преди извършването на конкретното разпоредително действие,
или след действието при условията на изключение по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да
е необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да
уврежда кредитор, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са
субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона
случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.
В разглеждания казус страните не спорят и от
доказателствата се установява, че ответникът М.М. има задължения към
банката-ищеца по силата на сключен договор за овърдрафт, по който лицето е
солидарен длъжник, и по запис на заповед, по който ответникът е авалист. Падежът
за изпълнение и по двете основания е настъпил като няма спор, че ответникът М. не е погасил задълженията. Съдът намира,
че данните относно обезсилването на заповедта за изпълнение, издадена въз
основа на ценната книга, са ирелевантни, тъй като за иска по чл. 135 ЗЗД е без
значение дали вземането е установено по съдебен ред, или дали за него е издаден
изпълнителен лист или дали са налице опити за безуспешно принудително
изпълнение – така и в решение № 663 от 1969 г. на І ГО на ВС, и в решение № 423
от 2000 г. на V ГО. Законът държи сметка единствено за наличието на валидно
вземане и не поставя условия във връзка с опитите му за реализиране по някакъв
начин.
От събраните доказателства се установява още, че длъжникът
М. се е разпоредил със свой собствен недвижим имот (на 15.10.2010 г.) след
възникването на задълженията му към ищеца (по договора за овърдрафт на
19.02.2010 г. и по ценната книга на 6.04.2010 г. след поканата за плащане). С
това си разпоредително действие длъжникът М. безспорно е затруднил възможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото му.
Тъй като обаче в случа се касае до възмезден
договор, какъвто съгласно константната съдебна практика е договорът за издръжка
и гледане, законът в чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда лицето, с което
длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. В случая в тежест на
кредитора-ищец е било да докаже знанието на ответницата-приобретател З.И., че с
процесния договор се накърняват интересите на банката, тъй като се затруднява
възможността на същата да се удовлетвори от имуществото на ответника М..
Доказателства в тази насока обаче не са искани и не са събирани. Съдът приема
за изцяло неоснователна тезата на ищеца, че в случа е приложима презумпцията на
ал. 2 от чл. 135 ЗЗД. За да намери приложно поле соченото законово
предположение следва да се установи, че И. е от кръга лица визирана в нормата,
а именно че има качеството на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
ответника М.. Събраните доказателства установяват само, че ответницата И. е
дъщеря на съпругата на М., като няма данни последният да я е осиновил (което не
е било и възможно към дата на сключения от ответника М. брак, тъй като
ответницата И. е била навършила пълнолетие и с оглед установената в чл. 49 на
отменения СК максимална възраст на осиновявания тя не е можела да бъда осиновена).
Правилото на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е установено предвид логичното предположение,
че в отношенията с низходящите е редно и житейски обосновано да има яснота
относно задължения към трети лица. В случая качеството на ответницата И. (дъщеря
на съпругата на М.) е ирелевантно, тъй като предмет на настоящото производство
е сделка извършена от М., а не от съпругата му. По делото не са събрани никакви
доказателства, които да установят, че ответниците М. и И. са били в близки
отношения и че И. е била наясно с финансовите обвързаности на съпруга на майка
си.
С оглед изложените доводи и като взе предвид, че
не са установени всички предвидени в чл. 135 ЗЗД предпоставки за уважаването на
отменителния иск, съдът приема, че претенцията на „Ю.И Еф Д.Б.” АД за обявяване
на относителна недействителност на н.а. № 38 от 2010 г. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на ищеца не се следват
разноски, а такива той следва да заплати на ответниците в размер на по 2000 лв.
за адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135 ЗЗД,
предявен от „Ю.И Еф Д.Б.” АД срещу М.Ц.М. и З.И.И. за обявяване на
относителна недействителност на договор, сключен с н.а. № 38 от 15.10.2010 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Ю.И
Еф Д.Б.” АД да заплати на М.Ц.М. и З.И.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по
2000 лв. на всеки от тях като разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: