№ 13917
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
и прокурора Р. Т. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Частно
наказателно дело № 20231110210213 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
За СРП се явява прокурор Р. Т..
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. Е. Р., доведен от ареста на НСлС, се явява лично и с адв.
А. И., служебен защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по-
рано от насроченото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по-рано от
насроченото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемия:
Е. Е. Р., ЕГН **********, .....
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия в производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Не правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не правим искания за отвод и нямаме искания по
хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва искането по реда на чл. 64, ал. 1 НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
На основание чл. 283 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства.
НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия. Считам, че е налице
обосновано предположение, oт което може да се изведе извод, че е взел участие в
престъплението, за което е привлечен, както и доказателствата по делото сочат, че има
опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Привлечен е в условията на
опасен рецидив, поради което считам, че е налице презумцията по чл. 63, ал. 2 НПК.
От друга страна съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека
относно тежестта на мярката моля да приемете, че при едно евентуално осъждане
деецът ще търпи наказанието ефективно, поради което моля да му наложите мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, моля да не налагате най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Считам, че от събраните доказателства на
този етап не може да се направи обосновано предположение за авторството, тъй като
всичко в това обвинение се крепи единствено и само от декларираното от Станислав
Георгиев Македонски, който твърди, че докато моят подзащитен е пасял кравите в
полето през това време е влязъл във фургона, в който същият е бил настанен да
пребивава и твърди, че там бил намерил телевизор и друго вещи, които му били
откраднати от къщата, в която живеел. Нито някой е видял моят подзащитен да краде,
нито пък моят подзащитен е имало смисъл да прави такива неща предвид, че е работил
за този човек, спял е под неговия покрив, хранел се е при него и е получавал заплатата
си от него. Очевидно е, че Станислав Македонски е решил да намери повод да изгони
момчето и това е било най-лесния начин. Към този момент няма данни как тези вещи
се озовават във фургона от спалнята на този човек и на този етап считам, че
доказателства за обосновано предположение за авторство липсват. Впоследствие тези
2
твърдения продължават да ги твърдят и други свидетели по делото, като тези
свидетели единствено казват, че са чули от Станислав Македонски, че той бил намерил
тези вещи, т.е. всичко това е казано останалите свидетели от Станислав Македонски.
Използва се положението, че моят подзащитен е бил осъждан за такъв тип деяния, като
в случая считам, че макар да е с обременено съдебно минало същото не следва да бъде
утежнение по настоящото производство предвид липсата на достатъчно доказателства
за авторството на деянието. Отделно моля да вземете предвид и това, че той работи,
макар и да е без трудов договор и ма постоянен адрес в гр. Ловеч, т.е. не се укрива от
правосъдието, поради което намирам, че е необосновано към момента вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Искам да допълня относно обоснованото
предположение, че една от инкриминираните вещи, в случая телефонът, има преки
гласни доказателства, които произтичат от пострадалия, който казва, че го е видял как
е взел телефона, който след това е паднал на земята, като в случая може да има
прецизиране на обвинението, но към този етап не е задължително обвинението да бъде
категорично доказано, достатъчно доказателства има, които сочат, че той е участвал в
деянието.
АДВ. И. /дуплика/: Към настоящия момент сме юли месец 2023 г., а се касае за
престъпление за периода началото на август месец и след това 03.10.2022 г., т.е.
достатъчно време е имало ако има някакви данни за авторството на деянието към
настоящия момент същото да е прецизирано. Аз продължавам да считам , че няма
достатъчно доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адв. И.. Телефонът ми го даде да го
използвам.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Да не се налага мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по делото и
изслуша доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
СРС е сезиран с искане от СРП с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Е. Е. Р. - обвиняем по
3
досъдебно производство № ЗМ 498/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №
48633/2022 г. по описа на СРП. С постановление за привличане на обвиняем от
10.07.2023 г. спрямо него е повдигнато обвинение в извършване на престъпление с
правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По основателността на искането, съдът намира следното:
На първо място налична е първата законоустановена предпоставка за вземането
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ доколкото за престъплението в
извършването, за което е обвинен съдът предвижда наказание „лишаване от свобода“.
В случая последното е от 2 до 10 години, което характеризира деянието като тежко
умишлено съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 7 НК.
Втората задължителна предпоставка визирана в чл. 63, ал. 1 НПК е наличието
на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е
обвинен. На този ранен етап законът не изисква обвинението да е доказано по
несъмнен начин каквото изискване е постановено пред осъдителната присъда при
нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, само да е налице обосновано вероятност за авторството,
която вероятност да бъде обоснована от съвкупната преценка на доказателствения
материал по досъдебното производство. От събраните към момента доказателствени
материали, разпити на свидетели, писмени доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Е. Борреро е извършил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Същото е изводимо от събраните по делото показания на
свидетелите – Станислав Георгиев Македонски, Ву Тхи Тхуй, Вероника Хаджиева, от
разпитите на полицейските служители Станчо Маринчев, Любомир Николов,
Цветомир Младенов и Калин Маринов и назначената по делото оценителна експертиза.
Настоящият съдебен състав не се солидаризира с мнението на защитника на
обвиняемото лице, че не е налице обосновано предположение, тъй като изрично в
свидетелските показания на Станислав Македонски, същият посочва, че няколко дни
по-късно обвиняемото лице се е появило отново на мястото, където е полагал труд, във
фургона, където му е бил подсигурен подслон и при виждането на свидетеля
Македонски обвиняемият е избягал и е изпуснал телефонен апарат марка „Алкател“,
модел „Joy 1”, черен на цвят, за който се сочи, че е собственост именно на свидетеля
Македонски. Както беше посочено по-горе на този етап от производството и съгласно
всички материали по делото може да се приеме, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение законодателят е предвидил и две други кумулативни
предпоставки, а именно реалната опасност обвиняемият да се укрие и реалната
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Въпросните предпоставки
4
следва да са реални, а не такива хипотетични, т.е. необходимо е да не налице само една
от двете кумулативно предвидени предпоставки. Настоящият съдебен състав намира,
че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки в конкретния случай, а
именно налице е реална опасност обвиняемият да се укрие, както и е налице реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Това е така, тъй като
обвиняемото лице съгласно справката за съдимост е осъждан многократно, като
последното такова осъждане е за тежко умишлено престъпление „лишаване от
свобода“ не по-малко от 1 година изпълнението, на което не е отложено на основание
чл. 66 НПК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер и н а поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено на основание чл. 66 НПК. По НОХД № 600/2018 г. по
описа на ОС Ловеч в сила от 24.02.2020 г. по което е признат за виновен за извършване
на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 НК, за което му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, намалено на 4 години при
първоначален строг режим и по НОХД № 1264/2017 г. по описа на РС Ловеч в сила от
16.03.2018 г. по което е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7,
вр. ла. 194, ал. 1, вр. чл. 28 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода„ за срок от една година и шест месеца намалено на една година при
първоначален общ режим, кумулирани с определение по НЧД № 370/2018 г. по описа
на РС Ловеч, влязло в сила на 26.05.2018 г. като е определено общо най-тежко
наказание на основание чл. 25, ал. 1 НК. Изложеното навежда към извода за
утвърдените престъпни навици на лицето и незачитането на правовия ред в страната.
Отделно от това следва да се отбележи, че съобразно справката за съдимост
обвиняемото лице е освободено на 20.05.2022 г. от затвора гр. София, като едва
няколко месеца след това отново се предполага, че е извършил деянието, за което е
повдигнато настоящото обвинение.
На следващо място съдебният състав намира, че е налице и реално
предположение, че обвиняемото лице може да се укрие именно поради
гореизложеното макар и да е налице постоянен адрес, на който да пребивава. Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека се предвижда при налагането на
мярка за неотклонение на обвиняемото лице да се вземе предвид и тежестта на
обвинението, което е в конкретния случай е за тежко умишлено престъпление. Имайки
предвид, че обвиняемото лице съгласно материалите по досъдебното производство
първоначално е напуснало мястото на местопрестъплението, а след няколко дни се е
завърнало, както и че е било многократно осъждано, съдът намира, че същото би
положило всички необходими усилия, за да избегне отново наказателна отговорност.
Обвиняемото лице е привлечено за извършването на тежко умишлено престъпление и
е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер, чието изпълнение
не е отложено на основание чл. 66 НПК.
5
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че са налице всички предпоставки,
поради което единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява
адекватна такава и би изпълнила целите на чл. 57 НПК като ограничаване правото му
на свободно предвижване в по-лека степен не би постигнала целите на закона.
С оглед на факта, че срокът за обжалване на процесното определение изтича
31.07.2023 г. в случай на жалба или протест СРС намира, че делото следва да се
насрочи за разглеждане от СГС на 01.08.2023 г. от 10.00 часа.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВЗЕМА спрямо Е. Е. Р., ЕГН **********, ..... обвиняем по досъдебно
производство № ЗМ 498/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 48633/2022 г. по
описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА обвиняемият Е. Е. Р., да бъде приведен в Арест към Затвора в гр.
София.
УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал.7 НПК НЕЗАБАВНО да
уведомят за задържането семейството на обвиняемия или друго посочено от
обвиняемия лице.
УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на
досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.
УКАЗВА Заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в
гр. София за сведение и изпълнение, като настоящият състав УКАЗВА на същия да
следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2,
свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай
на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота
на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.64, ал.6 НПК подлежи на обжалване и
6
протестиране с частна жалба или частен протест пред СГС в тридневен срок от днес,
като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от СГС на
01.08.2023г. от 10.00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.
Препис от протокола да се издаде страните, при поискване.
АДВ. И.: Моля да ми бъде издаден препис от протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола на адвокат И..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 16.00 ч.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7