РЕШЕНИЕ
№ 758
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202863 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М
А ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано и управлявано от
М.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул." Д-Р Басанович“ №10,
ет.14, ап.83 против Наказателно постановление 03-013633/14.04.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и при пълна липса на,
доказателства потвърждаващи нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството.
1
Отделно от горното се изтъква липсата на каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание, като е наложено такова в размер на 5000 лева. Сочи
се , че наложеното наказание е прекомерно и е определено в противоречие с целите на
наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на НП, а в
условията на евентуалност се моли за намаляване на наложената санкция до
законоустановения минимум.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител -адв.С., който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Допълнително навежда и
други основания за изменение на НП. Претендира и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с подаден сигнал в Д“ИТ“-Варна за нарушение на трудовото
законодателство, на 09.03.2021 год., около 14.30ч., служители на Д „ИТ“- Варна-
свидетелите Д.Д. и М.М. извършили проверка на автомивка „Арена авто спа“,
находяща се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, стопанисвана от дружеството „МА
Интернешънъл“ ЕООД. След започване на проверката, служителите на „ИТ“
установили, че в обекта се намират 7-8 лица, които извършвали почистване на
автомобили. Едно от тези лица бил св.ИВ. С. ИВ.. На заварените в обекта лица, в това
число и на св.И., били раздадени за попълване декларации по чл.399 от КТ.
Проверката била извършена в присъствието на управляващия дружеството. Св. И.И.
самостоятелно попълнил декларацията като записал, че има сключен трудов договор
от месец февруари 2021 година с възз. дружество за длъжността мияч на МПС, с
работно място- автомивка „Арена Ауто спа“, с работно време от 08.00ч. до 18.00ч., два
почивни дни в седмицата, обедна почивка от 1 ч. на ден и две почивки от по 15
минути. Посочил още, че последното получено от него трудово възнаграждение е в
размер на 650 лв., както и че го е получил на 10.02.2021г.. При приключване на
проверката на място, инспекторите изискали документи свързани с трудовите
правоотношения на работниците от работодателя. При направена справка в регистъра
на НАП установили, че няма действащо уведомление за сключен трудов договор със
св.И.И.. Констатирали, че през 2019 година това И. е работил за възз.. В Д“ИТ“ не били
предоставени документи удостоверяващи наличие на трудово правоотношение с
конкретното лице, включително и трудов договор за това лице към датата на
проверката.
В хода на проверката управителя на дружеството представил на инспекторите
декларация от името на св.И., в която същия посочил, че по време на проверката бил
гост на автомивката и помагал на колегите си, а относно попълнената декларация
пояснил, че помислил, че трябва да посочи условията при които е работил преди за
дружеството.
Впоследствие проверяващите органи описали станалите си констатации си в
констативен протокол ПР№2108088/08.04.2021г.
2
С оглед горните констатации, на 09.04.2021г. един от проверяващите –св.Д. на
длъжност началник отдел в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като
приела, че възз. дружество като работодател е допуснало до работа лицето ИВ. С. ИВ.,
ЕГН **********, изпълняващ трудови функции на мияч превозни средства, в
автомивка „Арена ауто спа”, находяща се в гр. Варна, бул. „Васил Левски”,
идентификатор 10135.2563.600, с определено работно време от 08:00 часа до 18:00
часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв. месечно, преди да е
сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово
правоотношение. Актосъстовителят приела, че нарушението е извършено на
09.03.2021г. в автомивка „Арена авто спа", находяща се в гр. Варна, бул. „Васил
Левски", идентификатор 10135.2563.600, в който ден лицето е установено да полага
труд в полза на „МА Интернешънъл" ЕООД без да е сключен трудов договор в
писмена форма между работодателя и ИВ. С. ИВ..
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и
връчен, като той го подписал с отбелязване, че има възражения. В законовия тридневен
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „М А ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ 205509302административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д.Д. и М.М., депозирани в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията и на св.И.И., като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка, с кредитираните от съда гласни и
писмени доказателства.
Съдът не кредитира приложените по АНП обяснения от И., че бил гост на
автомивката. Тези обяснения напълно противоречат на приложената по делото
писмена декларация, за която И. потвърди, че е изписана самостоятелно от него. Нещо
повече обясненията противоречат и на показанията на св.И. депозирани в хода на
съдебното следствие, непредствено пред настоящия състав.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.Д., св.М., св.И., дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация,
протокол от извършена проверка, справки за регистрирани и прекратени трудови
3
правоотношения и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността началник отдел в Д“ИТ“-Варна,
следователно е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
4
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Обстоятелството, че ни бил посочен адресът на лицето установено да престира труд в
обекта, а именно М.П. не е от естеството да наруши правото на защита на наказания
субект, тъй като административното обвинение е ясно формулирано.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по
които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
5
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически
е било налице трудово правоотношение между работодателя възз. „М А
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД и лицето И.И., тъй като на 09.03.21г. г. последният е
престирал работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от
него декларация той е работил като мияч на МПС, с конкретно работно място, работно
време и трудово възнаграждение. Нещо повече видно от показанията на св.Д., св.М., а
и на самия св.И. същият е изпълнявал дейност по почистване на МПС на 09.03.2021г.
Действително както посочи и процесуалния представител на Д“ИТ“, св.И. е извършвал
дейността по почистване със средства на автомивката, тоест на възз. дружество.
Самият св.И. посочи в с.з., че е работил на мивката 7-8 дни преди проверката, като
заяви, че като стар работник, е мислел, че е бил преназначен отново. Че е полагал труд
в автомивката явства и от попълнената от самия И. декларация, в която същият е
отбелязал, че има сключен трудов договор с възз. т.е. и самият И. е бил със съзнание,
че полага труд именно за възз. дружество. Св.И. посочи още, че сам е попълнил
декларацията и е посочил условията на труд при които е работил. От изложеното съдът
намира, че е следвало между страните да бъде сключен трудов договор. След като
работещият е бил подчинен на конкретно условия на труд- ползвал средства за
почистване на автомивката, след като е изпълнявал повтарящи се функции по
почистване на автомобили – пране на кърпи и стелки, забърсване на прагове,
почистване с прахосмукачка, след като е бил зависим от работодателя досежно
6
консумативите за осъществяване на дейността /препарати, кърпи/ и е следвало да
спазва определено работно време- да посещава автомивката в рамките на работното й
време, както и трудовата дисциплина в обекта, то безспорно отношенията е следвало
да се уредят посредством трудов договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „М А ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕООД не се е използвало възможността да сключи с лицето по – горе срочен трудов
договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 09.03.2021г. е допуснало И.И. да престира труд в
полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение , без с последния
да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от
обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират
неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на
чл. 414, ал. 3 КТ.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ, каквото искане се прави в с.з..
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2108088/08.04.2021г. , които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
7
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол ПР2108088/08.04.2021г. за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
8
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 17 договор за
правна защита и съдействие от 10.092021 г. и приложеното пълномощно се установява,
че жалбоподателят е възложил на адвокат И.С. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
580 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът дължи произнасяне
по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ,
9
бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014
г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв. Съдът намира,
че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 580 лева е съобразен с
горепосочената разпоредба /в редакцията и към момента на последното съдебно
заседание по делото/. Затова съразмерно с размера изменената част на НП следва да се
уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния
следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 406,00 /четиристотин и шест/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 03-013633/14.042021 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „М А
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано и управлявано от
М.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул." Д-Р Басанович“ №10,
ет.14, ап.83 е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция” от 5 000 /пет хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „М А ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
представлявано и управлявано от М.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул." Д-Р Басанович“ №10, ет.14, ап.83 да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 30,00 /тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №2863/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на "„М А
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано и управлявано от
10
М.Г.А., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул." Д-Р Басанович“ №10,
ет.14, ап.83 сумата от 406,00 /четиристотин и шест / лева, представляваща съдебни
разноски по АНД №2863/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11