РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря и.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103383 по описа за 2021 година
Производството е по извършване на съдебната делба.
С решение от 16.12.2022г. между страните по делото е допуснато извършване на съдебна
делба при равни права на следните недвижими имоти: *. В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК е
направено искане от ответника Т. Й. за възлагане на *, поради наличие на предпоставки по
чл. 349, ал. 2 от ГПК. Ищецът К. К. заема становище, че искането за възлагане е
неоснователно като е предявил претенция по сметки за сумата от 1055 лв. спрямо ответника
поради лишаването му от ползване на застроения имот през периода от 13.12.2021г. до
24.03.2023г. Ответникът е оспорил иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и е направил възражения, че
ищецът има достъп до имота, ползва част от помещенията в него и не е възпрепятстван да
упражнява правата си в съсобствеността.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През 2010г. здравословното състояние на родителите на страните се влошило като Т. Й. * да
полага грижи за тях, което наложило трайно да се установи да живее в допуснатия до делба
застроен имот. Това фактическо положение продължило и след смъртта на *.. Ищецът също
ползвал застроения имот като полагал и преимуществени грижи за съседното дворно място,
което било обособено като овощна градина. През 2021г. отношенията между страните се
влошили и на 30.11.2021г. К. К. предявил иск за делба на*, отправяйки с исковата молба
покана до ответника за заплащане на обезщетение във връзка с ползването му. От събраните
гласни доказателства и заключението на допуснатата съдебна техническа – оценъчна
експертиза се установява, че до дворното място и до постройките в посочения имот е
1
осигурен достъп от врата, намираща се на западната му граница, от врата на изградения в
него и ползван от К. К. гараж, и от врата на *. Ищецът разполагал с ключ от вратата за на
западната граница на *, но при посещенията си след месец декември 2021г. констатирал, че
тя е заключена отвътре. Вещото лице е установило, че застроеният имот е неподеляем
съобразно правата на съделителите и че в намиращите се в него две жилищните сгради са
обособени четири стаи, кухня, баня и тоалетна. Пазарната стойност на имота е определена
на 64000 лв., а стойността на пазарния наем за периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. - на
2110 лв. Стойността на незастроените имоти, представляващи * е определена съответно на
18650 лв., 4130 лв., 15650 лв., 9380 лв., 5120 лв. и 1840 лв. В хода на делбеното
производство ответникът се разпоредил с недвижимия си имот в*, като липсват
доказателства той да притежава друго жилище.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Допуснатият до делба имот, представляващ *, първоначално е бил индивидуална
собственост * на страните, а след неговата смърт е възникнала съсобственост между тях и *.
След смъртта на последната, вещните *са преминали в патримониума на К. К. и Т. Й. и са
увеличили дяловете им в съсобствеността. Към момента на откри.е на наследството на *,
ответникът е живял в този имот, който има жилищен характер е неподеляем. Не са налице и
доказателства той да притежава в своя изключителна собственост друго жилище, поради
което са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК като претенцията за възлагане е
основателна и следва да бъде уважена. Извършената от ответника разпоредителна сделка с
жилищен имот в хода на делото не представлява пречка за уважаване на иска по чл. 349, ал.
2 от ГПК, поради липса на аналогична претенция от страна на ищеца и невъзможност да
възникне конкуренция между тях. Имотът следва да бъде поставен в дял на Т. Й., като за
уравняване следва да бъдат поставени в дял на К. К. останалите допуснати до делба
недвижими имоти на обща стойност 54770 лв. и ответникът да бъде осъден да му заплати
4615 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС, под лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се има предвид всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В разглеждания
случай за периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. ответникът е ползвал застроения
съсобствен имот за задоволяване на жилищните си нужди, но с действията си не е
ограничил възможността на ищеца за достъп до него. От една страна в имота има
достатъчно жилищни помещения за ползване от съделителите и не е установено същите да
се стопанисват еднолично от Т. Й., а от друга достъпът до дворното място и до постройките
в него не е бил ограничен за К. К., който е бездействал при упражняване на правата си по чл.
31, ал. 1 от ЗС. Поради изложеното претенцията по сметки за заплащане на обезщетение от
1055 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, защото не е плащал
припадаща се на ищеца част от възнаграждението на вещото лице по допуснатата
2
експертиза, а в договора за правна помощ липсва уговорка каква част от възнаграждението
за производството по извършване на делбата е за защита по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2375,40 лв.
На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, К. К. следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер на 50 лв. за предявяване на претенцията по сметки.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, поставя в дял на Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, следния
недвижим имот: *.
За уравнение поставя в дял на К. Т. К. с ЕГН: ********** *, следните недвижими имоти: *,
като осъжда Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, да * заплати сумата от 4615 лв. /четири хиляди
шестстотин и петнадесет лева/, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.
Отхвърля като неоснователен предявения от К. Т. К. с ЕГН: ********** *, срещу Т. Т. Й. с
ЕГН: ********** *, иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение от 1055 лв. за
лишаването от ползване през периода от 13.12.2021г. до 24.03.2023г. на *.
Осъжда К. Т. К. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд,
сумата от 2425,40 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела и за
претенцията по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъжда Т. Т. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд,
сумата от 2375,40 лв. /две хиляди триста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3