№ 3971
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Т. В. Д., чрез адв. Ц.П., срещу
Разпореждане за спиране на публичната продан и принудителното изпълнение от
26.04.2022 г. на Частен съдебен изпълнител М.И.Б., peг. № 838 КЧСИ по изпълнително
дело № 20218380411491 на посочения в разпореждането имот. Жалбоподателят твърди,
че същото е незаконосъобразно и немотивирано, тъй като не са налице основанията по
чл. 432, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ГПК. В жалбата се поддържа, че сигналът, въз основа на
който съдебният изпълнител е спрял производството, е подаден от трето за
изпълнението лице и е неподкрепен от доказателства. Сочи, че представеното като
доказателство съдебно решение не е обвързващо за никоя от страните по
изпълнителното дело, поради което е неотносимо. Излага, че не са налице и вписвания
по партидата на имота, предмет на изпълнението, които да са противопоставими на
взискателя. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за спиране на
изпълнението.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Милeн Б., рег. №
838 от КЧСИ, поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Сочи, че по отношение на имота, предмет на изпълнение по образуваното срещу
длъжника Д.Й. изпълнително дело, се открило ново обстоятелство с доказателствено
значение за правото на принудително изпълнение срещу имуществото, което внесло
1
основателно съмнение относно принадлежността на имота към патримониума на
длъжника. Поддържа, че принадлежността на имота към патримониума на длъжника е
главна процесуална предпоставка за материално и процесуално законосъобразно
принудително изпълнение. Съдебният изпълнител е изложил, че съгласно чл. 483 ГПК
е длъжен да извърши проверка на собствеността в началото на фазата на публичната
продан. Въпреки че при извършената проверка в удостоверението за вещни тежести не
се установили отбелязвания по решения за отмяна на актове за собственост или други
вписани актове, противопоставими на нотариалния акт, въз основа на който длъжникът
се легитимира като собственик, то нововъзникналите обстоятелства с подадения
сигнал от З.Ц. рискували стабилизирането на постановлението за възлагане по
публичната продан. С тези доводи, моли съдът да потвърди обжалваното
постановление за спиране.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20218380411491, по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в
КЧСИ е образувано на 15.01.2016 г. по молба на взискателя и настоящ жалбоподател Т.
В. Д., въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2021 г., издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение по ч. гр. д. 42469/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
52 състав, срещу длъжника Д.Р. Й.. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички
действия, съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
Със съобщение, изх. № 8704/27.10.2021 г. съдебният изпълнител е вписал
възбрана върху 5/7 ид. ч. от собствения на длъжника Д.Й. недвижим имот, находящ се
в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор 68134.1896.762 ( шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда осемстотин деветдесет и шест. точка, седемстотин шестдесет и две), по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрение със Заповед рд-18-
69/14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, улица „*******
(деветдесет и пет), с площ от 525 (петстотин двадесет и пет) кв.м., тайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 23
(двадесет и три), квартал 42 (четиридесет и две), парцел III (трети), при съседи
поземлени имоти, с идентификатори: 68134.1896.761 68134.1896.1043, 68I34.I896.986,
68134.1896.30, 68134.1896.29, 68134.1896.28, 68134.1896.878, представляващ съгласно
документа за собственост градина /празно място/, по плана на с. Княжево - „В селото“,
по регулационния план на селото -дворище № 179 (сто седемдесет и девет), парцел VIII
(осми), ЗАЕДНО с всички подобрения в имота, а именно: 1/ сграда с
идентификатор 68134.1896.762.1, по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрение със Заповед рд-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на Агенцията
2
по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастрална карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 04.06.2019 г., адрес на сградата: гр.
София, район Витоша, улица „******* *******, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1896.762, застроена площ: 49 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна: 2/ сграда с идентификатор 68134,1896.762.2, по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрение със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно
изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
12.12.2011 г., адрес на сградата: гр. София, район Витоша, улица „******* *******,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1896.762, застроена
площ: 16 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда: 3/
сграда с идентификатор 68134.1896.762.3, по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрение със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г, на Изпълнителен директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастрална
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 12.12.2011 г., адрес на
сградата: гр. София, район Витоша, улица „*******, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1896.762, застроена площ: 17 кв. м., брой етажи:
1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
С протокол от 16.02.2022 г. съдебният изпълнител е извършил опис (л. 55) на
недвижимия имот, в който е отбелязано, че по отношение на имота е наложена
възбрана, към момента на налагането на която имотът е бил във владение на длъжника,
по сведения, събрани от ЧСИ Б. по изпълнителното дело. Посочено е, че към момента
на извършване на описа сграда, с идентификатор 68134.1896.762.3 не съществува, а
сграда с идентификатор 68134.1896.762.2 е долепена за сграда с идентификатор
68134.1896.762.1 и представлява паянтова постройка.
С обявление от 17.03.2022 г. съдебният изпълнител Б. е разгласил насрочената
да се проведе в имота в периода 28.03.2022 г. – 28.04.2022 г. публична продан на 5/7
идеални части от описания имот, собственост на длъжника Д.Й.. Видно от
съдържанието на обявлението, съдебният изпълнител е отбелязал, че върху
недвижимия имот има вписани тежести, както следва: 1. Възбрана, вписана на
05.06.2013 г.; 2. Възбрана, вписана на 29.10.2021 г.; 3. Искова молба, с вх. рег. №
78012/21.12.2015 г. Във връзка с исковата молба е отбелязано, че по нея е постановено
влязло в сила съдебно решение № 473 от 26.02.2019 г. по в. гр. д. № 3506/2018 г. на
САС.
Приложено е решение № 473 от 26.02.2019 г. по в. гр. д. № 3506/2018 г. на САС,
3
от което е видно, че искът по чл. 19 ЗЗД, предявен срещу Й.С. - праводател на
длъжника Д.Й. по силата на нотариален акт от 2019 г. за покупко - продажба на
недвижимия имот, находящ се в гр. София, район Витоша, улица „******* *******, е
отхвърлен като неоснователен. Решението по делото не е обжалвано пред ВКС, поради
което е влязло в сила.
По изпълнителното дело е постъпил молба, озаглавена „сигнал“ от 20.04.2022 г.
(л. 95) от З.Ц. - трето лице за изпълнението. В молбата се твърди, че срещу праводателя
на длъжника - Й.С., съгласно договора за покупко-продажба на недвижимия имот,
който е предмет на изпълнението, е повдигнато обвинение за документно
престъпление, във връзка със съставено в нейна полза саморъчно завещание, с което се
е легитимирала като собственик на недвижимия имот, в район „Витоша“. В молбата се
сочи, че с влязло в сила съдебно решение от 12.05.2017 г. по в. н.о.х.д. № 2411/2016 г.,
по описа на СГС, НО, Й.С. е призната за виновна по отношение на посоченото
саморъчно завещание, в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, в съучастие с извършителя А.С. и с Н. Д., като подбудител, при форма на
вина – пряк умисъл. С решението е прието за установено, че саморъчно завещание,
въз основа на което Й.С. се е легитимирала като собственик на имота на ул. „*******
*******, пред длъжника по делото Д.Й., при договора за покупко- продажба, е
неистински документ. В сигнала се сочи, че въпреки влязлата в сила осъдителна
присъда, с която е установено, че завещанието е неистински документ, на 21.10.2019 г.,
чрез нотариален акт за покупко- продажба № 98, том. ІІ, рег. № 13134, дело №
264/21.10.2019 г. на нотариус И.И.-Ж., район на действие РС - София, Й.А.С. е
прехвърлила 5/7 идеални части от описания по-горе недвижим имот на длъжника по
изп. дело № 20218380411491 - Д.Й..
С обжалваното разпореждане от 26.04.2022 г. съдебният изпълнител е спрял
насрочената от 28.03.2022 г. - 28.04.2022 г. публична продан на процесния недвижим
имот, без да са изложени конкретни фактически и правни изводи. ЧСИ е мотивирал
отказа си с постъпилия по делото сигнал и с констатираните новонастъпили
обстоятелства.
По отношение допустимостта на жалбата съдът намира следното:
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна взискателя и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
По съществото на жалбата настоящият състав намира следното :
Спирането на изпълнителното производство представлява временно
преустановяване на изпълнителните действия, като извършените до спирането
действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато
основанието за спиране отпадне. Разпоредбата на чл. 432 от ГПК предвижда
4
изчерпателно (лимитативно) хипотезите, при които изпълнителното производство
подлежи на спиране.
Основанията за спиране са императивно определени в закона - чл. 432, ал. 1
ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ - при спор относно законността на изпълнителния
процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано
доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение
на длъжника-търговец. Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по
искане на взискателя, с постановление на съдебния изпълнител (в случаите на
чл. 432, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК).
В настоящия случай нито една от страните по делото не е направила искане за
спиране на изпълнителното производство от съда или от съдебния изпълнител.
Липсват твърдения за наличие на отменено решение или за постановено от съда
спиране на изпълнението, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Липсва и
постановен съдебен акт, с който да е спряно изпълнението по изпълнителното
производство, в изрично посочените в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК
хипотези, предвидени в чл. 245, ал. 1 и 2, в чл. 309, ал. 1, в чл. 397, ал. 1, т. 3, в чл. 438
и чл. 524 от ГПК. Не са налице и хипотезите, предвидени в чл. 432, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и
т. 7 от ГПК.
Процесуалната възможност, даваща основание на съда да спре изпълнителното
производство по искане на трето за изпълнението лице е предвидена в разпоредбата на
чл. 524 от ГПК.
В настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези за
спиране на изпълнителното производство, поради което постановлението на ЧСИ, с
което е спряно изпълнителното производство, е незаконосъобразно постановено.
Следва да се посочи, че ГПК не вменява в задължение на ЧСИ да прави проверка
за собствеността на имотите, върху които ще наложи възбрана. Законодателят ясно е
фиксирал момента, в който ЧСИ трябва да извърши такова проучване на собствеността
– по арг. от чл. 483 от ГПК - едва преди да пристъпи към описване на имотите.
Съгласно разпоредбата на чл. 483 ГПК съдебният изпълнител описва посочения от
взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва с всички допустими
доказателства по чл. 483 ГПК, като ГПК е визирал една особена хипотеза - когато няма
сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната,
т. е. дефинирана е една оборима презумпция, а именно, че в случай, че длъжникът бъде
намерен в имота, това е индиция, че същият е и собственик. В случая няма спор, че
длъжницата владее процесния имот.
Всеки, който твърди обратното следва да търси правата си по реда на чл. 435, ал.
4 ГПК или чл. 440 ГПК. Единственият правен способ за третите лица да защитят
5
правата си, е да предявят иск с правно основание чл. 440 ГПК, който е предвиден като
защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение е насочено
върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат
правата на тези лица. При подаване на жалба или при предявяване на правата на
заинтересованите лица пред съда, вкл. по чл. 524 ГПК, заинтересованите лица могат да
искат спиране на изпълнението от съда.
В обобщение съдът намира, че в случая не е реализирана нито една от
визираните в чл. 432, ал. 1 ГПК хипотези, при които ЧСИ може да спре изпълнението и
разпореждането за спиране следва да се отмени.
Независимо от уважаване на жалбата, доколкото тя е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че в полза на взискателя не следва да се присъждат
разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става
въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не за
състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а само извършва проверка
по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Тъй като
разпоредбите на чл. 78 ГПК и чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата
на взискателя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се
остави без уважение. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. №
875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за спиране на публичната продан и принудителното
изпълнение от 26.04.2022 г. на Частен съдебен изпълнител М.И.Б., peг. № 838 КЧСИ по
изпълнително дело № 20218380411491 на посочения в разпореждането имот и ВРЪЩА
делото на ЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6