РЕШЕНИЕ
№ 11804
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110143643 по описа за 2022 година
Ищецът О. П., гражданин на Украйна, е предявил иск по чл. 422 ГПК чрез
пълномощник. Твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен
полет FB361 по направление летище София - летище Одеса, планиран за 16.11.2018 г. от
„БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД. В деня на полета при пристане на летище София бил уведомен, че
полетът е отменен. Опериращият въздушен превозвач не предложил премаршрутиране до
крайния пункт на пристигане, съгласно чл. 7, параграф 2 и чл. 5, параграф 2 от Регламент
261/2004 г.. В рамките на извънсъдебните опити за доброволно уреждане на претенцията, на
04.04.2019 г. ответникът извънсъдебно признал задължението. Признанието било направено
в рамките на давностния срок, отправено до кредитора (чрез неговия тогавашен
представител - Compensair LTD) и се отнасяло до съществуването на дължимостта на
обезщетение на по Регламент 261/2004. Ответното дружество не е изплатило дължимото
обезщетение. На 17.03.2022 г. ищецът подал молба за издаване на заповед за изпълнение на
процесния дълг, но ответното дружество възразило, поради което се води и настоящият
установителен иск. Ищецът твърди, че са налице на предпоставките по чл. 7 от Регламент
261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро. Моли съда да признае за
установено по отношение на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК: *********, представлявано от
Христо Тодоров и Бистра Маринкова, седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара
София, че дължи на О. П. (Oleksandr Peichev), гражданин на Украйна, роден на **********
г., сумата в размер на 250, 00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква
б) от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за
закъснял полет от 16.11.2018 г. по направление летище София (SOF) - Одеса (ODS), ведно
със законна лихва за забава върху общия размер на задължението от деня на отправената
покана до длъжника 29.11.2018 г. до 14.03.2022 г. в размер на 163, 27 лв., както и законна
лихва за забава от 15.03.2022 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане
задължението. Претендира разноски в двете производства.
1
В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Въпреки, че в отговора размера на
иска е посочен погрешно, то „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД оспорва обстоятелствата както следва:
-/ Оспорва представителната власт на адвоката, подписал исковата молба.
-/ Твърди, че не са приложени писмени доказателства за сключване на договор за
превоз.
-/ Излага по неясен начин твърдение, че ищецът не изпълнил свое задължение като
пътник. От изложението може да се направи извод, че става дума за задължение на пътника
да се яви навреме на летището.
-/ Възразява, че както молбата за издаване на заповед за изпълнение, така и исковата
молба са предявени след изтичане на срока по чл. 135 ЗГВ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за липса на представителна
власт на процесуалния представител на ищеца. По делото е представено пълномощно,
подписано от представител на ищеца, а именно Компенсеър ЛТД, действащо чрез
управителя си Роман Гилманов, с което адв. В. и неговите партньори в адвокатското
дружество са упълномощени да представляват ищеца в настоящото производство. Видно от
Пълномощно на л. 14 с превод на български език на л. 13 ищецът О. П. е упълномощил
Компенсеър ЛТД да действа извънсъдебно и съдебно във връзка със събирането на
обезщетението по отменения полет FB 361. Пълномощното е подписано от П., като
подписът му съвпада с представения с молба от 27.02.2023 г. паспорт, поради което съдът
приема, че няма порок в учредяването на представителната власт на процесуалните
представители на ищеца в настоящото производство.
По делото е представен електронен билет, ведно с превод, от който се установява, че
между ищеца и ответника е сключен договор за международен превоз на пътници със
самолет.
Видно от представения отговор от Летище София на запитване на процесуалния
представител на ищеца, процесният полет FB 361A по маршрут София – Одеса е следвало
да излети по разписание в 19:30 ч. на 16.11.2018 г., но същият е бил анулиран.
Установява се от представена кореспонденция с ответника, ведно с превод, че на
04.04.2019 г. последният е признал вземането на ищеца.
От представените по делото доказателства е видно, че разстоянието между двете
летища – София и Одеса, е 711 км.
За да възникне правото на обезщетение за ищеца, следва да са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на ЕП и Съвета, а именно: 1) наличие на валиден договор за въздушен превоз; 2)
отмяна на полета 3) ненавременно информиране за отмяната на полета и липса на
предложено премаршрутиране. Ако ответникът докаже наличието на „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента, се освобождава от отговорност.
В настоящия случай предпоставките са налице, поради което вземането на ищеца е
възникнало, но следва да се разгледа въпросът за погасителната давност, възражение за
изтичането на която е направил ответника в отговора на исковата молба.
Съдът констатира, че преписа на исковата молба заедно с приложенията към нея е
връчен на ответника на 19.09.2022 г., а отговорът на исковата молба е депозиран на
20.10.2022 г. – четвъртък, видно от разписка на л. 24 от делото. Срокът по чл. 131 ГПК е
изтекъл на 19.10.2022 г. – сряда, следователно отговорът е подаден извън
2
законоустановения в ГПК срок, поради което ответникът следва да търпи
материалноправните последици от процесуалното си бездействие – възражението за изтекла
погасителна давност е преклудирано и не следва да се разглежда. За пълнота следва да се
отбележи, че възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично
задължение е бланкетно.
Искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. на ЕП и Съвета за сумата от 250 евро е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД съдът стига до следните
изводи:
Ищецът претендира сумата от 163, 27 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 250 евро, за периода от 29.11.2018 г. до 14.03.2022 г. На основание чл. 84, ал.
2 ЗЗД длъжникът със задължение без определен ден за падеж изпада в забава след отправена
покана. Доказателства за такава покана от 29.11.2018 г. не са представени. Представена е
кореспонденция между Компенсеър ЛТД като пълномощник на ищеца и ответника България
Еър от 31.03.2019 до 04.04.2019 г., от която е видно, че е направено искане за заплащане на
обезщетение за отменен полет от 16.11.2018 г. Това искане е достигнало до знанието на
ответника, поради което следва да се приеме, че от този момент насетне – 31.03.2019 г.,
същият е изпаднал в забава за плащане на обезщетението, поради което на основание чл. 162
ГПК съдът определя мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 14.03.2022 г. в
размер на 146, 69 лв. Искът следва да бъде уважен за този размер и отхвърлен за горницата
до претендираните от ищеца 163, 27 лв.
Относно разноските съдът приема следното:
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото производство, заплатено от ищеца. Ищецът не е представил доказателства за
платен адвокатски хонорар, поради което съдът не следва да уважава искането му, нито да
разглежда възражението за прекомерност. В исковото производство е заплатена държавна
такса в размер на 75 лв., а в заповедното – 25 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Общо разноските за ищеца възлизат на 400 лв. Предвид уважената част от
исковете на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
възстанови на ищеца 389, 83 лв. Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи на О. П., гражданин на
Украйна, роден на ********** г., сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и Съвета за отменен полет FB 361 по направление летище София –
летище Одеса, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи на О. П., гражданин на
Украйна, роден на ********** г., сумата от 146, 69 лв., представляваща законна лихва по
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за периода от 31.03.2019 г. до 14.03.2022
г. върху главницата от 250 евро.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София, да заплати на О. П., гражданин на Украйна, роден
3
на ********** г., сумата от 389, 83 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производства съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4