РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело №
20214100900060 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът НАП –гр.София/ представляваща държавата на основание чл.10, ал.1, т.15
на ЗНАП/ чрез директора си твърди в исковата молба , че по силата на решение №
102/21.12.2020 г. по т.д. № 157/2020 г. на ВТОС е обявена неплатежоспособността на
ЗКПУ „Съдружие-94“, със седалище и адрес на управление: с.П , Община Полски Тръмбеш,
с ЕИК ********* и е открито производство по несъстоятелност на кооперацията. Синдикът
е изготвил и обявил в Търговския регистър на 10.05.2021 г. списък на приети вземания на
кредиторите на кооперацията , в който са включени , но като непривилегировани поради
незачетена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, предявените с молба от
13.03.2021 г. в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ публични вземания в общ размер на 114 645,71
лева / от които: главници- 98 804,23 лева и законни мораторни лихви – 15 841, 48 лева /,
обезпечени чрез наложени запори по реда на ДОПК с постановления за налагане на
обезпечителни мерки от 20.03.2018 г., 29.03.2019 г., 12.12.2019 г. , 01.06.2020 г. , 15.07.2020
г. , 08.10.2020 г. и 19.10.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново,
вписани по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ по партидата на длъжника на
24.09.2018 г., 17.04.2019 г. , 06.01.2020 г. и на 17.03.2021 г.
В срока по чл.690, ал.1 ТЗ е подадено възражение за промяна на
удовлетворителната поредност/ зачитане на правото на предпочтително удовлетворяване/ ,
което на практика е оставено без положителен резултат, тъй-като с определение №
61/12.05.2021 г. по т.д. № 157/2020 г. съдът по несъстоятелността е одобрил на основание
чл.692, ал.1 ТЗ представените от синдика по чл. 686, ал.1 ТЗ списъци на приети и
неприети вземания, без да разгледа възражението.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено , че така приетите публични вземания се ползват с право на предпочтително
удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
В с.з. чрез процесуалния си представител , ищецът поддържа предявения иск.
1
Ответната страна уведомена по реда на чл.50, ал.4 ГПК не се представлява и не е
изразила становище по делото.
Синдикът изразява становище за неоснователност/ и частична недопустимост / на
предявения иск с възражения , че публичните вземания , заради които са издадени
постановленията за налагане на обезпечителни мерки/ запори на автомобили , трактори и
други машини и съоръжения със земеделско предназначение / от 20.03.2018 г. , 29.03.2018 г.
и 12.12.2019 г. са приети като обезпечени, а що се отнася до останалите те не създават в
полза на държавата привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй- като вписването на запорите
в ЦРОЗ е станало след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност.
Съдът след като обсъди доводите на ищеца и синдика като задължителен участник в
това особено исково производство , приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявен е по реда на чл. 694, ал.2, т.1 на ТЗ иск за установяване на привилегия на
публични вземания в приложното поле на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Искът е допустим , доколкото почива на твърдения и констатация за: а/ приети в
пълен обем публични вземания в съставен и представен от синдика по реда на чл. 686,
ал.1 ТЗ списък , в който не е отбелязано , че притежават привилегията/ правото на
предпочтително удовлетворение/, заявена да произтича от наложени по реда на ДОПК и
вписани по реда на ЗОЗ обезпечителни мерки във вид на запори- факти, представени като
запълващи предпоставките от хипотезата на горепосочената законова правна норма, т.е.
същата/ обезпечителната мярка като привилегия / не е включена / не е зачетена като
съществуваща / в обхвата на индивидуализацията на вземанията ; б/ подаденото в тази
юридическа връзка възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ е оставено без уважение от съда
по реда на чл. 692, ал.4, изр.2-ро ТЗ с определение № 100/13.07.2021 г. , допълващо
определение № 61/12.05.2021 г. по т.д. № 157/2020 г. в / срокът по чл. 694, ал.6 ТЗ за
предявяването му към датата на завеждане на делото / 28.05.2021 г. / дори не е бил започнал
да тече/ още не е имало произнасяне на съда с нарочно определение по направеното
възражение / и следователно не е изтекъл.
Фактите – предмет на изложените в исковата молба и становището на синдика
твърдения са безспорни и официално документирани , поради което е ненужно да се
преповтарят.
Искът е неоснователен.
По начало обезпечителните мерки запор и възбрана обслужват изпълнителните
способи на принуда и за разлика от залога и ипотеката не пораждат право на
предпочтително удовлетворение / привилегия /, нито са правопрепятстващ факт за
останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да искат
изпълнение върху това имущество.
Легалната им цел е да осигурят съхранението на конкретните вещи в имуществото на
длъжника, за да може евентуално да се удовлетвори кредитора/ взискателя след
осребряването им, като ако първият се разпореди с тях след налагането на мерките , това
разпореждане ще повлече относителна недействителност спрямо втория / все едно не се е
случило / – чл.452 ГПК, чл.133 ЗЗД, чл.206 ДОПК.
Текстът на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, обаче, като че ли се отклонява от тези класически от
гледище на традицията и правната логика, положения , защото съдържа норма , която
предвижда, че „при извършване на разпределението на осребреното имущество ,
вземанията , обезпечени със залог или ипотека / същинските вещни обезпечения / или със
запор или възбрана / които не са обезпечения , а обезпечителни процесуални мерки/ ,
вписани по реда на Закона за особените залози се изплащат в първа поредност - от
получената сума при реализацията на обезпечението“.
В доктрината е общоприето , че разпоредбата в разглежданата й част подлежи на
2
поправително тълкуване.
Според нормата на чл. 638, ал.1 ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в
масата на несъстоятелността , с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК. Посочените
текстове на закона съдържат норми / чл.638, ал.1 ТЗ, чл.193 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 ДОПК/ ,
които категорично и безспорно уреждат преимуществено принудително изпълнение на
публични вземания по реда на ДОПК спрямо вземанията на частните кредитори , което
може да продължи и след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника ,
но в срок до 6 месеца , ако са изпълнени съответните изисквания.
Текстът на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е остарял , тъй-като след обнародването на тази му
редакция в ДВ . бр.105/2005 г. са приети изменения в ЗОЗ /обн.ДВ. бр. 108/2007 г./, с които
е била създадена т.11 в чл.26, ал.3, предвиждаща , че на вписване по реда на ЗОЗ
подлежат запора и възбраната наложени по реда на ДОПК.
Впоследствие точката е отпаднала , като вписването на възбрани по реда на ЗОЗ вече е
недопустимо/ което означава, че няма как да се извърши привилегировано удовлетворяване
на публично вземане , скрепено с въпросната обезпечителна мярка/ , докато вписването на
запори, въпреки това остава допустимо по смисъла на чл. 26, ал.3, т.1 и т.2 ЗОЗ.
Вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действието му спрямо заложен кредитор,
когато двамата обезпечени кредитори са в положение да се конкурират, по причина , че
предмет на запора и залога е една и съща вещ или вземане. Това е така, защото , ако
запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той би бил
непротивопоставим на заложния кредитор, вписал особен залог, независимо от
обстоятелството , че налагането на обезпечителната мярка е в по ранен момент от
вписването на залога.
Затова под действие на вписания запор тук се разбира не осигуряване на привилегия , а
осигуряване на относителна недействителност на последващо извършване от длъжника на
разпореждане с вещта или вземането чрез учредяване върху тях на особен залог/ чл..452
ГПК, чл.206 ДОПК/, в която връзка възпрепятства заложния кредитор да впише
пристъпване към изпълнение /чл. 32, ал.7 ЗОС/.
Нито в текстовете на чл.136 ЗЗД, нито в тези на чл.194 ДОПК може да се открие
норма , според която вземания, обезпечени с възбрана или запор да се ползват с право на
предпочтително удовлетворение пред останалите, което показва смущаващо несъответствие
на разглежданата част от текста на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ с тях, и нещо повече дори- пряко
противоречие с нормата на чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 ДОПК, която урежда привилегия само в
полза на кредиторите , чийто вземания са обезпечени със залог, ипотека и право на
задържане да ги удовлетворят преди публичните. Щом самият ДОПК не предвижда
привилегия за тях като скрепени с обезпечителна мярка запор пред правото на задържане
на частен кредитор , недопустимо е такава привилегия да се урежда от друг закон / ТЗ/ ,
тъй-като при събирането им най напред се прилагат разпоредбите на първия закон. След
като е очевидно , че публично вземане , за което е наложена обезпечителна мярка запор не
е привилегировано по ДОПК, такова каквото е на един заложен кредитор, то по аргумент
от по силното основание , това вземане не може да се ползва с особена привилегия от първи
ред и когато удовлетворяването му става след изтичане на шестмесечния срок по чл.193,
ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество – предмет на запора, в производство по
несъстоятелност. Мощен аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл.724 ТЗ
, която се занимава с разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ , но не и с възбранена или запорирана .
Щом средствата получени при продажбата на имущество – предмет на наложена
обезпечителна мярка запор са недостатъчни да удовлетворят изцяло публичното вземане
по реда на индивидуалното публично изпълнение , остатъчното му удовлетворяване става
по общия ред – чл.193, ал.2 ДОПК. Ясно е законодателното разрешение , а то е , че
3
публичният взискател /държавата, общината / се превръща в хирографарен кредитор.
. Единственият смисъл в текста на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да е въведена възможност за
удовлетворяване на вземания/ в разглеждания случай- публични / от първи ред , за които е
наложена обезпечителна мярка запор, вписан по реда на ЗОЗ е да се укаже връзката с
допуснатото от закона продължаване на изпълнението им по реда на ДОПК , но само за
срок до 6 месеца , считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност,
т.е. първото производство преодолява второто за този срок. Ако обаче имуществото ,
върху което е наложен запора се освободи от индивидуалното публичното изпълнение , т.е.
не бъде осребрено в 6 месечния срок по реда на ДОПК , съответно се включи/ предаде на
синдика / в масата на несъстоятелността и впоследствие бъде осребрено по реда на
универсалното принудително изпълнение , възможност за удовлетворяване от първи ред
по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ не може да има . Извън уредената с нормата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ
привилегия за удовлетворяване на публичните вземания, друга по предна привилегия /
несвързана с реалните обезпечения залог и ипотека, както и с правото на задържане / е
абсурдно законодателят да въвежда.
Дори да не би се приело развитото по-горе поправително тълкуване на
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в съответната й част с всичките му изложени в тази
връзка аргументи и изводи, искът пак се явява неоснователен. Това е така , защото
вземанията за които е наложена и вписана по реда на ЗОЗ обезпечителна мярка запор по
първите три постановления на публичния изпълнител са приети от синдика като
обезпечени , в смисъл все едно , че са годни за удовлетворяване от първи ред , а тези по
останалите четири постановления са негодни , тъй-като вписването на запорите в
регистъра по ЗОЗ е извършено след датата на откриване на производството по
несъстоятелност , а изискването на закона за да възникне за тях привилегия, т.е. да са
противопоставими на кредиторите на несъстоятелността е вписването да е преди горната
дата – аргументи от чл. 638, ал.4, изр.2-ро ТЗ, чл.12, ал.2 ЗОЗ.
По изложените съображения предявеният иск търпи процесуална съдба на отрицание и
отхвърляне като неоснователен.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 694, ал.2, т.1 на ТЗ от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ- гр.София срещу ЗКПУ „СЪДРУЖИЕ -94“, със
седалище и адрес на управление: с.Павел , Община Полски Тръмбеш , с ЕИК
*********, иск , имащ за предмет установяване на привилегия на публични вземания ,
чиято поредност на удовлетворяване, въпросният кредитор на несъстоятелността
заявява , че попада в приложното поле на чл. 722, ал.1, т.1 на ТЗ , в общ размер на
114 645,71 лева / от които: главници- 98 804,23 лева и законни мораторни лихви –
15 841, 48 лева /, с твърдение всички да са включени като непривилегировани в
одобрен от съда по несъстоятелността по т.д. № 157/2020 г. на ВТОС списък на
приетите вземания, обезпечени чрез наложени запори по реда на ДОПК с
постановления от 20.03.2018 г. , 29.03.2019 г.. , 12.12.2019 г. , 01.06.2020 г. , 15.07.2020 г.
,08.10.2020 г. и 19.10.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново,
вписани по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ по партидата на длъжника на
24.09.2018 г., 17.04.2019 г. , 06.01.2020 г. и на 17.03.2021 г. / последните 4 запора от
горната времева поредност на постановленията /, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5