Решение по дело №2033/2016 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 33
Дата: 20 януари 2017 г. (в сила от 16 февруари 2017 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20165510102033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №33

                                              гр.К.,20.01.2017 год.

 

                              В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

        К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

 

при секретаря......................Х.К.…..……….............................като разгледа докладваното от съдията.........................................гр.дело №2033 по описа за 2016 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е за местоживеене, родителски права, режим на лични контакти и издръжка, с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.

 Ищецът твърди, че в края на 2013 г. заживяла на съпружески начала с ответника в жилището на родителите му в с.А. на адреса посочен за него, а на 19.06.2014г. се родила дъщеря им В.. След раждането детето с ответника се установили да живеят в жилището на родителите й. Проблемите им започнали още през първите дни, тъй като детето често се будело и започвало да плаче. Ответникът се изнервял, отправял упреци и обиди към нея, че не усмирявала детето веднага. Изнервен от ситуацията около детето, той започнал често да се прибира в дома на родителите си като отсъствал за по два-три дни. Това му поведение продължило до края на м.09.2016г., когато в резултат на крайно негативното му отношение, го помолила да напусне жилището им. От тогава твърди, че с ответника са разделени като изцяло тя полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето, с подкрепата и помощта на родителите си, с които живеела в едно домакинство. Твърди, че ответникът  не потърсил контакт с дъщеря им и не е превеждал средства за издръжката на детето. След раздялата единствено получавала от него само заплахи и закани по мобилния телефон, че ще я пребие, осакати и вкара в болница. Неучастието в грижите и издръжката на детето пораждал правният и интерес от предявяване на иска. Моли съдът да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права върху детето В. Н.К., с ЕГН-********** и да остане да живее при нея, а на ответникът да се определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до 16:00ч., както и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платеният й годишен отпуск, като и той да бъде осъден да заплаща на детето В. Н.К., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на ***лв., считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

             В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва иска. Заявява, че е съгласен  упражняването на родителските права спрямо детето В. Н.КИ.да бъдат предоставени на ищцата, както и да бъде определено  местоживеенето на детето да бъде на при майката на адреса й посочен в исковата молба. Заявява, че контактите са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето и за да не се прекъсва емоционалната връзка между тях. Посоченият в исковата молба режим бил в противоречие с установената практика на съдилищата. Желае режимът му на лични контакти с детето да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платеният отпуск на майката; първите 5 дни от зимната и от пролетната ваканции, през първите два дни от Коледните и Великденските празници; в нечетните години за рождения ден на детето. Оспорва размерът на претендираната издръжка като крайно завишен. Живеел при своите родители и имотното му състояние било крайно недостатъчно, за да заплаща издръжка на детето в размер на ***лв. Твърди, че работи на трудов договор от 13.10.2016 г. и основната му работна заплата в размер на ***лв. и не е в състояние да заплаща претендираната издръжка. В откритото заседание ответникът заявява, че не е давал издръжка на дъщеря си В., че е съгласен тя да продължи да живее при ищцата и той да заплаща месечна издръжка на детето В. в размер на *** лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               От представеното удостоверение за раждане се установява, че  ищцата Д.И.С. и ответникът Н.В.К. са родители на детето В. Н. К.а, с ЕГН-**********. По делото е прието за безспорно обстоятелството, че от м.09.2016г. страните не живеят заедно и оттогава малолетното дете се отглежда от майката, която единствена полага преките и непосредствени грижи и издръжката за В.. В този смисъл са и показанията на св.М.Д.А., която сочи, че след раздялата на страните ответникът не е давал средства за издръжката на детето и поради тази причина родителите на ищцата участвали в издръжката на детето /“…Д. имаше нужда от средства за детето и тези средства й осигурявахме близките, в това число и аз. Двамата са в недобри отношения. От дъщеря ми и внучка ми знам, че Н. се е обаждал единствено по телефона, да се интересува от тях...“/.

            По делото е представен социален доклад на Д”СП”-К., съгласно който детето В. живее с майката, която упражнява преките грижи за него. Тя е осигурила подходящи битови условия за правилното  му отглеждане и възпитание. Детето е силно привързано към майката и родителите й, при които живеят в с.О., общ.П.Б., ул.“Е.“ №3. Малолетната  В. се нуждае от издръжка, която бащата следва да заплаща за задоволяване на нуждите й.

            Съгласно декларация за доходи, Д.И.С. е безработна, а видно от  декларация от 15.11.2016 г. средно месечния доход на ответника за периода м.01.2016 г.- м.10.2016 г. е в размер на *** лв.

             Предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК  е основателен. Ищцата и ответникът са родители на малолетното дете В., не са в брак и не живеят заедно от м.09.2016 г. Съдът е сезиран с разрешаване местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на детето, поради което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето. От раздялата на родителите В. Н.К., с ЕГН-********** живее при майката, която от раждането полага преките и непосредствени родителски грижи за нейното отглеждане и възпитание. Ищцата е осигурила необходимите социално-битови условия за правилното отглеждане на детето, задоволява базовите му потребностите с помощта и съдействието на роднините си. Между майката и детето е изградена силна емоционална привързаност. Съдът като взе предвид претенцията на ищцата и съгласието на ответника, становището на ДСП-К., възрастта на детето, обстоятелството, че от раждането майката се е грижела за него и продължава да се грижи, както и това, че детето е силно привързано към майката, счита, че в интерес на малолетната В. на 2 години и 6 месеца е да продължи да живее при ищцата, която е доказала способностите си на отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Следователно родителските права спрямо детето В. Н.К., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на майката Д.И.С. при която то живее и която се грижи изцяло за нейното отглеждане и възпитание.

            Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители, а нормата на чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност и да не препятства личните контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е укоримо родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното му социално и емоционално развитие. За да се поддържа и развива връзката между бащата и детето следва да бъде дадена възможност на ответника да осъществява режим на лични контакти с малолетната В.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година на Коледа от 10:00 ч. на 25-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември и всяка четна година на Великден от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на втория  ден.  Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за развитие на отношенията с другия родител, при когото детето не живее като занапред, в случай на необходимост, същият подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

             Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им- арг. чл.143, ал.2 от СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер- арг.142, ал.2 от СК. От раздялата на родителите през м.09.2016 г. и към 13.10.2016 г. /датата на подаване на исковата молба/ ищцата се грижи за отглеждането и издръжката на детето В.. Ответникът не е полагал грижи и не е давала ежемесечно издръжка в натура или пари. Той работи, реализира доходи в размер на *** лв., няма задължение за издръжка към други непълнолетни деца и е съгласен да отделя месечно по *** лв. за издръжката на дъщеря си В.. От необходимите средства за издръжка, като се вземат предвид възрастта и нуждите на детето, съгласието на родителите и императивния характер на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка на малолетната В. в размер на *** лв., от 20-то до 30-то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба до настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката, а останалите средства, ведно с грижите следва да осигури майката. Искът в частта от уважения размер до претендираните *** лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

               На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. 

               Ответникът дължи и следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд *** лв. държавна такса за постановената издръжка.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                              Р   Е   Ш   И  :

 

               ПОСТАНОВЯВА детето В. Н.К., с ЕГН-********** да живее при майката Д.И.С., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето В. Н.К., с ЕГН-********** на майката Д.И.С., с ЕГН-********** ***

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Н.В.К., с ЕГН-********** и детето В. Н. К.а, с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година на Коледа от 10:00 ч. на 25-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември и всяка четна година на Великден от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на втория  ден.

              ОСЪЖДА Н.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплаща чрез Д.*** С., с ЕГН-********** *** като майка и законна представителка, месечна издръжка на детето В. Н. К.а, с ЕГН-********** в размер на *** лв., от 20-то до 30-то число на текущия месец, считано от 13.10.2016 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до *** лв. като неоснователен и недоказан.

              ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

               ОСЪЖДА Н.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд  *** лв. държавна такса.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                    Районен съдия: