Р Е
Ш Е Н
И Е № 260080
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич
22.06.2021г.
ДОБИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА................................ и в присъствието на
прокурора..........................................като разгледа докладваното от
съдия докладчик Стоева.....................................................................Т.д.№1
от 2021 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
„НОВО ФИНАНС“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ул.“***“№2,представлявано
от управителя ***,чрез адв.*** Т.,ВАК,със съдебен адрес-*** срещу А.П.А. ЕГН **********,адрес
*** и Д.Г.А. ЕГН ********** с адрес-***,с цена на иска сумата от 68 262,88
лв. и правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се излага
следното:
Ищецът е в облигационни отношения
с ответниците по делото по силата на два сключени договора за заем-Договор за
заем №209-ДЧ -08.08.2018г.,сключен на 08.08.2018г.за предоставяне в заем на
сумата от 23 000лв. и Договор за заем №207-ДЧ-07.08.2018г.,сключен на
07.08.2018г. за сумата от 2 000лв.
Договорите са прекратени
едностранно от заемодателя ищец по делото,поради неплащане на задължения от
страна на заемополучателя А.П.А. и солидарния длъжник Д.Г.А..
Тъй като са останали изискуеми
задължения ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано Ч.гр.д.№2216/2020г.по описа на ДРС.С
Разпореждане от 04.09.2020г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по заявлението на ищеца,с указания дружеството да
предяви осъдителен иск срещу ответниците по делото.
Искът е предявен в срок и е
допустим.
Паричното задължение по Договор за
заем №209-ДЧ -08.08.2018г.,сключен на 08.08.2018г.,което е дължимо от
ответниците е в размер на сумата от 19 278,54 лв.-неизплатен остатък от
главница,дължима на вноски от 675,08 лв.на всяко осмо число на месеца,с дата на
първата вноска 08.09.2018г.
През януари на 2020г. длъжникът е
преустановил плащанията по договора.На основание чл.2.7 от договора за заем
същият е прекратен от ищеца ,поради забава в погасяване на дължимата вноска
повече от 30 дни.Цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има
право да прекрати договора,като поиска предсрочно погасяване на цялата заемна
сума.С Изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно
изпълнение с изх.№69/27.07.2020г.,връчена лично на длъжника е обявена
предсрочната изискуемост на договора за заем,поради неплащане на дължимите
вноски ,като прекратяването е настъпило от датата на получаване на
изявлението-27.07.2020г.
След приспадане на платената част
от главницата остава дължима сумата от 19 278,54 лв.
Претендира се възнаградителна
лихва към датата на прекратяване на договора 27.07.2020г. в размер на 25
%,съгласно текста на чл.2.2 б.“ж“ от договора,която е в дължим размер
3 105,99 лв.
Претендира се наказателна лихва за
забава в размер на 5% месечно,считано от
датата на настъпване на забавата 08.01.2020 г.до датата на прекратяване на
договора 27.07.2020г.,която според ищеца възлиза на сумата от 26 636,52лв.
Претендира се и неустойка по
договора –чл.2.7 от същия в размер на 60 % от заемната сума,а именно
13 800 лв.
На последно място по този договор
се претендира и законна лихва за забава
върху главницата от 19 278,54лв.,считано от датата на прекратяване
на договора до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
По Договор за заем №№207-ДЧ-07.08.2018г.,сключен
на 07.08.2018г. ,ищецът предявява следните претенции:
Претендира се част от непогасена
главница в размер на 1 656,75лв.Длъжникът е следвало ежемесечно да заплаща
по договора сумата от 58,70 лв.на осмо число на месеца,като датата на първата
вноска е била 08.09.2018г.След месец януари на 2020 г. ответникът е в забава и
е преустановил каквото и да е плащане.Съгласно чл.2.7. от договора при забава с
повече от тридесет дни в погасяването на дължима вноска ,заемодателят има право
да прекрати договора и да направи предсрочно изискуема цялата дължима сума.С
Изявление изх.№68/27.07.2020г.,връчено лично на двамата длъжника на
27.07.2020г.на длъжниците е обявена предсрочната изискуемост на задължението по
договора за заем,поради неплащане на дължимите вноски.След приспадане на
платената част от главницата остава да се дължи сумата,предмет на исковата претенция.
Претендира се възнаградителна
лихва от 25%,съгласно текстовете на
чл.2.2 б“ж“ от договора,която е фиксиран лихвен процент 25% годишна
лихва и се претендира за периода от 07.08.2018г. до датата на прекратяване на
договора 20.07.2020г. в размер на сумата от 366,92 лв.
Ищецът претендира наказателна
лихва за забава за периода от настъпване на забава 08.09.2018г.до прекратяване
на договора на 27.07.2020г.,съгласно чл.2.6. от договора -5% месечно или сумата
от 2 289,08лв.,както и неустойка по втория договор в размер на сумата от
1 200 лв.,представляваща 60%от заемната сума,на основание чл.2.6 от
договора и законна лихва от датата на
прекратяване на договора до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
От ответниците е постъпил писмен
отговор ,в който исковете се оспорват по основание и размер със следните
аргументи:
Не се оспорва факта на усвояване
от страна на ответниците на общата сума от 25 000 лв.-по двата заемни
договора,факт ,който следва да се признае за безспорно установен по делото.
Оспорват се претенциите за
присъждане на лихва,на лихва за забава,договорна неустойка и законна лихва по
двата договора заем,както и настъпилата ликвидност и предсрочна изискуемост на
задължението.
Прави се възражение за нищожност
на клаузата на чл.2.2.б.“ж.“ от договорите за заем,тъй като посоченият лихвен
процент от 25% годишна лихва противоречи
на закона и добрите нрави.
На основание чл.40 ЗКНИП във вр.с чл.146 от ЗЗП се прави възражение за
нищожност на клаузата на чл.2.6.от двата договора за заем,тъй като клаузата има
неравноправен характер ,съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП.
На посочените по-горе основания се
прави възражение за нищожност и на клаузите на чл.2-7.от договорите за заем
Спори се по искането за заплащане
на законна лихва върху остатъчната главница по двата заемни договора,считано от
датата на прекратяването им до датата на подаване на заявлението за незабавно
изпълнение.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
Клаузата за определяне на договорна
лихва в размер на 25% годишно не е нищожна,тъй като се касае до фиксирана
лихва.Съгласно чл.29 ал.9 от ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет
път законната лихва за страната за процесния
период.Това означава,че доколкото законната лихва за забава е 10 %,то
уговорения лихвен процент не надвишава допустимото от закона-за да е
незаконосъобразен той би следвало да надхвърля 50 %.
Счита се ,че процесната сделка има
характер на абсолютна търговска сделка –чл.286 ал.2 от ТЗ.При този вид сделки
законът изисква завишена грижа към делата на сключващите договорите.Приложима е
разпоредбата на чл.297 от ТЗ.
Следва да се имат предвид и
разпоредбите на чл.9 и чл.20а от ЗЗД,а именно за свободата на договарянето и че
договорът е закон за тези които са го сключили и следва да се изпълнява
точно.Договорната лихва е възнаграждението и печалбата,която търговското
дружество реализира от рисковата дейност,която извършва.
Преценката за нарушение на
добрите нрави всеки път е конкретна и се прави въз основа на всички
договорености между страните.Кредитът е отпуснат за пет години.С постигнатата
уговорка за 25 % годишна лихва кредиторът се е съгласил да сведе до минимум
печалбата си ,с цел да поощри заемателя редовно и добросъвестно да изпълнява
задълженията си.
Не се споделя и становището на
ответниците за нищожност на уговорката на чл.2.6. от договорите ,а именно
заемодателят при забава да начислява пет процента наказателна лихва месечно,начислена върху остатъчната заемна
сума.
Изяснява се,че неравноправна е
договорната клауза,която не е
индивидуално уговорена,което в случая не е така,тъй като между предоставянето
на Стандартните европейски формуляри на ответниците и сключването на
окончателния договор са изтекли 14 дни,а между сключването на предварителните
договори и процесните договори за заем са изтекли 7 дни,което е достатъчен срок
да се проучи договора и да се сравни индивидуалния продукт с други сходни
продукти,предлагани на пазара.
Ответниците,с подписването на настоящите
договори са удостоверили ,че са запознати с Общите условия и са уведомени
подробно за всички клаузи на договора,както и че желаят договора да бъде
сключен при описаните условия.Чл.146 ал.1 от ЗЗП гласи,че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни ,освен ако не са уговорени
индивидуално.Неустойката се начислява само върху непогасената част от
главницата,на база изминали дни от настъпване на забавата.Няма начислявана
законна лихва или друг вид мораторна лихва върху същото парично задължение.
Уговорката на чл.2.6 от договора
не представлява друго,освен обезщетение за вредите,причинени на кредитора от
забавеното изпълнение на паричното задължение,поради което не се касае до
скрита възнаградителна лихва ,поради различния характер на вземането и различния
юридически факт,от който то се поражда.
Съгласно текстовете на чл.2.7 от
договора страните са се споразумели,че при забава в погасяването на дължима
вноска с повече от тридесет дни,след изтичане на срока за плащането й,цялото
вземане става предсрочно изискуемо и се дължи 60 % неустойка от заемната сума.Неустойката
според ищеца притежава своите типични обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция,поради което не отговаря на истината изложеното от страна на
ответниците твърдение за неспазване на изискванията на чл.5 и чл.6 от ЗКНИП и
за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка.
В направеното възражение
длъжниците не уточняват,кои договорни разпоредби считат за неравноправни ,в коя
част договорът е нищожен,което прави невъзможна проверката за доказаност на
релевираното основание и затруднява защитата на ищеца.Поради това съдът не
следва да обсъжда действителността на договорите и на евентуално приложимите в
тази връзка норми,тъй като по този начин
ще наруши равнопоставеността на страните в процеса.
Клаузите в договора за изготвени
ясно и разбираемо,договорени са индивидуално ,поради което не са нищожни.
С тези и други ,подробно развити в
допълнителната искова молба аргументи ищецът моли за цялостно уважаване на
предявения иск.
В подаден допълнителен писмен
отговор ответниците поддържат възраженията си ,изнесени в отговора на исковата
молба относно нищожността на клаузите на чл.2.6,2.7 и чл.2.8 от Договора,като
обръщат внимание на приложимостта към настоящия спор на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Поддържа се оспорването на
представените по делото стандартни европейски формуляри и предварителни
договори.
Заемът е предоставен на физически
лица за нужди,извън професионалната им дейност,което им придава качеството на
потребители по смисъла на ЗЗП и чл.9 ал.3 от ЗПК
С изложените аргументи се настоява
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В открито съдебно заседание по
делото страните поддържат становищата си ,изразени в разменените между тях
книжа.
Съдът,като се запозна с
представените по делото доказателства,тези по приетото ч.гр.д.№2216/2020г.на
ДРС и заключението на изслушаната икономическа експертиза ,приема за установено
следното:
Безспорно между страните по делото
е,че сумите по двата представени договора за заем са дължими,усвоени са
ответниците и описаните в исковата молба погашения са направени от тях в
размерите ,които са посочени от ищеца по делото.
С Договор за заем №209-ДЧ
-08.08.2018г.,сключен на 08.08.2018г.за предоставяне в заем на сумата от
23 000лв. и Договор за заем №207-ДЧ-07.08.2018г.,сключен на 07.08.2018г.
за сумата от 2 000лв.между страните са постигнати следните уговорки.
Заемните суми от 23 000 лв.по
първия договор и 2 000лв. по втория договор са предоставени на ответниците
за временно и възмездно ползване в срок до 08.08.2023г.,с предвидено
издължаване на задължението на равни месечни вноски,съобразно погасителен план
към договорите.Определен е фиксиран ГЛП на възнаградителната лихва в размер на
25%.С чл.2.6 от договора е определена наказателна лихва при забава в
погасяването с повече от един ден на дължима вноска или при частично погасяване
на дължима вноска в размер по-малко от определената в погасителния план в
размер на 5% месечно,начислена върху
остатъчната заемна сума.При забава в погасяването на дължима вноска с повече от
30 дни,след изтичане на сроковете за плащане,определени в чл.2.2.б.“з“ от
договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят ,освен
правата по чл.2.6. има право до прекрати
договорите,като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума,ведно с
неустойка в размер на 60% върху пълния размер на заемната сума по
договора-чл.2.7.от двата договора.При предсрочно прекратяване на
договора,поради забава на погасителна вноска ,съгласно чл.2.7. заемополучателят
дължи и наказателна лихва в размер на 5% месечно към датата на прекратяване на
договора върху стойността на главницата към тази дата,като тази лихва се дължи
до пълното погасяване на главницата и всички други лихви ,дължими по договора
за заем.
По двата договора ответниците са
съответно длъжник заемополучател и солидарно отговорен длъжник,които отговарят
солидарно за изпълнението на задълженията по тях-чл.7.5 от договорите.
По повод предоставените кредити в полза на
заемодателя е учредена договорна ипотека ,съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека *** от 08.08.2018г.на Нотариус ***,с район на действие
ДРС.
Представени са стандартни
европейски формуляри за предоставяне на информация по потребителски кредити от
01.08.2018г. и предварителни договори за заем от същата дата,които бяха
оспорени от ответниците по делото,но оспорването не беше проведено и доказано
по делото.
Съгласно тези доказателства
длъжниците са предварително запознати с условията по договорите и са им
предоставени необходимите съгласно чл.5 и чл.6 от ЗКНИП данни относно
съдържанието на двата заемни договора и задълженията им по тях.
На 27.07.2020г. длъжникът А.П.А. е уведомена,че поради забава в плащането на
вноска,продължила повече от тридесет дни
ищецът прекратява едностранно договорите,на основание чл.2.7.от същите .Няма
доказателства изявлението за предсрочно прекратяване на договора да е
достигнало до знанието на солидарно задължения втори ответник по делото Д.Г.А..
На 31.08.2020г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,образувано е
ч.гр.д.№2216/2020г.по описа на РС гр.Добрич.С Разпореждане
№8987/04.09.2020г.районният съд е отхвърлил заявлението и е указал на ищеца по
делото да предяви настоящия осъдителен иск за сумите,предмет на заявлението в
заповедното производство.
Искът е предявен в едномесечния
срок по чл.415 ал.4 от ГПК .
Изслушана е съдебно икономическа
експертиза,която дава следното заключение:
По Договор за заем от 07.08.2018г.
възнаградителната лихва по чл.2.2. б.“ж“ и б.“з“ до датата на прекратяване на договора
27.07.2020г. е в размер на 266,29 лв.,а по Договор за заем от 08.08.2018г. е в
размер на 3 105,99 лв.
Наказателната лихва по чл.2.6. и
чл.2.8. от датата на настъпване на забавата до датата на прекратяване на
договора е съответно 1 443,17лв.по Договор от 07.08.2018г. и
16 708,26 лв.-по Договор от 08.08.2018г.
Плащането е преустановено на
04.02.2020г.
Дължимата неустойка по т.2.7. от
Договорите за заем е в размер на
1 200 лв. по Договор от 07.08.2018г. и в размер на 13 800 лв.
по Договор от 08.08.2018г.
Остатъчните главници са :По
Договор за заем от 07.08.2018г. в размер на 1 656,75 лв. и по Договор за заем от
08.08.2018г.в размер на 19 278 ,54лв.
При така събраните доказателства
съдът намира,че искът е частично основателен и доказан само по отношение на първата
ответница А.П.А.,тъй като само тя е уведомена надлежно за настъпилата
предсрочна изискуемост,съставляваща основанието на предявения иск по чл.415
ал.1 т.3 във вр.с ал.3 от ГПК.
Що се отнася до размера и
основателността на предявения иск съдът намира,че на основание чл.430 ал.1 и
ал.2 от ТЗ се дължи връщане на главниците по двата заемни договора ,в размера
установен от вещото лице по делото.При обявяване на предсрочна изискуемост се
дължи връщане и на непадежиралата главница по договора,тъй като длъжникът губи
преимуществата на срока.По тези съображения искът за главниците е основателен и
доказан по отношение на първата ответница ,в размера ,установен от вещото
лице-сумата от 1 656,75 лв. по оговора от 07.08.2018г. и ,9 278,54 лв.-по
договора от 08.08.2018г.
Съгласно чл.430ал.2 от ТЗ
длъжникът се задължава да заплати и договорената възнаградителна лихва,в
уговорения между страните размер.Уговорката за фиксирана лихва в размер на 25 %
не е нищожна,предвид разпоредбата на чл.29 ал.9 от ЗКНИП,съгласно която ГПР по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и чуждестранна валута,определена с постановление
на Министерския съвет.Възнаградителната лихва се дължи от датата на предоставяне
на сумата по договора 08.12.2019г.до датата на
прекратяване на договора на 27.07.2020г. и е в размера ,установен от
вещото лице,а именно 266,92 лв.по
Договор от 07.08.2018г. и 3 105,99 лв.по Договор от 08.08.2018г.
Що се отнася до наказателната
лихва,като се има предвид и начина й на начисляване,посочен в т.2.6. и т.2.8 от
двата договора,съдът намира,че начисляването й не върху просрочените вноски,а върху
остатъчната заемна сума противоречи на добросъвестността и води до
неравноправност на клаузата,на основание чл.146 във вр.с чл.143 т.5 от ЗЗП във вр.с чл.40 от ЗКНИП ,тъй като
уговарянето й поставя потребителя в неравностойно положение спрямо икономически
по-силната страна в правоотношението.По същността си така уговорената лихва има
характер на неустойка,тъй като се начислява не върху просрочената месечна
вноска,а върху главницата,изискуема след крайния падеж на договора.Този извод
се потвърждава и от разпоредбата на чл.2.8 от договора,който предвижда като
санкция при предсрочното прекратяване на договора наказателна лихва в размер на
5 % месечно върху стойността на главницата до нейното окончателно
плащане.Уговорката е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката ,предвидена в чл.2.7.
от договора от една страна е недействителна ,тъй като оскъпява съществено
кредита,а от друга страна излиза извън присъщата си обезпечителна,обезщетителна
и санкционна функция.Не на последно място уговорени са две санкции за едно и
също неизпълнение.Клаузата на чл.2.7. от договора е нищожна ,поради
противоречие с чл.143 т.5 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
Твърдението за наличие на
индивидуално договаряне,макар и доказано по делото,не променя извода на съда,че се
отнася до нищожни клаузи ,на основание чл.26 ал.1 ,предложение 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното исковете за
присъждане на наказателна лихва и договорна неустойка подлежат на отхвърляне.
Законна лихва за забава се дължи
от датата на прекратяване на договора 27.07.2020г. до окончателното погасяване на задълженията по
главниците.
Спрямо втория ответник по делото
искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
За заповедното производство се на
ищеца се дължат разноски до размера на претендираното вземане,за което
настоящият иск е уважен,а именно сумата от 491,98 лв.,от осъдения ответник.
За настоящото производство
осъдената ответница дължи на ищеца сумата от
2 210,40 лв.,сторени съдебно деловодни разноски,пропорционално на
уважената част от иска.
На ответниците се присъждат
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска срещу тях,като на първата
ответница се дължи сумата от 1600 лв.сторени по делото разноски,предвид изхода
на делото,а на втория ответник се дължи сумата от 2500лв.-разноски по
делото,платими от ищеца.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН **********,адрес:г***
да заплати на „НОВО ФИНАНС“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.Варна,ул.“***“№2,представлявано от управителя ***,чрез адв.*** Т.,ВАК,със
съдебен адрес-*** следните суми:
-сумата от 1 656,75 лв./хиляда шестстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и пет ст./,представляваща главница по Договор за заем №207
ДЧ/07.08.2018г.,ведно със законна лихва ,считано от 27.07.2020г. до
окончателното изплащане на главницата;
-сумата от 19 278,54 лв./деветнадесет хиляди двеста седемдесет и осем
лева и петдесет и четири ст./главница по Договор за заем №209 ДЧ/08.08.2018г., ведно
със законна лихва ,считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на
главницата;
-сумата от 266,92 лв./двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и две ст./
за периода от 08.12.2019г.до 27.07.2020г.,представляваща договорна лихва по
Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г.;
-сумата от 3 105,99 лв./три хиляди сто и пет лева и деветдесет и девет
ст./ за периода от 08.12.2019г.до
17.07.2020г., представляваща договорна лихва по Договор за заем №209
ДЧ/08.08.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумите от 26 636,52
лв./двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и две
ст./,представляващи наказателна лихва за забава по Договор за заем №209
ДЧ/08.08.2018г. за периода от
08.08.2018г.до 27.07.2020г.;за сумата от 2 289 ,08лв./две хиляди
двеста осемдесет и девет лева и осем ст./,представляващи наказателна лихва за
забава по Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г.,както и за сумите 13 800 лв./тринадесет хиляди и
осемстотин лева/,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
Договор №209 ДЧ/08.08.2018г. и за сумата от 1 200 лв./хиляда и двеста
лева/,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор №207
ДЧ/07.08.2018г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск
срещу Д.Г.А. ЕГН ********** с адрес-***,в качеството му на солидарен длъжник по
Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г. и
Договор за заем №209 ДЧ/08.08.2018г.
ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН **********,адрес:г***
да заплати на „НОВО ФИНАНС“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.Варна,ул.“***“№2,представлявано от управителя *** сумата от 491,98 лв.разноски в заповедното
производство и сумата от 2 210,40 лв.разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление-гр.Варна,ул.“***“№2,представлявано от управителя
*** да заплати на А.П.А. ЕГН **********,адрес:г*** 600 лв.-сторени по
делото разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ул.“***“№2,представлявано
от управителя *** да заплати на Д.Г.А. ЕГН ********** с адрес-*** сумата от
2 500лв. съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: