№ 198
гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500907 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на *** чрез пълномощника й – адвокат
*** от ВТАК възвивна жалба е решение № 444/26.10.2021 г. по гр.д. № 1325/2021 г. на
ГОРС , с което е отхвърлен предявения от нея срещу „БДЖ-ПП“ ЕООД-Поделение за
пътнически превози-Горна Оряховица- гр.Г.Оряховица, иск за отмяна на наложено й със
заповед на директора № 45/11.06.2021 г. дисциплинарно наказание „забележка“, с молба за
отмяна на решението, уважаване на иска с присъждане на направените по производството
разноски. В с.з. поддържа жалбата.
Навежда оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, сведени най- общо до неточна преценка и незачитане на всички
установени със събраните доказателства, обстоятелства/ чл.12, чл. 235, ал.2 ГПК/, значими
за признанието на предявеното преобразуващо право , породено от липса на факт на
извършено от субективна страна / липса на вина/ дисциплинарно нарушение/ който-
обратно: съдът е приел за настъпил/.
Ответната страна чрез пълномощника си адвокат Д.Х. от ВАК оспорва
жалбата с доводи за съответствие на решението със събраните доказателства и материалния
закон. Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски.
Съдът , като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищцата твърди , че работи при ответното поделение на „БДЖ-Пътнически превози“
ЕООД на длъжността „ кондуктор“. Със заповед № 45/11.06.2021 г. работодателят й е
наложил дисциплинарно наказание „забележка “ за това , че на 04.05.2021 г. в първия
1
вагон на влак 2612 в участъка гара Мездра – гара София в нарушение на заповед №
491/29.04.2021 г. на директора на ППП Г.Оряховица е била без поставена защитна маска
на лицето .
Оспорва законността му с отрицание поведението й да съставлява факт на
дисциплинарно нарушение поради обстоятелствата, че а/ в момента в който е нямала
предпазна маска не е изпълнявала служебните си задължения , а е преминавала през първия
вагон на влака, в който не тя , а началникът му е проверявал пътниците , за да стигне до
личния си багаж , намиращ се в първото купе, където държала лекарствата си и вода; б/
страда от хронична обструктивна белодробна болест , свързана със задух и носенето на
предпазна маска е противопоказно с оглед задоволяване на нуждата й от въздух , за да се
предотврати пристъп на такъв ; в/ не е била запозната със заповед № 491/29.04.2021 г.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да отмени
наложеното й дисциплинарно наказание , с присъждане на направените по производството
разноски.
Ответникът оспорва иска с доводи поведението на ищцата да осъществява
материалноправния фактически състав на вмененото й нарушение на трудовата
дисциплина – чл.187, ал.1, т.7, вр. с чл.186 КТ. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен
, с присъждане на направените по производството разноски .
Трудовоправният спор според съдържанието на жалбата / доводите за неправилност на
решението произтичат от непризнатите в мотивите му основания за незаконност на
дисциплинарното наказание, наведени в исковата молба/ подлежи на пълно въззивно
преразглеждане – чл. 269, изр.2-ро, чл.270 ГПК.
Предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неносенето от ищцата на защитна маска на лицето / чиято необходимост,
произтича от съществуващата пандемична обстановка в страната свързана с
разпространението на СOVID- 19/ на 04.05.2021 г. по време , когато тя е била на работното
си място/ влак 2612 / за изпълнение на трудовите й функции на кондуктор е факт,
установен с дадените от нея по реда на чл.193 КТ писмени обяснения и показанията на
свидетеля *** / началник влак/.
Случаят е станал предмет на дисциплинарно разследване по повод на
реакция на пътничка във влака, която проявила по явно критичен начин своето
неодобрително отношение на място към неносенето на маската, изразено впоследствие в
писмено оплакване до работодателя.
Носенето на защитната маска е въведено от същия като задължение на
всички служители от Поделението за пътнически превози Горна Оряховица по време на
работа , както при непосредствено обслужване на клиенти , така и когато се намират на
закрито в обществен транспорт по силата на заповед № 491/29.04.2021 г. / т.2 и т.3/ на
директора му / л.14 от делото/ и съставлява законно нареждане на работодателя по смисъла
на чл. 126, т.7 КТ. Знанието , че й е вменено това задължение е факт, който е установен с
показанията на свидетеля ***, а следва да се приеме и за подразбираемо / косвено/ признат
от нея по логическо умозрение – извод, произтичащ от нейния отговор на забележката ,
отправена й от пътничката във влака във връзка с непоставената защитна маска , съдържащ
обяснението , че поради заболяване не може да я сложи , а не , че не е задължена да я сложи
.
Това й поведение притежава белега неправомерност, тъй-като разкрива
очевидно неизпълнение на трудово задължение и затова търпи укор да съставлява виновно
нарушение на трудовата дисциплина- чл. 187, ал.1, т.7, вр. с чл.186 КТ. Оправдателното
твърдение на ищцата , че носенето на защитна маска е противопоказно за здравето й с
2
оглед схващаното като оневиняващо обстоятелство, че страда от хронична обструктивна
белодробна болест/ удостоверена с представената по делото медицинска бележка / ,
причиняваща й задух, който би бил стимулиран от нея/ маската/ и би довел до пристъп, е
лишено от медицинско и правно основание.
Това е така , защото при А. въпросната болест е в лека форма , носенето на
защитна маска би могло да влоши състоянието само на хора с изключително тежка форма
на болестта , когато са налице и редица усложнения , а в случая даже е било и е
наложително да се носи такава / с цел предпазване от заразяване със SARS-CoV 2/-
заключението на вещото лице д.С. по допуснатата от въззивния съд , изслушана и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза. Дори и ищцата да е мислила, т.е. да е била
субективно убедена , че носенето на защитна маска е противопоказно за здравето й , това й
убеждение не изключва нейната вина поне на плоскостта на небрежното й проявление ,
което се предполага по общо правило / чл.45, ал.2 ЗЗД/ и се обяснява с неизпълнение на
абстрактния обективен модел на неположената дължима грижа на добрия стопанин/ чл.63
ЗЗД/ , т.е. в конкретика : на грижата за предварително изясняване по компетентен
медицински начин на ползата и вредата от носенето на защитна маска при изпълнение на
служебните задължения.
Представената разпечатка на дигитална фотографска снимка показва , че
ищцата е без маска по време на изпълнение на трудовите й функции по непосредствено
обслужване на пътниците , но дори и да не бе така , а както тя твърди по горе съгласно
обстоятелствата в б.“а“ , пак не е освободена от изпълнение на задължението й , даже и
временно и е нелогично/ предвид затвореното пространство на вагона и присъствието на
пътници в него / да е освободена- вж. т.3 на заповед № № 491/29.04.2021 г.
Изложените съображения са напълно достатъчни да бъде възприет извода за
неоснователност на предявения иск / отрицателен за него правораздавателен резултат /. При
този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 900
лева, представляваща направени по въззивното производство разноски – чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение 444/26.10.2021 г. по гр.д. №
1325/2021 г. на ГОРС .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК П. ЮЛ. АС. , с ЕГН: ********** да
заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, с
БУЛСТАТ 1754056470213, с адрес: гр.Г.Оряховица , ул.Цар Освободител № 112-А към
БДЖ –Пътнически превози“, съкратено „БДЖ-ПП“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Иван Вазов № 3 , сумата 900 лева,
представляваща направени по въззивното производство разноски .
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4