Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16704 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищците Л.М.И. и Г.И.И. твърдят, че на 3.07.2015 г. около 6.40 ч. на АМ
Тракия, в района на гр. Пловдив, е настъпило ПТП между л.а. Форд Галакси, рег.
№ *******, с водач Т.А. (австрийски гражданин), л.а. Рено Меган Сценик, рег. № *******,
с водач И.Г. И. (наследодател на ищците) и л.а. Фиат Брава, рег. № *******, с
водач А.Д.С.. Твърди се, че виновен за инцидента е водача А., който поради преумора
навлезнал в лентата на водача И. и така настъпил сблъсък. При инцидента е
загинал И. И. – съпруг на ищцата и баща на ищеца, като последния е претърпял и
телесни уведи. От една страна се твърди, че ищците търпят неимуществени вреди
от смъртта на своя близък, тъй като били с него в отношения на обич, подкрепа и
привързаност. Загиналият бил добър, весел, отговорен съпруг и баща и загубата
се отразила изключително тежко на ищците в емоционално и финансово отношение.
Тези вреди те оценяват в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях (като част от
общи суми на стойност от 250 000 лв.). Ищецът И., отделно от казаното, е
претърпял неимуществени вреди във връзка с това, че сам е участвал в инцидента
– той преживял изключителен стрес, имал охлузвания по цялото тяло, загуба на
съзнание, психически травми, за които провел психиатрична консултация и
лечение. Тези увреди ищецът оценя на сумата от 40 000 лв. За престоя си в
болнично заведение заплатил сумата от 40 лв. Всички посочени по-горе суми ищците
претендират от чуждестранния застраховател на гражданската отговорност на
водача - австрийски гражданин – застрахователно дружество „Z.V. – AG“, А., с
представител „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД. Претендират законна лихва от
датата на ПТП и разноски. Оспорват разноските на ответника.
Ответникът „Ц.Ф.“ АД оспорва иска в писмения си отговор относно вината на
водача, причинно-следствената връзка с вредите, размерите, претенциите за
лихви. Твърди съпричиняване поради неизползване на предпазен колан от ищеца и
загиналия. Предлага доброволно уреждане на спора. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От удостоверение № 487 от 8.07.2015 г. се установява, че починалият на
3.07.2015 г. И.Г. И. е оставил за свои наследници съпругата си Л.М.И. и сина си
Г.И.И..
Приетата САТЕ е дала заключение, че процесния инцидент е настъпил на
автомагистрала „Тракия“ на прав, хоризонтален и равен участък, при добра
видимост на дневна светлина, в едното от платната за движение, което временно е
било предназначено за движение в двете посоки, поради извършван ремонт в другото
платно. В използвания сектор за придвижване, разделението между двата насрещно
движещи се потока автомобили е било посредством знаци „С4“. В л.а. Рено Сценик,
рег. № *******, е пътувал ищеца и неговия баща, в посока изток-запад, а
насрещно се е движел л.а. Форд Галакси, рег. № *******. Поради
навлизане на л.а. Форд Галакси в насрещната лента първоначално настъпил челен
удар между предните леви части на посочените две превозни средства, като „Рено
Сценик“ е имало скорост от 78 км/ч в момента на удара, а Форд Галакси – 74
км/ч. В последствие е настъпил сблъсък и между „Фиат Брава“ и „Форд Галакси“,
като скоростта на първия от тези автомобили е определена от порядъка на л.а.
Рено Сценик, тъй като те са се движели в колона. Опасната зона за спиране на л.а.
Рено Сценик е била 65, 12 м., а дистанцията на която се е намирал този
автомобил в момента на преминаването на л.а. Форд Галакси през сигнализиращите
табели (съответно навлизането в насрещното платно) е 37, 51 лв. При тези данни
е обобщено, че водачът на л.а. Рено Сценик не е можел да предотврати удара
посредством аварийно спиране. Посочено е, че предпазните колани са ефективни
при челен удар и то до скорост от 60 км/ч, при надвишаването на която се
постига обратен ефект – фрактури на ключици, ребра, разкъсване на вътрешни
органи. В случая сумарната скорост е била 150 км/ч, поради което коланът не е
бил от полза.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че при претърпяното на 3.07.3015
г. ПТП пострадалият И.Г. И. е получил тежка гръдна и коремна травма, изразяваща
се в разкъсване на сърцето, белите дробове, черния дроб, слезката, чревния
опорък, диафрагмата, счупване на ребра, гръдна кост, прешлен, кости на таза,
кости на краката и др. Пряка причина за смъртта е била получената извънредно
голяма кръвозагуба в следствие разкъсванията на важни гръдни и коремни органи,
като увредите им са били крайно тежки и несъвместими с живота. Настъпилата
смърт е била мигновена и неизбежна.
По отношение на ищеца Г.И.И. е установено от СМЕ,че същият е получил от
процесното ПТП контузия на гърдите, корема, главата и крайниците (вкл. дясната
киткова става), разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна,
охлузвания на дясната ръка, кръвонасядания на лявото бедро и слабинната гънка,
охлузвани на лявата пета, инфракция (пропукване) и нестабилност на тялото на
5-тия поясен прешлен. В болнично заведение са били извършени надлежни
изследвания на пострадалия и е предприето лечение чрез медикаменти при постелен
режим, след което на 7.07.2015 пострадалият е изписан. В заключението е
посочено, че Г.И. е провел консултация с психиатър, като поради установено
разстройство на адаптацията му е предписано лекарство. Във връзка с болковия
синдром в поясната област са проведени допълнителни изследвания и е бил удължен
болничния отпуск, продължил общо 5 месеца. В този период той е изпитвал болки и
страдания, интензивни през първия месец, а през останалото време – при студ и
влага, при преумора, което е обуславяло ползване на обезболяващи медикаменти.
Първоначално пострадалият е бил трудно подвижен и е провеждал лечение при
постелен режим. Понастоящем рядко получава болки в поясната област.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че и двамата пострадали са ползвали
предпазни колани, тъй като по телата им са установени характерни косо
разположени кръвонасядания в областта на гърдите и ниско долу в областта на
корема. Смъртта на И. И. е настъпила именно поради т.нар. „коланна травма“, но
е изтъкнато, че част от увредите са били и м резултат от големите деформации на
автомобилното купе, локализирани в предната лява част и провокирани от
интензивния удар между двете МПС.
На л. 21 от делото е депозирана касова бележка за сумата от 40 лв. и
документ, който е нечетлив.
Разпитаната св. Ц.И.В. разказва, че със семейството на ищците били семейни
приятели. Загиналият и ищцата живеели заедно, а синът им Г. имал апартамент в
Казанлък. И. бил активен, нямал здравословни проблеми, работел като
рехабилитатор в Павел баня, ползвал се с добро име, бил опората и душата в
семейството, изключително добър човек, грижовен и любящ съпруг, отзивчив
приятел, изкусен майстор, на който всичко се удавало. Л. и И. били изключително
привързани едни към друг, между тях нямало конфликти, недоразумения или груби
думи, а между И. и Г. имало силна емоционална връзка, постоянни контакти,
ходели заедно на риболов, били заедно през почивните дни и празниците. Нелепата
и неочаквана смърт на И. оставила катастрофален шок у всички, който и сега не
бил преодолян от ищците. В тях имало непрекъсната болка и скръб, всяка събота
ходели на гробища. Свидетелката сочи, че не
е виждала ищците да не плачат.
Вторият свидетел С.И.С., съпруг на сестрата на ищцата, на своя ред изтъква,
че И. бил кротък, добър, неконфликтен, кооперативен с близки, приятели, комшии,
в работата. Към сина си той бил грижовен и любящ, като дори инцидентът
настъпил, тъй като били тръгнали за алергични тестове на Г. в София.
Отношенията с Л. били чудесни, без скандали. Ищците трудно свиквали с
претърпяната загуба, особено Л., макар и до някъде да били преодолели травмата.
Те плачели и често говорели за починалия. Свидетелят разказва, че след
катастрофата Г. бил в болница за 5 дни, но не го оперирали. Той трудно се движел
с помощ и с болки, месеци били нужни за да се преодолеят болките, като били
провеждани физиотерапевтични процедури. Сега Г. продължавал да се оплаква от
болки най-вече в кръста.
За безспорно е обявено, че за
гражданската отговорност на водача на л.а. Форд Галакси – Тургут А., с
ответника „Ц.Ф. – AГ“, А., представляван от „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, е
налице валидно застрахователно правоотношение.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Събраните доказателства установяват,
че процесният инцидент е провокиран от поведението на водача на л.а. Форд
Галакси – Тургут А.. Същият неправомерно е навлезнал в лентата за насрещно
движение, отграничена със знаци „С4“. Последните, съгласно чл. 66, т. 4 от
ППЗДвП, съставляват ограничителни табели, сигнализиращи изменение на широчината
на пътното платно, с формата на правоъгълник, на който по-дългата страна е
разположена вертикално, като върху тях са нанесени успоредни и насочени към
платното за движение червени и бели ивици. Няма спор, че посочените знаци са
били поставени в една от лентите на магистралата, за да отделят двата насрещни
потока на автомобили, които се движели там поради извършван ремонт в другата
лента. С поведението си водачът А. е нарушил чл. 16, ал. 1 от ЗДвП тъй като при
движение в платно с двупосочно движение е следвало да спази забраната за
ненавлизане и движение в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне. Очевидно в случая не е била налице някоя от последните
маневри, още повече, че в случая между двете насрещни ленти са били поставени визираните
по-горе табели, които реално са ограничавали възможността от навлизане в
насрещното платно. САТЕ е установила, че за водача на л.а. Рено Сценик не е
била налице техническа възможност да спре аварийно и да предотврати сблъсъка,
тъй като от момента, в който другият автомобил е навлезнал в лентата за
насрещно движение опасната зона за спиране вече е била по-голяма от
разстоянието между двата автомобила. Предвид казаното поведението на водача А.
е противоправно, а тъй като не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, то
е и виновно. Като пряка последица от предизвикания инцидент (съгласно СМЕ) са
причинените изключително тежки травми на загиналия И. И. (които са обусловили
леталния му изход), и претърпените от ищеца Г.И. визирани по-горе телесни
увреди.
За напълно недоказани следва да се
приемат твърденията, че в случая се касае до съпричиняване на вредните последици
от страна на ищеца и загиналия. Данните от СМЕ и САТЕ с категоричност
установяват, че и двамата пътници са били с поставени колани, като за И. И.
това не само не е съхранило живота му, но е причинило и изключително тежки
телесни травми.
Ищците, в качеството им на съпруга и
син на загиналия, са от категорията на материално-правно легитимираните лица да
претендират и получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.
За да определи конкретните размери на обезщетенията, дължими за всеки от тях,
съдът взе предвид всички събрани гласни доказателства, установяващи в каква
степен и интензивност са били търпените от ищците болки и страдания, причинени
от внезапната загуба на техния близък. От една страна се установява, че ищцата е
съжителствала в чудесни и топли отношения с ищеца в продължение на години, те били
много привързани един към друг и тя тежко понасял загубата му, дори по-тежко от
другия ищец (според показанията на свидетеля Станчев). От друга страна се
доказва, че ищецът не е живеел съвместно с родителите си (в това число и с починалия
си баща), а имал свое семейство в друг град. Въпреки това обаче, той имал много
емоционална връзка с баща си, който бил много грижовен към него и често
поддържали контакти. Отчитайки всички изложени доводи съдът приема, че за
конкретните търпени неимуществени вреди на ищцата Л.И. следва да се присъди
обезщетение в размер на 120 00 лв., а на ищеца Г.И. – обезщетение от
100 000 лв. За този извод съдът съобрази възрастта на загиналия и ищците, момента
на настъпване на събитията (2015 г.), обществено икономическите условия,
застрахователните лимити, съдебната практика, принципа за справедливост в чл.
52 ЗЗД. За разликата до пълните предявени размери претенциите на ищците
подлежат на отхвърляне.
Що се касае до болките и страданията, които ищецът е
претърпял в резултат от понесените от него телесни увреди, причинени от
катастрофата, съдът намира, че същите следва да се обезщетят със сумата от
20 000 лв. В случая се установява, че периодът, в който лицето е било
нетрудоспособно е продължил в рамките на 5 месеца, че е търпял болки и
страдания, интензивни в първия месец, че лечението на И. е включвало и постелен
режим в началото на периода, че и понастоящем има макар и редки оплаквания от болки
в лумбалната област. От друга срана въпреки, че е претърпял травми в различни
области на тялото, ищецът е бил в състояние, което не е налагало продължителен
болничен престой, не е бил опериран, няма установени фрактури. Липсват данни
понастоящем състоянието да е нестабилно, влошено или с неблагоприятни
перспективи. Що се отнася до психическите здравословни проблеми, съдът намира,
че данните в тази насока, отразени в СМЕ, не могат да се кредитират, тъй като
експертът (специалист по ортопедия и травматология) не разполага със специални
познания от областта на психиатрията. Вещо лице от посочената специалност не е
изследвало състоянието на ищеца И..
Що се касае до иска за имуществени вреди в размер на 40
лв., същият следва да бъде отхвърлен, тъй като е останал изцяло недоказан.
Депозираната касова бележка не установява за какво и от кого е сторен разхода.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от
ответника-застраховател „Ц.Ф.“ АД, А., с представител „А.Б. – регулиране на
щети“ ЕООД, за който няма спор, че е застраховал гражданската отговорност на
виновния водач А.. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищците, в качеството им на увредени
лица, имат право да претендират обезщетение на претърпените от тях щети пряко
от ответника – застраховател. Върху определените по-горе суми за обезщетение на
нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищците и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпване на вредните последици – т.е. 3.07.2015
г., когато е настъпил инцидента и И. И. е починал.
Предвид изхода на спора на ищците следва да се
заплатят от ответника внесените държавни такси – общо в размер на 320 лв.,
както и съответни разноски за експертизи - 245,45 лв. На основание чл. 38 ЗА на
адв. К. следва да се присъди сумата от 7730 лв., в която не е включен ДДС, тъй
като липсва сделка, с качеството на облагаема такава, по смисъла на ЗДДС. На
свой ред ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 5500 лв.,
като възражението за прекомерност е неоснователно – по правилата на Наредба № 1
от 2004 г. и с оглед отхвърлената част от исковете (на обща стойност от 180 040
лв.) минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 5931,20 лв.
т.е. последното се явява по-голямо от действително платените в полза на
представителя на ответника средства. Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.
6 ГПК държавна такса по сметка на СГС в размер на 9281,60 лв., тъй като при
образуване на делото е заплатена сумата от 320 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Z.V.
– AG“, („Ц.Ф.“ АД), А., с представител „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД,
да заплати на Л.М.И., ЕГН **********, сумата от 120 000 лв., и на Г.И.И.,
ЕГН **********, сумата от 100 000 лв., съставляващи
обезщетения на неимуществени вреди от смъртта на И.Г. И., ведно със законната
лихва върху главниците от 3.07.2015 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до пълните предявени размери от 200 000
лв., съставляващи част от искови претенции на обща стойност от 250 000
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Z.V. –
AG“, („Ц.Ф.“ АД), А., с представител „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, да
заплати на Г.И.И., сумата от 20 000 лв., съставляваща
обезщетение на неимуществени вреди от телесни увреди причинени при ПТП,
настъпило на 3.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
3.07.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размери от 40 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.И. срещу „Z.V. – AG“, („Ц.Ф.“
АД), А., с представител „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за имуществени вреди в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА „Z.V. – AG“, („Ц.Ф.“ АД), А., с представител „А.Б.
– регулиране на щети“ ЕООД, да заплати на Л.М.И. и Г.И.И., разноски в размер на
565, 45 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Z.V. – AG“, („Ц.Ф.“ АД), А., с представител „А.Б.
– регулиране на щети“ ЕООД, да заплати на адв. П.К. на основание чл. 38 ЗА
сумата от 7730 лв.
ОСЪЖДА Л.М.И. и Г.И.И. да заплати на „Z.V. – AG“, („Ц.Ф.“
АД), А., с представител „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, разноски в размер на 5500
лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Z.V. – AG“, („Ц.Ф.“ АД), А., с представител „А.Б.
– регулиране на щети“ ЕООД, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 9281,60 лв. на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: