№ 1717
гр. София, 24.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Цветан Ив. Колев
Биляна М. Вранчева
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603291 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 249, ал.3 от НПК.
Делото е образувано по частен протест на прокурор от СГП, против Определение от
13.07.2022г. по НОХД № 2786/2022г. по описа на РС гр. София, 10 н.с. Съдебният акт е
постановен в проведено разпоредително открито съдебно заседание и се обжалва в частта, с
която е прекратено съдебното производство и се връща делото на прокурора за отстраняване
на съществени процесуални нарушения, констатирани по реда на чл. 249, ал.1, т.3 от НПК.
Прокурорът от СГП, подал частния протест, моли Съда да отмени постановения съдебен
акт като неправилен и необоснован и да отмени разпореденото връщане на делото на
прокурора на осн.чл. 249, ал.1, вр.с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК като върне делото на СРС за
продължаване на съдебното производство. Като основание за това твърди, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними процесуални нарушения, поради
подробно изложени доводи. А посоченият недостатък в ОА не е наличен.
Съдът, като съобрази изложените в протеста и възражението доводи и служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От материалите и доказателствата по делото безсъмнено е установено следното:
В хода на проведеното досъдебно производство № 226 ЗМК 1541/2018г. по описа на 02
РУ – СДВР, пр.пр. 29818/2018г. по описа на СРП Д. И. Я. е бил привлечен в качеството му
на обвиняем за извършени престъпления по чл. 270 ал. 1 от НК, по чл. 325 ал. 3 вр.ал.2 вр.
ал. 1 от НК и по чл. 343б ал. 3 от НК.
1
За същите обвинения е внесен в съда и иницииращият съдебното наказателно
производство обвинителен акт.
В хода на проведеното по НОХД № 2786/2022г. по описа на РС гр. София, 10 н.с.
разпоредително заседание председателят на съдебния състав служебно е констатирал
наличие на допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, касаещо
обвинението срещу Я. по чл.325, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Нарушение
първоинстанционният съд е намерил в следното обстоятелство:
Вписано е в обжалваното определение, че в обвинителния акт като квалифициращи
факти, описващи обсъжданото престъпление са посочени „деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта“ и „по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост“. При това първоинстанционният съдебен състав е приел, че тези думи „са
взаимствани от текста на чл.325, ал.2 от НК и по същество не изясняват конкретните факти,
действие, поведение, думи на подсъдимия, които са били квалифицирани като съпротива
срещу орган на власт и изключителна дързост“. Според автора на обжалвания съдебен акт, в
обвинителния акт е следвало да намерят място конкретни факти, описание на поведение на
подсъдимия, които да обосноват вписаните квалифициращи обстоятелства на
престъплението по чл.325, ал.2 от НК.
Въззивната инстанция приема направения извод от първоинстанционния съд за правилен
и законосъобразен. Видно то приложения по делото обвинителен акт, в обстоятелствената
част на същия е описано поведение на Д. И. Я. след като служителите на 02 РУ-СДВР,
свидетелите Д. С.А. и Й.А.С. са направили опит да му извършат проверка по ЗДП. Описано е
как същият е отказал да се подчини на сигнала за извършване на проверка като наместно
това продължил движението си, удряйки последователно няколко паркирани автомобила.
След като спрял при поредния удар, двамата полицейски служители спрели, излезли от
служебния си автомобил и се насочили към Д. И. Я.. При това последният рязко навил
волана в посока към полицейските служители и отново потеглил, подавайки рязко газ, като
отново ударил последователно няколко паркирани автомобила. При един от ударите
неговият автомобил се преобърнал на лявата си страна. Свидетелите Д. С.А. и Й.А.С. го
приближили в старанието си да му окажат първа помощ. А Д. И. Я. ги „засипал“ с обидни
думи, псувни и обидни квалификации, които не са посочени.
Въз основа на горните факти прокурорът е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 325 ал. 3 вр.ал.2 вр.ал. 1 от НК като в диспозитива на обвинителния акт
е посочил единствено, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ служебните си задължения по опазване на обществения ред и по своето
съдържание деянието се отличава с изключителна дързост. При това схематично посочване,
прокурорът не е уточнил кои действия от страна на Д. И. Я. се отнасят към всяко едно от
двете квалифициращи обстоятелства на престъплението. При това подобно уточнение не е
сторил и при описание на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изброяването на извършените от страна на Д. И. Я. действия само по себе си не е
достатъчно, за да се изясни с кои свои действия кое от вписаните две квалифициращи
2
обстоятелства се твърди да е извършил авторът на престъплението.
Настоящият въззивен състав напълно се солидализира с извода на първоинстанционния
съд, че наместо схематичното посочване, прокурорът е следвало да опише конкретните
факти, действия, поведение, думи на подсъдимия, които са били квалифицирани от него
като „съпротива срещу орган на власт“ и „изключителна дързост“. Единствено по този
начин би се изпълнило задължението му, визирано в разпоредбата на чл. 246 от НПК. И
единствено по този начин би се стигнало до еднозначния извод, че обвиненото лице е
разбрало в извършването на какво конкретно престъпление е обвинено и с какви свои
конкретни действия е изпълнило състава му.
А като не го е сторил, прокурорът е нарушил задължението си да внесе прецизен
обвинителен акт, доколкото от така внесения обвинителен акт не е възможно подсъдимият
да научи за какво конкретно престъпление по чл.325 от НК е привлечен като обвиняем. А
това неминуемо води до нарушаване на правото му да организира защитата си, доколкото е
поставен пред необходимостта да се защитава срещу факти, каквито в случая липсват в
обвинителния акт в частта относно обвинението по чл.325 от НК.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че гореописаното съставлява съществено и отстранимо
процесуално нарушение, налагащо връщане на делото на досъдебното производство за
отстраняването му. В този смисъл и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.07.2022г. на РС гр. София, 10 н.с. по НОХД №
2786/2022г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3